Вяса
Махабхарата (13) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА
Как змията отшелник Шеша стана крепител на земята.

Шонак каза:

За змийското потомство, от Кадру прокълнато, изслушах, разказвачо. Но питам те, когато

научиха, че висне проклятие зловещо да бъдат изгорени, не сториха ли нещо?

Сута каза:

Отшелник стана Шеша и постеше за божа угода, сякаш беше без тяло — само кожа.

Влечугите напуснал, изникваше навред по сборищата святи, достойни за аскет.

Ядеше само въздух, живееше в хралупи, готов чрез още мъки блаженство да изкупи.

Усърдния пустинник съгледа богът Брама и каза му: — О Шеша, суровост тъй голяма,

макар и да е свята, обижда съществата. Кажи какво отдавна тежи ти на душата.

Покаяникът Шеша отвърна тъй на бога:

— О боже, моите братя са грешни и не мога

да гледам как открито безсилният, под иго, на силния се кланя, а тайно клевети го.

Убивам свойто тяло — когато го напусна, да нямам нищо общо със тая паплач гнусна.

Отвърна Брама: — Зная, че змийското потомство прославя се начесто със свойто вероломство.

От майка прокълнати, над вас опасност тегне, но знай, че всички змии тя няма да засегне.

За тях не се измъчвай. Кажи каква награда от мене ще поискаш, че с право ти се пада

отплата, о светецо, с добри дела погълнат. Желанията твои от мен ще се изпълнят.

Отвърна Шеша: — Тъкмо това ми е награда: далеч от злите, диря за своя дух отрада.

Владетелят на всички творения възпря го:

— О Шеша, ти си длъжен да сториш общо благо.

Нареждам ти: поддържай с главата си земята, защото нестабилна подрипва и се мята

с гори, с полета, с къщи, с морета, с океани. Подпри я — неподвижно на място да застане.

— Да бъде тъй, о Брама, баща на съществата. Приемам. Постави ми земята на главата.

— Вмъкни се ти под нея — бог Брама отговори. — Отверстие земята сама ще ти отвори.

И слезе под земята крепителката-змия. И права оттогава с главата си крепи я.

Застана неподвижна земята ни — богиня, изправена сред морска синееща пустиня.