Вяса
Махабхарата (30) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ВТОРА
Цар Духшанта търси светеца Канва.

Вейшампаян каза:

След дълъг лов Духшанта усети, че отпада и морен, гладен, с коня пресичайки ливада,

попадна в друга местност. Просветнаха из нея отшелнишки колиби. И тутакси повея

ветрец прохладен, който донесе аромата на цъфнали дървета. Ухаеше самата

природа край подслона на старците блажени, огласяна от песни на птици и жужене

на пчелен рой. Щурецът подсвирва ти оттука, оттатък кукувица за дълги дни ти кука.

Не можеш да съгледаш край таз обител свята дърво, което клони не свежда към земята

от тежък плод или пък от цвят и от пчели, а камо ли да зърнеш трънаци и бодли.

Сред тоя лес, подобен на райската обител, вървеше цар Духшанта, стрелец и покорител

на вражи пълководци и вражи градове. Полюшваха се клони и дъжд от цветове

се сипеше върху му. Дървета до небето се вдигаха на стража навсякъде, където

преминеше Духшанта. А песен гласовита на птичи хор вървеше край него като свита.

Лианите, преплели въжета в плетки редки, изпъстряха гората със сводести беседки.

Дървета, извисени над гъстата им стряха, като самото знаме на Индра шумоляха.

Владетелят вървеше, зарадван, че намира отрада за духа си. Повяваше зефира,

сгъстен от аромати, и галеше стъблата

с любовен порив, сякаш да смъкне облеклата

от цвят и от тичинки и скоро да положи избраната невеста в съпружеското ложе.

Великият владетел и вражи поробител пред себе си съгледа отшелнишка обител,

по-хубава от всяка. Във сребърен съсъд гореше вечен огън пред нея, а отвъд

бълбукаше реката, в чиито бистри вади и хищниците даже живееха без свади.

Бе ласкава реката, като да беше майка

на всички земни твари., Отекне вик на чайка

и крясък на маймуна се смеси с рев на мечка, промушила сред мрака на храстите пътечка.

И слонове протътнат с топуркащи походки надолу — да наквасят хоботите си кротки

в реката, лъкатушно край острови разляна, посипана отгоре от цвят дървесен като пяна.

Пропяваха пауни, безумни от възторг във тоя кът, подобен на божия чертог

на Вишну-Нараяна, край който Ганг протича. Над тоя ромон речен, над тая песен птича

се носеха молитви и химни на монаси, безгрешни от петите до белите си власи.

И влезе цар Духшанта с душа пречиста в тая монашеска обител, приличаща на рая.

На воините каза: — На края на гората ще чакате, додето се срещна тука с брата

мъдрец на име Канва, потомък на Кашапа. И свитата замръзна, в покорството си сляпа.

Владетелят забрави за своята умора, отличията царски свали и само с хора

най-близки се отправи към святата обител да види там мъдреца пустинник и блюстител

на висшите закони, достигнал до победа

над всички мирски страсти. Под химни от Ригведа,

изпълнени достойно от вещи познавачи, великият владетел през прага му прекрачи.

С прославени брамини бе пълен манастирът. Четците свойте химни редяха, без да спират,

съгласно правилата — ту тихо, ту високо. Духът им бе безкраен, покорството — дълбоко.

И стих от Самаведа или Атхарваведа звучеше мелодично, така че двата реда

се сливаха в приятна и неделима гама, и цялата обител бе сякаш дом на Брама.

Освен с певци на веди, служители на бога, бе пълно с познавачи на логиката строга.

Додето царят бива владетел на държава, то философът има властта да разсъждава,

доказва и отрича, сравнявайки нещата. На тях им бе учител по мъдрост Локаята.

Във реч на философи, монаси, астролози, учители, прависти се вслушва дълго този

цар, тигър сред царете: все люде, победили човешката суетност с духовните си сили.

Връз пейки самоделни седяха те честити. Не можеше Духшанта с очи да се насити

на тая сладка гледка. Откъсна се накрая, макар и с труд, от този същински кът от рая

и с близките си хора отправи се тогава в килията, която мъдрецът обитава.