Ерик Нюланд
Първият удар (27)

Глава 26

Време: [ГРЕШКА] Аномалия в записаната дата/ неизвестна дата/ пленен флагмански кораб на Съглашението „Възвишена справедливост“, в аномалния хиперпространствен балон.

Главният командир се събуди.

Съзнание обаче, беше прекалено висока оценка за състоянието, в което се намираше. Замъгленото му зрение бавно се фокусира… но нямаше какво да се види, освен вътрешната част на визьора му. Примигаха светлини с кехлибарен цвят, установяващи статуса му. Болка заливаше стъпалата му, дясното му бедро и ръката му. Добре. Беше жив. Знаеше от предишния си опит, че това беше крайната фаза на шока… и поразяващите, вцепеняващи ефекти на това състояние отшумяваха. Усети познатата тежест и функциониращите електрически вериги на неговата броня „Мьолнир“, която го обвиваше. Вкусът на биопяната с оттенък на мед изпълваше устата му, така че можеше да предположи, че раните му скоро бяха лекувани. И имаше гравитация. Натискът върху гърба създаваше много голям комфорт на Главния. Следващият път, когато някой му възложеше операция в условия на нулева гравитация, щеше…

— Добре дошъл отново — каза Кортана, прекъсвайки мислите му. Слаба светлина примигваше вляво от него.

Той се обърна настрани. Изгарянията върху крайниците му запротестираха и изстреляха пронизващи болки нагоре към ръката и стъпалата му. Намираше се в медицинско отделение. Силата на светлините в него беше намалена и той видя, че е единственият човек, заемащ легло за възстановяване. Биомонитори пулсираха по стените, представяйки жизнените му показатели и снимките от медицинските изследвания.

До леглото му имаше уред за холографски проекции. Малката фигура на Кортана, изпъкваща от символичния логически код, се понесе към него и когато той не й отговори веднага, тя кръстоса нетърпеливо ръце.

— Образите от медицинското изследване не показват наличието на сътресение, нито на първични или вторични хематоми. Трябва да имаш доста по-дебел череп, отколкото съм си представяла.

— Къде съм?

— На палуба трийсет и две на фрегата „Гетисбърг“ на КУОН — каза му Кортана. — Или поне каквото е останало от нея.

— Какво се случи?

Кортана въздъхна.

— Имаш предвид какво се случи, след като те оставих на Рийч? Или изходът на битката в хиперпространството? Или имаш предвид какво се е случило след битката?

— Първо битката — каза той и се опита да се изправи. — Предполагам, че сме победили.

Стоенето на крака беше прекалено болезнено и сякаш всяка сила беше изцедена от мускулите му. Той се отпусна обратно в първоначалното си хоризонтално положение.

Бледосинята светлина на Кортана се премрежи и погледът й се сведе към палубата.

— Синият екип успешно поправи главната захранваща тръба.

— Спомням си — измърмори Главния. — Или поне частта с поправянето. Имаше експлозия…

— Плазмен изстрел — поправи го Кортана. Тя въздъхна. — Съжалявам, Главен, но само ти и спартанци 093, 043 и 104 оцеляхте след него.

Грейс, Уил и Фред бяха живи, но Ли, Антон и офицерски кандидат Поласки бяха убити по време на акция. Той си спомни вика на Поласки, после очертанията на Антон, когато светкавицата от нажежен до бяло огън се простря по корпуса.

— Точно така — каза той, колкото можеше по-състрадателно, но долови горчивина, придаваща острота на гласа му.

Порази го странното чувство, че и смъртта на Поласки го беше трогнала. Беше виждал да умират хиляди войници на КУОН. Тя не се бе поколебала да транспортира синия екип на мисия, която беше необичайно опасна. Беше оцеляла в битката на Рийч, в катастрофалното приземяване на Хейло, в Потопа и всичко останало, след което храбро беше заявила и доброволното си участие в мисията и може би беше спасила живота на всички тях. От нея можеше да стане добър спартанец. Имаше и по-лоши хвалебствия.

Главният командир въздъхна, извади списъка на екипа си на дисплея на шлема си и маркира Антон и Ли като изчезнали по време на акция. Направи пауза, за да разгледа всички останали в списъка — неговият пръв и най-добър приятел, Сам, беше там… А той дори не бе осъзнал, че още дузина също бяха обозначени като изчезнали по време на акция.

Запамети промените в списъка и затвори файла.

— Какво ще кажеш за Кели и Линда? — попита той Кортана.

Тя погледна нагоре и отмахна косата от светещите си очи. Закрачи по малък кръг върху холографския уред и после каза:

— Спартанец–087, Кели, се възстановява от втора степен изгаряния по 72% от повърхността на тялото си. Доктор Хелси е ускорила регенерирането на тъканите с дермакортикови стероиди. Тя трябва да бъде напълно излекувана в рамките на няколко дни… въпреки че мобилността й ще бъде сурово засегната дотогава.

— А Линда?

— Преглеждам статуса й. — Кортана направи цяла секунда пауза. — Понастоящем доктор Хелси е настанила спартанец–058 в медицинско съоръжение „Алфа“, на три палуби над нас. Тя я държи все още в криогенно състояние и в момента извършва изследователски хирургични операции. Беше ми дала няколко заповеди за приготвянето на устройствата за бързо клониране на органи и присаждането на необходимите от тях.

— Значи е жива? — попита Главният командир.

— Технически казано… не. — За момент на лицето й се появи израз на истинска загриженост, който бързо изчезна. — Докторът и адмирал Уиткомб обсъждаха риска от опита да се съживи спартанец–058, преди да сме достигнали до по-голямо медицинско съоръжение. Сигурна съм, че доктор Хелси ще те информира, когато разполага с всички факти, командир.

Джон се намръщи поради липсата на подробности. Не му харесваше постоянно усложняващото се отношение на Кортана — отношение, което бавно се променяше, откакто тя беше проникнала в компютърната система предшественик на Хейло. Той си отбеляза наум да попита по-късно доктор Хелси за Линда… а щеше да я попита също и за Кортана.

— Всичката останала работна сила на борда се е захванала с нещо, предполагам? — попита Джон.

— Да, Главен. Всички се занимават с поправки по скачените кораби. Понесохме огромни щети в разширеното хиперпространство от плазмения обстрел и сблъсъците с различни обекти. Все пак, скелетните структури на двата кораба останаха непокътнати. Реакторът на „Гетисбърг“ е включен и функционира с 67% от капацитета си. А реакторът на „Възвишена справедливост“ е изключен поради извършващите се в момента поправки. Пет от седемте плазмени установки трябва да се ремонтират. Но най-лошото е, че двигателите на „Възвишена справедливост“ са повредени. Имаме по-малко от три процента операционна тяга.

— Корабът може ли все още да скочи в хиперпространството? Да не сме заседнали тук?

— Скок в хиперпространството е възможен — каза Кортана. Тя поклати глава така, както би направила по-голяма сестра, когато по-малкото й братче й зададе наивен въпрос. — Но това няма да е добре за нас. Извънземният артефакт, който доктор Хелси притежава, изпуска огромни нива лъчение в хиперпространството. Това непознато лъчение може да пробие дори и щитовете на скафандъра ти. Установих, че облъчването ще стане смъртоносно след по-малко от седемдесет и два часа. Освен това то ще послужи като сигнална светлина за евентуални кораби на Съглашението, които дебнат из хиперпространството и ни търсят.

— Значи сме заклещени между системите.

— Не — отвърна Кортана и гласът й се изпълни с ново униние. — Адмирал Уиткомб е непреклонен относно това, че трябва да рискуваме още един преход в хиперпространството, без да се интересува от цената на човешкия живот. Иначе ще изминат седмици преди да успеем да се свържем с висшето командване на КУОН.

Висшето командване? Два факта изведнъж намериха мястото си в общата картинка — нуждата на адмирала да се свърже с останалата част от адмиралтейството, независимо от цената и опитите на доктор Хелси да съживи Линда.

— Какво принуждава адмирала да предприеме такава тактика, Кортана?

Холографските очертания на Кортана омекнаха.

— Казах ти това, Главен, но очевидно не е останало в главата ти, когато беше в полусъзнание. — След това силуетът й се фокусира и кръстоса ръце на гърдите. — Съглашението е открило местоположението на Земята.

Изведнъж Главния сякаш се събуди и застана нащрек. Той пренебрегна болката и слабостта си.

— Обясни ми — помоли той.

Кортана разказа в общи линии за откриването на кодирания вторичен канал в комюникетата на Съглашението. Тя обясни как военните заповеди на извънземните се разпространяват с потресаваща ефективност и му показа символите, които представяха координатите на слънчевата система… и Земята.

Той стоеше безмълвен и слушаше. КУОН беше работило толкова усърдно, толкова дълго време, за да запази тази тайна. Беше само въпрос на време — винаги бе знаел, че Съглашението ще намери Земята, рано или късно. Обаче винаги си беше мислил, че ще е късно и никога… че това ще стане сега.

Главния се загледа в триъгълниците, квадратите, точките и лентите, които съставяха пространствените координати.

— Виждали сме ги и преди на Лазурния бряг.

— Да. И според доктор Хелси, нейният екип на Рийч е открил подобни белези в подземните галерии.

— Каква е връзката?

— Не е известно.

Главният командир игнорира тези факти за момент. Значението на символите и превода им той щеше да остави на Кортана и ВСР. Единствената новина, която имаше значение за него беше това, че Съглашението щеше да атакува Земята.

— Имаше ли някакъв график или някаква друга информация, закодирани в този вторичен канал? — попита той.

— Да. Каналът съдържаше серия от заповеди с координати за различните съглашенски бойни кораби разпръснати из Галактиката, указващи мястото за среща с мобилна командна и контролна база, която те наричат „Непреклонен първожрец“. Когато съберат достатъчно сили, всички заедно ще направят хиперпространствен скок към планетата.

Главният командир се насочи към вратите на медицинското отделение. Те автоматично се разтвориха встрани.

— Къде е адмирал Уиткомб?

— В момента адмиралът е на мостика — отвърна Кортана, — но доктор Хелси ми даде стриктни заповеди да не…

— Не приемам заповеди от цивилни — каза рязко той. — Дори и от нея.

Главният командир излезе от медицинския сектор и пое надолу по коридора.

— Знаеш ли — каза Кортана, а гласът й се разнесе от говорителя в шлема му, — че отношението ти се е влошило, откакто започнахме тази мисия, а дори и още преди да започнем битката за Рийч.

— Записах си — отговори той.

Бледата бяла светлина, заливаща коридорите на „Гетисбърг“ беше добре дошла промяна след синьото осветление, което Съглашението използваше на корабите си. Джон се радваше, че още веднъж е стъпил здраво с краката си върху грубите стоманени палуби на човешки съд, дори и стените на коридорите му да бяха покрити със сажди. Той влезе в елеватора за командния състав и натисна бутона за мостика. Лекото ускорение предизвика нови пламъци от болка по ръцете му и сухожилията в гръдния кош изскърцаха, но той стисна зъби и пропъди болката от съзнанието си.

Когато вратите се разтвориха, Главния направи пауза под влияние на гледката от тъжното състояние на мостика на „Гетисбърг“. Предните панорамни екрани бяха унищожени и понастоящем бяха заменени със споени плоскости от бронята на корпуса. Три монитора бяха набързо монтирани върху тях. Кристализирала, изсъхнала и замразена кръв покриваше пултовете за навигация и управление на операциите. Светеха само три контролни станции — инженерната, тази за статуса на компютърната система и станцията, която оперираше с „МАК“ оръдията.

Но най-смущаващото беше това, че само адмирал Уиткомб и лейтенант Хейвърсън присъстваха на мостика, който обикновено побираше личен състав от трийсет офицери. Залата беше безмълвна и празна като гроб.

— Главен командир — каза адмирал Уиткомб, леко изненадан.

— Сър. — Джон застана мирно и отривисто отдаде чест. — Позволете да вляза в мостика.

— Позволявам, синко — каза адмиралът.

— Какво е състоянието ви, Главен? — попита Хейвърсън. — Доктор Хелси ни каза, че ще минат дни преди да се възстановите.

— Възстановил съм се на сто процента, сър — каза той.

Доктор Хелси активира един комуникационен канал, сякаш беше чула това негово изказване и слаб видеосигнал се появи на дисплея на шлема му. Очилата й отразяваха обкръжаващата я оранжева светлина от мястото, където се намираше и той не можеше да види очите й.

— Джон, трябва да говоря с теб.

— Аз съм с адмирал Уиткомб и лейтенант Хейвърсън, мадам. Когато свърша, мога да говоря с вас.

Тя замълча за момент, след което каза:

— Много добре. — Каналът се изключи.

Главният командир почувства угризения на съвестта си за това, че беше толкова рязък с нея.

— Ела тук, синко — каза адмирал Уиткомб. Той привлече вниманието му към една чиста пластмасова стена, маркирана със звезди и символи във формата на ромб, които представяха военните постове на КУОН в тази част на космоса. — Намираме се в трудна ситуация.

Джон отиде при адмирала и Хейвърсън и разгледа картата заедно с тях.

— Кортана ме информира, сър. Съглашението знае местоположението на Земята и най-вероятно подготвя масирана атака.

— Опасявам се, че това е същността на въпроса — каза Хейвърсън и Главния забеляза дълбоките кръгове от изтощение, заобикалящи очите на младия мъж. — Още по-сложното е, че едва можем да управляваме кораба. Работим денонощно, за да възстановим корабите, но имаме нужда от сто инженерни отделения и орбитален док, за да стегнем тези развалини за битка.

Адмирал Уиткомб се намръщи на мрачната оценка на лейтенанта на ситуацията и добави:

— Друг въпрос е, че кристалът, който взехме от Рийч, изпуска някакво лъчение в хиперпространството. И то достатъчно силно, за да убие всички само след няколко часа облъчване.

— И все пак зависим от това извънземно устройство. То променя характеристиките на хиперпространството, както вече си забелязал, но чрез допълнително изкривяване. За няколкото минути, през които се намирахме в тази заплетена разновидност на хиперпространството, ние стигнахме дотук — той начерта малък кръг върху картата, маркиращ позицията им, — което при обикновени обстоятелства би трябвало да ни отнеме дни.

— Опитахме се просто да направим друг скок — добави Хейвърсън, — но нищо необикновено не се случи. Този извънредно дълъг скок може да е причинен от енергията, добавена към хиперпространството от нашата битка със Съглашението.

— Във всеки случай — каза адмирал Уиткомб, — ако открием какво кара кристала да се задейства, това ще ни даде много голямо предимство пред Съглашението, мамка му.

— Разбирам, сър.

Главния прегледа местоположението, в което се намираха и което не отговаряше точно на определението на майната си, но беше близо до него. Той забеляза, че в очертания кръг на картата имаше три звездни системи.

Хейвърсън също се взря в картата. Той докосна един от символите с форма на звезда в техния обхват и статистични данни се извиха по дължината на обекта. След това въздъхна.

— Тази система е била унищожена през 2530 г., така че няма шанс да намерим някой тук, който да ни помогне. А другите две системи… — той поклати глава — не са населени.

— По дяволите — каза адмирал Уиткомб и дръпна силно мустака си, — ние се изтеглихме от тази част на космоса почти веднага след като войната започна. Съглашението пристигна, заличи Ериданус и другите Външни колонии и продължи, без да му мигне окото.

— Ериданус? — Главния пристъпи по-близо и докосна информацията, която се въртеше близо до малката звезда. — Познавам това място. Той се обърна към адмирала. — И там има човешка колония, сър — една от тези, от които КУОН вече не се интересува. Ако трябва да предположа, обзалагам се, че и Съглашението никога не я е открило. Може би ще успеем да ускорим поправките на нея.

Адмиралът се загледа замислено в него.

— Сигурен ли си? Сигурен ли си толкова, че да заложиш живота на всички ни и на Земята на това предположение, Главен?

Главният командир погледна отново към малката точка на картата. Той не мислеше за Ериданус. А за околния астероиден пояс… и за една мисия, която той и екипът му бяха изпълнили преди двайсет години.

— Да, сър. Сигурен съм.