Лора Паркър
Риск (11)

Десета глава

— Мосю? — прошепна несигурно Мадлен, когато той продължи да стои и да я наблюдава с неразгадаемия си поглед. — Аз съм съгласна, мосю.

Себастиян отново се засмя.

— Знам. Но не бива да прибързваме. — Той вдигна глава. — Защо трепериш? Много ли те е страх?

Лицето й беше сериозно.

— Искам да ви харесам.

Усмивката му беше омайваща.

— Ти вече го правиш. По най-различни начини. Не знам с какво да започна, за да те убедя.

Мадлен не се отдръпна от ръката му, която се плъзна към хълбоците й. Струваше й се, че напрежението на очакването е много по-лошо от онова, което той щеше да й направи.

— Харесва ли ти да те докосвам така? — попита небрежно той.

— Oui.

Ръката, която притискаше задничето й, беше толкова гореща, че я пареше. Той я привлече властно към себе си и потърка с хълбоците си нейните.

— А това? И то ли ти харесва?

— Oui. — Този отговор не прозвуча много убедено. Ето какво било тялото на мъжа, каза си изненадано тя. Той беше много по-мускулест, много по-твърд от нея. А странното възвишение, което се притискаше към мястото между краката й, сякаш нямаше нищо общо с останалото му тяло, нито пък с мъжките атрибути, които беше видяла на картините. Не, тя нямаше никаква представа от анатомията на мъжете. Може би там имаше… още нещо.

Устните му помилваха бузата й, докоснаха нежните й мигли и тя се усмихна.

— Ухаеш на мента и лимон, малка моя готвачке. Сигурна ли си, че не си пораснала в собствената ми зеленчукова градина?

Когато тя вдигна глава и се засмя засрамено, той улови устните й със своите. Устата му се отвори, езикът му се плъзна към нейния, обхвана го с хлъзгавата си топлина и Мадлен спря да диша.

Мъжът вдигна глава.

— Защо се разтрепери? Искам само да те вкуся. Нима не са те целували достатъчно често, Миньон?

Лицето й побледня. Дали беше допуснала грешка? Сигурно вроденото й неумение да лъже му беше издало истината.

— Не.

— Колко жалко. — Той помилва меките й устни. — Ти заслужаваш да те целуват истински, Миньон. Заслужаваш много, много целувки.

Себастиян се усмихна и отново докосна с устните си нейните, този път без страст, но с безкрайна нежност. Беше възнаграден по неочакван начин, защото тя вдигна ръце и обви шията му.

Това момиче е напълно невинно, каза си изненадано той. Е, неопитността в целуването не означаваше добродетел. Докато проучваше многобройните си женски обекти, той беше установил с учудване, че твърде много мъже, които редовно издържаха метреси, не обръщаха внимание на страстните целувки. Някои ги намираха твърде интимни, други дори отблъскващи. Проститутката получаваше пари за удоволствието, скрито между бедрата й. Метресата изискваше повече знаци на внимание, много по-материални от целувките, а съпрузите обикновено не желаеха съпругите им да се възбуждат по този неприличен начин. Това беше логиката им.

Какво разточителство, каза си с отсъстващ вид той. Да оставиш жена като Миньон нецелувана беше все едно да я любиш през дупка в одеялото. Може би пък именно такава беше целта на повечето мъже, които просто не разбираха, че по този начин губят голяма част от удоволствието да се любят с жена. Той продължи да изследва сладката й уста само за да се увери напълно. После се усмихна и притисна усмивката си върху затворените й устни.

— Ела тук — прошепна той и я притегли към стола, на който беше седяла. Настани се удобно и я привлече в скута си.

— А сега — продължи той, докато отново обвиваше ръка около талията й, — ще те науча да се целуваш истински, Миньон. Имаш ли желание?

Мадлен погледна в лицето му, станало още по-красиво на светлината на свещите, и усети как сърцето й заби като безумно.

— Искам да науча всичко, на което вие желаете да ме научите.

Усмивката му беше толкова разкошен дар за възхищението й, че тя отвърна смутено поглед. Той обхвана лицето й с две ръце и го обърна внимателно към своето.

— Ела, сладката ми, не се страхувай. Нали и двамата търсим едно: насладата. Искам и ти да изпиташ онова, което изпитвам аз.

Той се приведе и устните му стигнаха съвсем близо до нейните.

— Сложи ръце около шията ми, Миньон. Не се сковавай. Да, така е по-добре. Облегни рамото си на моето. А сега поеми дълбоко дъх. Още веднъж. Бавно… съвсем бавно. Ето така.

Той сложи устните си върху нейните, но след миг ги отдръпна.

— Виждаш ли как си подхождаме? А сега ме целуни. Поздрави устата ми със своята.

Мадлен затвори плахо очи и притисна устните си върху гладката му уста. Той беше също така топъл, както преди, но нещо не беше наред. Защо не отговори на целувката й? Устните му останаха неподвижни. Без да отваря очи, Мадлен смръщи замислено чело и наклони главицата си малко встрани, за да притисне устата си към неговата. Той пак не реагира. Тя вдигна ръка към бузата му и дланта й несъзнателно премести устата му малко по-настрана, за да доближи лицата им едно към друго. Той се подчини. Устните му се втвърдиха под нейните, после се разтвориха.

Съвсем малка промяна, учуди се Мадлен, а въздействието й е толкова силно. Дъхът му проникна в нея, ароматът на вино се смеси с топлината и уханието на силното му тяло.

След миг Себастиян се отдръпна, разгледа внимателно зачервените й устни, срещна замечтания й поглед.

— Е, хареса ли ти!

Тя кимна.

— Какво точно ти хареса? Само не бъди толкова плаха! Кажи ми какво почувства!

Тя помисли малко и отговори:

— Харесах вкуса ви. Виното, разбирате ли, мосю? Но в него имаше и още нещо, което не можах да схвана. — Тя вдигна вежди. — Нещо силно и пикантно като джинджифил.

Себастиян избухна в тих смях. Тази малка готвачка го сравняваше с подправка!

— Добре ли е това?

— Oui! — Плаха усмивка повдигна ъгълчетата на устните й. — От детските си години обичам сладки с джинджифил, най-добре горещи, защото тогава са влажни и хрупкави и ухаят невероятно.

— Точно така те искам — прошепна нежно той — гореща, влажна и сладка. Искам да изпълниш всичките ми сетива.

Недоверчивият израз на лицето й го изненада. След миг се сети, че предишният й любовник вероятно не я е научил на нищо, най-малкото да дава израз на физическото си желание. Той щеше да навакса.

Прегръдката му стана още по-нежна, той плъзна ръка по гърба й и я привлече по-близо до себе си, за да усети гърдите й до своите.

— Вкуси ме, Миньон. Колкото искаш.

С повече доверие в себе си Мадлен се облегна на него и не се уплаши, когато той се приведе напред. Не се стресна и когато езикът му се плъзна между устните й. Потръпна, когато прегръдката му стана по-силна, когато ръцете му започнаха да я милват с бавни, сладостни движения, които стопляха кръвта й.

Пръстите му докоснаха бузата й, палецът притисна ъгълчето на устата й, за да го разтвори. Без да се противи, Мадлен отвори устните си. Палецът му се плъзна до средата на долната й устна й леко я издърпа надолу, за да му отвори достъп към ранимата й вътрешност.

— Добре — прошепна той и езикът му се мушна в меката гънка. Зъбите му предпазливо захапаха сочната й устна, по-сладка и от най-сладкия плод.

При тази първа интимна нежност в живота й Мадлен въздъхна дълбоко. Как му хрумна да направи това?

Доволен от реакцията й, Себастиян си послужи отново с пръсти, за да оформи целувките й, да нагоди устата й по-добре към своята. Накрая бавно проникна до плахото връхче на езика й. При това докосване тя потръпна уплашено, но устните й реагираха живо. Неопитната й страст се прояви в неволния жест, с който помилва гърдите му, докато той продължаваше да я целува. Себастиян се усмихна, притегли долната й устна в устата си и я засмука. Реакцията й беше незабавна и пролича по задъханото й дишане. Когато той се отдели от нея, беше възнаграден за добре изнесения урок. Без да съзнава какво прави, Мадлен облиза чувствителното връхче на палеца му.

Възбудата го обхвана толкова неочаквано и силно, че от гърдите му се изтръгна задавен стон. Още от самото начало знаеше, че тази жена е нещо съвсем особено. Сега обаче започна да вярва, че тя е единствена по рода си.

— Дай ми езика си, сладката ми. — Той отново помилва устните й със своите. — Отвори се за мен, Миньон. Остави ме да открия първата ти тайна.

След кратко колебание Мадлен изпълни молбата му и леко плъзна език по устните му.

— Още веднъж — помоли той.

Този път влажното, горещо връхче на езика й се плъзна по ръба на устните му.

— Да, мила, да. Остави си толкова време, колкото ти е нужно. Узнай тайните ми, както аз ще опозная твоите. — Той продължаваше да милва гърба й. — Цялата нощ е пред нас.

Слава Богу, каза си Мадлен, защото усещанията, които се надигаха в тялото й, бяха толкова нови и необичайни, че й трябваше време да свикне с тях. Очевидно интимната среща между мъжа и жената беше по-приятна, отколкото бе смятала досега. Той беше като силно вино: замайващ, прям, но с много нежен букет — и я опияняваше все по-бързо. Имаше чувството, че целувките му я омагьосват. Сърцето й биеше силно, в главата й цареше много приятен хаос. Ако и самият акт на съединението беше толкова приятен, тя нямаше защо да се страхува. Вече започваше да разбира защо много жени му се отдаваха изцяло. Или това беше тайна, позната само на този мъж? Тя въздъхна любопитно, обърна се към него и подканващо отвори устни.

Себастиян удържа нахлулото в слабините му желание и посрещна езика й със своя. Тя потръпна изненадано. Устата му се притисна по-силно върху нейната. Вече нямаше защо да я дразни и възбужда, тя беше готова за една по-дълбока реакция. Ръката му се вдигна и се зарови в къдриците й, другата се спусна към хълбока и го притисна към долната част на тялото му.

Изненадана от това внезапно нападение, Мадлен изстена и се опита да се отдръпне… но само в първия миг. Когато устата му завладя нейната и езикът му се втурна стремително навътре, нещо стана с нея и тя се поддаде на страстта му. Не знаеше, че съществуват такива умели устни, такъв страстен език. Той я целуваше с такава жажда, че скоро устните й набъбнаха и станаха още по-чувствителни. В тялото й се разля приятна топлина и я обхвана цялата. Необяснимо защо, но тя вече не искаше да се отдели от него. Вместо да го отблъсне, тя си сгуши доволно в прегръдката му.

Себастиян вдигна глава и попита задавено:

— Хареса ли ти?

Отговорът й прозвуча искрено:

— Oui, monsieur.

— Кажи „Себастиян“. — Той докосна отворените й устни с върха на езика си и тихо се засмя. — Ние с теб ще се любим, Миньон. Когато сме сами, можеш да ме наричаш по име.

— Да, добре — отговори съвсем тихо тя. — Себастиян. — Френският тембър на гласа й направи името му по-еротично и изкусително от всеки афродизиак, който беше опитал досега.

— Кажи го пак — прошепна той и устните му бяха съвсем близо до нейните.

— Себастиян — прошепна нежно Мадлен. — Себастиян — повтори тихо тя, когато мъжът вдигна глава.

— Да, Миньон?

— Харесва ми да те целувам.

— И на мен ми харесва да те целувам, манастирско хлапе — прошепна нежно той.

Някакъв шум от вътрешните помещения ги стресна, но когато Мадлен понечи да стане от скута му, той отказа да свали ръцете си от хълбоците й.

— Никой не би посмял да ни попречи — увери я той.

Мадлен обаче не можа да се пребори с плахостта си и избягна следващата му целувка.

— Сигурно ще отгатнат какво правим… — прошепна загрижено тя.

Себастиян видя страха в погледа й и реши да не оспорва думите й. Щеше да му бъде много неприятно, ако слугите започнеха да правят намеци по неин адрес.

— Моите слуги не са клюкари. Те ще се отнасят към теб с уважението, дължимо на личността ти.

„И какво ще бъде моето място в дома ти?“ — искаше да попита Мадлен, но не можа. Какво положение заемаше метресата в домакинството на джентълмена?

Колко ли други жени бяха седели тук и бяха приемали умелите му целувки, докато сръчните му пръсти се плъзгаха по тръпнещите им тела?

Себастиян, който се опитваше да си представи за какво мисли тя в момента, повдигна брадичката й и се взря в очите й.

— Смяташ ли, че бих направил нещо, което би могло да ти навреди?

Мадлен погледна в очите му и видя в сините им дълбини не само желание, но и сила на характера, която беше над всичко. Беше убедена, че той ще я защитава с всички сили. Но дали щеше да успее? Какво ли я очакваше? Тя щеше да стане негова метреса, но какво означаваше това?

— Аз харесвам вашия дом, мос… Себастиян. А ще остана с теб, ако още ме искаш.

— Не мога да си представя нищо друго, което да съм желал по-силно — отговори искрено той и отново впи устни в нейните. Целувката му беше дълбока и искрена.

Когато доволно установи, че отново е събудил чувствеността й, той я свали от скута си и стана.

— Ела, сладката ми. Ще те заведа на едно място, където светът няма достъп.

 

 

— Да те съблека ли? Или ти ще се съблечеш за мен?

Мадлен стоеше в другия край на стаята и се взираше с трескав поглед в огъня. До този момент смелостта не й беше изменила. Стиснала ръката му, тя се остави да я отведе в спалнята си. Не се възпротиви и когато той заключи вратата. Ала сега, когато думите „да те съблека ли“ отекнаха в стаята, тя осъзна какво я очакваше и в сърцето й се надигнаха съмнения. Дали щеше да издържи?

— Искаш ли чашка коняк? — попита тихо и овладяно Себастиян, макар че бдителният му поглед не беше пропуснал нито една подробност от израза на лицето й. Тя се страхуваше. Трябваше пак да я възбуди, както беше направил долу.

Той отиде до скрина и посочи кристалната гарафа.

— Пийни една чашка с мен. Аз го правя често, когато не мога да заспя.

Уплашеният й поглед се устреми към леглото и Себастиян изруга на ум. Как можа да спомене леглото? Това момиче явно не знаеше как да се държи с мъжете. Много му се искаше да я попита с колко мъже е спала, но при сегашните обстоятелства това щеше да бъде най-голямата му грешка. Представата му за досегашния й живот започваше да се оформя все по-ясно. Очевидно любовникът й е бил твърде зает със себе си и твърде некадърен, което може би беше много по-лошо от липсата на любовник изобщо. Кой ли му я беше изпратил? Елиът? Тревър? Или някой наконтен глупак, с когото се беше обзаложил, без изобщо да го запомни?

Той наля един пръст коняк в кристалната чашка и й я подаде.

— Пий. Това ще те стопли.

Мадлен поклати страхливо глава. Блестящите очи бяха единственото живо нещо в лицето й. Ръцете й бяха вкопчени в полата на роклята, сякаш стискаха реликва.

От страх, че малката ще избяга, Себастиян не направи опит да я доближи. Погледна сърдито леглото и си каза, че е най-добре да му обърне гръб. Усмихна се спокойно и седна в креслото пред камината. Погледът й се местеше неспокойно из стаята. Помещението беше просторно, с бели стени и огромна мраморна камина в черно и бяло. Леглото беше огромно, застлано с тъмно златна дамаска. Стаята беше обзаведена преди повече от двеста години, когато предците му са очаквали посещението на младата кралица, която обаче не пристигнала. Оттогава в това легло не бяха спали девственици, а той предполагаше, че Миньон е много близо до тях.

— Харесва ли ти стаята?

Мадлен се обърна така рязко, сякаш я беше нападнал. Себастиян не се беше помръднал от мястото си, само беше развързал шалчето си и протегнал краката си към огъня.

— Мосю?

Значи трябваше да започне отначало. Това беше лош знак. Себастиян остави недокоснатата чашка на перваза на камината и й протегна ръка.

— Ела тук, Миньон.

Мадлен стисна зъби и направи крачка към него. Ушите й бучаха като разгневено море. Няма да умра, каза си тя. Нали всяка жена минава през тази първа нощ. Или почти всяка. Тя си припомни Ауделия и лелите си. Не можеше да понесе мисълта за майка си, не сега и не тук, когато щеше да тръгне по нейния път.

Не посмя да се доближи до него и го погледна нерешително.

— Ще бъдете ли мил с мен, мо… Себастиян?

Объркването й го трогна. Дали пък не беше проявил грубост? Дали малката имаше чувството, че няма избор?

— Ще бъда повече от мил, Миньон. Ще бъда колкото се може по-добър и нежен, малката ми… ако ме искаш.

Той не се помръдна. Тя трябваше да дойде сама. Само остави ръката си протегната.

— Искаш ли ме?

Мадлен взе ръката му и се остави да бъде привлечена към него, докато застана между отворените му колене. Той вдигна бавно ръце, обви кръста й и я сложи да седне върху лявото си коляно.

Изпита истинска благодарност, когато момичето се сгуши в него, притегли главата й към рамото си и я прегърна с две ръце, за да я успокои. Трябваше да победи не само нейния страх, но и собственото си желание. Знаеше, че няма големи шансове, защото сладката й тежест върху краката му нямаше да му позволи да я пусне да си отиде. Уханието й изпълваше носа му и той беше сигурен, че ще я люби с цялото си същество. Първо обаче трябваше да си възвърне доверието й.

— Знаеш ли какво правя, когато остана сам нощем, уморен съм и въпреки това не мога да заспя?

— Не — отговори тихо тя.

— Изпушвам една пура. Опитвала ли си някога тютюн, Миньон?

Тя поклати глава.

Той помилва нежно рамото й и незабелязано я притисна по-близо до себе си.

— Искаш ли да опиташ?

Мадлен вдигна глава от рамото му и го погледай изненадано.

— Пура ли? — Очите й бяха тъмни като среднощен океан.

— Права си. Може би няма да ти хареса. — Той се усмихна закачливо. — Обаче конякът ще ти бъде приятен, сигурен съм. — Той взе чашката и я поднесе към устните й.

Мадлен отпи съвсем малка глътчица, а Себастиян дръпна чашата и завладя устните й, преди да е успяла да я погълне. Усети парещия аромат на устните й и започна да ги милва с езика си. Мадлен омекна в ръцете му и тогава целувката му стана по-страстна, прогони колебанията й, събуди отново желанието й.

Мадлен усети как дълбоко в нея нещо се отвори. И преди беше усетила там въздействието на целувките му. Ново чувство изпълни тялото й. Не знаеше какво става с нея, но се чувстваше прекрасно.

Себастиян вдигна глава и в очите му изгря усмивка.

— Сега ще го направиш ти — прошепна той и отпи глътка коняк. Без да го погълне, отново впи устни в нейните. Мадлен реагира с всичките си сетива. Започваше да разбира ритъма, на който той я учеше. Ръката й се вдигна и започна да милва косата му в синхрон с движенията на езиците им. Накрая тя се одързости да поеме инициативата в свои ръце и стремително плъзна език в устата му. Натискът на ръцете му върху талията й стана почти непоносим. Някъде долу, дълбоко в слабините й, се надигна топла вълна. Без да го забележи, тя се раздвижи неспокойно в скута му.

Себастиян разбра откъде дойде това безпокойство. Устата му се плъзна надолу, зъбите му усетиха напрежението в шията й, ръката му се устреми към гърдите й. Другата ръка се плъзна надолу по гърба, топла и ласкава, жадна да усети крехкостта на тялото й. Пръстите му изследваха формата на тънките й кости, притиснаха пулса под брадичката и малко по-надолу по врата. После продължиха пътя си към другата й гърда.

Когато ръцете му притиснаха гръдта й, Мадлен извика уплашено.

— Не ти ли харесват ласките ми?

Тя не отговори, само изви гърба си и гърдите й се предложиха още по-пълно на милувките му. Жадните му пръсти намериха набъбналите зърна. „О, да, сладката ми, знам, че ти харесват. Само почакай, аз знам още много неща, които ще ти доставят удоволствие.“

Той я целуна отново и плъзна ръце по гърба й. Отвори копчетата на роклята й с учудваща скорост и само след миг я дръпна от раменете й.

Напълно изгубена в магията на целувката му, Мадлен не забелязваше какво прави той, докато не усети хладния полъх по раменете си. Тя се надигна и отвори очи. Себастиян се усмихна, но погледът му не беше насочен към лицето й.

— Ти си просто… великолепна — прошепна той, загледан в съвършената закръгленост на гърдите й, които се очертаваха под тънката риза. Деколтето беше толкова дълбоко, че едното розово връхче изкусително надничаше над ръба. Той докосна кадифената кожа с един пръст. — Прекрасно.

Движението му я извади от вцепенението и тя посегна към ръката му.

— Моля ви!

Себастиян смръщи чело. Кой ли глупак е отнел девствеността й, без да се съобрази с невероятната й чувственост, запита се той. Но сега нямаше смисъл да размишлява за това колко рано е било измамено момичето и за гнева, който го бе обзел при тази мисъл. В този миг той се закле, че ще изтрие завинаги от мозъка й всеки неприятен спомен от миналото. Тя щеше да мисли за днешната вечер като за най-щастливата в живота си.

Това трябваше да бъде първата нощ, в която животът и любовта щяха да й доставят удоволствие.

Пръстите му се сключиха около ръката, когато го отблъскваше, стиснаха я и със спокойни движения я положиха върху гърдата й.

— Ти си красива, Миньон. Онова, което усещаш при докосванията ми, е езикът на собственото ти тяло и той ти казва, че ме харесваш. — Той взе показалеца й с два пръста и го мушна под ръба на ризата й, за да помилва нежната кожа.

— Виж как кожата реагира на докосването — прошепна той и я целуна по челото. Сведе пръста й още по-надолу, за да попипа зърното на гърдата. — Не е ли приятно да докосваш и да бъдеш докосвана? Аз също искам да изпитам това удоволствие — да те докосвам и да усетя реакцията ти. — Той смени пръста й със своя и внимателно извади зърното от ризата, за да й покаже как е набъбнало. — О, да, ти ме харесваш. — Той описа нежен кръг около зърното. — Нали, Миньон?

— Oui — прошепна едва чуто тя и в гласа й имаше отчаяние. По гърба й се стрелкаха предателски тръпки, гърдите й оживяваха под нежността на опитната му ръка.

Той се усмихна, защото му беше хрумнало, че й е много тежко да застане за първи път лице в лице със страстта. Все пак тя не беше влюбена и за първи път се отдаваше на прегръдката на любовника си.

През ума му премина мисълта, че ако тя беше влюбена в него, той щеше да спечели завинаги сърцето й с поведението си тази вечер, особено след като й показа силата на собствената й страст. Не, той не беше мъжът, когото жена като нея трябваше да обича. Той умееше да оцени чувствеността й, но не се стремеше да завладее и сърцето й. Това беше най-доброто за нея. Щеше да се постарае да мълчи във вихъра на страстта, защото думите му можеха да се изтълкуват погрешно. Не искаше да я измами, искаше само да й достави удоволствие. Нека някой друг спечели сърцето й.

— Скоро ще ти покажа как да ме докосваш, за да усетиш, че и моето тяло те харесва. Но първо… — Той сведе глава и взе в устата си набъбналото връхче на гърдата й.

Сладката, натрапчива горещина на плътското удоволствие изненада Мадлен. Тя се изви насреща му, предложи му се без остатък. Когато устата му засмука зърното, очите й се напълниха със сълзи. Ръцете й са заровиха в косата му. Сигурно му причиняваше болка с натиска си, но той не направи нищо, за да я спре. Устните му милваха чувствителното зърно, езикът кръжеше около него, лижеше го, зъбите го хапеха предпазливо и тя усети, че й се завива свят. Тази сладост беше непоносима. Сълзите си пробиха път навън и потекоха по бузите й. Когато Себастиян посвети вниманието си на другата й гърда, тя се облегна на силната му ръка, защото щеше да припадне от сладкото мъчение. Цялото й тяло беше изпълнено с настойчив копнеж, за който нямаше думи.

Без да забележи, тя премести хълбоците си по-близо до неговите и се притисна към набъбналата му мъжественост. Бедрата й се задвижиха в ритъм, на който дори не беше подозирала, че е способна. Чу тихия му стон, но си помисли, че това е реакция на горещия, влажен ритъм на устата му.

Скоро ще станеш моя — каза си въодушевено Себастиян. Доведох те дотам, докъдето исках. Знам, че тялото ти жадува за моето, и ти ще получиш всичко, каквото желаеш, Миньон, обещавам ти.

Устните му оставиха гърдите й и се вдигнаха към шията и лицето й, оставиха по кожата й топла, влажна следа. Той намери ушенцето й и мушна език в меката вдлъбнатинка. Мадлен въздъхна доволно и въздишката й беше като музика в ушите му.

— Ти знаеш какво ще дойде сега, нали? — пошепна нежно той. — Целувките ми ти харесаха. Сигурен съм, че ще ти стане още по-приятно, когато ми отдадеш цялото си тяло.

Мадлен много искаше да каже нещо, за да му бъде равностойна, но й липсваха думи. А и прегръдката му беше толкова завладяваща. Не можеше да направи нищо, само стоеше и го гледаше. Този мъж беше запалил в тялото й огън, който я подлудяваше. Само след миг обаче тя се засрами от себе си и скри пламналото си лице на гърдите му. Нима мъжете като него умееха да превръщат всички жени в глухи, неми същества, покорни на желанията им?

Себастиян мушна ръка под коленете й и я вдигна без усилие, за да я отнесе на леглото.

Положи я внимателно върху меката завивка и полегна до нея, като покри половината й тяло със своето. Зацелува я отново като умиращ от жажда и скоро тя започна да мачка страстно раменете му, докато той задиша тежко от непоносимото желание.

— Само за миг, сладката ми — прошепна задъхано той.

Той стана с гъвкаво движение и бързо свали дрехите си. Ризата и шалчето се озоваха на пода, последваха ги обувките и чорапите. Накрая отвори копчетата на панталона си и го изхлузи от бедрата.

Мадлен пое дълбоко въздух и Себастиян я погледай изненадано. Тя седна в леглото, смаяна от нечуваното според нея безсрамие да се покаже пред една жена чисто гол, и то възбуден. Очевидно беше забравила, че самата тя е полугола.

— Значи рисунките са лъгали! — извика почти сърдито тя.

— Какви рисунки? — попита слисано Себастиян. Изведнъж се сети, че може би безчувственият й любовник изобщо не се е показвал пред нея гол. — Никога ли не си виждала гол мъж?

— Само на картина — отговори тихо тя.

Себастиян се усмихна съжалително.

— Не бях помислял за това. — Той вдигна ръце, решен да изтърпи и това. — Е, какво ще кажеш, мила? Харесвам ли ти в този вид?

Замисленият поглед на Мадлен се премести неохотно от слабините към лицето.

— Забележително постижение, мосю.

Смехът разтърси цялото му тяло и отново привлече погледа й към гордо стърчащата му мъжественост.

— Ти наистина умееш да се изразяваш оригинално. — Той приседна на леглото и доближи до нея обекта на интереса й. — Искаш ли да ме помилваш?

Мадлен поклати глава и бързо се отдръпна.

— Не бива да се страхуваш. Обещах, че ще ти покажа как да разбереш дали те харесвам. — Той взе ръката й, сложена като броня пред гърдите, и постави пръстите й върху възбудения си член. При докосването й бе разтърсен от силна тръпка, а тя пое шумно въздух.

— Той е жив! — прошепна изумено тя.

— Той е част от мен. Изключително непослушна и невъзпитана част, Миньон, но пък е най-подходящ да ти достави удоволствие. — Той прокара ръката й по цялата му дължина. — Усещаш ли как расте, когато ме милваш? Това е добре. Колкото по-дълъг и твърд става, толкова по-скоро ще бъда в състояние да ти доставя удоволствие.

Мадлен се взря в лицето му. Значи рисунките имаха право. Сега той очакваше от нея да вдигне ризата си до талията и да отвори краката си за него. Тя потрепери и рязкото й движение предизвика силно трепване у него.

— Не знам дали…

— Разбира се, че знаеш — отговори й самоуверено той. — Позволи ми да ти помогна при събличането. Не искам да измачкаш хубавата си рокля.

И този път старият трик сработи — всяка жена беше готова да се съблече, за да спаси от повреждане дрехите си, все едно дали й бяха единствените или гардеробът й беше пълен. Той изхлузи тънката материя през главата й, но разбра, че това е невъзможно докато тя продължава да държи в ръката си възбудения му член.

— Никога не бях помислял, че в такъв момент ще помоля жената да ме пусне — усмихна се той и освободи внимателно ръката й. — Само след минута ще ти дам възможност да си поиграеш с мен, колкото се искаш. Да, така е по-добре. — Той хвърли роклята й на пода и побърза да свали долната й риза.

— Готови сме — прошепна подканващо той, излегна се на леглото и се обърна към нея: — Къде бяхме спрели? — Той я придърпа към себе си. — Ето, точно така беше легнала. А сладката ти малка ръка… — Той я взе и я сложи върху хълбока си. — Прави с мен, каквото искаш, Миньон. Аз съм твой покорен слуга.

Ръката й остана неподвижна върху хълбока му и Себастиян трябваше да се въоръжи с търпение. Затвори очи и скръсти ръце зад главата си, решен да чака. Въздъхна благодарно, когато ръката й най-после се раздвижи и пръстите й внимателно се сключиха около члена му.

Мадлен се подпря на лакът, за да може да го вижда по-добре. Проснатото пред нея тяло беше силно и мускулесто. По бронзовата кожа танцуваха трепкащите пламъчета на свещите. Дълбоки сенки се образуваха по продължение на ребрата към вдлъбнатинката на корема. Възбуденият му член стърчеше необезпокояван и горд и тя най-после разбра, че авторът на рисунките имаше право да рисува така мъжете. Значи това беше мъж. На лицето й изгря усмивка.

Гърдите му бяха плоски, с шоколадовокафяви зърна. Той изпитваше огромно удоволствие да милва с ръце и устни гърдите й, защо пък тя да не опита с неговите? Може би и на нея щеше да й стане приятно.

Тя се облегна на него, гърдите й се потриха в лакътя му и Себастиян въздъхна мъчително. Стисна здраво зъби и остави горещото й, усърдно езиче да помилва гърдите и зърната им. Изненада се, когато неговото зърно реагира подобно на нейното — първо се сви, а после оживя под докосванията й. Когато ръката й инстинктивно се сключи по-здраво около възбудения му член, тялото му потръпна от наслада. Мадлен го подръпна внимателно, сякаш се опитваше да го удължи. Себастиян изохка и отново захапа долната си устна.

Младото момиче го погледай уплашено.

— Сигурно ти причиних болка!

— Не — промърмори в отговор той. — Аз… това ми харесва.

Ръката й помилва втвърдения член и се задвижи нагоре-надолу по ствола му. Себастиян затвори очи и се запита с какво е заслужил това сладко мъчение. Това ли беше същото девойче, която само до преди няколко минути трепереше от страх, че ще влезе в леглото му? Очевидно тя не беше толкова непросветена, колкото беше предполагал досега. Притежаваше същата силна чувственост като него.

Докато тя продължаваше да го милва, нервите му се обтегнаха до скъсване. Навсякъде, където минаваха целувките й, в тялото му се разгаряше огън. И най-лекото потъркване на кожата й о неговата му причиняваше непоносима болка. Не можеше да си обясни какво става с него. Неопитното й езиче оголваше нервите му и го караше да стене задавено. Той захапа до кръв долната си устна и се запита дали ще издържи докрай. Може би трябваше да я спре. Неопитните й милувки го възбуждаха както никога досега.

Най-после осъзна какво беше станало. Чуваше съскането и пращенето на огъня, сякаш камината беше само на сантиметри от ухото му. Влажното шумолене на вятъра в клоните на дърветата отвън свиреше в главата му, сякаш стената на къщата беше изчезнала. Той се обърна към Миньон и се взря в лицето й. Чу тихото плъзгане на дъха й между устните и видя как около лицето й изгря многоцветен светлинен ореол. Мозъчна буря! Никога досега не беше спал с жена в това състояние.

Изведнъж Себастиян разбра, че времето е дошло. Изправи се и я притисна да легне на възглавницата. Тя се отпусна назад, но само след миг отново протегна ръце към него. Той взе китките й и ги задържа над главата й.

— Сега е моят ред — проговори гърлено той.

Сведе глава и впи устни в нейните. Езикът му проникваше отново и отново в сладките дълбини на устата й и я предизвикваше да сложи край на протестите, макар че тя изобщо не бе помислила да се съпротивлява.

Сърцето й биеше като лудо. Тя не можеше да диша, объркаността й се засилваше. Внезапно устните му се отделиха от нейните и се плъзнаха надолу по тялото й. Спряха за малко, за да се насладят на кадифената мекота на гърдите й. Когато засмукаха зърното, тя се изви като змия, извика от внезапната болка, но не се отдръпна нито за миг.

В тялото й се разля дива, неописуема сладост. Без да пуска китките й, Себастиян се плъзна по-надолу, коляното му раздели нежно краката й. Отдадена изцяло на новите, непознати чувства, които разтърсваха тялото й, Мадлен се подчини с удоволствие на натиска му.

Опитният език, който милваше кожата на корема й, я караше да потръпва и да се извива в прегръдката му. Себастиян трепереше като в треска. Стаята беше пълна с шумове и миризми и той затвори очи, за да се изолира от тях. Трябваше да се съсредоточи само върху нейното ухание, върху нейните шумове, върху меката й кожа. Тя беше като кадифе и сметана под търсещата му уста, тук топла и сладка, там влажна и ухаеща на мускус. Пръстите му неуморно изследваха разликата между меката коприна на гърдите и сметановата повърхност на бедрата. Неочакваният аромат на лимон между гърдите й замая главата му, а пикантното ухание на пола й го подлуди. Тя се извиваше така сладостно под него, че той трябваше да притисне хълбоците си до болка към матрака, за да намали сладкото мъчение. Не искаше да я разочарова, но нямаше да може да спре експлозията.

Когато най-после пусна китките й, тя остана неподвижна. Много внимателно Себастиян протегна ръка и намери центъра на женствеността й, влажна и топла плът, толкова нежна, че той едва повярва на ръката си. Когато пръстите му се плъзнаха навътре, тя пое дълбоко дъх и нервите му едва не се пръснаха. Тихият й стон, когато Себастиян разтвори меките устни, за да направи място за пръста си, разтърси тялото му като в треска.

— Шшт — прошепна нежно той. Вкуси я и тя започна да стене. Главата й се мяташе безсилно по възглавницата.

— Non! Non! Par grace!

Дойде й твърде много, разбра Себастиян, поучен от дългия си опит. Тя беше готова за него, а той беше твърде близо до експлозията, за да може да понесе това допълнително удоволствие. Затова се надигна бавно, устните му се насочиха отново към гърдите й, кожата му се отърка в нейната, за да й предаде топлината и увереността си. Той трепереше от желание и проклинаше силата му, защото знаеше, че този път няма да може да я доведе до оргазъм. По-добре беше да прояви малко егоизъм и да побърза. Когато отново си възвърнеше разума, щеше да започне отначало и да й даде удоволствието, което заслужаваше.

Той се наведе над нея, целуна я жадно, изчака дишането й да се успокои малко и прошепна:

— Ще бъда колкото се може по-бавен, Миньон, но ти вероятно разбираш, че всичките ми добри намерения отидоха по дяволите.

Мадлен отвори очи. Напълно завладяна от чувствата, които пронизваха тялото й, тя виждаше над себе си само впечатляващо красивото мъжко лице и тъмната фигура, от която се излъчваше неустоима сила. Всеки нерв в тялото й беше опънат и тя едва говореше.

— Не можеш ли малко по-бързо?

Внезапен луд смях разтърси тялото му. Тази жена не преставаше да го изненадва, дори в ситуация като тази. Смехът помогна. Той отведе тялото му достатъчно далече от критичната пропаст на оргазма и той можа да се настани между бедрата й достатъчно овладян и спокоен. Проникна леко във влажната й утроба, но не можа да продължи. Усети неочакваната преграда и чу как тя пое мъчително дъх. Когато натисна малко по-силно, тя изплака и се опита да го отблъсне.

— Миньон! — прошепна укорно той между здраво стиснатите си зъби. — Ти си девствена!

Мадлен знаеше мнението му за девствениците. Нямаше представа как е разбрал, но тя трябваше да отрече.

— Non — прошепна отчаяно тя и се опита да скрие лицето си във възглавницата.

Себастиян си каза, че би трябвало да спре и да я остави, но тялото вече не му се подчиняваше. Хълбоците му се притискаха като безумни в меката й плът. Нищо не беше в състояние да го спре. Най-малко нежната ципа на девствеността й.

Той се надигна и я издърпа към себе си. После отново се приведе към лицето й и я целуна дълго и страстно.

— Много съжалявам, миличка. Ще ти причиня болка. — По дяволите! Как не му се искаше да прави това!

Притисна отново устни в нейните и ръката му си проправи път между краката й. После се надигна и проникна в утробата й с един-единствен мощен тласък.

От гърлото й се изтръгна задавен вик на болка и Себастиян усети как тънката преграда се разкъса под напора му. Той почти не усети болка, когато ноктите й се забиха в гърба му. Беше готов да изтърпи всичко, само да облекчи болката й. Чу тихото й хълцане, което дойде сякаш много отдалеч, макар че устата й беше точно до ухото му.

Свръхчувствителните му сетива бяха устремени към мястото, където телата им се сливаха. Трябваше да напрегне цялата сила на волята си, за да задържи могъщия си напор. Тя беше толкова тясна, че нямаше нужда от движения. Тялото му пулсираше във вътрешността й, опитваше се да изпълни тясната й утроба и да я разшири. Той чуваше как кръвта пулсира във вените й, как животът се възвръща в тялото й. Това беше най-прекрасният звук на света. Тялото му трепереше от усилието да се овладее. Състоянието му беше такова, че щеше да я вземе бързо и бурно и да й причини болка.

Тя беше тази, която се раздвижи неспокойно под него. Водена от непогрешимия си инстинкт, тя помилва гърба му, потри хълбоците си в неговите и прошепна умолително:

— Помогни ми!

Себастиян нямаше нужда от повече окуражаване. Той се опря на лакти и внимателно проникна по-навътре.

— Боли ли те? — попита загрижено той, уплашен от тихата й въздишка.

— Не! — Дрезгавият й шепот отекна като гръм в ухото му. — Направи го… пак.

Себастиян не можа да сдържи усмивката си.

— Още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Само за теб, малката ми.

Мадлен усети как в утробата й се разля сладостна вълна. Никога не беше предполагала, че сливането между мъжа и жената може да бъде толкова прекрасно. Тласъците му ставаха по-бързи, той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в най-интимната й същност. Тя изпитваше болка, но тялото й се устремяваше към неговото, без да се съобразява с болката. Ритмичното пулсиране в утробата й беше тъкмо това, от което имаше нужда в момента. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, стиснаха го с все сила, за да усилят ритъма. Силата на мъжа над нея се вливаше в тялото й. Мигът на оргазма я завари неподготвена. Първият спазъм я разтърси до дън душа и тя извика силно. Вторият гърч беше толкова сладостен, утробата й се разтвори, за да го поеме докрай във влажните си дълбини и тя замря в ръцете му.

Себастиян стисна здраво зъби. Още малко, само още малко! Положи я внимателно върху леглото и се отдаде на собствените си избликнали като буря чувства. Първият могъщ тласък го разтърси като никога досега, викът му отекна силен и остър и той усети срам, че се е отдал без остатък на това напълно ново усещане.

В този момент на пълното сливане той разбра, че опитът му да остане далеч от нея се е провалил напълно. В този момент човекът Себастиян Д’Арси се беше загубил като личност. В този момент, на това място, потънал в утробата й, той стана част от едно цяло, много по-голямо от самия него.

Без да я изпуска от прегръдката си, той полегна нежно върху нея и зачака сърцата им да се успокоят и дишането им да стане по-равномерно. После се претърколи настрана и я привлече към себе си. Ръцете му се плъзнаха по копринената мекота на кожата й и той я притисна към себе си, без да се отделя от хълбоците й. Мълчеше, защото не знаеше какво би могъл да каже на жената, съумяла да му достави това никога неизпитвано удоволствие. Думите, които напираха на езика му, бяха забранени.

Мадлен се усмихна в мрака и помилва лицето му. Тя беше станала жена. Благодарение на него беше узнала какво се случва между мъжете и жените и знанието за това я изпълваше със задоволство. Вече не се срамуваше от реакцията си. Никога досега не се беше чувствала така ранима и в същото време преливаща от щастие. Добре направи, че избра тъкмо този мъж. Той беше не само дяволски красив, но и невероятен любовник. Беше нежен, деликатен и мек с нея. Сигурно щеше да бъде прекрасно да живее като негова метреса.