Вяса
Махабхарата (60) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Дамаянти се среща с Нал и той възвръща истинския си образ.

Брихадашва каза:

Слугинята разказа каква тъга дълбока

при срещата с децата смути Нал Пуняшлока

Тогава Дамаянти при майка си я прати: „Изпитах аз Вахука чрез белези познати

и виждам, че под него цар Нал се крие, мамо. Все още ме съмнява осанката му само.

Пусни ме да го видя, в лице да го изпитам — по заповед на царя или от него скритом.“

От своята царица изслуша Бима тези молби и на Вахука той позволи да влезе.

Когато съгласи се след майка й баща й, принцесата повика коняря в своите стаи.

Щом зърна я внезапно след толкова раздяла, горчиво Нал заплака от мъка наболяла.

И Дамаянти хлипна, разтърсена от скръб, видяла колко страда сега мъжът й скъп.

В остатъка от дреха, несресана, немита, обрекла се на вярност, принцесата попита:

— Ти чул ли си, Вахука, за цар, спечелил слава на праведник, а свойта съпруга изоставя

заспала сред гората. Кой други би можал подобен грях да стори освен единствен — Нал?

С какво ли, без да искам, не съм му угодила, та той ме изостави в гората без закрила?

Отхвърлих боговете, деца родих му здрави, обичах го, бях вярна. Защо ме изостави?

„Ще бъда с теб“ — закле се над огъня, но тази свещена своя клетва забрави, не опази.

Принцеса Дамаянти говореше, обляна

с поток солени сълзи за сол на свойта рана.

Утайвани с години, те рукнаха сега. Промълви Нал, затрогнат от нейната тъга:

— Не съм виновен. Злото не сторих аз, а друга необорима сила, на име Калиюга.

Когато тоя демон в горите ни пропъди,

и дхармата не спазих, ти него пък осъди —

тъгуваща за мене, отчаяна прокле го. Проклятието твое, проникнало у него,

изгаряше го с огън. И най-подир от мен чрез воля и чрез подвиг той беше победен.

И свършват наште мъки. Свободен съм, съпруго. Дошъл съм да те взема, а не за нещо друго.

Но питам се коя ли жена без лоша слава законен мъж оставя, за друг да се го дява?

Разхождат се и пеят брамините блажени: „Принцеса Дамаянти повторно ще се жени.

Съпруг ще си избира, какъвто й прилича.“ Дочу ги Ритупарна, побърза да дотича.

Изслуша Дамаянти тез упреци с уплаха, събра в молитва длани, които затрептяха:

— Недей ме укорява, о царю мой, в измяна — нали харесах тебе, макар от бог избрана.

Брамините разпратих по всичките посоки да дирят тебе с тия от мен стъкмени шлоки.

Премъдрият Парнада в кошалската държава при царя Ритупарна намери те тогава.

Изпя ти моите думи и ти му отговори. Прибягнах аз към хитрост, понеже знам, че втори

конярин боговете след теб не са дарили да може да измине до залез двеста мили.

И падам ти в нозете, готова да те срещна, в делата си до днеска и в мислите безгрешна.

Блуждаещият вятър да лъхне с грозна сила — дъха ми да издуха, ако съм съгрешила.

Сияещото слънце да пекне с грозна сила — дъхът ми да изсъхне, ако съм съгрешила.

Луната-очевидка, навред обиколила,

с лъчи да ме погуби, ако съм съгрешила.

Това са трите бога, крепящи трите свята. Да ме напуснат или докажат, че съм свята.

И вятърът протътна от висината синя:

— Не е грешила, царю, красивата царкиня.

Опази три години тя свойта добродетел като имане. Всеки от нас й е свидетел.

И хитростта измисли, че търси нов съпруг, защото ти единствен за ден ще стигнеш тук.

Недей да се съмняваш, а събери се с нея. Прелитайки край царя, тъй вятърът повея.

Отекнаха тимпани и с цвете подир цвете обсипваха ги нежно отгоре боговете.

Владетелят нишадски откри в това проява на висшия свидетел и спря да се съмнява.

С дара на Каркотака — вълшебно наметало — възвърна своите стари черти, лице и тяло.

Принцесата, щом зърна сияйния му лик, затича се към него и го прегърна с вик.

И Нал прегърна нея, и рожбите си с ласка. Осанката му стройна пак царствено забляска.

Опряла му главата на своите гърди, жената бе готова цял век да преседи.

Стоеше Нал, прегърнал принцесата честита, във знак на вярност още невчесана, немита.

А старата царица изтича при цар Бима и всичко му разправи, зарадвана за трима.

— Самички нека тая щастлива нощ прекарат, при мен кажи им утре да дойдат — рече царят.

Додето се усетят, нощта бе отлетяла във разкази взаимни от тяхната раздяла.

И радваха се дълго така един на друг събраните отново съпруга и съпруг.

След четири години раздяла най-накрая Нал вкусваше доволен наслади като в рая.

И Дамаянти също изпълни се със сила като земя, след суша жадуван дъжд попила.

Мъжа си щом намери, умората й мина и весела засвети подобно месечина.