Вяса
Махабхарата (57) (Велико сказание за потомците на Бхарата
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Ритупарна, Варшнея и Вахука пристигат в Кундина.
Дамаянти е отчаяна, че Нал не е между тях.

Брихадашва каза:

На Бима съобщиха, преди да се стъми, че иде Ритупарна към техните земи.

Цар Бима разреши му да влезе в град Кундина. И екна гръмък тропот навред, където мина.

На Нал конете чуха тоз екот и щастливи в оборите на Бима развяха диви гриви.

Принцеса Дамаянти и тя с надежди смътни заслуша се как глухо, подобно Облак тътне

далечна колесница и рече: „Управлява цар Нал конете както в годините на слава.

Познавам тоя грохот.“ По дворцовите кули накацали пауни закрякаха, дочули

настъпващия гърмол. Коне по коневързи зацвилиха за поздрав на братята си бързи.

И слонове мучаха. Не бе ревът им бесен, а радостна възбуда, като при гръм небесен.

Тъй каза Дамаянти: — Ах, тоя тропот, дето земята ни изпълни, изпълва ми сърцето.

Пристига колесница, цар Нал се връща с нея. Не е ли той, тогава аз няма да живея.

Не падна ли и днеска в прегръдката могъща, тогава по-добре е смъртта да ме прегръща.

Ако го няма в тая каляска гръмогласна,

сред пламъците златни аз златна ще проблясна.

Ако и днес отново не дойде той, подобен

на слон в страстта си жарка, мен хлад ме чака гробен.

Обидите забравих. Не само лоша хула — дори случаен упрек не съм от него чула.

Съпруг изцяло предан на своята съпруга,

цар Нал дори и тайно не се е срещал с друга.

В раздяла денонощно за доблестния Нал сърцето ми се къса и гасне сред печал.

Редейки тия думи, отчаяна и бледа,

на покрива отиде — дано да го съгледа.

Спря в двора на палата каляската. От нея се спусна Ритупарна с Вахука и Варшнея.

Двамината коняри развързаха хамути — да идат да отдъхнат конете им прочути.

Закрачи Ритупарна към силния цар Бима. Отдаде му цар Бима честта необходима.

Но вътрешно ума му тревожеха въпроси, че гостът непоканен едва ли радост носи.

— Добре дошъл — му рече, — какво така тъдява? Не знаеше, че той е дошъл да се го дява.

Бе умен Ритупарна и щом като обшари за миг с очи и нийде не зърна годежари,

ни признаци на сгледа: свидетели-брамини, намисли да укрие същинските причини.

— Дойдох да те приветствам — с поклон на Бима рече. Усмихваше се Бима: „От толкова далече

за тая цел едва ли е скачал двеста мили. За друго тия гости при мен са се явили.

Съвсем е съчинена и маловажна тая причина. Но коя е същинската, не зная.

Ще стане ясно после“. И той помоли госта:

— Иди да си починеш, че път си минал доста.

Доволен Ритупарна от почести такива, отведен от придворни, отиде да почива.

Двамината коняри прибраха във сарая каляската. Конете нахрани Нал. На края

на капрата, на свойта седалка, уморен приседна да отдъхне след тоя дълъг ден.

Зла мъка пак сърцето на Дамаянти парна, щом зърна тя Вахука, Варшнея, Ритупарна.

И мислеше: „Галопът гръмлив не бе измама — тъй само Нал препуска, а ето че го няма.

А може би конярят Варшнея е успял така да овладее изкуството на Нал.

Или пък Ритупарна самият надарен е

с дара на Нал, та язди с подобно гърмолене.“

Направи знак да дойде слугинята Кешини — най-вярната и умна от всичките слугини.