Вяса
Махабхарата (63) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Поука от историята на Нал.

Брихадашва каза:

Празнуваше народът, а царят през туй време с войска голяма тръгна царицата да вземе.

Почитаният Бима тържествено изпрати царица Дамаянти от своите палати.

Нишадецът на трона, отново завладян, блаженствуваше както бог Индра във Нандан.

В отплата боговете той щедро надари. Когато се завърнеш, и ти така стори!

Помни, че всичко стори хазартната полуда, в която Нал изпадна. Но даже и в прокуда

надежда не загуби, а беше търпелив и ето че дочака да стане пак щастлив.

Освен това, самотен той скиташе в гората, а ти не си самичък — съпруга имаш, братя.

Навсякъде край тебе живеят и брамини — пред злото не унивай, а знай, че ще отмине.

Житейската превратност не бива да те плаши, а слушай и предавай сказанието наше

за мъдрия владетел и вярната съпруга — душите то предпазва от злия Калиюга.

И разбери, човече, че няма вечна вещ — бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.

Сега, като изслуша свещената поема, униние не бива, ни гняв да те обзема.

Дори когато страдаш под недобри звезди, с търпение очаквай свой час и победи!

Онез, които слушат или пък те самите поемата разказват, избягват от бедите.

Желанията техни съдбата изпълнява

и всеки на земята въздава им прослава…

 

Книга трета (Горска), гл. 52–78