Вяса
Махабхарата (32) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Шакунтала разказва за своето раждане.

Шакунтала каза:

Пристигнала Менака пред хижата и плаха надникнала към нея. Съгледала монаха,

зает да умъртвява греховното си тяло, от помислите плътски отвърнато изцяло.

Край него заиграла и в същата минута натам се втурнал богът на вятъра Марута

и свлякъл връз цветята на горската поляна сияйната й дреха, от лунен лъч тъкана.

Към дрехата Менака затичала сърдита. Отшелникът не зърнал усмивката й скрита —

снагата гледал само как прелестно се мята, и прежната му сила потънала в земята.

Усетил Вишвамитра властта на Камадева, направил знак да дойде безупречната дева,

която сякаш само очаквала му знака. И дълго Вишвамитра с апсарата Менака

живели сред наслади, но всеки бил блажен и смятал, че било е един-единствен ден.

Апсарата Менака, девойката от рая,

родила Шакунтала, да — мен, под Хималая,

покрай река Малини. Изпълнила, каквото било й наредило да стори божеството,

детето край реката съдбата си да чака оставила и в рая се върнала Менака.

От хищници гъмжала безлюдната гора, та птици връз детето натрупали пера

и тъй от лешояди и зверове го скрили, въртели се над него, пазачи якокрили.

Оттам мъдрецът Канва преминал и когато съгледал пеленаче, закриляно от ято,

прибрал го — на светеца душата е добра — и почнал да го смята за своя дъщеря.

Защото по закона тоз, който сътворява човешко тяло, който живота му спасява

или пък го отхрани, се смята за родител. Така мъдрецът Канва за щерка ме е считал

и аз като при татко пораснах тук блажена под име Шакунтала (От птици окръжена).