Вяса
Махабхарата (37) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

СКАЗАНИЕ ЗА НАЛ И ДАМАЯНТИ

ПЕСЕН ПЪРВА
Разказ за добродетелите на Нал и Дамаянти, за тяхната любов
и за вестите, които си пращат чрез един лебед.

Брихадашва каза:

Царуваше цар Нал, синът на Вирасена, в нишадската държава, от него възхитена.

Тъй както богът Индра е бог на боговете,

тъй Нал по свойта хубост бе слънце сред царете.

Ездач по божа дарба и познавач на веди, в игра на зар и в битки печелеше победи.

Харесван от жените, но сдържан бе отрано.

В стрелбата с лък бе майстор. Приличаше на Ману

А в царството Видарба царуваше цар Бима. Бездетен бе. Потомство жадуваше да има.

Ту колеше курбани, ту даваше обети — дано да го сдобият с наследник боговете.

Разчиташе на чудо и затова, когато дойде Даман брамина, посрещна го богато.

Жадувай дар в отплата получи от брамина — роди му се момиче и после трима сина.

И кръсти Дамаянти той щерка си. Мъжете — Дамана, Дама, Данта — скали пред враговете.

Принцеса Дамаянти порасна и мълвата за рядката й хубост обходи трите свята.

Приятелки стотина, слуги и придружвачи я следваха тъй, както богини следват Шачи.

Сред другите блестеше със свойта хубост рядка, тъй както в тъмен облак светкавицата святка.

С Лакшми — богиня дивна — еднакви бяха двете и с никой друг по прелест в мира на боговете.

А смъртните не бяха и виждали такава красавица, която дъха им да стаява.

И Нал бе хубав. Който в лице го зърне, смята, че богът Камадева е слязъл на земята.

Възхваляха пред него принцеса Дамаянти, пред нея пък — на царя големите таланти.

Без още да се видят, а само от похвали в душите им копнежът любовен се разпали.

Веднъж, измъчен царят страстта си да укрива, в гората зад двореца стаи се да почива.

Там лебеди съгледа — крилата им от злато. Протегна се да хване един, ала когато

го хвана, тоя лебед, със злато по крилата, замоли го: — Пусни ме, о царю, и в отплата

за теб пред Дамаянти ще изрека такива хвалби, че тя ще люби все теб, дорде е жива.

И пусна го раджата, красив по божа дарба. И лебедите златни поеха към Видарба.

Принцесата и всички придворни ги видяха, когато се извиха над дворцовата стряха.

Затича Дамаянти със цялата си свита

и всяка нейна дружка заприпка гласовита

подир един от тия красавци златокрили, които из тревата се бяха изпокрили.

Принцеса Дамаянти щом хвана за перата

един от тях, той рече: — Княгиньо, най-добрата

от всичките княгини, чуй: Нал се казва царя, чиято чудна хубост цял век не се повтаря.

Ще кажеш, на земята е слязъл Камадева.

Стани му ти съпруга — най-хубавата дева.

Над ангели, над змии, над демони — къде ли

до днес не сме летели, такъв не сме видели.

Ти — перла сред жените, а Нал между мъжете, в една корона двата ахата съберете.

Отвърна тя: — Каквото изрече тук на мене, на Нал да го повториш в Нишад, яйцеродени.

И лебедът отлитна от нейната ливада, в Нишад намери царя и всичко изповяда.