Вяса
Махабхарата (40) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Разговор на Нал и Дамаянти. Нал се връща
и предава на боговете нейния отговор.

Брихадашва каза:

Принцесата засмя се: — Владетелю мой скъпи, жена си посъветвай как трябва да постъпи.

С душата си отдавна и с тялото, раджа, и с моето богатство на теб принадлежа.

Изгарят ме словата на лебедите златни и само зарад тебе събрах раджите знатни.

Отхвърлиш ли ме, царю, узнай, че съм готова смъртта да диря в огън, вода, въже, отрова.

Попита Нал: — Когато те искат боговете, защо пред тях ти мене, човека, предпочете?

Нищожен съм и смъртен, в нозете им съм прах. Към тях ти своите мисли преобърни, към тях.

Умира всеки, който не им се покори.

Спаси ме — мъж, принцесо, от тях си избери!

В одежди скъпоценни, под златни диадеми

в блаженство ще прекарваш ти цялото си време.

Нима не е достоен мъж Агни — бог велик: създал земята, може да я погълне в миг?

Нима не е достоен мъж Яма? Той ни плаши, та мъчим се да вършим със чест делата наши.

Нима не е достоен мъж Индра — укротител на демоните лоши и божи повелител?

Или, Варуна, който царува над водите? Съгласие, принцесо, отдай да се сгодите.

Това и наговори синът на Вирасена. Принцесата отвърна, от мъка просълзена:

— Покланям се на всеки от тях с поклон дълбок, но теб избирам, царю, за мъж и никой бог.

Трепереше, събрала в молитва длани. — Скъпа — промълви Нал, — прости ми, но как да се застъпя

за себе си, когато съм аз вестител божи? На други вече станах сватбеник и не може

сега да им отнемам избраната принцеса

и над дълга си клетвен да слагам интереса.

Изхлипа Дамаянти: — О царю мой юначен, послушай ме, аз виждам най-сигурния начин —

хем грях да не поемеш за твоята поръка, хем двама да избегнем сегашната разлъка.

Ти, царю най-достоен, и Индра с боговете във изборната зала ведно се появете.

Ще вляза аз и тебе ще избера пред тях, та на душата твоя не ще да падне грях.

Нишадецът изслуша разумното й слово, след туй при боговете завърна се отново.

Един през други те го отрупаха с Въпроси: добри ли или лоши известия им носи.

— Намери ли, о царю, засмяната принцеса? Какво за нас ти каза? Кого от нас хареса?

Промъкнах се в палата, макар отвън да варди пред всичките му порти охрана с алебарди.

Понеже низпослахте над мен благословия, успях от любопитни очи да се укрия.

Принцеса Дамаянти ме забеляза само и нейните другарки с учудване голямо.

Възхвалих ви, най-светли измежду боговете, но всички ви отхвърли, а мене предпочете.

И рече: „На годежа във залата да влязат безсмъртните, но редом със тях и ти — витязът,

когото ще харесам за свой съпруг пред тях, и няма да извършиш клетвопрестъпен грях.“

Така ми отговори, о богове. Самите ще идете при нея, та ще се уверите.