Ерик Нюланд
Първият удар (11)

Глава 10

1852 часа, 22-ри септември, 2552 г. (по военния календар) / на борда на пленения флагмански кораб на Съглашението, в свръхсветлинното пространство; местонахождение неизвестно.

След като Главния излезе, за да разгледа криогенната камера, Хейвърсън се увери, че вратите на мостика са заключени. Той се обърна и се запъти към инженера на Съглашението, който беше поправил бронята на командира.

— Удивителни същества — измърмори той. След това вдигна оръжието си и го насочи към задната част на главата му.

Две от шестте очи на инженера се заковаха върху дулото на оръжието. Едно пипало се приближи към него, разцепи се на фини проучващи нишки и докосна синьо-сивия метал.

Кортана попита:

— Какво смяташ…

Хейвърсън простреля инженера. Изстрелът разкъса главата му и кръвта опръска дисплея, който извънземният поправяше.

— Хейвърсън! — изкрещя Кортана.

Другият инженер се обърна и изпищя — след което мигаща светлина върху счупения дисплей привлече вниманието му и той се върна към работата си, забравил за инцидента. Хейвърсън коленичи до мъртвия инженер и прибра оръжието в кобура.

— Нямах друг избор — прошепна, след това докосна странната хлъзгава кожа на съществото. Тя променяше цвета си от бледорозово в студено сиво.

Той го завлече до люка за евакуация, отвори го и го остави в коридора. После постоя, върна се обратно и уви пипалата около тялото му.

— Съжалявам. Ти не заслужаваше това.

— Защо беше необходимо да го правиш? — поиска обяснение Кортана.

Хейвърсън си стоеше, поклащайки ръце над панталоните си, след като беше запечатал люка за евакуация.

— Изненадан съм, че дори питаш, Кортана. — Той долови яда в гласа й, усещайки и надигащия се у него гняв. Не беше ядосан на Кортана, беше ядосан на себе си, беше вбесен от грозната необходимост на този акт.

— Съглашението имитира, а не прави нововъведения — продължи той. — Инженерът, на когото заповяда да поправи бронята, току-що разгледа отблизо използваната от нас технология за създаване на енергийни щитове, технология, която откраднахме от Съглашението и усъвършенствахме. Ако по някакъв начин тя се върне обратно при извънземните, тя ще бъде тяхна. Би ли желала да видиш тази технология внедрена в новите щитове на елитните? Или в техните бойни кораби?

Кортана мълчеше.

— Ефрейтор Локлиър беше прав — измърмори Хейвърсън, — аз също мразя тези гадости.

— Разбирам — отговори накрая Кортана, но гласът й беше студен, сякаш беше обработен с хелий.

Хейвърсън въздъхна и погледна към ръцете си. Кръвта на инженера беше татуирала кожата му с малки синьо-черни точки като от убождане.

— Мислиш ли, че Главния командир ще намери на Рийч това, което наистина търси?

— Какво имаш предвид като казваш „наистина търси“? — попита Кортана. Гласът й все още беше леден, но в тона й се долавяше любопитство.

— Имам предвид другите спартанци. — Хейвърсън се изсмя кратко. — Истина е, че аргументът му за отиването до Рийч беше убедителен — иначе нямаше да ходим дотам. Но не това е истинската причина. Той е изпратил членовете на екипа си на повърхността на Рийч… изпратил ги е на смърт. Кой командир не би се върнал? И кой командир не би се надявал да са още живи? Независимо от това какви са шансовете им?