Вяса
Махабхарата (62) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
Нал спечелва играта срещу Пушкара и си възвръща царството.

Брихадашва каза:

Замина от Видарба цар Нал след месец време, сбогувайки се с Бима чрез почести големи.

От него колесница той взе великолепна

и шестстотин войника. Под тях земята трепна

и под шестнайсет слона и петдесет жребеца.

В Нишад пристигна гневен и втурна се в двореца.

Яви се при Пушкара — коварния си брат — и рече: — Да играем! Отново съм богат.

Залагам Дамаянти, каляска и коне. Ти царството залагай, което ми отне.

Отново ще играем, решил съм и съм твърд. Откажеш ли, отива един от нас на смърт.

Макар че и по право не можеш ме прогони, освен ако престъпиш свещените закони.

Че царство се възвръща на всякаква цена — така е повелено от стари времена.

Решавай незабавно — двубоят или зарът на теб или на мене печалба да докарат.

Един ще си постигне целта. Да видим кой. Игра на зар избирай или стрела за бой.

С презрителна усмивка отвърна му Пушкара, уверен, че го чака и днес успех при зара:

— Добре, че си намерил пари да туриш залог, та Дамаянти няма живот да влачи жалък.

Сред твоите богатства, нишадецо, живях, отравян всекидневно, че тя не е сред тях.

Но ти си имал грижа и сам ми я докара до мен да седне, както до Индра бог апсара.

Омръзнали ми бяха дребнавите играчи. Самата Дамаянти ще взема днес обаче

и туй ще ме зарадва, че чакам я отколе. Подскочи с меча царят, готов да го заколи.

С усилие голямо възпря ръката гневна, погледна го с червени очи и тъй му ревна:

— Млъкни! Ще пееш друго, когато хвърлим зара. И почна се играта на Нал срещу Пушкара.

И в първите минути Нал удържа победа. Възвърна свойто царство и брата си изгледа

с насмешка: — Е, Пушкара, аз царството владея. За Дамаянти нещо ще кажеш ли? Към нея

не смей дори да гледаш — съдба те чака друга: от днес те зачислявам към нейната прислуга.

Не беше победител ти впрочем и преди — не ти, а Калиюга тогаз ме победи.

Ний братя сме, а тоя зъл демон раздели ни. Затуй не те наказвам — живей до сто години.

Обичал съм те, брате, и днес ти връщам цял и непокътнат твоя наследствен царски дял.

И нека не засенчат от днеска, брате мили, приятелството наше дори и злите сили.

Тъй Нал великодушен, забравяйки обиди, прегърна го по братски и пусна да си иде.

Очаквал гневни думи, а не успокоени, затрогнат бе Пушкара и падна на колени:

— Даряваш ми живота и даваш ми приют, живей, мой царю, дълго и все бъди прочут!

На гости месец време при брата си прекара и после с цяла свита отправи се Пушкара

и с цялата си челяд към своите места. От радост като слънце ликът му заблестя.

Великият и славен владетел на Нишад излезе да обходи възвърнатия град.

Където се явеше, вселяваше утеха. Зарадвани, тълпите приветствия подеха.

И главният съветник, наведен пред витяза, от името на всички обета им изказа:

— Щастливи сме да служим, о слънце на царете, на тебе, както служат на Индра боговете.