Вяса
Махабхарата (61) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Тържество във Видарба.

Ритупарна получава от Нал изкуството да кара коне и си заминава за Айодхя.

Брихадашва каза:

След тази нощ, която бе по-незабравима дори от първа брачна, застанаха пред Бима.

Смирено коленичи цар Нал пред своя тъст. В поклон и Дамаянти прекърши тънък кръст.

Ликуваше цар Бима и като син почете нишадския владетел, най-славен от мъжете.

И щерка си похвали за рядката й вярност. Цар Нал според закона отвърна с благодарност.

Отвън ечаха песни — народът бе узнал и тичаше на гъсти тълпи да види Нал.

Зарадваният Бима града с венци накити. И улиците бяха като за цар измити.

Цветя навред валяха — над божите олтари, над хижи и палати, над млади и над стари.

Научи Ритупарна за своя кочияшин. Зарадван го потърси, но малко и уплашен.

За прошка го замоли, но Нал успокои го, че той не се е чувствал дори за миг под иго.

Тъй каза Ритупарна: — Нишадецо, блазе ти, след дългата раздяла ви сбраха боговете.

Не съм ли те обидил, когато непознат живееше, о царю, в кошалския палат?

Ако ли без да искам към твоя сан и име тогава съгрешил съм, днес моля те, прости ме.

Нал каза:

С обида ни най-малка не си ме наранил, но даже и да беше, аз бих ти я простил.

Приятели сме. Нека това да продължава за щастие на мойта и твоята държава.

О царю Ритупарна, макар и чужденец,

при теб живях доволен като във свой дворец.

У мен остава още, о най-добър раджа, ездаческата дарба, която ти дължа.

Брихадашва каза:

И своето изкуство нишадецът му даде. Прие го Ритупарна със нужните обряди.

В каляската си седна. Ръката му изкусна поводите опъна и той на път препусна.

Тъй царят Ритупарна за своя град замина. Нал също не остана за дълго в град Кундина.