Лора Паркър
Риск (22)

Епилог
Благословените часове на женения мъж

Тя се приведе към огъня и трепкащата светлина на свещите очерта примамливата закръгленост на голото й тяло. Добре оформените бедра, твърдите хълбоци и момичешки тънката талия ме омагьосаха. Припомних си всички случаи, когато я бях любил в тази привлекателна поза и отново я пожелах.

Тя пристъпи безшумно зад гърба му и се облегна на рамото му.

— О, мосю маркиз, но вие пишете за нас!

Той се усмихна невинно.

— Знам, сладката ми. И което е още по-добре: най-после намерих издател.

— Какво ще си помислят децата?

Той я привлече към себе си и захвърли перото.

— Те ще си помислят, любима моя, моя прекрасна съпруго, че ние с теб сме най-щастливата, най-доволната двойка в цяла Англия…

Той замлъкна и й показа с всички подробности как ще запази завинаги това положение на нещата.

След дългия разговор, който бяха провели устните, езиците и ръцете им, той се усмихна с безкрайна нежност и целуна голото й рамо, облегнато на гърдите му.

— И най-хубавото е, че те ще бъдат прави в предположенията си, нали любов моя? — заключи самоуверено той.