Вяса
Махабхарата (11) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДЕВЕТА
Битката на Гаруда с боговете.

Сута каза:

Събраната от Индра войска великолепна, съгледала Гаруда, уплашена потрепна.

И воините даже заудряха в заблуда по своите другари, а не върху Гаруда.

Метяха ги крилата, разкъсваше ги клюнът. От ноктите прегърнат, от клюна му целунат,

загиваше веднага тоз, който се противи. Да може да разпръсне останалите живи,

Гаруда като вятър крилете си размята

и вдигна прах, та с него затули трите свята.

В мъгла потъна всичко и божата армада не можеше да вижда врага и да напада.

Бог Индра заповяда и в миг вихрушка бурна, изпратена от бога на вятъра, се втурна

и облака разпръсна. Връз птицата от всяка посока боговете се втурнаха в атака.

Притисната натясно, тя писъци нададе, напомнящи за екот от облачни грамади.

Самата като облак се вдигна над главите на воините божи, които страховити

захвърляха отдолу към нея боздугани

и дискове, със форма на слънце изковани.

Гаруда не потрепна, посрещайки пороя от копия и пики, а с ноктите и своя

всесилен клюн громеше и гонеше врага си подобно облак, който не дъжд, а кърви ръси.

Небесната армада напълно бе разбита. Гаруда се отправи към делвата с амрита.

Но там пламтеше огън. Раздухваха го хали. Самото слънце сякаш от него се подпали.

Стъписан пред пожара, тогава царят-птица, комуто са дарени крила за колесница,

отвори многобройни уста по свойто тяло,^[1] изпи реките земни. В небето запламтяло

водата им изсипа и огънят угасна. Тогава тази птица грамадна и ужасна

смали се в златна птичка — да влезе във онази потайна клетка, дето амритата се пази.