Вяса
Махабхарата (36) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
महाभारतम्, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Издание:

Махабхарата. Рамаяна

Индийска

Първо издание

Литературна група IV. Тематичен номер 2427

Редактор на издателството Блага Димитрова

Художник Иван Кьосев Художник-редактор Васил Йончев

Технически редактор Олга Стоянова

Коректори: Наталия Кацарова, Лидия Стоянова

Дадена за набор 19. VI. 1972 г. Подписана за печат през септември 1972 г. Излязла от печат през декември 1972 г.

Формат 84×108/32 Печатни коли 30/4, Издателски коли 23

Цена 2,43 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Ракитин 3

История

  1. — Корекция

ПЕСЕН ОСМА
Шакунтала продължава словото си и си тръгва.
Духшанта я връща, признава сина си и му дава името Бхарата.

Шакунтала каза:

Съглеждаш дребни сламки на хората в очите, а в своите не виждаш, о царю, и гредите.

Менака, мойта майка, със свойта хубост свети в небесните предели, където боговете

я следват запленени и предани, та виж, че моят род от твоя, о царю, е по-висш.

Ти ходиш по земята, а аз и по небето. По ръст на планините равнявам се, додето

едва ли ти си равен на семе от синап. Дотолкоз аз съм силна, дотолкоз ти си слаб.

За разлика от тебе способна съм да ида, когато пожелая, до царството на Индра,

на Кубер и Варуна, а също и на Яма — пред мойта святост, царю, предели нийде няма.

Говорят мъдреците — каквото аз съм чула, за пример ти го казвам, не вземай го за хула,

че грозният, додето лика си не огледа, все мисли, че е много по-хубав от съседа.

Красивият е скромен, а който с безобразия черти се отличава, разхвалва се и дразни

не с туй, че го е господ лишил от красота, а с думите големи от малката уста.

Глупакът, като слуша добри и лоши люде, поема туй, което е глупост и заблуди,

подобно на свинята от блатото, която пред езерото бистро харесва свойто блато.

А умният, когато сред мъдри хорски речи дочуе даже глупост, на него му не пречи

доброто да попие, а думи зли и нрави, където ги е срещнал, на място да забрави.

Тъй лебедът от мляко, размесено с вода, умее да отпива едното без следа

от другото и с право сред хвъркащия свят безспорно за най-умен е лебедът признат.

Добрият се измъчва, дочувайки слова за някого обидни, а злият при това

се радва да ги казва. Добрите служат с почит на старите, а злите, вместо да ги посочат

за пример, клеветят ги, намирайки наслада в лъжата, от която охуленият страда.

Добрият си живее, не дирейки кусури на хората, а злия се сили да притури

към истинските още, макар да са неверни. Тогава му е светло, когато те очерни.

Но честния, когато охулват го, все пак тез думи се отнасят към неговия враг,

а лошият, когато в добрия дири грях и вика му негодник, събужда само смях.

Боят се от лъжеца като от лоша змия невярващите в бога, а камо ли ония,

които го почитат. А който се отмята от своето потомство, напусне ли земята,

не може да намери подслон на оня свят. Синът според закона е висша благодат.

Законникът на Ману пет вида изброява на бащинство: едното приема се тогава,

когато от жената законна е роден синът. Но може също да бъде подарен

или да бъде купен. Или да е отгледан чрез хляба на бащата. И петият, последен,

но пак законен случай е тоз, при който друга жена го е родила, макар и не съпруга.

Опора на бащата, синът му умножава душевните наслади и мъжката му слава.

И ти, ако се пазиш, недей оставя, не, сина си, за да сложиш на своите рамене

онуй огромно бреме, наречено измама. От неговата тежест избава знай че няма!

О царю, сто бунара дълбоки не побират вода, каквато сбира самичък язовирът.

Принасяне на жертва обаче надвишава стотици водоеми по полза и по слава.

А раждане на мъжко отроче по наслади безспорно превъзхожда една стотица клади.

А истината, царю, е толкова висока

по стойност, че надхвърля такива сто отрока.

Хиляда конежертви и истина една

са равни на кантара, но тежката везна

към истината, царю, клони, макар и бавно, така че с нея нищо не може да е равно.

Дори да знаеш всичко от ведите изцяло, дори да си изкъпал блаженото си тяло

във всичките свещени реки и водоеми, то подвизите твои не са така големи

и ти си още много далече от честта на истината, чута от нечия уста.

По-висша добродетел от истината няма — това е то душата и образът на Брама.

И ако ти не с нея се сливаш, а с лъжата, не хващайки ми вяра, тогава аз самата

от тебе ще си ида, о царю, че не бива почтен човек да бъде съжител на такива.

Но знай — след теб синът ми ще бъде цар на тая земя с корона вечна — върха на Хималая

и с четири морета, чиито гриви бели развяват се на стража край нейните предели.

Така ми каза Индра, когато се роди момчето, но не иде сега да потвърди

това и аз се връщам в леса, от който ида с предишната и даже с нараснала обида.

Вейшампаян каза:

Издума тия думи и тръгна Шакунтала. Тогава глас небесен над царствената зала

протътна, като каза на царската особа

в присъствие на жреца: „Жената е утроба,

съсъд е, който носи плода, ала бащата за истински родител на своя син се смята.

Той ражда го, но ражда и себе си отново чрез него на земята за дело и за слово.

Отгледай си детето, ти негов си родител. Че кой ли друг, о царю, добре го би възпитал

освен такъв владетел? Вземи го, инак няма родът ти да избегне от царството на Яма.

Тоз, който се отказва от своя син приживе, не бива да очаква събития щастливи.

Признай сина си, царю, роден от Шакунтала, и нея не презирай, защото е видяла

край тебе много мъки. Жените за поклон достойни са — предписва свещеният закон.

Дори да прегрешават чрез помисъл и плът, кръвта, която губят, измива им грехът.

Синът ти е достоен, макар роден в гората. Отгледай го, о царю, под името Бхарата!“

При тия божи думи валяха от небето цветя по Шакунтала, а също по детето.

Великият Духшанта обърна се към жреца и другите придворни, изпълнили двореца:

— Това, което казва гласът от небосвода, го знаех, но боях се, че нямаше народа

да иска да повярва така от дума гола, че тоя син е царски и негов е престола.

Чрез пратеника божи владетелят изпита сина си и тогава прегърна го с честита

душа и го целуна по царственото чело. Възславиха жреците достойното му дело.

Усети той наслада най-висша за един родител на земята — докосване на син.

А после и жена си почете по закона най-вещият в закона — владетелят на трона.

— Царице моя — каза, — венчахме се в гората и хората не знаят, че ти си най-добрата

от всичките съпруги и щяха лоши думи връз тебе да се сипят, а също и върху ми.

Нарочно те отблъсвах и виках ти „Излез!“ пред тях, за да докажеш безспорната си чест.

Сега край мене никой не би могъл да сметне, че тоя син е рожба на страсти мимолетни,

а воинът, браминът, търговецът, орачът от днес като царица и майка ще те тачат.

Прощавам ти каквото одеве ми издума, защото във гнева си човек изрича сума

неправедни обиди. И ти ме извини, съпруго, най-достойна от верните жени.

Одежди златошити, храна, напитки — цяла грамада той натрупа във дар на Шакунтала.

А после по закона обърна се към княза

и с радост за наследник на трона го помаза.

Духшанта пожела му да властва над богата земя подир баща си и кръсти го Бхарата.

И тръгна колелото на славните победи

на цар Бхарата с гърмол от близките съседи

до царствата далечни, огласяйки ги с трясък, слепейки ги с лъчите на дивния си блясък.

И цар след цар, от меча Бхаратов покорени, се свличаха смирено пред него на колени.

Освен като владетел на земните държави великият Бхарата най-много се прослави

с това, че беше още на правдата владетел, закриляйки закона и всяка добродетел.

Самин мъдрецът Канва му беше жрец, когато принесе конежертва, дарувайки богато

брамините, а нему на края на обряда насипа милиони жълтици за награда.

За туй, че цар Бхарата безсмъртните почете, от него се захвана родът на родовете:

родът Бхарата, който съперник други няма освен в рода начален на праотеца Брама.

Потомците, предците, а даже и страната наричаха се вече със името Бхарата.

Безбройни са царете, достойни за прослава от тоя род. За тия от тях ще ти разправя,

потомъко Бхаратов, които в стародавни

и в нови дни били са на боговете равни…

 

Книга първа (Адипарва), гл. 62–69