Вяса
Махабхарата (39) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ТРЕТА
Нал прониква в двореца като пратеник на боговете
и предава на Дамаянти тяхната вест.

Брихадашва каза:

— Съгласен съм — отвърна цар Нал и със събрани молитвено-преклонно пред боговете длани

попита ги: — Кои сте, о пътници, и тая вест божия каква е, кажете ми да зная.

И рече Индра: — Ние, безсмъртни четирима, дойдохме да спечелим момичето на Бима.

Аз Индра съм, а този — бог Агни. Тези двама: Варуна моревластник и смъртоносец Яма.

Кажи на Дамаянти, че тук са се явили държителите властни на всички земни сили

начело с Индра. Искат красивата принцеса един от боговете за мъж да си хареса.

Събра отново длани цар Нал: — Безсмъртни, моля, търсете друг вестител на тая ваша воля.

И аз за Дамаянти съм тръгнал и не мога на друг да я отстъпя, па даже и на бога.

Боговете казаха:

„Съгласен съм“ — закле се пред нас и се полага да спазиш тая клетва. Тръгни на път веднага!

Брихадашва каза:

Промълви Нал: — Не мога проникна да й кажа вестта, нали дворецът опасан е от стража.

— Ще влезеш — каза Индра — със божието слово!

— Добре. — И към Видарба потегли Нал отново.

Проникна там в палата и сред голяма свита приятелки съгледа принцесата честита.

От дивното й тяло струеше светлина, която би стъмила и пълната луна.

Замаян, очарован, страстта си царят с мъка потисна, за да спази поетата поръка.

А нейните красиви другарки щом видяха нишадеца, по своите места с възхита плаха

замряха и свенливо поглеждайки през рамо, възкликваха, обаче без глас — в ума си само:

„Ах, колко е изящен! Дали е момък земен? А може би е ангел? А може би е демон?“

И първа Дамаянти повдигна към витяза очите си засмени и тия думи каза:

— О благородни, кой си и как се тук вести, та моя ум омая с божествени черти?

Ти като бог проникна. Кажи ми как можа да минеш между толкоз пазачи, о раджа?

— Узнай, че Нал се казвам, синът на Вирасена, и с божа вест пристигам при теб, о съвършена.

Безсмъртните — бог Индра, Варуна, Агни, Яма теб искат за съпруга. Чрез силата голяма

на боговете минах през дворцовите стражи, така че те не чуха и стъпките ми даже.

Узна на боговете вестта, принцесо мила. Сега сама решавай, каквото би решила.