Лора Паркър
Риск (15)

Четиринадесета глава

— Виждате ли онези бъчви, милейди? — Капитан Уикъм обясняваше на слушателката си всички подробности на полета с балон. — Те съдържат добре премерена смес от железни и цинкови стърготини, вода и сярна киселина. Киселината реагира на металите и се отделя газ. През тръбите водородът изтича към онзи голям съд, който в долния си край е отворен и е поставен в меден басейн с вода. Там газът се пречиства, после отива в балона. Преминава през този тръбопровод, нали виждате?

Мадлен разбра как се пълни балонът. Голямата сребърно кафява копринена обвивка беше започнала да се пълни с водород, платът се диплеше меко и все повече се издигаше към небето. Сега вече Мадлен разбираше защо с подготовката на един балон са заети толкова много хора. Заобиколили балона, те стискаха в ръце овързани с плат пръчки, движеха внимателно мрежата от въжета и помагаха на стотиците квадратни метри коприна да се разгъват равномерно.

— Вашият балон е много по-голям от този на мосю Бланшар — проговори с възхищение тя, наслаждавайки се на гледката.

— Този балон е предвиден за петдесет души — отговори гордо капитанът.

Мадлен се обърна и видя, че Себастиян, който досега беше зает с инсталацията за производство на водород, е свършил и идва към тях.

— Когато се надуе докрай, балонът ще бъде висок около осемдесет метра. — Той направи широк жест с ръка, сякаш искаше да й покаже точно докъде ще се вдигне балонът.

— Защо ви е толкова голям балон, мосю?

— За да прекарвам с него войници, скъпа — отговори ухилено мъжът.

— Войници? — повтори невярващо тя. — Но защо, за Бога?

Себастиян я погледна изпитателно и разбра, че изненадата й е искрена.

— Преди двадесет години американецът Бенджамин Франклин, след като наблюдавал издигане на балон в Париж, предсказал, че балоните ще станат бойните машини на бъдещето. Слуховете твърдят, че Наполеон мисли като него. Какво е мнението ти по въпроса?

Мадлен не можеше да откъсне поглед от бавно издигащата се сребърно кафява коприна.

— Мисля, че е позорно да превърнеш такава красота в средство за унищожение на хора.

— Отговорът ти не е много научен, Миньон, но е типично женски.

— Нима не съм жена, мосю? — усмихна се предизвикателно тя.

Той едва устоя на желанието си да я целуне пред очите на всички присъстващи.

— Разбира се, мадмоазел. Няма съмнение, че си жена.

Капитан Уикъм се усмихна доброжелателно.

— Няма ли да заведете дамата да разгледа гондолата, преди да полетим, мосю?

Без да отделя поглед от лицето на Мадлен, Себастиян отговори:

— Идеята е много добра. Как смятате, колко време ще остане балонът горе?

— О, най-малко час, а може и много по-дълго. Зависи от посоката на вятъра. Няма да го пълним целия, защото полетът ще бъде кратък. Смятам обаче, че на всяка цена трябва да го задържим горе около час, за да проверим дали ще се справи добре с тежестта, която сме му определили.

— През цялото време ли ще държите балона с въжета за земята? — попита Себастиян и дръзката му идея започна да се оформя.

— Да, милорд. Забили сме котвата дълбоко в почвата и сме взели най-дебелите корабни въжета. — Мислите на капитана следваха без усилия тези на лорда. — Балонът е сигурен, милорд. Ще отида да проверя докъде са стигнали.

Себастиян погледна отново Мадлен, вдигна ръка и закопча последното копче на наметката й. С внезапно предрезгавял глас той заговори:

— Впрочем, аз съм много щастлив, че ти си жена. — Ръката му остана за миг върху рамото й. — И много скоро ще ти покажа какво значи това. — Той плъзна ръка надолу и улови здраво китката й. — Да вървим. Нали искаше да видиш балона отблизо?

След пикника Мадлен беше доста потисната, защото й беше станало ясно, че не може да го прелъсти, когато наблизо има толкова чужди хора. Потиснатите й страсти и тревогата, че не може да бъде толкова дръзка, колкото й се иска, разваляха настроението й.

— Къде отиваме?

Себастиян я изгледа дяволито.

— Обещах ти да те повозя на балон. Ти каза, че ми имаш доверие. Затова не се противи, скъпа. Никога вече няма да имаш такава невероятна възможност.

Тя не беше много сигурна в намеренията му, но се остави да я поведе към съоръжението.

След като заобиколиха мъжете и жените, които наблюдаваха издигането на балона, Мадлен откри гондолата в другия край на полето. Тя имаше форма на корабче, само дето дъното й беше плоско, без кил. Към гондолата водеше дебела греда, простряна върху тревата. Без да се колебае, Себастиян стъпи на гредата и потегли Мадлен след себе си.

Той се изкачи леко по наклонената греда и смело скочи в гондолата, макар че дъното беше на около метър дълбочина. После се обърна, хвана Мадлен през кръста и я прехвърли през ръба. Вътре беше също като в кораб. По релинга висяха чувалчета с пясък, няколко дузини бъчви бяха наредени по краищата.

— За какво са тези бъчви? — учуди се Мадлен.

— Всяка бъчва тежи горе-долу колкото един силен мъж — отговори Себастиян, който развързваше въжетата, които държаха гредата. — Днес проверяваме какво влияние оказва тежестта върху височината на издигане на балона.

— Защо подът е покрит със сено? — полюбопитства Мадлен, когато дебелият пласт сухи треви зашумоля в полите й.

— Само мярка на предпазливост — отговори той и блъсна гредата. — Сеното служи да омекоти удара, ако някоя бъчва се откъсне, иначе може да пробие дупка в дъното. Това не се случва, когато пътуват хора.

— Разбирам — проговори предпазливо Мадлен. — Защо гондолата е с форма на кораб? Досега съм виждала само кошове.

— Построена е по плана на Месние. Тъй като балонът трябва да премине през Ламанша, направихме го така, че в случай на нужда да може да плава и по водата.

Мадлен го погледна смаяно. Себастиян проследи как сянката на балона прелетя над тях и за миг скри слънцето. Гондолата се раздвижи, но Мадлен не забеляза нищо, защото точно в този миг Себастиян протегна ръце към нея. Гондолата се повлече по тревата, вероятно защото вятърът блъскаше балона, после се усети леко люлеене и… настана пълна тишина.

— Мисля, че е време да слезем — проговори тихо тя, докато Себастиян отвързваше бонето й.

— Когато му дойде времето, ще слезем — отговори с усмивка той и захвърли бонето й в сеното.

Мадлен се огледа бързо, но стената на гондолата беше висока и не можа да види почти нищо. Въпреки това, когато Себастиян откопча наметката й, тя изпита потребност да го предупреди:

— Някой може да ни види.

— Кой би могъл да има толкова остър поглед, че да забележи какво става в небето? Само хищните птици, нали?

Мадлен го погледна объркано и се смути още повече, когато от всички страни се надигнаха радостни викове.

— Мислех само, че… — Тя се изтръгна от прегръдката му и се втурна към парапета. Линията на хоризонта беше отлетяла някъде много надалече и се намираше много по-дълбоко, отколкото можеше да се очаква. Изведнъж Мадлен се почувства някак странно тежка. Когато разбра какво се е случило, тя се стресна. Най-ужасното беше, че земята под нея се смаляваше невероятно бързо и скоро съвсем щеше да изчезне.

— Mon Dieu! — Тя се обърна към Себастиян, който беше застанал зад нея. — Светът пропада! — извика уплашено тя.

— Не е точно така — опита се да обясни той. — Всеки момент ще… — Внезапното спиране на балона разлюля гондолата и той политна да падне. В последния миг успя да се хване за нея и двамата заедно се строполиха в сеното. — Ето, виждаш ли, въжетата ни държат здраво — засмя се весело той. — Сега ще узнаем дали сме увиснали в небето като детско хвърчило или…

В продължение на минута гондолата се люля заплашително насам-натам и макар че Себастиян я държеше здраво, Мадлен трепереше от страх. Двамата се търкаляха от единия край до другия и добре че беше мекото сено.

— Май ни очаква по-голямо приключение, отколкото бях планирал — завърши изречението си той и избухна в смях.

Побесняла от гняв, Мадлен го заудря с юмручета по гърдите.

— Значи сте го направили нарочно!

Себастиян не можеше да престане да се смее и изобщо не си даваше труд да се отбранява от ударите й.

— А аз си мислех, че искаш да останем насаме! Направих всичко, за да ти осигуря желаното, и ето какво получавам! Олеле! Това беше носът ми!

— Трябваше да ми кажете, че… О!

Мадлен млъкна изведнъж, защото подът под тях отново описа дъга, докато стомахът й сякаш се втурна в обратната посока. Тя пое дълбоко въздух и се хвърли по лице върху сеното.

Най-после положението на гондолата се стабилизира и тя увисна в спокойното есенно небе. Наоколо цареше пълна тишина, чуваше се само лекото поскърцване на опънатите въжета.

Макар да беше убедена, че цялата се е сковала от страх, Мадлен се раздвижи първа. Тя коленичи и запълзя колкото се може по-далече от Себастиян.

— Стой си на мястото! — изкрещя сърдито тя, когато той седна и я погледна с обезоръжаващата си усмивка. — Не смей да ме докосваш!

— Не бива така, Миньон — проговори меко той. — Как ще си доставим удоволствие, ако не се докосваме?

Той скочи на крака и изтупа жакета си.

— Първо обаче трябва да съобщя на хората долу, че сме добре. — Той застана до парапета и се наведе толкова силно напред, че Мадлен се уплаши да не падне. Направи крачка към него и видя, че той маха на събралите се на крайбрежието мъже и жени.

Все още несигурна в краката си, тя направи още една крачка, опипвайки внимателно пода. Стори й се стабилен, макар и някак странно вибриращ. Движението й напомняше лекото люлеене на кораб в спокойно море. Е, не беше като издигането и спускането по вълните, но напрежението на противоположните сили ясно се усещаше.

Себастиян се обърна точно в мига, когато паниката я надви. Тя се хвърли на гърдите му и захълца сърцераздирателно.

— Mon Dieu! Mon Dieu! Искам да сляза!

Тъй като през първите няколко минути от първия си полет с балон и той се беше чувствал по същия начин, Себастиян не й се разсърди. Само я притисна силно до себе си, за да я успокои.

— Тихо, миличка, тихо, няма от какво да се страхуваш. — Той целуна тила й и продължи окуражително: — Нима не искаш да видиш онова, което твърде малко хора са имали възможност да видят? Гледката е наистина великолепна.

Тя зарови лицето си още по-плътно на гърдите му.

— Не… не искам… не мога — прозвуча глухият й отговор.

Себастиян си каза, че е по-добре да я държи здраво и да чака уплахата да отшуми. После щеше да й покаже далечните брегове на Франция на югоизток, градовете Кале и Булон Сюр Мер.

Ала тя се триеше толкова примамливо в него, крехкото й тяло се извиваше толкова чувствено, че дълго потисканите му нагони заглушиха гласа на разума. Това беше опасно, но той знаеше, че трябва да я има, иначе не отговаряше за себе си.

Той я притисна силно до гърдите си и бавно потърка хълбоци в нейните. Тя простена, но той не беше сигурен дали стонът й е от удоволствие или изразява страх. Започна да милва нежно гърба й, от раменете към бедрата, наслади се на извивките на гъвкавото й тяло. После нежно я положи върху мекото сено и вдигна полите й, за да усети под пръстите си мекотата на сгорещената й кожа, гладка като сатен и пулсираща от живот.

Той се настани удобно, сложи я на коленете си и започна да гали голите й бедра и твърдото дупе. Тя беше толкова нежна и в същото време силна и гъвкава. Струваше му се, че е създадена специално за него. Много му се искаше да й каже, че дълго я е чакал, но не го направи — тези думи щяха да прозвучат като обещание и да се превърнат в лъжа, макар и неволна.

След малко той вдигна ръце и помилва лицето й, за да я успокои и да й вдъхна от своята сила.

Пръстите му бяха толкова добри, толкова нежни. Мадлен усети в докосването им, в твърдостта и топлината им силното, изпълнено с увереност присъствие на мъжа пред себе си. Устните му намериха нейните.

Тя се разтвори, за да го приеме, надигна се насреща му, последва мекия натиск на ръката му и се отпусна на сеното. Ръцете й намериха ризата му и я измъкнаха от панталона, плъзнаха се към гърдите му, впиха се в твърдите зърна. Когато помилва корема му, усети как той се стегна под докосването й. Днес не беше като първия път, когато чакаше и се боеше, когато беше изпълнена с несигурност. Този път тя беше жена, която знаеше какво иска и как да го постигне. Без да се колебае, тя мушна ръка в панталона му, намери втвърдената му мъжественост и започна да я милва с уверени движения. Изненадан от смелостта й, Себастиян едва задържа напиращия в гърлото му сладостен стон. Тя усети реакцията му и се притисна до него с все сила.

Себастиян си беше обещал, че няма да я притеснява, че ще я остави сама да определи темпото, ала нетърпението му беше толкова мощно, толкова властно, че скоро нямаше да може да му устои. Тя вдигна ризата му и отворените й устни обхванаха зърното на гърдата му. Горещият, гъвкав език започна да кръжи около него и удоволствието, което го прониза, беше непоносимо.

— Велики Боже, почакай малко, Миньон!

Той задържа ръцете й с едната си ръка, а с другата притисна силно крехкото й тяло. Повдигна я леко, разкопча роклята й и я смъкна от раменете й. После я сложи да легне на сеното и впи устни в меката й гърда. Тя се изви насреща му и той побърза да преметне крак през бедрата й, за да я задържи още малко, докато се порадва на сладостта й.

Мадлен се носеше на вълните на насладата. Тя изтръгна едната си ръка и бързо я вдигна към устата си, за да я захапе. Беше готова да стене от удоволствие.

Себастиян вдигна глава и се усмихна.

— Не, мила, не се крий от мене. — Той издърпа ръката от устата й. — Много искам да чуя как ме зовеш, как ме търсиш. Искам да дадеш воля на желанието си. — Той целуна зачервените й пръсти и продължи уверено: — Искам да знам кога и как ти доставям удоволствие.

Мадлен се покори, завладяна от властното му присъствие. Целувката му беше дълбока и настойчива. Езикът му се втурна в дълбините на устата й и се задвижи в завладяващ ритъм. Навсякъде, където я докосваше, по кожата й оставаше пареща следа. Тя се разтапяше под милувките му. Езикът му ближеше устните й, веждите и ушите, връщаше се непрекъснато на гърдите й — влажен, плъзгащ се пламък, който изгаряше тялото й. Тя се извиваше към него, предлагаше му все нови и нови места от тялото си, смаяна от силата на усещанията си. Дълбоко в тялото й нещо вибрираше все по-силно и по-силно. Тя шепнеше задавено името му, въздишаше, стенеше. Играта на езика и зъбите му беше събудила във вътрешността й ненаситен глад. Дълбокото, настойчиво желание възпламени чувствеността й, напрегна мускулите и нервите й. Тялото й търсеше неговото и изобщо не усещаше тежестта му. Тя не разбра кога е свалил ризата си, но когато усети голата му кожа върху своята, извика от удоволствие и впи пръсти в твърдия му гръб. Невероятно беше да усети отново мускулестата му гръд върху меката закръгленост на гърдите си.

Себастиян се плъзна надолу по тялото й и Мадлен потръпна сладостно от студения полъх на октомврийския въздух по голата й кожа. Тя се разтрепери като лист и понечи да му изкрещи да престане. Ала той продължи да се движи надолу, като спираше във всяко примамливо кътче на тялото й, помилва с устни гърдите й, спря задълго на корема, зарови се във вдлъбнатинката на пъпа й. Пръстите му погалиха кичурчето меки косъмчета и разтвориха бедрата й.

— О!

Палецът му намери чувствителното място в предверието на женствеността й, което жадуваше за ласките му и Мадлен извика задавено. Устните му последваха пътя на ръката и тя отново извика, отдадена без остатък на сладостните усещания. Вече не се страхуваше от вълните на насладата. Те бяха твърде силни, за да ги задържи дълбоко в себе си.

Изведнъж Себастиян престана да я милва с устни и бързо се изтегли нагоре към лицето й.

— Това ти харесва, нали? — прошепна предрезгавяло той. — Ти си създадена за любов. Остави ме да ти покажа всичко — помоли с усмивка той и целуна меката й буза. Ръката му се плъзна отново към мястото, където се събираха бедрата й. — Отвори се за мен и ми позволи да ти доставя удоволствието, което заслужаваш. Ето, така е добре. — Пръстите му си проправиха път навътре. — О, Миньон, искам да усетиш колко силно ме желаеш там. Искам да разбереш, че мога да удовлетворя желанието ти. — Той се плъзна отново към разтворените й крака, намести раменете си помежду им и се наслади до болка на триенето на телата им.

Той познаваше желанието й, знаеше от какво има нужда тя, знаеше къде и как да я помилва. Леко докосване тук, сладостно потъркване там, а ритъмът на пръстите и езика му надмина всички описания на удоволствието, които беше срещнала в книгите му.

За да успокои треперенето й, Себастиян притисна с разперени пръсти корема й. После обхвана хълбоците й с две ръце и ги вдигна към устата си. Много скоро от устните й започнаха да излизат сладостни звуци и той проследи с благодарност експлозията на усещанията й. Той искаше само нейното удоволствие, нейната наслада, искаше да чуе похвалата й в тази най-ласкателна от всички мелодии. Остана до нея, докато тялото й престана да трепери, докато виковете й заглъхнаха в дълбоко дишане, прекъсвано от време на време от задавено хълцане. Чувстваше се опиянен от насладата, която й беше доставил. Тя беше създадена за любов, създадена за него.

След малко той се изтегли нагоре и бързо свали панталона си. Настани се удобно върху корема й и я остави да усети напращялата му мъжественост. Когато се надигна и отново отвори бедрата й, на лицето му грееше нежна усмивка. Мадлен отвори очи и отговори на усмивката му.

Себастиян си спомни как първата нощ постъпи като глупак и я остави да се събуди сама в леглото му и реши да се извини, като удължи насладата до безкрайност. Помилва меката й кожа, погали твърдия корем, после посвети вниманието си на гърдите.

— Толкова си красива — прошепна той и се изненада от думите си. Тя беше толкова сладка, толкова жива. И беше много по-истинска от жените, с които се беше любил досега. До последния си миг щеше да й бъде благодарен, че го е избрала за свой учител в любовта.

Откъде му дойде тази мисъл? Защо именно в този момент? Негодниците лъжеха, прелъстителите не го усещаха, опитните донжуани избягваха такива мисли.

Той проникна бавно и внимателно в утробата й и въздъхна дълбоко, когато влажната й, набъбнала топлина се разтвори, за да го приеме. Тя се надигна насреща му, той обхвана хълбоците й с две ръце и проникна още по-дълбоко. Чу въздишката й и се запита дали пък не й е причинил болка. Тя беше толкова тясна, толкова гореща. Ала преди да е успял да я попита, тя се устреми насреща му, опря се с пети в ръба на гондолата, за да го приеме още по-навътре в себе си.

Той започна да се движи, отначало бавно и внимателно, после все по-настойчиво и всеки негов тласък я издигаше все по-високо и по-високо, докато задъханите й викове приеха ритъма на неговите стонове, сляха се с тях в съвършена хармония и заличиха всяка друга мисъл или усещане.

Дълго, много дълго никой от двамата не проговори. Нито той, нито тя имаха нужда от думи.

Той остана в нея колкото можеше по-дълго, защото нямаше сили да се отдели нито на сантиметър. С него ставаше нещо, за което го беше страх дори да помисли.

Най-после вдигна бавно глава и наболата му брада потърка порозовялата й буза.

— Мисля, че е време да дадем знак на хората долу. — Ала не можа да се помръдне.

Мадлен сложи ръка на бузата му и той се извърна, за да я целуне. Устните му се впиха в меката й уста и я засмукаха, за да вкусят сладостта й. Пръстите му се плъзнаха по петната, които беше оставил по шията й като нанизани на пръчица ягоди. Неговият знак. Какво странно желание беше изпитал — да я бележи със знака си…

Когато очите му срещнаха нейните, той изпита несигурност. За първи път от много години насам не беше уверен във въздействието си върху една жена.

— Добре ли си? — попита почти плахо той.

Тя поклати бавно глава и се усмихна. Докосна нежно лицето му, защото й се струваше, че той има нужда от успокояване.

— Любил ли си се някога в балон?

Лицето му беше толкова сериозно, че изглеждаше почти болезнено.

— Никога не съм любил жена по този начин.

Тя кимна тържествено и целуна с благоговение бузата му.

— Мисля, че ти вярвам.

 

 

Опитът с балона завърши успешно. Капитан Уикъм остана с хората си, за да се погрижи всичко да бъде оставено, както трябва. Въпреки скандалната слава на лорд Д’Арси никой не помисли, че той и придружителката му са прекарали следобеда в нежна любовна прегръдка на дъното на гондолата. Никой не разбра, че те бяха първите любовници в балон.

— Колкото и ужасно да ти се струва, войните винаги са давали тласък на науката — обясни кратко Себастиян. — Твоите сънародници са превърнали необходимостта в изкуство.

Мадлен го погледна сърдито.

— Сигурно искате да кажете, че французите са по-кръвожадни от англичаните?

Себастиян пусна юздите на коня и го остави сам да търси пътя си към дома.

— Нека погледнем по-сериозно на нещата. Известният французин Лавоазие помогна както на американската, така и на френската революция, като подобри решително свойствата на барута. Френската революция му се отблагодари, като го обвини в предателство и му отсече главата. — Той се — усмихна иронично. — Е, не може да се отрече, че французите са и великодушни. След няколко години размислиха и го обявиха за национален герой. Сигурен съм, че Лавоазие, където и да е сега, им е простил временното неуважение.

— Не мога да повярвам — процеди през зъби Мадлен.

— Трябва да призная, че други френски учени имаха по-добра съдба. — Той спомена няколко имена и й описа заслугите им.

— Вие очевидно знаете много неща за френското военно изкуство — отбеляза недоверчиво тя. — Какво толкова ви интересува?

Себастиян се усмихна обезоръжаващо.

— Аз съм учен.

— И половин французин — допълни нахално тя.

Той я изгледа остро.

— Кой ти каза това?

— Вече не си спомням точно. Някой от персонала спомена, че майка ви е била французойка, това беше след онази караница…

Фактът, че тя отвърна поглед, събуди интереса му.

— Каква караница?

Мадлен се запита как да му отговори. След този прекрасен любовен следобед в облаците тя беше почти — почти! — готова да му разкаже всичко.

— Вашият английски персонал не ме харесва особено, мосю. Аз съм французойка и всички ме подозират. Някои дори твърдят, че съм дошла в Англия, за да им навредя.

Себастиян забеляза внимателната й формулировка, която очевидно не беше предизвикана от недостатъчно владеене на езика.

— И това доведе до сериозна разправия?

— На сутринта след пристигането ми една от прислужниците в кухнята узна, че синът й е загинал при обстрел на английската блокада от французите. Тя беше много възмутена от присъствието на една французойка в английски дом. Тогава мосю Хорас деликатно й напомни, че вашата майка също е била по рождение французойка.

Себастиян я погледна и разбра, че това не е цялата история.

— Защо никой не ми е казал за случилото се?

Мадлен вдигна рамене.

— Сигурно са сметнали, че не е толкова важно. — Тогава я беше страх да му разкаже, че е станала причина за страшната разправия. Жената я нападна с големия сатър и едва когато Мадлен заплаши да я залее с врящата вода в котела, двама от слугите се втурнаха да ги разтърват, иначе сигурно щеше да се пролее кръв. Мадлен не се разсърди, защото разбираше страданието на жената, освен това съзнаваше, че тя не може да се лиши от работата си. Ако Себастиян беше узнал за случилото се, със сигурност щеше да я уволни, тъй като беше нападнала с нож друг член на персонала.

— Разкажете ми повече за тези научни открития, Себастиян. Какво ще кажете за англичаните?

— Друг път. Вече сме си в къщи.

Мадлен вдигна изненадано глава. Бяха пристигнали по-бързо, отколкото очакваше. Пред входната алея беше завързан кон, който, ако се съдеше по знаците, принадлежеше на офицер.

Себастиян дръпна юздите така внезапно, че конят се подплаши.

— Май имам гости — промърмори недоволно той. Стана му неприятно, защото веднага разпозна униформата на гвардейската кавалерия. Уайтхол беше дошъл да го търси. Сигурно бяха отчаяни.

Той насочи колата към задния вход, през който минаваха слугите, спря пред вратата и се обърна към Мадлен.

— Ще те помоля за една услуга, скъпа. Искам да влезеш оттук и да се прибереш право в стаята си. Остани там, докато дойда да те взема. — После й се усмихна по начин, който загатваше, че щеше да я целуне, ако не бяха заобиколени от любопитни очи. — Може да закъснея, но ще дойда.

Мадлен кимна. Беше разбрала, че той не иска посетителите му да я видят, но не разбираше основанията му да постъпи по този начин.

— Ще чакам.

Себастиян слезе от каретата и заговори по-високо:

— В лондонските библиотеки ще намериш най-различни философски и научни книги. С удоволствие ще те придружа, когато се върнем.

Тази покана прозвуча учудващо делово. Дали очаква да остана с него и когато отидем в Лондон, запита се тя и слезе внимателно от каретата. Защо ли се държеше така?

Себастиян й кимна кратко и се запъти с енергични крачки към предната врата веднага щом лакеят пое юздите на коня.

По пътя към стаята си Мадлен срещна няколко от слугите, но мина покрай тях със сведена глава. Затвори грижливо вратата, свали бонето, наметката и ботушките си, просна се на леглото и потъна в дълбок сън.

 

 

Себастиян влезе в салона с бързи, сърдити стъпки. Настроението му не се подобри, когато видя застаналия насред стаята гвардейски майор, облечен в пълна парадна униформа, с висок шлем и позлатен портупей, който спокойно отпиваше от чашата си с бренди. Сигурно цялото графство Кент го беше видяло да язди насам посред бял ден.

— Защо просто не си окачихте на врата табела, на която да пише: „Уайтхол изпраща за лорд Д’Арси. Гледайте насам!“ По дяволите, всички знаят, че мразя недискретността.

— Може би точно поради тази причина генерал Армстронг ме изпрати да правя компания на майора — обади се шеговит женски глас откъм дивана в дъното. Тя се изправи бавно и се обърна към Себастиян.

Само дългогодишният опит в будоарите на Лондон му помогна да запази самообладание.

— Лейди Елизабет, каква радост! — поздрави той с точно дозирана топлота, която намекваше за предишното им познанство.

Жената се усмихна и разкри очарователните си трапчинки. Роклята й беше твърде дълбоко изрязана за октомврийската вечер, а фризурата й беше толкова екстравагантна, сякаш нарочно разбъркана от мъжка ръка.

— Ето те най-после, Себастиян. Вече започнах да се боя, че известният ти усет е започнал да ти изневерява. Не помниш ли как по-рано твърдеше, че усещаш уханието ми най-малко час след като съм излязла от стаята?

Това сигурно е било преди сетивата ми да бъдат изпълнени докрай с нежния аромат и вкус на Миньон, каза си замислено Себастиян. Велики Боже! Уханието й се усещаше по кожата му като най-скъп парфюм. По-добре беше да не се приближава много до гостенката си, защото изостреният й нюх щеше да усети следите от приключението му. Когато тя понечи да се хвърли в обятията му, той отстъпи назад и вдигна отбранително ръце.

— Простете, но първо трябва да измия праха от прекарания навън следобед, преди да имам смелост да се доближа до вас.

Очите й се разшириха от учудване.

— О, да, разбира се. Ние с майора ще намерим начин да се забавляваме, докато ви няма. — Тя се усмихна предизвикателно на младия офицер, очевидно с надеждата да събуди ревността на Себастиян.

Странно защо никоя жена досега не беше разбрала, че той не е ревнив, макар че грижливо си отбелязваше съперниците си. Днес обаче не изпитваше ни най-малък интерес към любовниците на Елизабет, които и да бяха. Той погледна майора и попита кратко:

— Прав ли съм да мисля, че ми носите важно известие?

Младият мъж отвори безмълвно чантата си и извади плик с печата на гвардейската кавалерия. Себастиян го взе от ръката му и се усмихна.

— Ще имам нужда от известно време, за да го дешифрирам. Извинете ме, но ще сляза малко по-късно за вечеря. Икономът ми ще се погрижи за потребностите ви. — Той се поклони бегло на лейди Елизабет и бързо излезе от салона.

 

 

Беше почти полунощ, когато Мадлен чу стъпки пред вратата на стаята си. Тя беше вечеряла сама в стаята си и вече знаеше, че Себастиян е в компанията на красива дама и гвардейски офицер от Лондон. Всички в къщата говореха само за това.

Мадлен се опитваше да не мисли за дамата и какво би могло да означава присъствието й. Опитваше се да не придава значение на факта, че Себастиян не счете за нужно да се отбие при нея дори за миг, за да я успокои. Опитваше се — напразно — да не се ядосва, че й бяха изпратили вечерята в стаята, сякаш беше твърде млада, твърде несръчна или положението й беше твърде ниско, за да вечеря заедно с благородните му гости. Това я ядоса най-много и тя намрази жената, която бе прекарала вечерта в компанията на Себастиян, без дори да я е видяла.

Все още не беше облякла нощницата си, защото той й бе обещал да мине да я види дори ако стане много късно. Въпреки това се радваше, че се е наспала, а после имаше достатъчно време да се нахрани, измие и преоблече. Винаги когато затвореше очи, усещаше лекото люлеене на гондолата под себе си и на Себастиян над и в себе си.

Изведнъж вратата се отвори и Себастиян застана на прага в официално вечерно облекло. Това я изненада почти колкото факта, че не беше почукал. Появата му не подобри настроението й, дори напротив.

— Съжалявам, но… Защо още не си си легнала? — попита учудено той, като я видя да седи пред студената камина, огряна от мътната светлина на една-единствена свещ. — Защо нямаш огън? — продължи с въпросите той.

— Аз не съм гост, а слугиня в къщата ви, мосю — напомни му любезно тя. — Слугините не палят огъня си след смрачаване.

— Ще им кажа… — Себастиян не довърши изречението си. Беше дошъл да направи нещо, което само до преди час считаше за невъзможно и немислимо. Беше дошъл, за да я отпрати.

Той влезе в стаята, без да каже нито дума повече. Застана пред нея и я загледа мълчаливо, беше познавал десетки жени, по-красиви, по-чувствени, по-опитни и при всички случаи по-изкусителни. Но никоя не можеше да се мери с Миньон. Тя беше нещо съвсем особено.

— Всъщност аз дори не знам фамилното ти име.

Мадлен го погледна и стисна здраво устни. Много искаше да му каже истината. Докато седеше самотна в стаята си, тя бе решила, че е крайно време да му разкрие самоличността си. Трябваше да сложи край на този маскарад. Той заслужаваше да знае коя е тя и защо го е измамила по този начин. Сега обаче я спря ароматът на люляк, който струеше от дрехите му.

— Сигурно е красива жена.

— Коя? — попита стреснато Себастиян.

— Жената, която ухае на люляк. — Тя не беше много сигурна в полумрака, но й се стори, че той се изчерви.

— Бети винаги е обичала да се залива с този парфюм.

Бети. Не лейди Елизабет. Не даже Елизабет.

Себастиян размишляваше трескаво дали да й каже истината или поне част от нея. Появата на Елизабет беше само номер. Както самата тя му бе разказала по време на вечерята, всеки, който я видеше да пристига в дома на лорд Д’Арси, придружена от военен, щеше да сметне, че е дошла, за да поднови връзките си с бившия си любовник или дори да организира menage a trois. В действителност тя беше дошла само като прикритие за майора, който носеше много обезпокоителни сведения. На следващата сутрин майорът щеше да тръгне обратно за Лондон, но лейди Елизабет трябваше да остане още няколко дни. Не, тя нямаше да споделя леглото му. Себастиян беше получил важна и деликатна мисия — да прекоси Ламанша. В този момент само на няколко километра оттук на брега вече го чакаше малък кораб. Той не можеше да разкаже на Мадлен за мисията си. В никакъв случай.

Той отиде при нея, приклекна и взе ръцете й в своите.

— Та ти си съвсем студена — проговори обвинително той. Не дочака отговора й, а я прегърна и я отнесе на леглото. Седна удобно, сложи я в скута си и уви и двамата с дебелото одеяло.

— Вече мислех, че няма да дойдете — проговори тихо Мадлен, вдигна ръце и обви врата му. Облегна се на гърдите му и въздъхна доволно, но в същия миг в душата й се надигнаха съмнения.

Той я нагласи удобно и мушна къдравата й главица под брадичката си.

— Искам да ме изслушаш внимателно, Миньон, и да не ме прекъсваш с въпроси. Ти беше умна, внимателна ученичка. Днешният прекрасен следобед ме убеди, че си готова за следващата стъпка. — Говори спокойно, заповяда си той, но думите излизаха с мъка от устата му. Само като си помислеше, че я държи за последен път в обятията си… — Затова реших да те възнаградя с пътуване до Лондон.

Той усети как тялото й се скова, но тя не промълви нито дума.

— Имам намерение да ти наема малка къща на „Белгрейв Скуеър“ и да ти дам препоръчителни писма до някои приятели. Ще им пиша, че си моя далечна роднина по майчина линия, с което ще обясня френския ти произход. Сега не е сезонът в Лондон и в града са останали само хората, които не се интересуват от лов. Така ще имаш достатъчно време да свикнеш, защото по Коледа ще настане голяма суетня.

Той помълча малко и заговори остро:

— Знам, че ще имаш нужда от дрехи. Ще ти дам известна сума, която ще връчиш на мадам Елен. Тя е най-добрата шивачка в Лондон. Най-голямото ти оръжие ще бъде невинността. Ще се облечеш като млада лейди, която за първи път излиза пред обществото.

Той погледна надолу с надеждата да види очите й, но тя беше скрила глава на гърдите му.

— Лейди Елизабет великодушно предложи да ти уреди някои срещи с приятелите си. Най-добре ще бъде да си избереш за постоянен придружител братовчед ми Брам. Той е солиден мъж и можеш да разчиташ на него. Освен това скоро ще се ожени. Знам, че ще му е приятно да излиза с теб, но ти в никакъв случай не бива да искаш друго от него. Ясно ли ти е?

Мадлен дори не трепна.

— Аз свикнах с теб и знам, че ще ми липсваш, Миньон. Но още в началото ти обясних защо една по-трайна връзка помежду ни би била непрактична и за двамата. Смисълът на експеримента е да се превърнеш в независима жена и да живееш като такава. Сега трябва да направиш следващата крачка, както заради себе си, така и за да задоволиш научния ми интерес. Аз ще дойда да те видя в Лондон…

— Кога?

— Когато се устроиш. Не бих желал да преча на развитието ти. Настойчивата любезност на човек като мен, който се ползва със славата на Дон Жуан, може да подплаши другите ухажори.

Той събра силите си, за да произнесе и последното твърдо предупреждение.

— Помни какво ти казах за избора на покровители. Търси мъже, които харесваш, но към които не изпитваш по-дълбоки чувства. Любовните романси са демоде. Бъди предпазлива, внимателна и дискретна. Само след една година цял Лондон ще бъде в краката ти. Тогава ще можеш да си избереш, когото искаш. Имаш ли някакви въпроси?

— Oui. — Мадлен беше изненадана от звука на гласа си. Имаше чувството, че всеки момент ще избухне в сълзи, и не разбираше как е успяла да ги овладее. — Лейди Елизабет сигурно е бившата ви метреса?

— Не е имало нищо толкова официално. — Когато отговаряше на подобни въпроси, Себастиян се стараеше да бъде колкото се може по-тактичен. Днес обаче знаеше, че по някакъв начин трябва да забие клин между себе си и Миньон.

Следобедът беше съвършен, твърде съвършен. Той беше разбрал, че е в състояние да се влюби. Нямаше друга дума, с която можеше да назове нахлулото в сърцето му чувство. Това прозрение не му хареса особено. Фактът, че беше способен да обича, не променяше с нищо много по-страшния факт, че е способен и да разрушава.

Затова бе решил да завърши обучението на Миньон с последната лекция: че най-истинското удоволствие изисква най-строга дисциплина. Истинското изкуство на всеки майстор на любовната игра се състоеше в пикантното мъчение на загубата. Страданието щеше да я научи да управлява чувствата си.

— Има още нещо, което трябва да ти обясня, преди да се разделим. То се нарича redingotes d’Angletere^[1] и джентълменът го слага, преди да легне с любимата си, за да предотврати евентуално забременяване.

— Никога досега не сте го споменавали — прошепна срамежливо Мадлен.

— Права си, това беше непростимо от моя страна — отговори сериозно той и си припомни колко пъти си беше рискувал с ужас възможните последствия. — За съжаление сега нямам време да ти обясня как се употребява, затова те моля да се обърнеш към лейди Елизабет. Тя е опитна светска дама, освен това е много дискретна и няма да те издаде. Към края на седмицата тя ще се върне в Лондон и с удоволствие ще те посъветва по този и по други въпроси.

— Нямам намерение да разговарям с бившата ви метреса — отговори твърдо Мадлен и стана. Значи лейди Елизабет щеше да остане с него… Това обясняваше намерението му да я отдалечи от себе си. Тя не го погледна, защото знаеше, че няма да удържи сълзите си. — Кога трябва да замина?

— Утре сутринта.

— Толкова скоро? — прошепна неволно тя и обидата й нарасна.

Той вдигна ръка да помилва лицето й, но не посмя.

— Да.

Имаше толкова много неща, които трябваше да й каже. Знаеше обаче, че би било жестоко да й обещае нещо, без да може да го изпълни. Пък и кой знае дали щеше да остане жив след рискованото пътуване до Франция и дали изобщо щеше да я види отново.

Мадлен се опита да не мисли за идващото утро. Тя вдигна ръка и помилва бузата му.

— Остани тази нощ с мен.

Себастиян усети как нещо се скъса в сърцето му. А доскоро вярваше, че е овладял напълно поривите му.

— Не. Тази нощ ме чакат другаде.

Мадлен дръпна ръката си като опарена.

— В леглото на лейди Елизабет?

Той стисна зъби и излъга с твърд глас:

— Да.