Вяса
Махабхарата (44) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ОСМА
Съкрушената Дамаянти изпраща децата си в Кундинпур чрез кочияша Варшнея.

Брихадашва каза:

Все в полза на Пушкара обръщаше се зарът. Царица Дамаянти тогаз разбра, че царят

безумен се нуждае от грижа най-велика. Бедата осъзнала, тя дойката повика —

добрата, сладкодумна и мъдра Брихацена, най-лична от слугите, за своя ум ценена.

Умееше да дава съвети в труден случай. Въздъхна Дамаянти: — О Брихацена, слушай,

съветниците свикай по заповед на Нал, узнай какво остава, какво е проиграл!

Съветници, министри явиха се тогава

пред портите на царя, щом той им повелява.

Вести му Дамаянти, че чакат депутати — за втори път, но царят отново я отпрати.

Засрамена, задето дори не й говори,

мъжът й, Дамаянти в палата се затвори.

Разбра, че продължава успехът да изменя на царя и отново повика Брихацена.

Разплакана, нещастна, заръча тя на нея да викне кочияша — най-бързия, Варшнея.

Послушна Брихацена, тъй както се полага, при свойта господарка доведе го веднага.

Тогава Дамаянти — със дар да предусеща нещастията свои, замоли се с гореща

молба на кочияша: — На тебе в тежки дни облягал се е царят, и днес му помогни!

Че колкото повече надвива го Пушкара, страстта му към хазарта по-силно се разгаря.

Подскача зара, както Пушкара го накара, а щом го хвърли царя, обратно пада зара.

Приятели му дават съвет да се откаже, безумен, моите думи не ще да чуе даже.

Но вярвам аз, Варшнея, не е туй грях на царя, а на страстта, която отвътре го изгаря.

Коларю, ненадминат от други кочияши, Варшнея, помогни ни в страданията наши.

Впрегни конете царски, най-пъргавите, дето с копита изпреварват туптежа на сърцето.

Вземи децата. Бързо препускайте и спрете в Кундина при баща ми. Предай му и конете

с каляската. Оставай и ти на служба там или върви, където си пожелаеш сам.

Съветниците царски уведоми Варшнея царицата каква е предложила идея.

Те одобриха всичко и с рядката си дарба на кочияш, Варшнея препусна към Видарба.

Каляската предаде на Бима съкрушен, предаде Индрасена, предаде Индрасен

и все така разплакан от мъката грамадна, си тръгна от Видарба. В Айодхя той попадна.

И стана кочияшин на царя Ритупарна.

И царят бе доволен от службата му вярна.