Лора Паркър
Риск (16)

Петнадесета глава

— Как мислиш, коя е тази мадмоазел Миньон?

— Лесно е да се отгатне, ma soeur. Естествено новата метреса на лорд Д’Арси.

Хенрис и Жюстин Фокан се наведоха през прозорчето на каретата и се загледаха любопитно към простата четириетажна тухлена къща на „Белгрейв Скуеър“. Миналата вечер бяха получили покана да се явят тук и в началото Хенрис беше твърдо решена да не я приема. Ала през нощта Жюстин получи един от пристъпите си на мигрена и в съня си видя, че бъдещето им е зад вратата на тази къща.

— Надявам се мигрената ти да познава — заяви мрачно Хенрис.

— Бъди сигурна в това! Винаги когато съм сънувала нещо подобно, ни е сполетявало щастие.

Жюстин намести внимателно бонето си, украсено със златно перо, което беше най-новата й покупка и си пасваше отлично със златно кафявата наметка, която носеше над бялата рокля с дълги ръкави, за да се предпази от хладните ноемврийски дни. Хенрис си беше сложила копринено боне с подходящо виолетово жакетче, обшито със златни кордели. Същите се виждаха по чантичката и обувките й. Дамите Фокан бяха в пълно бойно снаряжение, защото отиваха да се срещнат с една неприятелка, която заплашваше да им отнеме привързаността на милия им Себастиян Д’Арси, маркиз Брейкън.

Те изчакаха кочияшът да почука на вратата, после слязоха и се запътиха величествено към чакащия ги иконом.

— Мосю Хорас! — поздрави го учудено Хенрис. — Какво правите тук?

Хорас се поклони церемониално.

— Мадам… и мадам. За мен е удоволствие да ви видя. — Обичайно безизразното му лице този път беше пълно със съмнения. — Аз съм, така да се каже, нает временно. Очакват ли ви?

— Помолиха ни да дойдем — отвърна остро Хенрис. — Писмото е лично от маркиза. Правилно ли съм разбрала, че тук живее някоя си мадмоазел Миньон?

— Точно така, мадам. — Хорас отстъпи настрана, за да ги пропусне да влязат. — Почакайте в салона, ако обичате — той посочи вратата вдясно. — Ще известя мадмоазел за пристигането ви.

Отвън къщата изглеждаше малка, но това беше заблуда. Огромният салон, в който влязоха двете дами, правеше силно впечатление с боядисаните в нежнозелено стени, мраморната камина, украсена с барелефи и с колони от бледорозов мрамор. Таванът беше с гипсови орнаменти, подът беше постлан с фламандски килими. От острия поглед на Хенрис не убягна, че голяма част от благородните мебели бяха донесени от собствения дом на лорд Д’Арси. Която и да беше неговата fille de joie^[1], тя очевидно имаше свободен достъп не само до сърцето на маркиза, но и до кесията му. И това беше станало учудващо бързо!

— Това трябваше да бъде къщата на Мадлен — въздъхна уморено тя. — А сега той си пилее парите с тази… тази Миньон, която и да е тя! Себастиян никога не е бил толкова сантиментален. Я погледни масата. Това е гръцкият бюст, който му подарих за двадесет и петия му рожден ден. — Тя стисна здраво зъби, за да не каже нещо неприлично. Не беше очаквала такава неблагодарност от питомеца си. — Можеш да бъдеш сигурна, че тази petite amie^[2] е много по-хитра от всички жени в Лондон. Сигурно е французойка — заключи тя, за да се утеши поне малко.

— Защо ли лорд Д’Арси иска да проявим любезност към метресата му? — попита невярващо Жюстин.

— Защото сме му задължени — отговори обидено Хенрис. — Казах ти, че е по-добре да му върнем парите. Нямаме нужда от съжалението му.

— Права си, но нямаше да останат за мосю Дьо Валми. Помниш колко се ядоса, когато му казахме, че Мадлен е изчезнала!

Хенрис вдигна рамене.

— Не ми напомняй за нея. Никога няма да й простя, че ни изостави. Никога!

— Би било много жалко.

Двете сестри скочиха на крака и се взряха смаяно във влязлата дама, която говореше съвършен френски.

Мадмоазел Миньон беше влязла безшумно. Тя носеше тънка копринена наметка, обшита с листенца. Гърдите й бяха закрити с прекрасен дантелен шал, изпод който надничаше плисирана якичка. Черните къдрици бяха вдигнати високо и завързани на върха на главата с тъмнозелена кадифена панделка, подходяща по цвят на шала. Само няколко тъмни къдрички обкръжаваха лицето й.

Нещо в елегантната млада дама им се стори познато, но едва когато тя се приближи и застана пред тях, двете сестри Фокан проговориха едновременно:

— Мадлен!

— Казаха ми, че имам гости, но не ме осведомиха кои са. — Мадлен се зарадва, че гласът не й изневери, защото когато Хорас й каза кой е дошъл, тя се уплаши, че няма да издържи на напрежението. — Хорас ми каза, че лично лорд Д’Арси ви е поканил.

— Точно така, но не каза, че ни кани при теб — отговори зарадвано Жюстин. — Какво правиш тук, ma petite? Познаваш ли тази мадмоазел Миньон? Нито аз, нито Хенрис сме я срещали някога. Затова и…

— Достатъчно си бъбрила, Жюстин — прекъсна я хладно Хенрис. — Мисля, че Мадлен има да ни каже нещо.

Племенницата им скри ръце зад гърба си, защото не искаше лелите й да видят треперенето им.

— Аз съм мадмоазел Миньон.

Хенрис я погледна изумено. Това беше невъзможно! След малко погледна невярващо към вратата.

— Наистина ли сме попаднали в къщата на лорд Д’Арси?

Жюстин се обърна намръщено към сестра си:

— Но как е възможно това? — После се вгледа смаяно в Мадлен. — Познаваш ли лорд Д’Арси?

— Мисля, че го познава дори твърде добре — намеси се Хенрис и втренчи остър поглед в лицето на племенницата си. Зачервените й бузи говореха достатъчно ясно. — Значи, ти имаш любовник, Мадлен? И той е лорд Д’Арси, права ли съм?

Мадлен сведе глава в знак на съгласие.

— О, мила! — извика Жюстин със смесица от радост и ужас. — Наистина ли си станала метреса на лорд Д’Арси? Моите благопожелания, ma chere! — Тя се втурна към племенницата си и я прегърна, отправяйки поздрави, подходящи повече за новобрачни.

Хенрис затвори очи и усети как в сърцето й се впива остра болка. Никога не беше изпитвала такава мъка.

Тя беше готова да предаде племенницата си в ръцете на Себастиян. Беше убедена, че това е най-добрата и най-подходящата връзка и за двамата, и досега беше убедена в това. До този момент обаче не се беше замисляла как ще се чувства, когато връзката между племенницата й — младо и красиво момиче, достатъчно младо, за да й бъде дъщеря, — и великолепния млад мъж, някога неин любовник, стане факт. Откакто преди десет години беше напуснал леглото й, той беше имал десетки любовници, но нито една от тези жени, дори когато й бяха познати, не беше събудила в душата й ревност. Днес обаче, след обяснението на Мадлен, тя изпита чувство за невъзвратима загуба. Времето минаваше, светът се променяше с всеки ден, годините се нижеха една след друга. Младите мъже си търсеха млади метреси. Cest la vie^[3].

Тя отвори очи и се опита да изобрази на лицето си доволна усмивка.

— Виждаш ли, Мадлен, ти беше предопределена да станеш една от нас. Обясни ми, ако обичаш, кога и как го направи.

Мадлен отговори спокойно на критичния поглед на леля си. Опасният миг, който я тревожеше от седмици насам, отмина, без да доведе до сериозни сътресения. Може би причината беше, че през последните дни сълзите й най-после бяха пресъхнали и тя се чувстваше неспособна на каквито и да било чувства.

— След като обмислих много внимателно всички възможности, аз стигнах до заключението, че е добре да приема предложението ви. Ала предпочетох да го направя по свой начин.

— Ти избяга от дома ни като невъзпитано, глупаво хлапе!

Мадлен се усмихна снизходително.

— Мисля, че трябва да признаете успеха ми, лельо Хенрис. Предполагам, че сте получили банковия превод?

— О! Наистина прекрасно! — извика весело Жюстин и вдигна ръка към новото си боне. — Харесва ли ти?

— Красиво е — съгласи се с усмивка Мадлен, без да изпуска от очи другата си леля, която съсредоточено оглеждаше стаята.

— Лорд Д’Арси е бил много великодушен към теб. Знае ли коя си в действителност?

— Не. Отидох във вилата му в Кент и той ме нае на работа като готвачка.

— Значи готварското ти изкуство го спечели! — засмя се Жюстин. — Знаех си аз. Най-бързият път към кесията на един мъж невинаги е през панталоните му.

Хенрис видя как Мадлен се сгърчи при тези думи и се постара да се овладее.

— Как мислиш, защо той ни покани тук на среща с една непозната?

Мадлен навлажни пресъхналите си устни.

— Лорд Д’Арси ме изпрати в Лондон да се запозная с обществения кръг, в който се движи той. Каза ми, че смята да изпрати препоръчителни писма до всички свои познати, за да улесни влизането ми в обществото. Предполагам, че вие също сте получили такова писмо. Хорас ми каза, че е видял дори обява в „Газет“. Според желанията на лорд Д’Арси аз ще се представя в обществото като негова далечна роднина по майчина линия. Братовчед му лорд Евърли вече предаде картичката си. Тази вечер го очаквам. Освен това ще има… и други.

— Значи всички очакват да се срещнат с роднина на лорд Д’Арси, а не с една Фокан, така ли?

Мадлен кимна.

— Радвам се, че ме разбрахте правилно.

— Всъщност, аз не разбрах нищичко. — Жюстин приседна на тапицирания с червено кадифе диван. — Значи той мисли, че нашето име не е достатъчно добро за теб?

— Очевидно не е, защото целите на Мадлен и лорд Д’Арси са по-високи — отговори й хладно Хенрис. — Какво точно очаква той от теб?

Мадлен направи прелестен реверанс.

— Вие сте първите, които имат удоволствието да се запознаят с най-новия експеримент на лорд Д’Арси. Аз ще бъда прототип на независима жена.

— Какво е пък това?

— Веднъж ме нарече „просветена метреса“.

— Значи все пак си негова метреса? — обнадежди се Жюстин.

Мадлен поклати глава.

— Не е точно това. За да успее експериментът, аз трябва да се чувствам независима от всеки мъж и да съумея да запазя положението, което съм си извоювала. — Тя помълча малко и добави: — Това важи особено за лорд Д’Арси.

— Ма foi! — прошепна изумено Жюстин. — Значи вече няма да си любовница на маркиза?

— Вече съм чувала за тази негова теория — проговори бавно Хенрис. — Но това беше преди няколко години и бях повярвала, че маркизът я е захвърлил като непригодна за реалния живот.

— О, не, той дори е написал цял научен труд по въпроса — защити го горещо Мадлен. — Аз съм задължена да му помогна, за да може да докаже теорията си.

— Значи си глупачка — заключи студено Хенрис и се изправи.

— Да си вървим, Жюстин. Очевидно е, че племенницата ни няма нужда от вашата помощ.

— Не се сърди на детето, Хенрис — помоли Жюстин, ядосана, че старата караница между двете отново беше пламнала. — Мадлен е част от нашето семейство. — Тя огледа завистливо стаята. — И късметът й е проработил.

— Vraiment? — Лицето на Хенрис беше обидено, и то сериозно. — С какво бихме могли да ти услужим, скъпа племеннице?

— Разкажете ми за маман — помоли бързо Мадлен. — Как е тя? Върна ли се при вас?

— Не. — Думата прозвуча студено и окончателно.

— Къде е тя?

— Какво те интересува? Името Фокан явно не означава нищо за теб. Лелите ти не са достатъчно добра компания за една млада метреса. Имаш си къща, покровител, пари, Лондон скоро ще бъде в краката ти. Не мисли повече за нас. Наша работа е да се погрижим за майка ти.

Мадлен отстъпи крачка назад, сякаш я бяха ударили.

— Защо се държиш така, лельо? Не мислиш ли, че е крайно време да ми кажеш нещо определено за мама? Искам да разбера къде е и какво прави. Искам да го знам дори да е в затвора за длъжници или мъртва! — Тя срещна предизвикателния поглед на леля си и направи усилия да се овладее. — О, не желая да се карам с вас! — прошепна отчаяно тя.

Втурна се към леля си, падна на колене пред нея и взе ръката й в своите.

— Моля те, лельо, умолявам те, кажи ми къде е мама!

— Ако ти не го направиш, ще й кажа аз! — намеси се твърдо Жюстин, чиито очи бяха пълни със сълзи. — А ти знаеш, че не умея да разказвам.

Хенрис кимна сковано.

— Tres bien. Щом Мадлен непременно държи да узнае какви глупости е вършила майка й, ще й кажа всичко — тя посочи към дивана. — Седни там, ma fille. Историята е доста дългичка.

Изведнъж Мадлен усети вледеняваща празнота. Едва сега осъзна, че не иска да научи истината. Само преди няколко дни беше убедена, че е постигнала всичко, което желае. Днес обаче беше на дъното. Майка й не се беше върнала, а мъжът, когото обичаше, я отпрати, за да се хвърли в прегръдките на друга.

Запъти се към вратата и дръпна шнура на звънеца.

— Позволете ми да ви предложа нещо разхладително.

Не, по-добре беше да узнае всичко.

След пет минути всички пиеха горещ шоколад.

— Да започваме — проговори с равнодушен вид Хенрис. — Майка ти замина за Франция. Дочу слуховете, които се носеха в Лондон за един… приятел на семейството, и реши да узнае истината за него. Всички вярваха, че е мъртъв, но после започна да се говори, че се е спасил от терора. Очакваме я да се върне и дано това стане по-скоро. Мисля, че това е всичко, скъпа племенница.

Кратката история на Хенрис беше пълна с неясноти и Мадлен не се остави да я заблудят толкова лесно.

— А аз бях убедена, че маман е попаднала в затвора за длъжници и не иска да узная за позора й.

— Можеш да бъдеш сигурна, че никой от семейство Фокан няма да престъпи прага на онова ужасно място — отговори остро Хенрис.

— Защо тогава мама не ме повика в Париж, за да се видим? Защо поиска от мен да дойда в Англия?

— Когато ти писа да дойдеш, тя не знаеше, че ще се върне във Франция — обясни Хенрис. — Всичко стана много бързо. Не й остана време дори да ти пише.

— Защо ми го казваш чак сега? — попита тихо Мадлен и взе една бисквита. Имаше чувството, че дъвче трева. От три дни не беше хапвала почти нищо. — Защо маман е трябвало да се възползва от услугите на мосю Дьо Валми, за да прекоси Ламанша?

— Защото нямаше друг начин да стигне до Франция. Мосю Дьо Валми познава много хора и френските емигранти в Лондон са принудени да използват връзките му.

— Какви връзки?

Хенрис я погледна строго.

— Не всички имат щастието да са под покровителството на английски маркиз. Ние сме чужденци, а Англия е във война с родината ни. Трябва да се научим да пазим тайна. Услугите на мосю Дьо Валми бяха необходими и толкова.

Мадлен не можа да удържи нетърпението си.

— Вече ми омръзна постоянно да ми напомнят за войната. Англичаните, включително и лорд Д’Арси, не говорят за нищо друго.

Сестрите се спогледаха многозначително.

— Лордът скоро ли ще дойде в Лондон?

Мадлен поклати глава и отново се върна на темата за майка си.

— Кой е човекът, когото мама иска да намери?

Хенрис поклати глава.

— Нямаме право да ти кажем.

— Кажи й — помоли полугласно Жюстин.

Хенрис сведе поглед.

— Баща ти.

— Баща ми? — Мадлен не можа да повярва в чутото. — Баща ми е жив? Кой е той?

— Той е от кралското семейство — прошепна Жюстин и се огледа страхливо.

Мадлен не разбра нищо.

— Но вие казахте, че съм се родила от… незаконна връзка!

— Ти си дете от любовта на един много важен мъж — обясни спокойно Хенрис. — Във Франция на тези неща се гледа другояче. Ти имаш всички документи, които доказват произхода ти. Имаш кръщелно свидетелство, внесена си в църковния регистър с името на баща си. Откакто напуснахме Париж, не сме споменавали пред никого коя си, за да предпазим и теб, и майка ти от излишни… тревоги. Има хора, които биха се възползвали от тези знания за своя собствена изгода. Може би един ден… — Тя вдигна рамене и лицето й се озари от плаха надежда, примесена с примирение.

Мадлен отчаяно се опитваше да разбере.

— Дори да е вярно, какво значение има това сега? Кралят е мъртъв, Бурбоните са прогонени, Наполеон е начело на държавата.

— Не всички аристократи са мъртви — прошепна страхливо Жюстин, сякаш стените имаха уши.

— Ако по Божия милост Бурбоните се завърнат на френския престол — продължи също така тихо Хенрис, — ти можеш да предявиш претенции към наследството си…

— Ще имаш титла — добави едва чуто Жюстин.

Мадлен се загледа с празен поглед в чашата си.

— Наистина ли баща ми е толкова значителна личност?

Хенрис сведе глава.

— Oui.

Главата на младото момиче забуча. Разказът на лелите й дойде твърде много. След преживяната любовна мъка тези разкрития я поразиха. Последните три дни бяха истински ад. Едно обаче беше повече от ясно.

— Мисля, че е време да се запозная с този мосю Дьо Валми. — Тя погледна очаквателно леля си, сигурна в протеста й, но такъв не последва. — Какво ще кажеш, лельо?

Хенрис въздъхна примирено.

— Ще бъде много глупаво, но няма как да го избегнеш. Дьо Валми ще се държи и с теб по същия начин. Ще ти наговори куп лъжи и ще измъкне парите ти.

— Но ако маман…

— Ондин може и сама да си помогне!

— Мосю Дьо Валми е страшен човек — проговори страхливо Жюстин. — А ти си красива млада жена.

В тези думи се криеше сериозна заплаха и Мадлен се стресна.

— Засега си под защитата на лорд Д’Арси — успокои я мрачно Хенрис. — Ако обаче Дьо Валми узнае коя си в действителност, нищо не може да те спаси.

Още в деня, когато бе подслушала разговора на лелите си с Дьо Валми, Мадлен бе разбрала, че те желаят да я пъхнат в леглото на Д’Арси само за да я предпазят от опасност. Само че днес сутринта тя беше взела решение да не притеснява излишно Себастиян. Трябваше да си потърси нов обожател.

Тя вдигна ръка и помилва с треперещи пръсти високата плисирана якичка. Нямаше нужда да поглежда в огледалото, за да си припомня ласките на Себастиян. Докато любовните петна изчезнеха и разбитото й сърце се успокоеше поне малко, не й оставаше нищо друго, освен да чака.

Тя беше овладяла теорията му и вече можеше да решава невъзмутимо. Докато си избереше нов покровител, щеше да прекарва дните си в компанията на мъже, които й харесваха.

— Къщата е на мое разположение, докато желая да живея в нея. Ако все още не сте си намерили по-добър дом, бих се радвала да се преместите при мен.

Жюстин запляска с ръце.

— Възхитени сме, нали, Хенрис?

— Много си великодушна, ma fille — отговори с достойнство Хенрис. — Но какво ще каже лорд Д’Арси?

— Ако не му харесва, може да дойде в Лондон и да ми се скара — отговори спокойно Мадлен. — Дотогава обаче ще правя, каквото си искам. Той ви е поканил да ме посетите и тъй като нямам придружителка, компанията на две дами не би трябвало да прави впечатление никому.

— Не мисля, че сме особено подходящи за компаньонки на млада дама — усъмни се Жюстин.

— Познавате ли някоя си лейди Елизабет Дайтън?

Хенрис вдигна вежди.

— Да, аз я познавам.

— Е, лорд Д’Арси беше на мнение, че тя е подходяща за моя довереница — обясни с усмивка Мадлен.

Хенрис се изсмя злобно.

— Тази английска хиена! Всички знаят, че поддържа интимни връзки с дузина лондонски благородници, както ергени, така и женени.

Включително Себастиян, прибави в ума си Мадлен.

— Щом маркизът е сметнал, че дружбата с нея няма да навреди на доброто ми име, значи вашата компания ще бъде повече от приемлива — обясни тихо тя и за първи път се изчерви, защото я беше срам да зададе следващия въпрос. — Знаете ли как се употребяват les redingotes d’Angleterre?

— Мадлен! — Жюстин закри с ръка устата си и лицето й пламна.

Хенрис се усмихна благосклонно.

— Себастиян е разумен млад човек. Когато дойде времето, ще ти покажа всичко.

— Къде е лорд Д’Арси? — попита Жюстин, която не беше забелязала тъгата на племенницата си.

Мадлен сведе глава.

— Той… замина.

— Но вие едва сте се…

Хенрис изгледа укорно сестра си. Тя разбираше по-добре състоянието на племенницата си.

— Ще се радваме да живеем при теб, скъпа. Веднага ще се нанесем.

Мадлен погледна благодарно леля си.

— Merci. Ще ми простите нелюбезността, но съм много изтощена от пътуването. Откакто съм тук, прекарвам часове при шивачката и тези вечни проби започнаха да ме изнервят. Искам да си полегна малко, защото довечера ще дойде лорд Евърли.

— Но разбира се, миличка! И сами ще намерим изхода. — Хенрис стана и кимна заповеднически на сестра си. — Да вървим, Жюстин. Чака ни много работа. Adieu. До утре.

— До утре — усмихна се в отговор Мадлен. — А Дьо Валми?

— Остави го на мен — отговори кратко Хенрис.

 

 

— Как мислиш, какво всъщност е станало? — попита Жюстин, когато двете отново седнаха в каретата. — Себастиян го няма, а Мадлен изглежда почти болна.

Хенрис вдигна рамене.

— Любовна мъка. Не помниш ли как се чувстваше някога при подобни случаи?

— О, разбира се! — оживи се Жюстин. — С по-голямо удоволствие си спомням за помиренията. Веднъж срещнах един пруски офицер…

Хенрис престана да слуша спомените на сестра си и се замисли за положението на племенницата си. Не беше възможно Себастиян да се е уморил от любовта с тази малка красавица. По лицето на Мадлен още лежеше отпечатъкът на първото любовно преживяване, ала под красивите очи се бяха очертали тъмни сенки и предателски подутини от сълзи. Очевидно двамата се бяха разделили съвсем наскоро и раздялата е била много бурна. Тя помнеше добре собствената си младост и знаеше колко непредсказуеми са чувствата на младите. Но никой мъж, дори щедър и великодушен като Себастиян, не би купил толкова прекрасна къща на изоставената си любовница само за да я отдалечи от себе си. Мадлен не беше някаква кратка афера в живота му, в никакъв случай! По-скоро тя беше склонна да мисли, че чувствата на Себастиян Д’Арси са били необичайно силни и дълбоки и именно това го е накарало да избяга от обятията на Мадлен.

Тази мисъл хареса на Хенрис. За мъж, който твърдеше, че няма сърце, Себастиян притежаваше странния навик да защитава рицарски жените все едно от кой обществен слой бяха.

Тя знаеше защо Себастиян постъпва така, знаеше и защо предпочита беззащитните и безпомощните. Докато считаше, че Мадлен е сама в света, нещастно младо момиче, което има нужда от защита, той нямаше да я изостави, въпреки временните разногласия помежду им. Това не означаваше, че ще продължи да я дарява с любовта си. Сигурно оттам беше дошла и глупостта с „независимата метреса“.

Наистина ли Себастиян беше направил глупостта да предложи на Мадлен да си потърси нов любовник? Велики Боже! Сигурно наистина се беше влюбил, за да действа така странно.

Хенрис продължи да размишлява усилено. Още едно беше сигурно: племенницата й показваше всички признаци на влюбена млада жена.

— Смяташ ли, че я е напуснал окончателно? — попита смутено Жюстин.

— Невъзможно! Очевидно има намерение да се настани в къщата. Не видя ли, че я е напълнил със свои неща? Повечето вещи в салона бяха от стария му дом.

— Mais oui! Защо не се сетих по-рано?

Хенрис не отговори.

— А що се отнася до Мадлен, няма какво да говорим. Никога не съм виждала по-влюбено лице. Трябва да се преместим колкото се може по-бързо при нея и аз ще се погрижа да ги сдобря. Мисля, че трябва да започнат нов живот. Трябваше да ни оставят да уредим предварително подробностите около връзката им. Това щеше да ни спести доста ядове. Първо трябва да узнаем дали къщата е записана на името на Мадлен.

— Много ми хареса — промърмори мечтателно Жюстин. — Мисля, че е достатъчна дори за четири дискретни дами.

— Права си. Само че ако маркизът има намерение да я превърне в свое любовно гнездо, сигурно ще ни изхвърли на улицата.

— Тогава ще предложим на Мадлен да поиска от маркиза прилична рента за двете си лели и ще обещаем да не се мяркаме пред очите им.

— Ти очакваш твърде много от Мадлен, сестричке. Не забравяй, че той е първият й любовник. Сигурно няма да пожелае да го притеснява с въпроси за пари. Засега й е достатъчно да диша същия въздух като него. Тя узрява, но бавно. Станала е много по-силна, нали я видя? Сигурно няма да й хареса, ако се опитаме да я ръководим.

— Ти говориш повече за себе си, Хенрис. Аз никога не съм се опитвала да я манипулирам.

Хенрис я погледна укорно, но не отговори. Жюстин открай време оставяше неприятните неща на нея. Както обикновено, и този път отговорността беше нейна.

 

 

През целия си живот Брамуел Евърли не беше изпитвал такава дълбока и искрена радост, че е роднина по бащина линия на Себастиян Д’Арси. Причината за тази неочаквана радост беше младата дама, която в момента седеше насреща му.

Тя беше облечена в рокля от кремава брюкселска дантела, обшита с малки перли. Покритият с дантела сатенен корсаж разкриваше примамливата й гръд. Брамуел не беше толкова красив и привлекателен за жените като скандално известния си братовчед, но и той умееше да цени красотата. А мадмоазел Миньон беше най-апетитното парче, което беше виждал някога — от грижливо подредените абаносовочерни къдрици до крачетата в сатенени обувчици.

— Много любезно бе от ваша страна да ме посетите, лорд Евърли — проговори тихо Мадлен и му наля чаша шери. — Джентълмен с вашето положение сигурно е много зает.

— О, не, разбира се, че не! Но никаква заетост не би могла да ми попречи да посетя такава очарователна роднина. А и Себастиян изрично ме помоли да го сторя. — Изведнъж той се изчерви. — Простете, май не знам какво говоря. Така не се разговаря с дама. — Той устреми поглед към камината, сякаш можеше да намери обяснението там. За всичко бяха виновни очите на тази малка женичка. Това бяха най-впечатляващите очи, които някога беше виждал.

— Ние с вас сме нещо като братовчеди, нали? — усмихна се сладко Мадлен и му подаде чашата.

Евърли я погледна жадно и бързо си възвърна самообладанието.

— Е, макар и по женска линия, мадмоазел. — Той вдигна едната си вежда. — Нямаме кръвно родство.

Мадлен отговори на усмивката му.

— О, братовчеде Брамуел, аз съм само едно обикновено френско момиче. Подобни тънкости са ми чужди. — Тя посегна към своята чаша. — Щом сме от едно семейство, най-добре е да ми казвате Миньон. Права ли съм, братовчеде Брамуел?

— Чудесно, братовчедке Миньон. Много хубаво звучи, когато ми казвате „братовчеде“ на вашия език. — Той вдигна чашата си и отпи голяма глътка.

Мадлен сведе скромно поглед и огледа внимателно младия англичанин изпод полуспуснатите си мигли. Той беше по-широкоплещест от Себастиян, носеше тъмносин вечерен сюртук, бяла сатенена жилетка, кремави панталони и черни обувки. Косата му беше по-тъмна от тази на Себастиян, а горната му устна бе украсена с гъсти мустаци, чиито краища стърчаха предизвикателно. Лицето му беше приятно, но не така завладяващо красиво като на Себастиян. Сините му очи бяха някак по-меки. Красив, впечатляващ мъж, но кой знае по каква причина Мадлен го намери недостоен дори да лъска обувките на Себастиян.

— Не мога да си обясня защо Себастиян никога не ви е споменавал — промърмори Евърли след втората глътка шери.

— Доскоро и самият той не знаеше нищо за съществуването ми — обясни Мадлен, решена да не умножава лъжите в историята си. — Майка му се е преместила да живее в Англия много преди раждането ми.

— Разбира се. А чичо Саймън не беше от мъжете, които водят жените си на пътешествия. Вие вероятно знаете някои неща за него, нали?

— Ще ви кажа истината, братовчеде Брамуел: аз знам твърде малко за семейство Д’Арси.

Евърли кимна.

— Това не ме учудва. Себастиян също не е човек, който обикаля салоните и разказва семейните си истории. И без това преживя достатъчно с баща си. През последните години старият се държеше наистина лошо.

— Чувала съм, че починалият маркиз бил капризен и непредвидим човек — изрече тихо Мадлен, решена да продължи интересната тема. Забележките на Ауделия за бащата на Себастиян бяха събудили любопитството й. Най-после имаше насреща си човек, който би могъл да хвърли малко светлина върху семейната история, която Себастиян очевидно не желаеше да разисква.

— Капризен? Той беше жесток човек, това е най-правилната дума. Ала не ме питайте за подробности. Историята не е за пред дами.

— Всички пазят мълчание — промълви с усмивка Мадлен. — Вероятно не смеят да говорят открито. — Тя се приведе леко към него и му позволи да надникне в пищното й деколте. — Да не би да е бил нелюбезен със съпругата си?

— Той беше един стар негодник! — Евърли не можеше да откъсне поглед от примамливата гледка. — С това не искам да кажа, че мъжът трябва да се откаже от правото си… ами да се забавлява. Мъжът има нужда от своя клуб, от своите любими занимания. — Той избягваше да я погледне в очите.

Мадлен кимна замислено.

— Във Франция също съществува така нареченото mariage de monde. Щом съпругата роди желания мъжки наследник, много двойки започват да живеят отделно… като разбира се, запазват дискретността.

— Наистина ли? — Евърли я погледна с нов интерес. — Често съм чувал, че французите са много по-свободни в разбиранията си в сравнение с нас.

Мадлен приглади полите си и по този начин привлече вниманието му върху стройните си крака.

— Знаете ли, всичко зависи от уговорката между съпрузите. — Тя разрови паметта си за повече информация от разговорите с мадам Селин. — Всяка светска дама, която желае да бъде в крак с модата, има официален любовник, както съпругът й има официална метреса. А ако се заинтересува от някой друг… Enfin^[4]! Тези petits indiscretions^[5] се случват дори в Англия, нали?

Евърли се съгласи с готовност, докато жадно оглеждаше прозиращите изпод полите стройни крака. Не бяха много жените, които рискуваха да носят такива прозрачни поли. Ала французойките бяха известни със смелостта си. А ако слуховете за мадмоазел Миньон бяха верни, тя беше новата метреса на Себастиян, а не далечна братовчедка. Елиът беше сигурен, че именно тя е „идеалната любовница“, за която се беше обзаложил, че Себастиян няма да може да я покаже преди края на следващия сезон. И той се надяваше — без да се замисля за годеницата и метресата си, — че слуховете не лъжат. Защото, ако Себастиян му позволеше, той щеше с удоволствие да се включи в кръга от обожатели на красивата Миньон. Ала жената, седнала насреща му, беше толкова мила и изглеждаше толкова невинна, че никой не би я нарекъл леко момиче.

— Разбира се, в Англия са поставени известни граници — продължи той, сякаш искаше да защити дръзките си мисли. — Така например, не е прието дамите да си вземат любовници. Мъжете се ползват с твърде много предимства, това е вярно, но старият маркиз наистина надмина всяка мярка!

— По какъв начин? — Забелязала смайването в погледа му, Мадлен сведе глава. — Да, разбирам, че искате да запазите дискретността, и няма да настоявам. — Тя го погледна подкупващо.

— Ще оставим на случайността да ми разкрие истината. Вероятен ще се намери някой, не толкова мил и деликатен като вас, за да ми разкаже тази обезпокояваща семейна история.

— Предполагам, че така и така ще я чуете скоро — съгласи се с въздишка Евърли. — В такъв случай наистина е по-добре да ви я разкаже човек от семейството, отколкото непознат. — Той изръмжа нещо неразбрано и обясни: — Много често слуховете разрушават доброто име на човека, макар че всъщност няма никакви основания за това.

Мадлен се усмихна на себе си. Себастиян отново беше излязъл прав. Именно той й беше посочил този начин да измъкне желаната информация от някой мъж. Като се обръщаше едновременно към чувството му за справедливост и инстинкта му на покровител, тя бе успяла да го накара да направи точно това, което искаше.

— Много мило от ваша страна, че решихте да ми спестите слуховете. Е? Разкажете ми всичко, моля ви.

— Саймън Д’Арси, бащата на Себастиян, бил женкар още от ранната си младост. Много преди да се ожени за Маргарита, хората говорели, че се промъквал под всяка пола, която срещнел. — Той почервеня като рак. — О, Господи! Не исках да кажа това. Но какво да се прави, като точно това е истината! Вие сте французойка и вероятно ще съумеете да оцените откровеността ми.

Мадлен само се усмихна и вдигна рамене.

— Знаете ли, мама казва, че въпреки всичко той е обичал жена си и че всичко щяло да бъде наред, ако не била войната за независимост на Колониите. Семейството твърди, че след завръщането си от Америка Саймън бил напълно променен. Тъй като Себастиян се родил точно в годината, когато баща му започнал службата си като морски офицер, той видял сина си едва след завръщането си. А тогава вече било много късно. Бил жесток с него и непрекъснато го биел. Разбира се, има много такива бащи, но Саймън изобщо не се интересувал от него и никога не му казал поне една мила дума. Скоро след завръщането му Маргарита заболяла и той започнал да търси удоволствия другаде. Бащата на Себастиян открай време имал неутолима жажда за жени. — Той отново сведе поглед. — Обикновено издържал по две-три метреси наведнъж. Накрая довел една от уличниците си в собствения си дом и я представял за домакиня. Тя седяла начело на масата и забавлявала приятелите му. През това време Себастиян бил в интернат, а майка му била прикована към леглото. Нали знаете, при такива неща благородното общество обикновено затваря очи, но Саймън Д’Арси направо им плюл в лицата. Помня, когато почина Маргарита, и ще ви кажа, че бедната жена се отърва от мъките. Скоро след това Саймън Д’Арси загуби живота си в дуел заради жената на един провинциален благородник. За съжаление Себастиян е наследил една от най-лошите склонности на баща си — тази към дуелите.

— Какви дуели?

— И това ли не знаете?

— Себастиян е много дискретен — прошепна тъжно Мадлен.

— Затворил се е като мида — съгласи се с усмивка Евърли. — Никой не може да се похвали, че е проникнал в душата му. Мисля обаче, че последната заплаха с дуел го отрезви. Или поне така изглежда. Все пак след последния си дуел той напусна Англия с гръм и трясък, а малко след като се върна, се забърка в нова каша. Сигурно затова не се връща от Кент.

Мадлен не можа да проумее хода на мисълта му, но разбра най-важното.

— Значи братовчедът Себастиян има доста дуели зад гърба си?

— Даже твърде много за англичанин. Все пак той се дуелираше винаги за честта на някоя жена, а това е джентълменска проява. Първият дуел беше заради убитата му метреса. Вторият заради една бита от мъжа си съпруга. А последния път, макар да не е за вярване, той щурмувал един публичен дом, за да спаси една новопостъпила проститутка от капризите на един страшен драгун!

Странно, но Мадлен не се изненада. Себастиян беше човек на дълбоките страсти. Ако вярваше в нещо, сигурно щеше да действа по подобаващ начин.

— Сигурно често се е влюбвал?

— Себастиян и любов? — Евърли поклати решително глава. — Не вярвам, че той знае какво означава тази дума. Нашият братовчед има невероятен успех сред жените. Той ги харесва, харесва всички жени, но това няма нищо общо с любовта. Е, мисля, че като за първи път бях достатъчно недискретен. Не мога да разбера защо отидох толкова далеч. — Той я погледна, сякаш се будеше от сън. — Има нещо в присъствието ви, което ме кара да се чувствам спокоен и готов да ви се доверя…

— Приемам го като голям, незаслужен комплимент.

— Не е незаслужен. Иска ми се Мег… — Евърли стисна устни и скочи от мястото си. — Крайно време е да си вървя. Надявам се, че не съм ви доскучал с бъбренето си. Сигурно много ви се иска да ме отпратите и да ми забраните да ви посещавам повече.

— Точно обратното, братовчеде Брам. Бяхте извънредно забавен и ми помогнахте да си обясня някои важни неща. Няма ли да останете за вечеря? — Смаяното му лице й подсказа, че е отишла твърде далеч. — Разбирам, че направих грешка, но каква?

— В Лондон неомъжените дами не канят джентълмени на вечеря, ако нямат официална придружителка.

— Разбирам. — Тя докосна извинително ръкава му. — Трябва да стоите винаги близо до мен, за да ми спестите и други такива неловкости. Елате, моля ви, друга вечер, когато дамите Фокан ще са се настанили в къщата ми. Лорд Д’Арси ги е поканил, тъй като, както съвсем правилно отбелязахте, аз се нуждая от компаньонки.

— Ами, не знам дали… е, приемам, че вече са достатъчно възрастни, за да ви осигурят известно приличие. Приемам поканата с удоволствие. Впрочем, не помня скоро да съм водил такъв приятен разговор.

— О, братовчеде Брамуел, вие сте твърде галантен и аз съм сигурна, че всички дами се обръщат подире ви.

— В такъв случай се осмелявам да ви поканя на музикалното соаре, което ще се състои утре вечер. Надявам се, че няма да ми откажете. В писмото си Себастиян ме моли да ви покажа града, докато той отсъства. Много ще се радвам да изпълня молбата му, разбира се, ако и вие сте съгласна.

Мадлен му протегна ръка с искрена обич.

— Ще ви бъда много благодарна, братовчеде Брамуел. — Тя си отбеляза, че целувката му беше на милиметри от ръката й. Много почтен момък. Себастиян би го одобрил, каза си тя и усети болезнено пробождане в сърцето.