Лора Паркър
Риск (14)

Тринадесета глава

… маркизата погледна надолу над зачервеното си голо тяло към моето лице, обградено от бедрата й. Отделих се внимателно от нея и бавно полегнах отстрана. С нежното си пръстче тя очерта първо контурите на бузата ми, после овала на долната ми устна, още влажна от соковете на тялото й.

— Имате много талантлива уста, cara, еднакво способна да води умни разговори на половин дузина чужди езици и да дава израз на плътската си жажда.

Аз продължавах да милвам черните къдрички, които скриваха входа на утробата й.

— Ще продължите ли този сладостен диалог с тялото ми?

— С най-голямо удоволствие, cara.

— Dokemento, mio cicisbeo^[1] — прошепна задавено тя, когато отново й посветих цялото си внимание и се наведох към пищните й гърди.

Когато отново започнах да милвам с устни влажната й женственост, тя разтвори краката си и се предложи цялата на устните и езика ми. Можех да очаквам, че…

— Cest incroyable^[2]!

С пламтящи бузи, сякаш някой я беше ударил с коприва, Мадлен остави страницата с неприличния текст обратно на масата. Ръката й трепереше. Няколко секунди тя седя напълно неподвижна, за да прогони редуващите се горещи и студени тръпки, които лазеха по гърба й. Беше разтърсена от онова, което току-що бе прочела.

Тази сутрин задачата й беше да прочете какво е написал лорд Д’Арси за сръчното боравене с парите. Хорас й съобщи, че ръкописът е оставен на дългата маса в библиотеката. Тя отиде там и намери две съвсем еднакви папки. Случайността поиска да отвори не тази, която трябваше. А после вече не й беше възможно да се откъсне от еротичните епизоди, които й разкриваха страниците. Часът, предвиден за досадни практически лекции, се превърна в еротични мечтания.

Тя прокара език по пресъхналите си устни, но това не й помогна. Езикът й беше сух, не можеше да преглътне. Само като си представеше, че мъжете и жените правеха такива неща и че някой — кой ли всъщност? — беше писал за това!

Тя беше почти сигурна, че познава автора, и посегна към другия ръкопис, за да сравни почерците. Силният, енергичен почерк не можеше да бъде сбъркан с никой друг. Лорд Д’Арси беше автор и на двата ръкописа.

Тя остави двете папки на масата и стана.

— Значи с такива неща си прекарва времето един лондонски Дон Жуан — прошепна задавено тя.

Той събираше неприлични рисунки и записваше любовните си приключения във всички подробности.

Тя застана пред прозореца. Зад далечната редица дървета Ламаншът блестеше като следа от охлюв в меката светлина на утрото. Тя се опита да насочи мислите си към времето, но това не й се удаде.

Бяха минали повече от три седмици, откакто се бе отдала на Себастиян Д’Арси — изплашена и изпълнена с неведоми очаквания. Колкото повече време минаваше, толкова по-невероятно й се струваше, че е лежала гола в обятията му. Оттогава поведението му беше станало почти братско и постоянно я объркваше. Понякога беше готова да повярва, че любовната нощ просто не се е състояла. Ала сега, след като прочете този възбуждащ текст, който събуди в тялото й недвусмислени усещания, тя не можеше да отрече преживяното.

Тя беше изумена от себе си — тялото й тръпнеше от непознат порив, нервите й бяха опънати до скъсване. Изпитваше приятна възбуда, която просто не искаше да си отиде. Изведнъж тя разбра всичко. Това чувство беше предизвикано от мисълта за Себастиян. Е, разбира се, и от любопитство да разбере дали разказите отговарят на истината. И ако лорд Д’Арси действително беше толкова страстен мъж и лесно се поддаваше на женските прелести, защо не й обръщаше внимание? Дали защото тя не притежаваше познанията, предприемчивостта и красотата на онези жени?

Трябваше да обмисли по-подробно положението си. Вярно, тя нямаше познания в тази област, но как можеше да ги има, след като никой не си беше дал труд да й обясни какво правят мъжът и жената в леглото? И как да прояви предприемчивост, след като той я бе накарал да обещае, че ще дойде в леглото му само от любопитство, а не от привързаност? Да, любопитството й беше събудено. А що се отнася до красотата, тя изобщо не можеше да се сравни със споменатите в книгата жени, чиято анатомия беше описана много по-подробно от лицата им.

Все още обърната към прозореца, тя помилва предпазливо гърдите си и със задоволство установи, че са много по-пълни и тежки от тези на дамата в плевнята, която изпитваше едва ли не отчаяние от мършавостта си. Ръката й се спусна надолу към хълбоците и намери, че те са достатъчно закръглени и меки и вероятно ще му доставят известно удоволствие. Пръстите й спряха засрамено, преди да стигнат до мястото, където се събираха краката й и където усещаше такъв странен копнеж. Тя се засмя тихо, после прехапа устни. Не можеше да знае дали тази част от анатомията й изглежда задоволително, но мислите, които я вълнуваха в момента, бяха толкова възбуждащи, че й се искаше да крещи.

Първият й опит беше толкова объркващ, първо болката, а после разтърсващата наслада, че я засегна до дъното на душата. Себастиян беше стенал и охкал, сякаш изпитваше мъчение, но после я бе уверил, че му е доставила истинска наслада. Не, тя сигурно беше пропуснала нещо. Само да можеше да го направи пак, за да разбере точно какво става. Той беше обещал да я обучи, но чакаше тя да отиде при него от любопитство. Е, днес беше стигнала до тази точка!

Ами ако той вече не проявява интерес към нея? Ако няма желание да я милва по начина, описан в онази дяволска книга? Ако тя отиде при него и той я отблъсне?

— Non! Няма да го допусна!

— Какво няма да допуснеш, сладката ми?

Мадлен се обърна толкова рязко, че полата се развя около краката й. Себастиян стоеше само на метър от нея в кафяв жакет за езда, тесни панталони от еленова кожа и кожени ботуши.

Той направи още една крачка към нея.

— Надявам се, че нямаш нищо против присъствието ми?

— Не, мосю. — Очарователната руменина, която се разля по нежните й страни, я смути, тя обърна гръб на писалището и сведе виновно глава. Кога ли беше влязъл? От колко време я наблюдаваше? Но какво значение имаше, след като сърцето й щеше да изхвръкне? Нищо, той щеше да припише реакцията й на внезапното си влизане. Слава Богу, че не можеше да чете мислите й!

Себастиян нямаше нужда да разгадава какво става в душата й. Причината за неловкостта й беше изписана от ясно по-ясно на лицето й. Сигурно беше прочела част от ръкописа му, специално поставен там от него, за да я хване в капан.

— Добре ли си, Миньон?

— Oui — Тя полагаше отчаяни усилия да овладее треперенето на гласа си. — Разбира се, че съм добре.

— Попитах само защото изглеждаш малко… зачервена. — Себастиян не криеше усмивката си. — Бих казал, че си трескава.

Той вдигна ръка да я докосне, но тя побърза да се отдръпне.

— Наистина съм добре. Само размишлявах напрегнато, това е всичко.

Размишляваше или преживяваше, манастирска мишко? — запита се Себастиян, без да престава да се усмихва. Тя беше шокирана, това беше очевидно. Той посочи към писалището.

— Дали трескавите ти мисли са свързани по някакъв начин с днешния урок?

Мадлен погледна двете еднакви папки с толкова виновно изражение, че сърцето го заболя.

— Аз… вероятно да. От толкова много цифри ми се премрежи погледът.

— Така ли? През последните седмици ми направи впечатление, че поправяше всички грешки в лабораторните ми записки, без да се… сгорещяваш.

Мадлен не отговори нищо. Какво можеше да му каже?

Усмивката му стана още по-широка. Значи тя не искаше да признае, че е прочела еротичния текст? Това беше окуражаващо. Ако беше обидена или ужасена, сигурно щеше да каже нещо, ала онова, което се четеше в големите тъмносини очи, беше сладостно, виновно любопитство. Толкова по-добре.

Той отиде до писалището и взе едната папка. Зачете се в нея, като от време на време вдигаше бегъл поглед към Миньон. Розовите й бузи се оцветиха в тъмночервено, по горната й устна избиха капчици пот. Ръцете й трепереха. А в очите й гореше странна тревога. Тя не знаеше коя папка е в ръцете му и той нямаше намерение да й каже.

След малко Себастиян затвори папката и се обърна спокойно към нея:

— Иди да вземеш наметката си. Приготвили са ни кошница с ядене. Ще отидем на излет.

Мадлен гледаше упорито шарките на килима.

— Къде отиваме?

— Имаш ли нещо друго предвид?

В очите му пламтяха весели искри.

— Не, мосю.

— Не, Себастиян — поправи я меко той. — Ще се срещнем след четвърт час в антрето. — Той вдигна кожената папка. — Да взема ли ръкописа? Може би по пътя ще ми разкажеш какво си научила днес.

Лицето й пламна още по-силно и Себастиян едва не се изсмя. Това е едва началото, сладката ми.

Когато Миньон излезе, той се ухили доволно, загледан в затворената врата. Дали тя беше мислила за него, докато четеше? Дали се беше поставила на мястото на партньорката му? Дали се е изчервявала и треперила, дали се е обливала в чувствена пот, разкъсвана от незнаен копнеж? Дали се е питала какво означава да се загубиш в тялото на другия? Опасни мисли. Точно такива трябваше да бъдат, защото той искаше така.

Докато се мяташе без сън в самотното си легло, той беше осъзнал, че твърде много се старае да устои на прелестите й. А след случилото се вчера бе разбрал, че се е държал непростимо. Най-важното в урока не беше да я научи да се предпазва от дръзките домогвания на обожателите. Той не се съмняваше, че тя не е посмяла да го отблъсне — по същата причина, която го бе накарала да я унижи. Тя го желаеше. А той, Бог да му е на помощ, той също я желаеше.

Досега беше убеден, че като учен е длъжен да остане обективен, за да оцени коректно резултатите. Междувременно обаче беше започнал да мисли, че се е излъгал. Като пренебрегваше естествения път на прелъстяването, той придаваше твърде много тежест на този елемент в цялостното обучение на Миньон. Разбра го едва тази сутрин, между два и четири часа. Този вид самоотричане му беше чужд. А след като действаше против собствената си природа, значи изкривяваше научните си изследвания. Като се стараеше да загърби интереса си към нея, той беше постигнал точно обратното — напрежението помежду им да определя всяка дума, всеки поглед, всяко докосване. Те бяха двама млади, здрави, красиви хора. Естествено, че се желаеха. Малко след три часа сутринта той проумя това и изработи нов план.

Щеше да довърши образованието й, като промени само една точка. Щеше да я научи да се наслаждава на красотата си, на естествените прелести, с които я бе дарила природата. Когато приключеха, тя щеше да бъде истинска, чувствена жена и да се оправя сигурно със сексуалните си усещания и най-вече с властта, която й даваха те.

Малкият номер с ръкописите беше само първият от опитите му да я освободи от плахостта и девическата сдържаност. Ако желанието й да бъде с него възникнеше в собствените й мисли, тя нямаше да остане с чувството, че е била прелъстена и използвана, и новата им среща щеше да бъде прекрасна. Този път тя трябваше да повярва, че е изиграла ролята на прелъстителката.

 

 

Денят беше невероятно красив и свеж. По наситено синьото небе се гонеха купести облаци. Двамата пътуваха по крайбрежието в управляваната от Себастиян карета. Мадлен се наслаждаваше на топлото октомврийско слънце и се опитваше да отклони мислите си от нервното очакване. Докато се преобличаше, й хрумна, че би могла да прелъсти Себастиян Д’Арси.

След като беше решила да води живот на метреса, тя трябваше да научи от него целия възможен сексуален репертоар.

Ала това не беше лесна задача и най-добре беше да се заеме с осъществяването й далече от любопитните погледи на слугите. Може би, след като преспи още веднъж с него, подигравателните, враждебни погледи, с които я следяха всички в къщата на маркиза, щяха да престанат да й правят впечатление. Прислужниците знаеха, че тя е прекарала една нощ в леглото на господаря им и че оттогава той не я е викал при себе си. Е, това щеше да се промени, и то много скоро.

Тя съзнаваше болезнено близостта на Себастиян, присъствието му беше като лек бриз по кожата й. Раменете им се докосваха, кракът му на няколко пъти се удари в нейния, докато каретата се друсаше по неравния път. Слабият аромат на стопленото му от слънцето тяло се смесваше със соления дъх на крайбрежието. Мадлен копнееше да се опре на рамото му или поне да улови ръката му, но усещаше, че е още рано за това.

— Англия е красива страна.

— Сега е есен — отговори той, докато минаваха под сянката на един стръмен хълм, типичен за тукашните брегове. — Знаеш ли какво означава това за Англия?

Мадлен поклати глава.

— Означава, че дните с хубаво време са преброени. След една или две седмици небето ще стане сиво и ще се спусне ниско над земята. А влагата ще ни изгризе до кости. — Той посочи към Ламанша, който тъкмо беше изчезнал зад веригата хълмове. — Морето ще стане неспокойно, приливите и отливите буйни и страшни. Нощем вятърът ще свири над полето и най-малко веднъж седмично ще вали пороен дъжд.

— Не звучи много примамливо — отвърна тихо тя и се запита защо ли се опитва да й представи родината си в толкова черни краски.

— За хората, които пътуват по море, е още по-лошо. Непрекъснатите и неочаквани промени на времето затрудняват плаванията им.

Когато завиха по една затревена пътека между две редици жив плет, които скриваха полята с овес, Себастиян я изгледа изпитателно отстрана. Как ли щеше да реагира, ако я прегърне?

— Снощи видях една френска шалупа съвсем близо до брега, а на сутринта ми казаха, че след падането на нощта е хвърлила котва западно от Хайт и е уплашила до смърт местните рибари. Твърди се, че са имали среща с някого. Знаеш ли нещо по този въпрос?

Мадлен хвърли бърз поглед към гордия му профил, очертан примамливо на фона на синьото небе, и усети как я залива бурно желание. Себастиян обърна глава и я погледна с подкупваща усмивка. Очите му имаха цвета на небето. Слънцето правеше кожата му златна, вятърът развяваше косите му. Ако вдигнеше ръка да помилва гладката му буза…

— Разкрий ми сърцето си, скъпа.

Мадлен примигна. Той чакаше отговор. Какво ли я бе попитал?

— Може и да съм французойка, но това не ме прави довереница на корсарите.

— Значи Бонапарт не ти е сънародник? — попита с мека ирония той. Велики Боже, тя трябваше поне да му даде знак, че ще приеме с радост милувките му! — Щом не си част от френския план за нападение, значи мога да седя до теб спокойно?

Мадлен премести чадърчето си от другата страна, за да не може да го вижда. Всекидневните му намеци, че страните им са във война, я изнервяха повече, отколкото й се искаше да признае. Ако наистина й нямаше доверие, защо я беше оставил в дома си? О, тя знаеше отговора. Усещаше го във всеки удар на пулса си, във всеки многозначителен поглед, който си разменяха. Той се интересуваше от нея, но смяташе за свой дълг да бъде предпазлив.

Себастиян се питаше защо днес се изразява така несръчно. Не беше в характера му да събужда враждебността на жена, с която иска да си легне. Може би причината беше увереността му, че в един момент няма да успее да се сдържи и ще я вземе насила. Или просто му харесваше да я дразни. Никога не скучаеше, когато беше с нея, и дори само това беше приятно разнообразие. Трябваше само да погледне в сериозното й лице и целият се изпълваше с телесна и умствена възбуда. В живота си беше срещал твърде много жени, готови да му се отдадат. Но тя беше единствената жена, която той искаше да опознае и отвътре, и отвън.

Това прозрение беше направо шокиращо. За първи път в живота му външният вид на жената не беше най-важен за него. Инстинктът непрекъснато му напомняше да бъде предпазлив. Желанието го тласкаше към действие. Практическият му усет го правеше търпелив.

Скоро пред тях се разкри обширна низина и Мадлен се надигна, за да види по-добре събралите се на близкия хълм хора. Поне дузина мъже и жени се бяха скупчили около нещо като сребърно кафяво езерце, което се къдреше на вълни върху тревата.

Хората се държаха като на панаир, само че липсваха палатки и знамена, жонгльори и музиканти. Въпреки това лицата им сияеха, очите им блестяха възторжено. Мъжете разтоварваха сандъци от спрелите наблизо коли или мъкнеха тежки въжета. Други теглеха дълги тръби, следвани от смеещи се деца и лаещи кучета.

Себастиян спря каретата на известно разстояние от множеството.

— Искаш ли да отидем да видим какво става?

Той скочи на земята и й помогна да слезе. Когато ръцете му се сключиха около талията й, погледите им се срещнаха. За момент в погледа му блесна топлина, която не се беше появявала от седмици насам. Усмивката му отговори на мислите й и тя стъпи на тревата с леко сърце.

Себастиян взе плетената кошница с храната, предложи й ръката си и двамата прекосиха поточето по тясно мостче.

Мъжът с дебело палто от туид и груби кожени ботуши, който наблюдаваше суетнята малко отстрана, ги забеляза, свали бързо шапка и се завтече насреща им.

— Добро утро, милорд, милейди! Времето е прекрасно за полет, нали?

— Бих искал отдавна да сме готови с всичко — промърмори замислено Себастиян. — Но днес ще направим само опит, Тобиас.

Мъжът кимна тържествено.

— Ако желаете, можете да вземете дамата горе и да разгледате местността, докато ние проверяваме въжетата.

Себастиян погледна дяволито Мадлен и тя се изуми от момчешката му веселост.

— Идеята ти е прекрасна, Тобиас. Мадмоазел Миньон не се страхува от нищо. Мадмоазел, позволете да ви представя капитан Тобиас Уикъм. Той е един от най-добрите пилоти в Англия. Вече има зад гърба си повече от петдесет полета с балон.

Миньон се усмихна и спонтанно протегна ръка на мъжа.

— Много се радвам да се запозная с вас, капитан Уикъм. Веднъж присъствах на полет с балон в Тюйлери и никога няма да забравя смелостта на пилотите. Вие сте герой, капитане.

— Много ви благодаря, милейди — отговори смутено Тобиас. — Не заслужавам тази висока похвала. Надявам се, че при днешната малка демонстрация ще добиете непосредствено впечатление от това преживяване. С удоволствие ще ви взема със себе си.

— Наистина ли, мосю? — Мадлен хвърли нерешителен поглед към Себастиян. — Възможно ли е?

Себастиян местеше очи от възрастния мъж, който с такова усърдие разтърсваше ръката на Миньон, и сияещото младо момиче. Забравил за плановете си, той изпитваше искрена гордост, че е придружен от тази очарователна млада дама.

— Мисля, че не е невъзможно…

Тобиас вдигна ръка към шапката си.

— Отивам да видя какво става. Ще ни трябва доста време, докато го напълним, милорд.

Себастиян кимна и му махна с ръка да си върши работата.

— Няма защо да бързате, Тобиас. Днес е важно да работим сръчно, не бързо.

Когато капитанът се отдалечи, той изгледа многозначително Миньон.

— Ето че направи първото си завоевание сред мъжете.

Младото момиче вдигна рамене.

— Не съм го искала. Просто дадох израз на искреното си чувство.

— Това е най-добрият метод — отвърна с усмивка той, взе ръката й и я поведе към крайбрежните скали. — Тобиас със сигурност ще разкаже във всички кръчми оттук до Дувър как те е срещнал. Искам обаче да ми разкажеш какъв полет с балон си наблюдавала в Париж! — Той я погледна многозначително. — В последно време се говори, че Наполеон се интересува извънредно много от полетите с балони.

Мадлен смръщи чело и тръгна редом с него.

— Тогава бях четиригодишна. Беше един от полетите на мосю Бланшар.

— Много интересно. Вероятно знаеш, че Бланшар е първият, прелетял Ламанша с балон? През 1784 година измина пътя от Дувър до Гизнес само за два часа.

— Същата година съм родена, мосю.

— Нима си толкова млада? А аз те мислех за няколко години по-възрастна. Вероятно причината е в светската ти опитност.

Мадлен му обърна гръб, защото не знаеше какво да мисли. Очевидно му харесваше да я дразни. Мъжете тъкмо подреждаха въжетата като решетки около балона.

— Какво правят сега?

— Подготвят полета, за да проверят на практика промените в новия ми балон.

Мадлен се обърна толкова внезапно, че Себастиян трябваше да спре.

— Вашият балон?

Мъжът погледна с обич красивото й лице.

— Защо си толкова изненадана? Всеки мъж с достатъчно пари може да притежава балон. Разбира се, това не означава, че е лесно да се намери добър майстор на балони.

— А вие сте намерили Тобиас — отговори тихо тя и отново се запита каква ли би била реакцията му, ако вдигнеше длан към гладката му буза.

— Трябва да знаеш, че проектът е изцяло мой. — Велики Боже, тя стоеше насреща му и го гледаше, а устните й сякаш молеха за целувка!

— Вие проектирате балони? Защо? — Ако протегнеше ръка към нея, тя щеше да падне в обятията му дори тук, където щяха да ги видят десетки чужди хора.

— Все някой трябва да го прави — отговори тайнствено той и продължи към скалите. Ако не я отведеше скоро в някое невидимо за другите място, щеше да я постави в много неловко положение. — Ела, ще обядваме, докато приготвят балона. Ще ми разкажеш всичко, което знаеш за балоните, и ще отговоря на всичките ти въпроси.

На стотина метра от скупчените около балона хора той намери защитено от всички страни местенце в сянката на скалите с изглед към морето. Извади от кошницата одеяло, разстла го върху затоплената трева и се излегна с доволна въздишка.

— Не искаш ли да дойдеш при мен?

Мадлен обърна гръб на морето и забеляза, че той й протяга ръка. Точно така, каза си смело тя, ще дойда при теб по всеки начин, който искаш да ми покажеш.

Тя коленичи до него на одеялото и развърза връзките на шапката си. Свали я и прокара пръсти през косата си, за да я разбухне.

Себастиян я наблюдаваше през полузатворени очи. Тя очевидно не подозираше колко прелъстително изглежда в този момент и как копнееше той да разроши тъмните й коси, да вдигне лицето й към своето и да целуне нежните, сочни устни. Той се облегна назад и протегна дългите си крака извън одеялото.

Като я видя да разкопчава наметката си, осъзна, че гори от желание да махне ръцете й и сам да я разкопчее, после съвсем бавно да плъзне меката материя по раменете й. Представи си как целува шията й, първо съвсем лекичко, после все по-силно, докато остави по нежното й вратле верига от любовни знаци, за да го запомни тя завинаги.

Миньон будеше у него желанието да я притежава, да я направи своя собственост, да я бележи завинаги със знака си. Себастиян затвори очи и усети как желанието втвърдява тялото му.

— Братята Монголфие са били принудени да горят цели купи слама, за да напълнят балоните си с горещ въздух — заговори почти сърдито той, без да отваря очи. — Освен това са смесвали сламата с вълна, за да стане още по-горещо.

— Значи колкото е по-горещ въздухът, толкова по-добре?

Той отвори очи и видя, че тя го наблюдава съсредоточено.

Тя наистина ме слуша, каза си той. Изведнъж забеляза, че Мадлен е свалила наметката си и е разкрила необичайно дръзко деколте. Пълните й гърди бяха невероятно съблазнителни. Това събуди вниманието му и в същото време го направи предпазлив. Кога беше откопчала кукичките на гърба си?

Погледът й се плъзна по тялото му и за негово удоволствие спря върху слабините му.

— Балонът е празен и отпуснат, докато въздухът е студен. Когато го напълнят с горещ въздух, той се надува и започва да се издига, нали? — попита меко тя.

Тя флиртуваше с него! Слабините му потръпнаха сладостно, но лицето му остана безизразно.

— Значи си прочела някои неща.

На устните й играеше усмивка.

— Доставя ми удоволствие да знам как действат нещата, които ни заобикалят. — Търсещият й поглед намери очите му и той усети как стомахът му се сви на топка. — Мисля, че човек не се страхува толкова много от нещата, които разбира, права ли съм?

И двамата знаеха, че тя не говори за балоните. Тази мисъл го накара да потрепери.

— Трябва да похваля разума ти. В никакъв случай не бих искал да се страхуваш от някои неща в живота.

При тази формулировка Мадлен се изчерви, ала ръката му се плъзна към китката й и я притисна с нежност.

— Разкажете ми още нещо за балона си, мосю.

— Правили сме многократни опити, за да отстраним съществуващите досега трудности при полета. — Той се опря на лакът и плъзна пръсти към рамото й. — Проблемите са преди всичко практически. Например малката разлика в плътността на горещия и студения въздух, нормалният въздух тежи с около четвърт повече от горещия. Затова и балонът на Монголфие, напълнен с горещ въздух, се е издигал само до определена височина.

Той хвана долния край на ръкава с два пръста и го подръпна, за да оголи рамото й.

— Следователно е необходимо балонът постоянно да се допълва с горещ въздух, за да се задържи на необходимата височина.

— А после, мосю? — Тя се приведе към него, опря се на едната си ръка и роклята се смъкна от рамото й. Гръдта й се оголи примамливо, пълна и розова.

Бавната, почти ленива усмивка на Себастиян не издаваше вълнението му.

— Тежестта на горивото ограничава количеството товар и броя на пасажерите, които могат да летят.

Пръстът му следваше извивката на деколтето и той усещаше как кожата й потръпва при докосванията му.

— Огънят е опасно нещо. Ако вятърът преобърне гондолата, тя може да се отвърже и да падне. Или самият балон може да се запали.

Когато палецът му притисна връхчето на гърдата й, Мадлен спря да диша. Само тънкият плат я отделяше от търсещите му пръсти.

— Нали сега има балони с водород?

— Точно така. — Той свали роклята и обхвана гърдата й с цялата си длан. Когато от гърлото й се изтръгна тих стон, той я привлече върху себе си и меко притисна голото й рамо.

— Водородът е много по-лек от горещия въздух и много по-сигурен. — Ръката му провери тежестта на гърдата й и я намери прекрасна. — Щом балонът бъде напълнен и затворен, той остава изпънат дълго време и може да измине доста голямо разстояние, без да увисне.

Мадлен скри парещото си лице в шията му и въздъхна доволно. Пръстите му се сключиха около втвърденото зърно на гърдата й. Не можеше да повярва, че се е държала така дръзко, но знаеше, че ако продължаваше да стои далеч от него, щеше да умре.

— Значи щом балонът се напълни, вече няма нужда да се допълва с газ?

— Не, но трябва да е много добре напълнен. — Устните му гризяха ушенцето й. — Така самият балон се превръща в проблем с тежестта си. Първите балони са правени от восъчна хартия или от коприна, подплатена с каучук, което ги прави още по-тежки. За съжаление не са могли да постигнат желаната плътност. Внезапната загуба на газ посред полета може да бъде много неприятна и дори опасна.

Ръката му се движеше свободно в корсажа й, изследваше различните повърхности на кожата й, нежната коприна, гладкия сатен и финото кадифе.

— Днес ще опитаме да полетим с много тънка коприна, разбира се, добре подплатена. Тя е също като кожата ти…

— Значи полетът ще бъде спокоен и сигурен? — прошепна тя и пое дълбоко дъх, когато той я сложи в скута си.

— Ще прилича на разходка с кон, сладката ми. Също като ездата полетът с балон зависи много от вида на участващите в него елементи.

Изведнъж той я вдигна нависоко с една ръка и с бързо движение отметна назад полите й, така че голото й задниче се озова върху опънатата кожа на панталона му.

— Полетът е плавно издигане, леко плъзгане и меко спускане към земята. — Силните му хълбоци се притискаха настойчиво в голата й плът. — При други случаи може да има рязко издигане, силни тласъци и пропадания, внезапни обрати, неочаквани залитания. Вълнуващо е, повярвай!

Той сложи ръка под брадичката й и обърна лицето й към своето. Зад небрежното забавление в сините му очи пламтеше особен огън.

— Как мислиш, кое би ти харесало повече?

Мадлен сложи ръка на гърдите му и го погледай със замъглени от страст очи.

— Второто звучи много интересно, но сигурно е опасно, мосю… Себастиян.

— Нима не те привлича опасността, Миньон? — Той вдигна пръст към устните й и ги разтвори. — Някои от големите удоволствия, които мъжът… или жената… могат да преживеят, карат сърцето да бие като лудо.

Пръстът му се плъзна по устните й, когато вдигна глава, за да целуне шията й. Ръката му се вдигна от кръста й и отново обхвана едната й гърда.

— Ето, например моето сърце бие по-силно, когато те докосвам. — Той отдели устни от шията й. — И с теб ли става така?

Мадлен се взираше като хипнотизирана в чувствените му устни и копнееше да ги усети върху своите.

— Не мога да ви кажа нищо по този въпрос, мосю. Независимата жена не говори за чувствата, само за потребностите си.

Той се надигна към нея и топлият му дъх опари устните й. Когато най-после я целуна, Мадлен забрави къде се намираха и че не бяха сами.

Тя се облегна назад, доколкото й позволяваше ръката му. Устремила поглед в невероятно сините му очи, тя се чувстваше напълно гола пред него. Тъй като нямаше друга защита, тя реши да прибегне до ума си.

— Вие сте забележително красив мъж с богат опит, а аз съм неопитно младо момиче и не знам как да се държа с хора като вас. Естествено е да се чувствам привлечена от вас и се радвам, че полагате известни усилия да ме научите на някои неща.

Ръката му се спусна към корема и отиде още по-надолу. Забравила се, Мадлен разтвори крака.

— Искаш ли да положа още малко усилия?

Ръката му се потопи в топлата, влажна гънка между бедрата й и лекичко я потърка. Мадлен дишаше на пресекулки. Погледът му беше устремен в нейния.

— Мека и топла. Какво ще ми отговориш сега, сладка Миньон?

Изкушаващият му ритъм и горещата й възбуда направиха гласа й дрезгав от желание.

— Вие… много ми е трудно… да ви устоя, мосю.

— Имам намерението да го направя невъзможно — отговори тържествено той и впи устни в нейните.

Мадлен затвори очи. Най-после имаше това, което искаше. Стана й чудно, че го беше постигнала толкова лесно. Все пак тя не беше опитна в любовното изкуство и не можеше напълно да прогони от съзнанието си далечните шумове от работещите около балона. Страстта й беше твърде млада и крехка, за да надвие страха от това, че някой можеше да ги види.

Когато Себастиян вдигна глава, за да си поеме дъх, тя се облегна на рамото му и прошепна задавено:

— Моля те, ако някой ни види…

— Шшт! — Себастиян не искаше да чува тези думи. Той беше усетил много точно в кой момент тя беше започнала да разсъждава и за какво и как този размисъл беше унищожил пламналото в утробата й желание. Той знаеше, че тук няма кой да им попречи, но дори и да се появеше непознат човек, тя си струваше неловката ситуация. Все пак трябваше да вземе предвид, че Мадлен още не се е научила да приема изискванията на страстта, която презира всичко друго.

Ръката му се отдели от бедрата й и се вдигна към пламналото й лице. Той я целуна нежно и остави устните си върху нейните дори когато тя поиска да се отдръпне. Усети как се разтопи в ръцете му и как устните й станаха отново меки и податливи. Той удължи целувката, задълбочи я, докато устните им станаха едно цяло и тялото й отново се разтърси от страст. Той не искаше пламналото в утробата й желание да се разсее толкова бързо, но не искаше и да го удовлетвори веднага. Беше чакал дълги седмици този момент и помнеше как се беше чувствал. Затова сега трябваше да го изживее, както трябва. Така щеше да бъде по-добре и за нея.

— Имаш ли ми доверие, Миньон? — прошепна в ухото й той.

— Нямам друг избор — отговори задавено тя и направи опит да се усмихне.

— Тогава ти обещавам, че още днес следобед ще имаш желания полет. Обещавам ти го!

Мадлен не успя да го попита какво точно е имал предвид, защото той изведнъж я вдигна и я сложи на одеялото до себе си. Тя приглади несъзнателно полите си и го погледна смаяно. Той се беше заел с кошницата и изваждаше приготвения обед: хляб и студено пиле, горчица, индийски подправки, сирене. Как можеше да мисли за ядене, когато устните и гърдите й още вибрираха от неутолено желание?

Тя вдигна ръкавите на роклята си и се опита да стегне корсажа си. Като видя усилията й, Себастиян се засмя и рече:

— Обърни се, аз ще закопчея кукичките.

Той го направи с учудваща сръчност и тя недоволно се запита къде и от кого го е научил.

Без да каже нито дума повече, той се отпусна на одеялото и изяде обяда си с вида на мъж, който може да се гордее със свършеното през деня.

Мадлен хапна малко хляб и сирене и изобщо не погледна към пилето. По дяволите, мъжете бяха ужасно трудни за разбиране!