Вяса
Махабхарата (23) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Раждането на Астика.

Сута каза:

Замина си монахът и тутакси жена му при брата си отиде. Изпаднала в голямо

униние, разправи за случката докрая. Васуки и от нея повече се отчая:

— О сестро, нали знаеш повелята на Брама. От тебе син се чака. Спасител други няма

за змийското ни племе. Не те ли оплоди мъжът ти, да избави рода ни от беди?

Да пита брат сестра си така не подобава, но делото е важно за цялата държава.

Съпруга ти го зная, че твар е саможива, и няма да го гоня, че знае да излива

в проклятие гнева си и току-виж, пострада родът ни по-ужасно, отколкото на клада.

Кажи ми всичко, сестро, та тръна изтръгни, в сърцето ми дълбоко забит от много дни.

Тогава Джараткару — от всички най-добрата змеица — тъй задума, за щастие на брата:

— Попитах го, о братко, ще имам ли дете. Посочвайки ми скута, издума: „То расте!“

Какъвто и да бъде, не съм го чула даже шегувайки се, дума лъжлива да ми каже,

та камо ли когато в беда ме изоставя, ще вземе да ме лъже богатият на слава?

Той каза ми: „Не бой се, а знай, че тоя наш потомък ще сияе, от слънце по-блестящ.“

Така че да излитнат тъгите, брате мили, които в твойто царско сърце са се вгнездили.

— Да бъде тъй! — извика зарадваната змия, сестра си запрегръща и с дарове дари я.

И с още по-големи блаженства от преди я огради, та силен потомък да роди.

И почна да нараства сияйното й бреме по-бързо от луната през новолунно време.

. Когато появи се блаженият отрок на свят, мълвяха всички, че туй е син на бог.

Отдъхнаха спокойно дедите на баща му, увиснали над ада на тънко стръкче само.

Отдъхнаха спокойно и майчини роднини, че жертвената клада сега ще ги отмине.

И раснеше момчето в палата на Васуки, над ведите вглъбено и техните поуки.

Макар и още малък, блестеше с добродетел, по чувства беше сдържан, умът му беше светъл.

И стана той известен под името Астика, защото тъй баща му на времето извика

към бременната майка, суров и тържествуващ. И викаха му всички Астика (Съществуващ).

Растеше много силен и хубав като Шива, да радва всички змии и майка си щастлива.