Вяса
Махабхарата (34) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ШЕСТА
Шакунтала ражда син от Духшанта, белязан с божи знаци.

Вейшампаян каза:

Когато цар Духшанта остави Шакунтала, започна да нараства от дългата раздяла

тъгата й в сърцето, а малко под сърцето нарастваше, от царя заченато, детето.

Неспала, гладна, морна, тя чакаше с обида днес, утре да пристигне войска от четири вида

и с нея да замине при своя мъж в палата, тъй както обеща й тогава за отплата

срещу мига любовен. Броеше дни, недели, сезони и достигна до три години цели.

Тогава тя сдоби се с невиждано отроче. Небето го обсипа с цветя, за да посочи,

че туй е рядка рожба. А Индра даже сам в килията пристигна и каза тъй: — Не знам

да има той съперник не само на земята

по смелост и по хубост, но даже в трите свята.

О Шакунтала, слушай, синът ти ще царува над всички земни люде. Богато ще дарува

жреците си, понеже сто пъти жертвен кон ще сложи пред олтара на висшия закон.

Не само скъпоценен елмаз на свойта раса, но на рода човешки ще бъде той украса.

При тая реч на Индра от божията стряха се сипеха букети. Гандхарите тръбяха

небесните си песни. Под техните напеви танцуваха апсари — красиви райски деви.

И другите аскети, живеещи в гората, се радваха, задето на Канва дъщерята,

оставена самотна и бременна да страда, получи най-подире божествена награда.

На своите другари тогаз изпрати Канва известие, че всички на празник ги приканва,

готови да пристигнат и без да им обади. Изпълниха достойно кръщелните обряди.

Синът на Шакунтала бе сякаш син на бог. Красив и с бели зъби, източен и висок,

растеше много бързо. На неговите длани личаха кръгли знаци, от някой бог чертани.

Снага лъвоподобна, високо умно чело.

На шестгодишна възраст това детенце смело

преследваше бизони и лъвове и тигри, и слонове и вълци, додето укроти ги

и върже ги наблизо край святата обител, където му дариха и прякор Укротител.

Към силата му Канва прибави умовете

на всички мъдри люде чрез книги и съвети

и виждайки, че вече момчето е готово

за царски сан с осанка, духовен ръст и слово,

на щерка си, която го слушаше с боязън, издума: — Стана време да бъде той помазан

за княз и за редовен наследник на престола — не може цар Духшанта да дава дума гола.

Ти питаше се дълго защо го няма, де го, вместо да се отправиш самата ти при него,

че длъжни са жените при брачните съюзи да служат най-покорно на своите съпрузи

с тела, с души и с думи, а ти прекара тук години, без да бъдеш грижовна към съпруг.

Иди, за да му бъдеш от полза и в услуга, че близостта на бога, учителя, съпруга

и просто на добрия човек е благо свише — тъй казват мъдреците и в книгите го пише.

А щом отидеш — само законният съпруг да бъде във ума ти и никой, никой друг!

Съпругата, която не е изневерила, небето я почита и дава й закрила,

когато се нуждае. В мъчителни минути, молитвите й биват от боговете чути.

В нозете ми, о дъще, сега се закълни за вярност към съдбата на верните жени.

Към своите ученици — безпримерни аскети — обърна се мъдрецът и каза: — Отведете

в двореца Шакунтала с наследника на трона, белязан с божи знаци, предвидени в закона.

Почтената съпруга не бива да остава

във бащин дом за дълго, че губи свойта слава,

от своя дълг отвиква, живот повежда друг. Водете я веднага при нейния съпруг.

Разбрала Шакунтала, че всичко туй баща й го прави за детето, отвърна му, че тя е

готова да замине покорно към двореца.

И падна на колене, и кръг покрай мъдреца

направи в знак на почит. Замоли го: — Прости ми, ако ли с нещо, татко, уроних твойто име.

Ако към теб била съм не винаги добра, прости, човече святи, на свойта дъщеря.

Светецът, сторил всичко за божия угода, безсилен да надмогне човешката природа,

зарони едри сълзи, солени и безмълвни.

Не смогваше под него пръстта да ги погълне.