Вяса
Махабхарата (64) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ЗА ДУШЕВНОТО РАВНОВЕСИЕ

Яяти каза:

Какво са греховете, та с тях човек пропада? Не се укриват в бездна, но водят те към ада.

Добрият, ако следва каквото върши злият, характера си губи — погубва се самият.

На времето си, брате, безкрайно бях богат. Не мога да си върна богатството назад,

каквото и да сторя, макар че ми се иска. Дали е твойта каста висока или ниска,

на власт ли си, о брате, или подвластен ти си напълно от съдбата животът ти зависи.

Когато си достигнал до някое стъпало, недей да му отдаваш душата си всецяло.

Не са ръцете твои, които движат хода на щастието твое или пък на народа.

Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща живота направлява или го преобръща.

До тая мисъл който достигнал е, томува е ясно, че не бива в немилост да тъгува,

тъй както и при милост премного да се радва, защото тя, съдбата, за всичко точи брадва.

Затуй съм безразличен към всяко рязко чувство, но от това в душата съвсем не ми е пусто.

А зная при опасност какво да правя, брате. Не ме обезумяват житейските обрати.

Не се раздира вече сърцето ми от мъка, че трябва да постъпвам по божия поръка,

каквато небесата са предопределили,

и аз да я променям не са ми дали сили.

Животните, които в гората диво вият, подземните, които пръстта с муцуни рият,

и червеи и риби, и птици и влечуги, тревите и горите, и всички живи други

подвижни твари или растения на корен завършват своя долен живот, минават в горен

живот: на небесата, когато дойде време, съдбата всемогъща обратно да ги вземе.

Не бива да се страда, о брате мой, Ащака, когато знаем колко нетрайна бива. всяка

човешка радост, както и всяка наша скръб. Не страдам, а обръщам на всички мъки гръб.

Дори и да не мога аз да ги пренебрегна, то мога да откажа под гнета им да легна…

Книга първа (Адипарва), гл. 84