Сандра Браун
Труден избор (12)

Дванадесета глава

Сцената, която се разкри пред очите й, сякаш бе от второкласен филм: мъжът, хванат в прегръдките на друга жена от вярната си любима.

Виновниците отскочиха един от друг. Пренебрегнатата любовница прецени положението с един поглед и пожела земята да се разтвори под краката й и да я погълне. Или да умре на място. Или още по-добре — мъжът да умре от бавна, мъчителна смърт.

Другата жена, както изискваше сценарият, беше поразително красива. Тъмната коса и очите й с формата на бадеми й придаваха екзотичния вид на опитна прелъстителка. От тримата тя единствена запази спокойствие. Направи крачка към Кари.

— От виновното изражение на Хънтър предполагам, че вие сте причината така да се разбърза с развода. — Тя протегна изящната си ръка: — Здравейте. Аз съм Пам Макий.

Кари пренебрегна протегнатата ръка и очите й се насочиха към Хънтър.

— Твоята съпруга!

— Допреди няколко седмици.

Кари почувства как цялото й тяло се свива и се запита дали това не се вижда и отвън. Завиждаше на самообладанието на Пам Макий.

Жената се обърна към него и каза:

— Довиждане, Хънтър.

— Довиждане.

— Съжалявам. — Тя махна с ръка към Кари.

— Ще се оправя.

Кари ги видя как си разменят по една тъжна усмивка, после Пам мина покрай нея. Мълчаха, докато тракането на токчетата й заглъхна. След това Кари се обърна към Хънтър.

— Не разчитай на това — процеди тя.

— На кое?

— Да се оправиш. Приятен обяд.

И хвърли сандвичите към него. Хънтър замалко да ги изпусне, но успя да реагира навреме, за да не се разплескат на пода.

Кари се обърна и се отправи към вратата, но той направи две дълги крачки, сграбчи ръката й и я накара да спре.

— Няма да ти позволя да изхвърчиш оттук, като си правиш погрешни изводи и си мислиш най-лошото.

Кари се опита да издърпа ръката си, но не успя.

— Да не би да ми връщаш по този начин?

— Да ти връщам ли? За какво, по дяволите, говориш? За какво да ти връщам?

— За всичките негативни телевизионни репортажи, които направих за теб.

Той изруга цветисто.

— Нямам навика да си отмъщавам на дребно като теб.

— Така ли? Не смяташ ли, че е чудесна шега, като ме подмами да спя с женен мъж?

— Не бях женен! — кресна той.

Думите му проехтяха надолу по празния коридор. Хънтър я издърпа в офиса на секретарката си и затръшна вратата.

— Не бях женен — повтори той по-спокойно. — А сега ще се хвърляш ли с главата напред или ще постъпиш като възрастен човек и ще ми позволиш да ти обясня?

Кари най-сетне успя да освободи ръката си, но тъй като знаеше, че не може да мине покрай него, ако той не го иска, отиде до прозореца и се загледа навън, без да вижда нищо от обедното движение. Притисна чело в студеното стъкло. Очертаваше й се главоболие и сигурно щеше да бъде страхотно. Как се бяха обърнали нещата за толкова кратко време?

— С Пам не живеем заедно от три години — започна Хънтър.

— Каза, че е била твоя жена допреди няколко седмици.

— Бяхме законно разделени. Бракът ни беше приключил, но аз упорито не желаех да го призная.

— Защо? Още ли я обичаше?

— Не, Кари — отвърна той и въздъхна страдалчески. — Не ми се искаше да признавам поражението си.

Тя го погледна през рамо.

— Това го вярвам. Продължавай.

— Фактът, че съм още женен, нямаше значение до онази нощ, когато дойдох в дома ти и те целунах. Знаех, че те желая и че това е сериозно. Когато се върнах вкъщи, веднага се обадих на Пам и й казах, че най-после съм съгласен на развод. Тя дори не ме попита за причините, тъй като го искаше от години. Казах й да уреди нещата колкото може по-бързо.

Кари се засмя подигравателно:

— И каквато съм си глупачка, си мислех, че си ме чакал да превъзмогна мъката по Томас, за да се опиташ да ме спечелиш. Всъщност си стоял настрани, докато е приключил разводът ти. Пазил си се да не възникнат някакви „трудности“.

Той я завъртя към себе си и стисна раменете й.

— Наистина те чаках да превъзмогнеш Томас. Трябваше да си наясно със себе си, преди да бъдеш с мен.

— Тогава защо не ми каза за Пам?

Хънтър въздъхна тежко. Добър въпрос. За нещастие той нямаше готов отговор. Беше направил грешка в преценката си и това щеше да му струва много.

— Имахме достатъчно неща, с които да се занимаваме, Кари. Това не беше важно. Слушай ме — рече решително той, когато тя се помъчи да се отскубне. — Никога нямаше да те помъкна в леглото, ако не бях окончателно разведен, поне без първо да ти кажа. Решението за развод излезе през седмицата, когато разбрах, че си в Брекънридж. Пам няма нищо общо с нас. Тя от години не заема място в живота ми. Всяко споменаване на брака ми щеше само да усложни ситуацията. Работата е толкова проста.

Той хвана лицето й между дланите си, приближи го до себе си и я принуди да го погледне в очите.

— Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но това е всичко, за което съжалявам. Не обичам Пам. Не я обичам от много години.

— Защо тогава беше тук днес?

— Беше усетила нетърпението ми да се разведа и дойде да ми донесе документите. По погрешка са били изпратени на нея.

— Сигурен ли си, че още не те обича?

— Абсолютно. Целуна ме за сбогом по бузата — нещо, което нито съм искал, нито съм й отвърнал. Точно това видя ти, когато влезе тук. Дори не изпитвам сантиментални чувства относно раздялата ни. Тя стана преди много време. Ти си жената, която обичам, Кари. Ти.

В гласа му вече се усещаха отчаяни нотки. Ръцете му стиснаха по-силно лицето й.

— Защо се караме? Не знаеш ли колко много те обичам?

Хънтър приближи властно устни до нейните, сякаш за да й докаже искреността си. Наклони глава настрана и разтвори нейните с език.

Копнежът й не беше намалял. Тя се притисна до него и нагоди тялото си, когато ръцете му се увиха около раменете й. Кари изстена срещу устните му. Вече беше възбуден и го желаеше. Въпреки това отскубна устните си и опря чело в гърдите му.

— Не, Хънтър, не!

Той вдигна глава, като дишаше тежко и я галеше по гърба. След това прошепна:

— Благодаря ти, че ме спря. Точно сега кариерата ми не би понесла един скандал, а именно това щеше да се случи, ако секретарката ми, връщайки се от обяд, ни беше заварила… ъ-ъ… заети с неприлични занимания.

Кари усети усмивката му на слепоочието си. Не беше я разбрал напълно.

— Когато казах „не“, исках да кажа „не“ на много повече от това, Хънтър.

Тя се изплъзна от прегръдката му и отиде до ъгъла на бюрото му. Пръстът й проследи една фигура по полираната повърхност.

— Какво точно имаше предвид, Кари?

В гласа му се усещаха нотки на раздразнение. Това я накара да го погледне право в очите.

— Имах предвид, че не можем да продължаваме повече така.

Той дори не се престори, че не я разбира. Насочи се право към същината на това, което знаеше, че ще обсъждат.

— Защо?

— Всичко става твърде бързо.

— Не и за мен.

— Тогава за мен. — Тя си пое дълбоко дъх и блузата потрепери на гърдите й.

Прииска му се да не е забелязал това.

— Какво те тревожи?

— Там горе, в Брекънридж, ни беше лесно да си загубим ума. Бяхме сами. Нямаше с кого да се съобразяваме. Тук, долу, ти имаш своя живот, а аз — моя.

— Защо те да не бъдат един и същи живот?

— Знаеш защо! Ти си известна личност в града. Аз също.

— Сигурно съм прекалено тъп. Какво би трябвало да означава това?

— Не искам да се промъквам крадешком и да имам тайна връзка.

— Не съм имал намерение да се промъквам крадешком и да имам тайна връзка.

— Смяташ да се перчиш с мен?

— Бих крещял от покривите на къщите.

— Тогава значи изобщо не ме познаваш. Няма да живея с теб, Хънтър. И не мога да повярвам, че изобщо си си го помислил.

— Не съм. Искам да се оженя за теб.

Това я накара да млъкне. Брадичката й увисна и тя се втренчи безмълвно в него.

— Да се ожениш за мен? Та ние едва се познаваме!

Хънтър вдигна вежди.

— Като се има предвид последната седмица, не мислиш ли, че твърдението ти е малко неточно.

— Не говоря в сексуално отношение. — Тонът й бе по-остър, отколкото бе възнамерявала.

Той отговори в същия дух:

— Нито пък аз!

Сега не му беше времето да си изпуска нервите. Той си пое дълбоко дъх и каза спокойно:

— Знам каква жена си. Едва ли би се държала толкова свободно в леглото, ако не ме обичаше.

Тя разпери широко ръце.

— Обичам те, Хънтър, но не виждаш ли? Чувствах се приповдигната емоционално. Ти ме ухажваше. Признавам. Беше романтично, прекрасно, точно това, от което се нуждаех. Но не можем да поставим връзката си единствено на сексуална основа!

— По дяволите! — Гневът превъзмогна добрите му намерения. Хънтър прокара нетърпеливо пръсти през косата си. — Да, привличаш ме сексуално. Още от първия ден, когато влезе в кабинета ми. Едва откъсвах очи от гърдите и краката ти. Но даже и тогава имаше нещо повече. Влюбих се в теб. Обичах те цяла година без никакъв секс.

— Но не и аз — отрони Кари. — Ами ако съм просто една зажадняла за секс и нежност вдовица, откликнала на първия мъж, когото е срещнала?

Той присви очи и я изгледа от глава до пети.

— Опитваш се да ми кажеш, че би направила всичко това с който и да било мъж? — Лицето й почервеня като рак и друг отговор не му бе нужен. — Опитай с нещо друго, Кари. Това не минава.

Тя избегна ядосания му, многозначителен поглед.

— Не, не казвам това. Просто ти имаше цяла година, за да свикнеш с мисълта, че ме обичаш, а аз — само няколко дни. Имам нужда от време.

Той сложи ръце на хълбоците си.

— Знаеш ли какво е всичко това? — После продължи, без да дочака отговора й: — Просто пълни глупости. Наказваш ме, задето не ти казах за Пам.

— Не е вярно!

— Така ли?

— Не! Аз също съм уморена от дребнави игрички. — Кари потърка челото си, което бе започнало да пулсира болезнено. — Хънтър, имам нужда от време, за да асимилирам всичко. Пинки ми даде нова идея, върху която да работя. Точно това дойдох да ти кажа.

— О, разбирам! — Беше много чувствителен, когато ставаше дума за работа. Конфликтите около кариерата бяха разрушили първия му брак. — Когато си отчаяна и отритната и не си сигурна какво ще стане с работата ти, можеш да ме обичаш. Сега, когато всичко се оправи, вече нямаш нужда от мен.

Кари се сви, сякаш я беше ударил. Очите й се насълзиха.

— Предполагам, че така ти изглежда, но не е. Наистина те обичам. И наистина имам нужда от теб.

Той застана пред нея и я прегърна силно.

— Кари, защо си такъв дяволски инат? Защо не приемеш всичко за чиста истина? Това е лудост. Ние се обичаме. Защо да изследваме причините? Кажи, че ще се омъжиш за мен.

— Точно сега не мога. Моля те, разбери ме и бъди търпелив.

Тя вдигна глава към него и го погледна. Пръстите й се поддадоха на импулса да отмахнат няколко кичура от челото му.

— Пинки каза нещо съвсем на място тази сутрин. Каза, че никога не стъпвам внимателно и е вярно. Обичах баща си с цялото си сърце. Когато си отиде, се влюбих сляпо в Томас. Зависех от него твърде много, за да бъда щастлива. Смъртта му ме опустоши. Скърбях повече от нормалното. Част от мен също умря. — Той избърса от бузата й една сълза с палеца си, но не я прекъсна. — Знаеш как се хвърлям във всяко нещо, особено начина, по който се посветих на омразата си към теб. Отдадох й цялата си енергия. Сега те обичам, Хънтър. Но именно сега му е времето да стъпвам внимателно. Когато те видях да прегръщаш друга жена, си помислих, че ще умра.

— Знаеш каква е истината.

— Да, но това само доказва тезата ми. Действам по абсолютно същия начин. Завися от теб и любовта ти прекалено много, а и то стана прекалено бързо. Ако нещо се обърка, не бих могла да понеса още едно разочарование.

— Нищо няма да се обърка, любима моя.

Нежната сериозност в очите му почти я разубеди. Но беше решила да упорства.

— Тогава една отсрочка няма да ни навреди.

— Отсрочка ли?

— В интимно отношение. — Гърлото й се сви при тези думи, но все пак ги изрече.

— Искаш да кажеш, да продължим като приятели, които от време на време излизат заедно?

— Нещо такова — отвърна тихо тя.

Хънтър отпусна ръце до тялото си и се отдръпна от нея. Отиде до прозореца и се загледа надолу, както тя беше направила преди минути. Когато отново се обърна към нея, изражението му беше мрачно.

— Не, Кари. И аз съм инат, макар и по свой начин. Не мога да ти бъда само приятел. Нямам нужда от още един другар. Имам нужда от пълнокръвна връзка с жена — любовница и съпруга. Ако изобщо се срещаме, ще ти досаждам, докато отново те вкарам в леглото си. Ти ще започнеш да се страхуваш да ме виждаш и… — Той вдигна безпомощно ръце. — Ще бъде страхотно напрежение и за двама ни. Аз не го искам, а ти?

Кари избърса сълзите от бузите си.

— Значи всичко или нищо?

Раменете му се повдигнаха от дълбоката въздишка:

— Да. Предполагам, че това исках да кажа. Обичам те.

— Знам.

— Последния път аз дойдох при теб. Следващия, ако изобщо има такъв, ти ще трябва да дойдеш при мен.

— И това знам.

Когато стигна до вратата, тя се обърна и го погледна през рамо. Каза си, че е глупачка и й се прииска да се върне тичешком при него, да го прегърне и замоли да не я пуска до края на живота й. Но не можеше да повери целия си живот на неговите грижи. Трябваше да се научи да стои изправена, преди да се облегне на когото и да било.

Напусна кабинета му и тръгна по пустия коридор.

Вече се чувстваше самотна.

 

 

Новинарите на УБТВ я посрещнаха радушно, както и зрителите. След първата й седмица в ефир заприиждаха купища писма. Зрителите се радваха да я видят. Чувстваше се поласкана. Обикновено паметта на телевизионната публика беше къса, а предаността й — променлива.

Коментарите на Пинки за първите й три репортажа бяха резервирани, но Кари знаеше, че е доволен. Направи материал за семейство акробати на трапец, които — въпреки че няколко от тях бяха загинали при падания — продължаваха да изпълняват номерата си в цирка. Докато гледаше това, Пинки остави цигарата си да изгори, без дори да забележи. Щом можеше да задържи преситеното му внимание, значи със сигурност щеше да заинтригува зрителите.

Прекарваше вечерите си тихо у дома. Престана да брои колко пъти е протягала ръка към телефона, за да се обади на Хънтър. Ако го направеше и той дойдеше, знаеше какво ще се случи. Цялата работа щеше да свърши в леглото. И пак щяха да застанат там, откъдето бяха тръгнали. Той щеше да иска да се оженят, а тя нямаше да може да се съгласи.

Ами ако му се обадеше и той не беше вкъщи? Щеше да полудее от тревога къде е и с кого е. Затова беше по-добре изобщо да не се обажда.

Копнееше за него. Липсваха й чувството му за хумор, интелигентните му наблюдения, дори гневът му. Когато си позволеше да мисли за това, тялото й изпитваше физическа болка от нуждата да усети неговото. Преди да се люби с Хънтър, нямаше представа за многобройните сексуални игри, на които човек можеше да се наслаждава. Никога никой не я беше целувал по кръста, по свивките на коленете или по стъпалата. Изчервяваше се при мисълта какви еротични удоволствия й беше разкрил, но гореше от желание отново да ги изпита.

Напредваше. С всеки изминал ден се чувстваше все по-силна и по-уверена в себе си. Но още не беше достигнала нивото, към което се стремеше. Когато това станеше, Хънтър Макий щеше да я види по петите си.

— Кари Стюърт ли е?

— Да.

— Трябва да…

— Извинете, говорете по-високо. Лошо ви чувам.

Дали не беше поредният маниак? Не й бе за пръв път да получава такива обаждания. Отначало те я плашеха. Сега ги приемаше повече или по-малко като нещо обикновено. Досега беше получила безброй неприлични предложения и двадесет и три предложения за брак. Човекът от другата страна на линията имаше грубия, задъхан глас на перверзен тип.

— Не мога да говоря по-високо — каза той. — Имам една история за вас. Интересувате ли се или не?

И с това беше свикнала. Разни откачени се обаждаха да докладват за какво ли не: от руски нашественици в обществената пералня до космически кораби в училищните дворове.

— Винаги се интересувам от истории — каза механично тя.

Един помощник-режисьор се втурна в кабината и й подаде ръкопис.

— Съкрати го на петнадесет секунди — каза той само с устни. Кари кимна и му направи знак, че е разбрала.

— Точно сега съм много заета — каза тя в слушалката. — Защо не ми дадете името и номера си? Ще кажа на отговорния редактор да ви се обади утре.

— Не, не мога да направя това. Не мога да чакам. — Страхът в гласа му не можеше да се отрече. Червената писалка на Кари престана да задрасква пасажи от ръкописа. — Искам да говоря с вас и с никой друг.

— За какво? Кажете ми.

Наложи си да говори спокойно, но пулсът й се беше ускорил. Може би той не беше откачен.

— Знаете ли за онези бебета, дето бяха откраднати от болницата?

В период от петнадесет месеца три новородени бяха изчезнали тайнствено от родилното отделение на болницата. Приеха, че са били отвлечени, но тъй като не пристигнаха искания за откуп, не повикаха ФБР. Случаят още тормозеше полицията, която не можеше да намери никакво доказателство.

— Да. Какво за тях? — Тя взе бележник и химикалка и зачака да запише информацията.

— Един мой приятел може би знае нещо за това.

Не приятел. Той. Или тя. Кари не беше сигурна в пола. Струваше й се, че събеседникът й говори през носна кърпа, поставена на слушалката.

— Защо тогава ми се обаждате вие? Бих искала да говоря с вашия приятел.

— Аз… той не може да говори лично с вас. Страхува се от неприятности.

Адреналинът й се бе вдигнал до небесата. Това можеше да се окаже най-добрият репортаж в кариерата й.

— А би ли говорил с мен, ако бъде уверен, че самоличността му ще бъде запазена в тайна?

— Можете ли да го направите?

— Разбира се. Можем ли да си уговорим среща? Тайна среща.

— Той не иска да го показват по телевизията. Това би било чисто самоубийство за него. Може би е по-добре да свършвам. Промених решението си.

— Не, почакайте! Моля ви — рече разтревожено тя. — Ако вие… исках да кажа, ако вашият приятел знае нещо за тези бебета, не би ли казал? Просто го накарайте да се срещне с мен. Няма да се случи нищо, ако ми каже. Никой няма да разбере.

От другата страна на линията се възцари тежко мълчание, сякаш човекът мислеше върху дилемата.

— И няма да има камери, нито касетофони, нищо?

— Не, кълна се!

— Добре — съгласи се предпазливо той. — Да се срещнем в служебния гараж на болницата. Знаете ли къде е той?

— Ще го намеря. — Не попита за коя болница става дума. Вече знаеше. — В колко часа?

— Точно в девет. Второ ниво. Редица Б. Четвъртата кола от северния край. Ако не сте сама, няма да спре.

— Кажете му, че ще се видим в девет.

Човекът затвори. Няколко секунди Кари остана така, загледана в ръкописа пред себе си. Най-сетне й изглеждаше реално. В ръцете си имаше истинска история.

Скочи от стола си и понечи да хукне към Пинки и да му разкаже, но размисли. Можеше и да не я пусне. Може би щеше да каже, че обадилият се е някакъв откачен или пък да изпрати някого от репортерите за „твърди новини“ на нейно място. Това щеше да провали всичко, защото информаторът беше казал, че няма да говори с никой друг, освен с нея.

Пинки сигурно нямаше да иска тя да се среща с човек, който дори не си е казал името. Кари реши да запази в тайна това, докато не се добере до нещо. В крайна сметка можеше да се окаже въздух под налягане.

И все пак не знаеше как ще дочака девет часа.

 

 

В девет и петнадесет вече чакаше нетърпеливо. В девет и половина се присмиваше безмилостно на себе си, че е пълна идиотка. Беше пропиляла вечерта си в гонене на вятъра, когато можеше да си седи вкъщи и да мисли за новата покривка за легло, която се изкушаваше да купи, или да застила кухненските шкафове с чиста хартия, или пък да си фантазира за Хънтър. Във всеки случай нещо далеч по-приятно, отколкото да прекарва времето си на един пуст паркинг, от който я побиваха тръпки.

Тя се обърна с намерението да се върне в колата си и едва не се сблъска с един младеж, който излезе иззад бетонната колона наблизо. Кари ахна и сложи ръка на гърдите си. Сърцето й се беше качило в гърлото. Изведнъж й хрумна, че всичко това може да е нагласено от някой луд, който има мания към нея.

— Здрасти.

— Здравейте — каза задъхано тя. Това беше човекът. Гласът му по телефона беше замаскиран, но го разпознаваше.

— Наблюдавах ви, за да се уверя, че сте сама.

Тя опита да се усмихне, но устните й бяха като гумени от страх. Колко глупаво беше постъпила. Никой на света не знаеше къде е. Щяха да забележат отсъствието й едва на другата сутрин, когато не се явеше на работа. Но нямаше да й помогне, ако му дадеше да разбере, че се страхува от него.

— Какво имате да ми казвате? — попита тя с нетърпелива властност.

Младежът облиза устни и прокара длани надолу по панталоните си. Кари се поотпусна. Беше по-нервен от нея. Той я заобиколи и отвори вратата на един фолксваген.

— Можем ли да говорим вътре? Ако някой ни види…

Макар да знаеше, че прави още една глупава стъпка, тя седна на мястото до шофьора. Младежът затвори вратата, заобиколи колата и седна зад волана. Стисна го здраво с напрегнатите си пръсти и загриза вътрешната част на устната си.

— Благодаря ви, че дойдохте.

— Благодаря ви, че ми се обадихте.

Никой от тях вече не се преструваше, че е имало някакъв „приятел“.

— Трябваше да говоря с някого. Не знаех на кого да кажа. Не исках ченгетата да ме подгонят, нали знаете.

Едва тогава Кари започна да му има доверие. Той не смееше да я погледне в очите не само защото беше нервен от срещата си с известна личност, а и заради информацията, която щеше да даде. Беше млад, може би на двадесет. Косата му беше руса, разрошена и малко дългичка, но чиста. Кожата му бе мека, макар по нея да се виждаха следи от юношеско акне. Беше облечен в сиви панталони, обикновена бяла риза и маратонки „Адидас“.

— Как се казваш? — попита Кари с вдъхващ доверие глас.

— Грейди. Грейди Бъртън. Няма да го използвате в репортажа си, нали?

— Все още няма такъв, но ако не искаш да бъдеш назоваван, няма. Имаш думата ми.

Раменете му потръпнаха видимо и той пусна волана.

— Мисля, че сте точна, госпожице Стюърт.

— Наричай ме Кари. А сега ми кажи какво знаеш.

— Не съм сигурен дали е нещо важно.

— Може и да не е, но ти ми кажи.

— Работя понякога като дежурен в родилното отделение. Там има един доктор — надут богат кучи син. Кара порше, мисли се за бог и очаква всички да се отнасят с него като с такъв. Както и да е, той и неговата сестра — о, отначало си мислех, че просто се… — Лицето му почервеня. — Искам да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш.

— Винаги се срещаха тайно и се затваряха в празни стаи, нали разбирате? Винаги се е говорело, но само за това кой с кого го прави. Тогава изчезна едно дете.

Той вдигна коляно на седалката, за да се обърне към нея.

— Чух тоя доктор да казва нещо странно на същата сестра няколко дни преди да се случи това, но не му обърнах особено внимание. Та когато изчезна бебето, си помислих, че може само да съм си въобразил, пък и защо да си рискувам работата? Държах си устата затворена. След това още едно хлапе. — Младежът подсвирна тихо и направи жест с ръка: — Изчезна яко дим. Не можех да не събера две и две. Когато последното хлапе пое по пътя на останалите две, започна да ме яде отвътре, нали разбираш.

Кари му се усмихна.

— Постъпил си правилно, Грейди. Защо не ми кажеш всичко, което си видял и чул? В хронологичен ред, ако можеш. Бъди толкова точен, колкото ти позволява паметта. Имаш ли нещо против, ако си водя бележки?

— Не. Но няма да ти дам никакви имена.

— Добре.

Говориха около половин час и с всяка изминала минута вълнението й нарастваше. Той знаеше повече, отколкото бе предполагала.

— Ще го излъчите ли по новините? — попита младежът, когато свърши.

— Не знам. Ще поговоря с режисьора, но това трябва да излезе, Грейди. Които и да са тези хора, те са извършили няколко престъпления. Трябва да бъдат спрени.

— И аз така мисля.

— Мога ли да ти се обаждам?

Той се намръщи и каза неуверено:

— Не. Но се кълна, че ако видя или чуя още нещо, ще се свържа с теб.

— Моля те! Има ли някой, който да потвърди това, което ми каза?

— Да потвърди ли?

— Наистина би трябвало да имам два източника.

— Ами-и, има още един. Само че тя се страхува да говори с теб.

— Коя е тя?

— Само ще кажа, че е сестра и има повече влияние от мен.

— И също е дочула разни неща?

— Да кажем, че има същите подозрения.

— Ако й задам въпроси, ще ми отговаря ли поне с „да“ и „не“?

— Мисля, че да. Всъщност ми каза, че мога да ти дам телефонен номер, но без име. — Той извади от джоба си едно листче и го подаде на Кари.

— И двамата разбирате, че ако излъчим този репортаж, болницата ще се превърне в гнездо на стършели.

— Аха.

Тя го потупа по ръката.

— Късмет, Грейди, и ти благодаря. — После се спря на стъпалото на колата и му зададе последния си въпрос: — Защо избра точно мен измежду всички репортери в града?

Той се усмихна.

— Знаех, че мога да ти имам доверие. Има едно момче в болницата, дето ми каза, че си му покрила задника, когато ти казал номера на стаята на някакъв пациент.

Кари се усмихна.

— И твоя ще покрия.

 

 

Пинки изпсува бавно през зъби. Беше пред апарата за редактиране и гледаше готовия продукт на екрана.

— Трябва да ти нашляпам задника, задето си ходила да се срещаш на паркинга с тоя. Никога повече не прави такива глупости. Кой беше той?

— Наричам го Дрезгавото гърло.

— Много смешно. За бога, той можеше да бъде изнасилвач, който ти крои номер!

— Помислих си и за това — отвърна честно тя. — Но не се оказа такъв, сега ще го излъчиш ли?

— Защо винаги постъпваш така с мен? Защо винаги трябва да си блъскам главата да реша дали да излъчвам твоите репортажи или не?

Май страшно му харесваше, защото здравата се тормозеше.

Кари се усмихна спокойно.

— Защото съм добра.

— Мислех, че вече са свършили проблемите ми с теб. Стомахът ми беше започнал да се успокоява. Сега пък това. Защо не се обадиш на Макий да направите едно голямо търкаляне в кревата и утре да дойдеш с някое сладко репортажче за пенсионирана учителка от девическо училище?

Кари скръсти ръце на гърдите си.

— Престани да се държиш грубо. Ще го излъчиш ли или не?

— Въз основа на думите на някого, дето е последната дупка на кавала?

— Откъде знаеш, че е последната дупка на кавала? — попита предизвикателно тя. — Може да е началник личен състав. — Пинки се намръщи заплашително. — Добре де, признавам, че не е много високо в йерархията, но разказаното беше потвърдено и от една медицинска сестра.

— Коя?

— Отказа да ми даде името си, но ме увери, че е старша.

Пинки изруга под нос и погледна стената за момент.

— Добре. Ще го излъча. Достатъчно „твърди се“ и „предполага се“ си използвала, за да не ни обвинят в клевета. Знаеш, че от полицията ще се нахвърлят върху теб като жаби върху муха, нали?

— Всичко, което знам, е в репортажа.

— Значи това, което виждат, е това, което ще разберат?

— Точно така.

— Няма да им хареса. И няма да повярват.

— Какво има? — надникна иззад вратата Бони.

— Тази вечер ще се напия и не искам да ми мрънкаш — рече Пинки и пъхна показалец под носа й.

Тя само се усмихна, целуна го силно по устата и каза:

— Аз също те обичам.

Преди да излезе с нея, той погледна отново екрана и издаде звук на съжаление.

— Имам предчувствието, че адски ще ми се иска да не съм се съгласявал, но това тук е твърде добро, за да го скрием.

 

 

Кари седеше, свита на кълбо, на фотьойла, с впити в телевизионния екран очи, докато излъчваха репортажа й по новините в шест. Във визуално отношение не беше много. Единственото нещо, до което се добра, бе външна снимка на болницата. Беше събрала в една лента и кадрите, направени след изчезването на всяко едно от бебетата.

Силата й бе в това, което имаше да каже. Било й съобщено от два надеждни източника, че отвличането — по липса на по-добра дума — очевидно е било извършено от членове на болничния персонал.

Репортажът беше страхотен.

Беше твърде развълнувана, за да яде, но си направи омлет. Тъкмо го слагаше в чинията, когато на вратата се позвъни. Преди да отвори, Кари погледна през шпионката.

Хънтър! При вида му сърцето й заби лудо. Не беше го виждала от три седмици — най-дългите двадесет и един дена в живота й. Тя отключи бързо вратата и я отвори. Радостта й бе преждевременна.

Той изглеждаше бесен.