Вяса
Махабхарата (65) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО НА ЦАРЕТЕ

Вейшампаян каза:

Синът на Бхарадваджа дойде при цар Друпада, но царят го посрещна с нескривана досада.

Браминът се учуди: „Не ме ли помниш, царю? Нима е мъртво вече приятелството старо?“

Друпада каза:

Умът ти, о брамине, не е май съвършен, а липсва му и опит, щом идваш ти при мен

натрапчиво и думаш, че бил си ми приятел. Ни някой те е викал, ни някой те е пратил.

Царете не поддържат приятелство с мъже безвестни като тебе — от кол и от въже,

лишени от богатство, лишени от сполука. Нима не се досети, че ти не си за тука?

Брамине, остаряхме със теб полека-лека. Приятелството също старее със човека.

На времето били сме другари, но защо? Защото бе изгодно за теб и мене то.

Другарство вечно няма — ту слагат му окови страстта и интересът, ту завистта го трови.

Недей да дириш в бивши приятелства опора. Създай си нова дружба, но с хора — твоя пора.

Нима е богаташът другар на сиромаха, героят — на човека, треперещ от уплаха?

Недей да дириш бивше другарство, бивши друже. Едва ли то за нещо сега ще ти послужи.

От друга каста ти си, затуй недей очаква, че почитта към тебе ще бъде пак еднаква,

тъй както в старо време, когато бяхме равни. Не могат хора славни да бъдат на безславни

другари, също както не могат сити с гладни. Предишното другарство безследно ще пропадне.

Не го търси. И жрецът, по-умният, не може с по-прост да другарува, а все жреци са божи.

И воинът еднакво не е другар на воин, а воин с колесница се смята по-достоен

от другите, които сражават се пеша. Къде те е повела наивната душа

в палатите да дириш приятеля си стар?

Не може цар да има приятелство с не цар…

Книга първа (Адипарва), гл. 122