Ерик Нюланд
Първият удар (29)

Глава 28

1930 часа, 12-ти септември, 2552 г. (поправена дата според военния календар) / пленен флагмански кораб на Съглашението „Възвишена справедливост“, в хиперпространството на път към системата Ериданус.

Черният космос се изпълни с малки точки от светлина, след което се разцепи и „Възвишена справедливост-Гетисбърг“ се появи в системата Ериданус. Главния стоеше на мостика на „Гетисбърг“. Той би искал да бъде в медицинския отсек, когато д-р Хелси довършваше Линда, да бъде там, когато тя се събуди… или да бъде там, дори в случай, че никога не се събуди. Но трябваше да бъде там. Това беше негова идея, а беше най-големият експерт, с който те разполагаха.

— Проверка на системите — заповяда адмирал Уиткомб.

Лейтенант Хейвърсън се наклони върху пулта за управление на операциите и бързо прегледа няколко екрана.

— Остатъчната радиация изчезва — каза той. — Навигационните системи и скенерите отново са в готовност.

Фред се намираше на инженерния пулт и докладваше:

— Реакторите са на шейсет процента. Има лек теч в десета бобина. Компенсирам.

— От плазма ли? — попита адмиралът, настанявайки се в стола на капитана.

Призрачният образ на Кортана примигна върху холографското устройство до звездната карта.

— Можем да стреляме само с едната установка — съобщи тя и червена вълна проблесна през образа й, след което той се охлади до нормалното наситено синьо. — Другите две функциониращи установки са изключени. Магнитните им бобини отказват да се подредят в права линия. Може би това се дължи на някакъв страничен ефект, причинен от радиацията на кристала.

— Един изстрел… — измърмори адмиралът. Той дръпна силно единия край на мустаците си и въздъхна. — И той трябва да си заслужава. — Адмиралът се обърна към Главния. — Води, синко.

Главният командир се взря в трите големи монитора, които бяха заменили екраните за наблюдение на мостика. Ериданус блестеше в центъра на единия дисплей, а звездите грееха със спокойна, ярка светлина.

— Придвижи ни на едно цяло и пет астрономически единици според местоположението на слънцето — каза той. — Напред по курс 0–9–0 на 0–4–5.

— Местоположение едно цяло и пет астрономически единици — каза Хейвърсън. — Напредването потвърдено. Приближаваме.

— Програмирай елипсовиден курс паралелно на нивото на астероидния пояс — добави Главния. — Кортана, сканирай за астероиди с диаметър около два километра.

— Сканирам — каза тя. — Това може да отнеме малко време. Има повече от един милиард движещи се обекти, някои намиращи се в дълбока сянка.

— Разкажи ми пак за старата си мисия — каза адмирал Уиткомб. — Ти и другите спартанци сте били тук преди?

— Да, сър — отвърна Главния. — Аз, Фред, Линда, Кели и Сам. Това беше първата истинска мисия на спартанците — проникване в бунтовническа база. Пленихме водача им и го заведохме за разпит при ВСР.

— Въобще не знаех, че спартанците са започнали мисиите си през 2525 г. — каза лейтенант Хейвърсън.

— Да, сър — обади се и Фред. — Просто не разполагахме с броните „Мьолнир“ или модерните оръжия, които имаме днес. Изглеждахме като всеки друг екип от специалните части на флота.

— В това много се съмнявам — каза Хейвърсън.

Адмиралът повдигна едната от гъстите си вежди:

— Искаш да кажеш, че пет души сте проникнали в тази космическа база в условията на нулева гравитация? И сте се измъкнали с пленник, оказал се човекът, който я е командвал?

— Да, сър. Това беше основният план.

— Предполагам, че е минало гладко, без спънки?

Главният командир замълча за миг, като си спомни за дузината мъртви хора, които бяха оставили след себе си на тази база… и усети импулс на съжаление. По онова време той не се колебаеше да премахне каквато и да е пречка, която можеше да застраши мисията или хората, които я изпълняваха. Сега, след като се беше сражавал за човечеството две десетилетия, той се чудеше, дали би застрелял друг човек без основателна причина.

— Не, сър — отвърна накрая Главния. — Имаше жертви от страна на врага. И трябваше да взривим товарната им платформа, за да избягаме.

— Така — каза адмирал Уиткомб, почуквайки с пръсти по подпората за ръката на капитанския стол, — значи те няма да се зарадват да видят кораб на КУОН на вратата им.

— Не мисля, че трябва да очакваме това, сър.

— Засякох слаби предавания по D-честотата — каза Кортана. — Поемете по новия курс за приближаване 3–3–0.

— Тъй вярно — каза Хейвърсън. — 3–3–0.

— Изчезна — каза тя, — но определено засякох нещо.

— Поддържай този курс — заповяда адмирал Уиткомб. — Ще нападнем.

— Има едно нещо, което не разбирам — каза Хейвърсън, като премигваше по посока на предните дисплеи. — Защо тези хора са тук?

— Пирати и бунтовници — отговори адмиралът. — Отвличат кораби на КУОН, продават оръжие и търгуват със стоки на черния пазар. Вие най-вероятно сте прекалено млад, за да си спомните, лейтенант, но преди войната със Съглашението не всеки искаше да бъде част от управляваната от общо правителство Земя.

— Бунтовници? — каза Хейвърсън. — Чел съм за тях. Но защо са продължили да стоят настрани от силите на КУОН, когато е започнала войната със Съглашението? Със сигурност шансовете им да оцелеят биха били по-големи с нас.

Адмиралът изсумтя иронично.

— Някои хора не искат да се сражават, синко. Просто искат да се скрият… а в този случай, буквално да се скрият под скалите. Може би си мислят, че Съглашението няма да си направи труда да се занимава с тях. — Усмивка пробягна по лицето му. — Е, ние ще променим представите им в това отношение.

Вратите на елеватора се отместиха встрани и д-р Хелси стъпи на мостика. Тя свали очилата си и разтърка очите си. Погледна към Главния, сякаш току-що се беше върнала от ожесточена битка, изтощена и ужасена. Той забеляза една-единствена капка кръв върху ревера на намачканата й лабораторна куртка.

— Тя е добре — прошепна д-р Хелси. — Линда ще оживее. Светкавично клонираните органи бяха приети.

Джон издиша въздуха, който несъзнателно беше задържал. Той погледна към Фред, който му кимна и му отвърна с кимване. Нямаше думи, с които да изрази как се чувства. Един от най-близките му другари в екипа, негов приятел и някой, който беше смятал за мъртъв… беше отново жив.

— Благодаря ви, доктор Хелси — каза той.

Тя махна пренебрежително с ръка, а погледът й беше странен, сякаш съжаляваше, че операцията беше успешна.

— Добри новини са това, по дяволите — каза адмирал Уиткомб. — Можем да използваме още един човек на палубата.

— Едва ли — отвърна д-р Хелси, изглеждайки изведнъж много по-внимателна. — Тя ще има нужда поне от една седмица, за да се възстанови, а дори с биопяната и стероидните ускорители това не е сигурно. След което едва ще успее да се изправи на крака. И няма да бъде готова за битка.

„Възвишена справедливост-Гетисбърг“ се придвижи на нивото на астероидния пояс и на екраните се появиха три скални отломъка.

— Този участък е източника на сигнала от D-честотата — каза им Кортана. — Има три възможни кандидата, имайки предвид параметрите, които ми дадохте, Главен.

— Кой от всичките е? — попита адмиралът.

— Само един се върти достатъчно бързо, за да генерира среда с три четвърти вътрешна гравитация — отвърна Кортана.

— Ето го — каза Главния и кимна към централния дисплей. Скалният отломък не се беше променил през последните двайсет години. Имаше ли вероятност да е изоставен? Предаванията по D-честотата, които Кортана беше засякла, можеха да са автоматизиран сигнал, отслабнал с годините поради изтощаването на единствената батерия… или капан.

— Адмирале?

— Знам, Главен — каза той. — Сложили са стръв на кукичката, а ние я захапахме… поне предполагам, че така изглежда. — Той се подсмихна. — Кортана, захрани с енергия всяка установка на нашия флагмански кораб.

Холографското тяло на Кортана проблесна в синьо-зелено и тя кръстоса ръцете си.

— Нека да ви напомня, сър, че от трите функциониращи установки, две са изключени. Няма как да се прицеля с плазмата. Магнитните…

— Знам, Кортана. Но те… — адмиралът заби пръст в дисплеите — не знаят това.

— Да, сър — каза тя. — Загрявам ги.

— Спад в захранването — предупреди адмирала Фред, след като се вгледа в инженерните екрани. — Намаля до четирийсет и четири процента.

— Лейтенант Хейвърсън — изрева адмиралът, — активирайте комуникационен канал по D-честотата. Време е да се представим.

— Да, сър. Честотата е нагласена и каналът е активиран.

Адмиралът стоеше прав.

— Това е фрегатата „Гетисбърг“ на КУОН — изрева той с глас, изпълнен с авторитет и оцветен с неговия тексаски акцент. — Отговорете. — След което неохотно добави: — Ако обичате.

Смущения изпълниха канала. Адмиралът чакаше търпеливо в продължение на десет секунди, след което ботушът му започна да потропва по палубата.

— Няма нужда да се правите на ударени, момчета. Не сме тук, за да се бием. Искаме…

Той направи внезапно движение към Хейвърсън, показващо разрязване на гърлото и лейтенантът изключи предавателя.

В широкия два километра скален блок се появиха малки врати, които от това разстояние изглеждаха не по-големи от порите на портокалова кора. Оттам изскочи цяла флота от кораби, която използваше въртеливото движение на астероида, за да увеличи скоростта си. Имаше около петдесет съда — пеликани, модифицирани с допълнителна броня и оръдия, монтирани върху корпусите им; лъскави цивилни съдове за развлечение носеха ракети, големи колкото самите тях; еднопилотни инженерни кораби с блестящи извити резачки; и един кораб, който беше петдесет метра дълъг и имаше странна, ъгловата, черна, призрачна обшивка.

— Това е кораб, клас „Хироптера“ — каза Хейвърсън с благоговение. — Същинска антика. ВСР ги извади всичките от употреба преди четирийсет години и ги разпродаде за скрап.

— Заплаха ли е за нас? — попита адмиралът.

Челото на лейтенант Хейвърсън се набръчка, докато обмисляше.

— Не, сър. Те са били извадени от употреба, защото са проваляли всяка следваща мисия. Имат прекалено много крехки елементи и нямат централен управляващ ИИ. Единствената причина, поради която въобще си спомних за тях е това, че имат най-малкия функциониращ хиперпространствен двигател „Шоу-Фуджикава“, който някога е бил произведен. Нямат оръжейни системи, сър. Както казах, този кораб не е заплаха… а музеен експонат.

— Но все пак може да прави хиперпространствени скокове? — попита доктор Хелси. — Може би ще можем да го използваме, за да се доберем до Земята.

— Малко е вероятно — отвърна Хейвърсън. — Всички съдове клас „Хироптера“ са били извадени от употреба от ВСР, защото основни компоненти от тях са били демонтирани и операционните системи на корабите са блокирали толкова здраво, че се съмнявам, че и Кортана ще може да ги активира отново.

— Не бъди толкова сигурен — измърмори Кортана.

— Значи нямат оръжия — каза адмиралът и се загледа в блоковата геометрия на черния кораб. — Това е всичко, което исках да знам.

— Тяхната „флота“ — вметна Фред — се разполага и заема позиции около нас под формата на широка дъга. Класическа формация. Искат да ни нападнат във фланг.

— Тези кораби не са реална заплаха за нас — каза на себе си адмиралът. — Те трябва да разберат, че сме наясно с това. Така че, защо да се занимаваме с този цирк? — Той погледна намръщено към дисплеите и очите му се опулиха. — Кортана, сканирай най-близките скални отломъци за радиоактивни лъчения.

— Приемам видеосигнал — обяви Фред.

Образът на някакъв мъж запремига на третия от предните дисплеи. Той очевидно беше цивилен, с дълга черна коса, изтеглена назад като конска опашка и заострена брада, стърчаща на цели десет сантиметра от брадичката му. Той се усмихна и направи елегантен поклон. Главния, поради някаква причина, която не можеше да си обясни, веднага почувства антипатия към него.

— Капитане… — каза мъжът с гладък, плътен тенор. — Аз съм губернатор Джейкъб Джайлс, командващ тази база. С какво можем да ви помогнем?

— Първо — каза адмирал Уиткомб, — не съм капитан, аз съм вицеадмирал, заместник командващ флотските операции. Второ, заповядайте на флотата си да поеме по обратния курс и се разкарайте от обсега на оръжията ми, преди да съм забравил добрите си обноски. И трето, настояваме да се подготвите, за да можем да се скачим с вас на вашата скала за спешни поправки и ремонтиране.

Джайлс обмисли тези молби, след което отметна глава назад и се изсмя.

— Адмирале, поднасям искрените си извинения за това, че сбърках чина ви. — Той каза това с подигравателна усмивка. — Колкото до другите ви молби, опасявам се, че не можем да ви настаним днес.

— А аз почтително ви предлагам да премислите отново, г-н Джайлс — каза адмиралът с привидно сериозен тон. — Ще бъде жалко за всички ни, ако трябва да настоявам.

— Не сте в позиция да настоявате за каквото и да било. — Джайлс кимна към някого, извън екрана.

— Засякох излъчвания! — каза Кортана. — Емисии от неутронна радиация в посоки седем до три часа. Също и една в посока на три часа. Засичам и още пет такива. Имат ядрени бойни глави.

— Скрити в полето от астероиди — измърмори адмиралът. — Много добре. Поне не се занимаваме с глупаци.

— Така е. Не сме глупаци — отвърна Джайлс. — Отървахме се от дългата ръка на Империята и натрапванията на Съглашението. — Някой извън дисплея подаде на Джайлс устройство за обработка на информация, съдържащо прихванатия от радар силует на „Гетисбърг-Възвишена справедливост“. Числа и символи запълзяха по дължината на образа. Той се поколеба и набърчи нос, очевидно объркан от странната конфигурация на скачените съдове. — Ние не сме и толкова глупави, че да използваме превъзхождаща сила, когато тя не е необходима. Вашият „кораб“ е готов да се разпадне от само себе си. Даже не мисля, че има нужда да хабим едно от нашите ценни и скъпи ядрени устройства, за да ви спрем.

Уиткомб постави ръце на бедрата си.

— Трябва да преосмислите тактическата ситуация, губернаторе — изгрухтя той. — Кортана, осигури ми цел скален блок със същите размери като тези на базата на този „джентълмен“.

— Готово — отвърна тя.

— Унищожи го — заповяда той.

— Да, сър!

Лъчи от плазма изскочиха откъм десния борд на „Възвишена справедливост“, разрязаха космоса и разрушиха повърхността на дългия три километра каменен къс, въртящ се из астероидния пояс. Повърхността му се нагря до оранжево, жълто и после до бяло, разпръсквайки топки от стопено желязо и парни струи, които накараха масивната скала да започне да се върти по-бързо. Плазмата разряза скалния къс под формата на широка дъга и излезе от другата му страна. Неравномерната вътрешна горещина го накара да се начупи и експлодира на части. Отломките се разпръснаха встрани, оставяйки спираловидни следи от охладено желязо и блестящи метални газове след себе си.

— Поддържай установки номер две и три загрети — каза адмиралът — и се прицели в базата им.

— Готово, сър.

Подигравателната усмивка беше изчезнала от лицето на Джайлс, а златистата му кожа се беше обезцветила.

— Може би прекалено прибързах — каза той. — Къде са ми обноските? Моля, елате на борда и се присъединете към мен като мой почетен гост. Доведете и екипажа си. — Той направи бързо движение към своите хора зад камерата.

Корабите, обградили „Гетисбърг“ се обърнаха и започнаха да маневрират назад към въртящия се астероид.

— Присъединете се към мен за вечеря и ще можем да обсъдим от какво имате нужда. Давам ви дума, че никой няма да пострада.

Адмирал Уиткомб се подсмихна под мустак.

— Не се съмнявам в това, г-н Джайлс. — Той се обърна към Кортана. — Ако не се върнем до трийсет минути, прати всички в ада.

 

 

Главният командир свърза телеметъра за мисии с Кортана, когато хората на Джайлс ги посрещнаха на платформата за кацане — бяха трима мъже в черно облекло, на чиито рамене висяха стари пушки MA–3. Те се поколебаха, след което закрачиха нерешително към спускателния кораб на Съглашението. Главния не ги обвиняваше — той също щеше да бъде внимателен, ако се придвижваше към въоръжен вражески съд. Ако някой от тях дръпнеше спусъка от страх, този поздрав щеше да се превърне в кървава, огнена битка.

Той приближи външните си говорители и каза:

— Кортана, анализ на тактическата ситуация.

Кортана отвърна:

— Астероидът е съставен от железен оксид. Подсилен е със слой броня от „Титан-А“. Бронята е добре маскирана, но я забелязах с широкообхватния радар на „Гетисбърг“. Имат също и няколко отсека с аблативни долни пластове. Вълните на радара отскачат от тези отсеци като същото важи и за сензорите на Съглашението. Впечатляващо.

Губернатор Джайлс се разходи по палубата, подхвърли кожената си шапка върху едното си рамо и разтърси ръката на адмирал Уиткомб. След което кимна на Хейвърсън. Усмивката му обаче изчезна, когато погледна към Главния и Фред в техните брони „Мьолнир“. Джайлс възстанови усмивката си и се поклони ниско на д-р Хелси.

— Има половин дузина стражи, въоръжени със стари пушки МА–3 и скрити плазмени пистолети — прошепна Кортана. — Засичам също и противопожарен екип от десет души в страничните коридори, които наблюдават.

— Видях ги — измърмори Главния. — Те ни наблюдават и прикриват своите за всеки случай. Няма проблем.

— Оттук, моля — каза Джайлс и с превзет жест ги поведе през един тесен коридор.

Главния хвърли последен поглед към дока за скачване. Изглеждаше по-малък, отколкото го помнеше. Преди двайсет години той и екипът му бяха взривили външните люкове, откраднали един пеликан, избягали и оставили половин дузина мъртви мъже на палубата. Неговият екип беше изпълнил тази мисия без брони „Мьолнир“. Те още не бяха проектирани, така че нямаше начин някой тук да беше разбрал, че Джон и Фред са част от хората, измъкнали последния „губернатор“ от базата — предателя полковник Уотс. Все пак стражите на Джайлс се взираха в Джон, сякаш знаеха всичко.

Когато Главния пристъпи в коридора, Кортана го информира:

— Този коридор е част от товарен съд на КУОН, откъснат и подсилен с отвесни стени на всеки десет метра. Затворен е херметически и е много здрав. Това място би могло да понесе много поражения, преди да поддаде.

— Добро място и за засада — каза Главния, като не отделяше едното си око от сензорите си за проследяване.

Следяха ги. Три обекта зад тях и три пред тях поддържаха темпото им на вървене. Главния чувстваше подтик да застане пред адмирала и д-р Хелси и да разчисти коридора с един залп. Ала тази ситуация изискваше дипломатичност — нещо, за което Джон не ставаше. Искаше му се адмиралът да беше приел предложението му да вземе повече спартанци със себе си. Или поне да имаше двама от тях, които да прочистят, докато той разговаря с Джайлс.

Отведоха ги в кръгла стая. Половината от отсрещната стена беше скъсена и разкриваше дебели, червени завеси от кадифе, които също се отдръпнаха встрани и откриха дебелите половин метър прозорци, които гледаха към астероидното поле. Отвън въртящите се скални отломъци играеха изтънчен балет, редувайки се и отскачайки един от друг със забавени движения.

Мъжете внесоха дълга маса, хвърлиха бяла копринена покривка върху нея и я изгладиха. След което редица от жени донесоха сребърни подноси с плодове, задушено месо и сладки, както и дузина гарафи с плискащи се в тях кехлибарени, рубинени и прозрачни алкохолни напитки. Столове с мека тапицерия бяха донесени за всички тях.

— Моля. — Джайлс се запъти към д-р Хелси и издърпа един стол за нея. — Отпуснете се и седнете.

Главният командир зае позиция до вратата, където имаше чист изглед към цялата зала. Фред се увери, че коридорът е празен, след което запечата вратата. Главния провери зад завесите за скрити мъже, устройства за наблюдение или изкуствени коридори.

— Кортана? — прошепна той.

— Изглежда чисто — каза тя. — Не засичам нищо. Стените са направени от дебел половин метър „Титан-А“.

— Чисто е — каза Главния на адмирала.

Доктор Хелси най-накрая седна в предложения й стол, изглади полата си и Джайлс внимателно го плъзна под нея. Той й предложи чиния с ягоди, които тя любезно отказа.

Обаче Хейвърсън си взе една и я захапа.

— Вкусна е — отбеляза той.

Джайлс наклони глава.

— Нашето хидропонично съоръжение…

— Моите уважения, губернаторе, но няма време за бърборене — каза адмирал Уиткомб. — Часовникът тиктака. И то доста по-бързо, отколкото предполагате.

Джайлс въздъхна и седна в един стол, тапициран със златни пластове и черно кадифе. Той качи краката си на едната от подпорите за ръце и сключи ръце зад тила си.

— Разполагате с пялото ми внимание, адмирале.

— Добре — каза Уиткомб, мръщейки се на пренебрежението на Джайлс към сериозността на положението, в което се намираха.

Адмирал Уиткомб му разказа за всичко с кратки и лесни за разбиране изречения — за падането на Рийч, за издирването от Съглашението на извънземната технология, за преследването и битката в хиперпространството и некласифицираната радиация, която щеше да доведе Съглашението… дотук.

Докато говореше, губернатор Джайлс постави краката си на пода, а отпуснатата му позиция стана напрегната. Той се наклони напред и постави лактите си на масата. А усмивката му бавно премина в намръщено изражение.

— Пресвета Елиза! — извика той, скочи на крака и събори една гарафа от масата. Стъклото се разби и рубиненочервено бренди се разля по твърдото дърво.

Джон и Фред веднага насочиха оръжията си към Джайлс, но адмиралът вдигна ръка.

— „Пресвета Елиза“ ли? — попита Джон Кортана.

— Светицата патрон на вакуума — отвърна ИИ-то, — която е популярна сред цивилните пилоти.

— Предполагам — каза адмиралът на Джайлс, — че имаме по-малко от ден, преди да ни намерят.

— И какво — започна Джайлс бавно, контролирайки гнева си — предлагате да направя по въпроса?

— Това е елементарната част, губернаторе. Можете да ни помогнете или можете да се опитате да убиете мен и екипажа ми и да продадете корабите ни, за каквото и да е, на черния пазар. Те би трябвало да ви донесат добри приходи… които обаче ще можете да оползотворите, ако Съглашението ви остави да живеете достатъчно дълго.

Адмиралът грабна една гарафа, наля си чаша вино, изпи една глътка и кимна одобрително.

— Сега, да предположим, че надхитрите ИИ-то на нашия кораб, в което много се съмнявам, и успеете някак си да обезвредите оръжията ни, преди ИИ-то ни да взриви базата ви на атоми, в което също се съмнявам, тогава ще трябва да се сражавате със съглашенски флот. А не мисля, че те ще бъдат настроени приятелски, че ще седнат, ще пият от виното ви и ще дискутират с вас ситуацията като джентълмени.

Джайлс допря ръка до лицето си и потърка слепоочията си.

— Може би си мислите — каза адмиралът, — че сте успели да останете скрити толкова дълго от КУОН. От Съглашението. И защо сега да е по-различно? Ами ние ви намерихме достатъчно лесно. Не мисля, че на Съглашението ще му мигне окото да обърне всеки камък в този астероиден пояс, за да го направи същото.

Губернатор Джайлс взе нова бутилка и напълни една чаша до ръба. Той пресуши питието на един дъх.

— А другата алтернатива? — попита той хладно. — Да ви помогна? И заедно да се бием със Съглашението? Ако пристигнат с такива сили, за каквито говорите, какво значение би имало?

— Ако ни помогнете — каза адмиралът — да поправим кораба ми, ще можем да направим хиперпространствен скок към Земята. Аз ще евакуирам хората ви. И обещавам амнистия на вас и екипажа ви.

Джайлс се изсмя. Усмивката му се появи отново и той попита:

— Имате ли някакво доказателство за нещо от това, което разказахте? За това, че могъщият Рийч е унищожен? За това, че разполагате с нова извънземна технология? Или за това, че Съглашението се е запътило насам?

— Командир! — извика разтревожено Кортана. На дисплея на шлема му се появи схема на системата Ериданус. Навигационен маркер проблесна близо до третата планета. Той прерасна в познатия, извит, радарен силует на съглашенски крайцер.

— Имаме компания — каза Главният командир. Той закрачи към илюминатора и посочи. — Там.

Синьото зарево на съглашенските двигатели проблесна, когато корабът се показа и ускори към астероидния пояс.

— Ето го вашето доказателство, губернаторе — изръмжа адмирал Уиткомб.