Ерик Нюланд
Първият удар (15)

Глава 14

0901 часа, 30-ти август, 2552 г. (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, подземно съоръжение на ВСР, планета Рийч.

Предпазните врати на склада се отвориха шепнешком и над главите им блеснаха флуоресцентни светлини с големината на шишарки. Фред забеляза движение, но това беше само собственото му отражение в полирания огледален край на стените от неръждаема стомана.

Уил пристъпи вътре и погледна нагоре, а после се взря назад и надолу по коридора.

Помещението беше три на пет метра и имаше свод и стоманени стени, под и таван. След като влязоха, звуците от стъпките им станаха приглушени, което означаваше, че подът е дебел поне четвърт метър. По дължината на лявата и дясната стена имаше здрави шкафове, високи от пода до тавана, а пред отсрещната стена имаше два метални контейнера. Всички повърхности бяха без нито едно петънце и всяка спойка беше прецизно валцувана, за да се предпазят експлозивите или киселините от пробойни.

— Един момент, моля — каза им Калмия, — опитвам се да отворя шкафовете. Бъдете в готовност.

Уил стоеше на входа и прикриваше гърба им, но това не помагаше на Фред да се чувства по-спокоен. Изоставената база на ВСР беше някак си по-плашеща от сблъсъка с враговете над главите им. Той се беше разхождал из тези коридори дузина пъти по време на обучението им на Рийч. Базата винаги беше пълна с хора, а сега празна навяваше на мисълта, че Съглашението печели. Първо, бяха унищожени Външните колонии, а сега и Рийч. Колко време имаше човечеството, преди да бъде принудено да се оттегли по целия път обратно до Земята? И след това… какво? Няма да има други алтернативи, освен победа или унищожение.

Достатъчно. Такива размишления нямаше да му помогнат да постигне непосредствената си цел. Остави дългосрочните стратегии на генералите и адмиралите. Време беше да се концентрира върху това, което умееше най-добре.

Стените избръмчаха, когато дебелите метални болтове във вътрешността на шкафовете се отдръпнаха и се разнесе звукът от плъзгането на смазани стоманени плоскости. След един глух удар звукът изчезна. Калмия каза:

— Шкафовете са отворени и предпазните им механизми са обезопасени, спартанци. Заповядайте.

— Обезопаси външната врата, ако обичаш — каза й Фред.

Вратата към преддверието се затвори с лекота и се заключи и Уил се приближи до едната му страна. Всеки спартанец отвори по един шкаф, стоейки настрана в случай, че вътре в тях имаше поставен някакъв капан, който Калмия не беше успяла да дезактивира.

Фред надзърна вътре и забеляза стойка с пистолети. Не бяха стандартните пистолети ХЕ; тези имаха уголемени цеви — с около трийсет процента по-дебели и по-дълги и с дръжки от променяща се според формата на ръката пластостомана. Той вдигна един и го претегли — натежаваше повече откъм цевта, което можеше да се очаква от незареден пистолет. Намери и три кутии с пълнители в дъното на шкафа, отвори една и извади пълнител. Нямаше значение по какво ще стреля с този нов пистолет, защото той беше от по-голям калибър и куршумите му бяха два пъти по-дебели от палеца му. Пъхна пълнителя в пистолета, застопорявайки го с едно задоволително щрак. Сега оръжието беше идеално балансирано, много по-добре от стандартния пистолет, който носеше на кръста си. Фред постави оръжието на предпазител и се обърна да види какво е намерил Уил.

Уил разглеждаше облицована с пластмаса пушка. Той я взе от шкафа, извади я от калъфа и опря приклада й в рамото си. След това кимна доволно. За разлика от МА5Б, тази пушка имаше по-дълго тяло, по-дълъг приклад и скъсено дуло. На релси отгоре върху пушката беше монтирана оптика с по-голям обхват. Уил претегли на ръка един пълнител и го пъхна в патронника. Той опря отново приклада в рамото си и погледна през оптиката.

— Автоматично увеличение, супер.

Уил и Фред размениха и прегледаха оръжията си. Фред хареса усещането от новата пушка, но се почуди каква е огневата й мощ — надяваше се, че е достатъчна, за да оправдае по-малкия брой патрони в пълнителя.

Те напълниха две чанти с новите пистолети и пушки, както и с муниции за тях, след което отидоха до по-малките шкафове и повдигнаха капаците им. В първия имаше преносими експлозиви. Фред грабна три от тях и ги закачи на врата си.

— Мисля, че ще се намери за какво да ги използваме.

Уил коленичи до втория шкаф. Вътре имаше пластмасови кутии с надпис „Мьолнир“ Марк V, заедно с дълъг списък от серийни номера.

— Това трябва да е нещото, което искаше д-р Хелси — каза той.

Подът се раздруса — това привлече вниманието на Фред, защото движението на солидната метална конструкция означаваше неприятности. Интеркомът се включи и от него се разнесе гласът на д-р Хелси, прекъсван от смущенията:

— Върнете се обратно в лабораторията, колкото се може по-скоро. Ще имам нужда от път навън. Бързо!

Сводестата стая се огъна и гръмотевици изтрещяха през стените.

— Детонации — каза Уил, — те идват.

— Обезопаси онези кутии — заповяда Фред и побягна към затворените врати.

— Отвори — извика той на Калмия и почака докато вратите бавно се разтворят. Сканира нагоре и надолу коридора, след което побягна към лабораторията.

Когато стигнаха до медицинското крило осветлението беше угаснало и Фред видя светлините от шлема на Кели през кадифената, изпълнена с прах тъмнина. Тя беше преметнала д-р Хелси през рамо. От ноздрите на докторката течеше кръв.

— Кабинетът й се срути — каза им Кели, — поддържащата колона беше на косъм да я уцели.

Доктор Хелси погледна нагоре и прошепна:

— Добре съм. Наистина. — Тя се отдръпна от Кели, стъпи на крака и се олюля на място.

Фред я повдигна нагоре и я постави на масата за преглед.

— При пялото ми уважение, не сте добре, госпожо.

Още една детонация разтърси земята — тази беше по-силна от предишната. По бетонните стени се образуваха гънки. Вин и Исак нахълтаха в стаята.

— Засичаме вражеско присъствие в далечен обхват — докладва Вин.

— Надолу — каза д-р Хелси, показвайки на Фред информационен бележник с големината на длан. На дисплея му имаше карта… но не на същата база.

— Трябва да слезем по-ниско.

Фред се чудеше, дали д-р Хелси не бълнува.

— Надолу по асансьорната шахта в отделение „Сигма“ — обясни тя. — Ще го запечатаме зад нас. Не трябва да им позволяваме да ни последват.

— Кели, заеми позиция — заповяда Фред. Той грабна два от новите пистолети магнум, зареди ги и ги подхвърли на Кели, заедно с три резервни пълнителя. — Предполагам, че би желала да изпробваш тези.

Кели се вторачи в новите оръжия и тихо подсвирна. Фред отвори чантите с новите пушки и ги раздаде на екипа си.

— Уил, ти ще носиш резервните части и мунициите.

— Тъй вярно — отговори Уил и ги преметна през рамо.

— Онези преносими експлозиви там — каза д-р Хелси и посочи брезентовите чували, — медицински консумативи. Храна и вода. Ще имаме нужда и от тях.

Уил грабна всичко посочено.

— Само още няколко неща — прошепна д-р Хелси. — Не можем да им позволим да се доберат до записите на ВСР. — Тя се потупа по брадичката си веднъж и каза на Калмия: — Започни операция „Бяла ръкавица“. Облъчи с радиация всички паметови кристали в компютрите. Код за достъп до файловете „Бета-Фокстрот–99874“. — Д-р Хелси затвори очите си, като че ли да се концентрира и прошепна. — Не всички ИИ-та имат предпазен механизъм против дефекти, скъпа Калмия… само тези, които са важни.

— Разбирам, докторе. — Настъпи пауза и ИИ проговори с тъжен глас: — Гласови данни и пръстови отпечатъци приети и потвърдени. Код за механизма против дефекти потвърден. Беше… удоволствие да работя с вас, доктор Хелси.

— Удоволствието беше мое, Калмия. — Д-р Хелси се изправи и каза:

— Осигурявам достъп до механизма против дефекти „Рагнарок“. Дай ни три минути отброяване.

Брояч с три минути на него се появи в ъгъла на дисплея на шлема на Фред. Д-р Хелси се обърна към него:

— Активирах експлозивите в скривалището под тази база, които ще взривят комплекса. Трябва да се спуснем надолу към първоначалните тунели на титановата мина.

На Фред му се щеше тя да се бе консултирала с тях, преди да им даде само три минути. Но д-р Хелси отново беше наясно с това какъв бе залогът, какви тайни бяха скрити в тази база и до какви вреди за тях щеше да доведе, ако Съглашението се добереше до тези тайни. Пет минути щяха да са прекалено много време, имайки предвид какво рискуваха.

— Разбрано — отвърна Фред. — Исак, ти ще ни прикриваш гърба. Вин, стой близо до Кели. А аз ще взема д-р Хелси. — Фред вдигна доктора много внимателно. Тя най-вероятно нямаше повече от петдесет килограма — беше лека като тояга.

— Загубих целите си върху сензорите за движение — прошепна Вин по интеркома. — Те бяха също много близо.

— Кели, бъди нащрек за елитни с включени камуфлажи.

— Потвърдено — каза тя. Сканира стаята, отиде до един кабинет и грабна ламаринена кутия с надпис „талк“.

— Да се размърдаме — заповяда Фред. — Калмия, изключи осветлението в базата. Ще използваме само сигнали с ръце — и искам да има тишина по интеркома.

Четири сини индикатора примигнаха в потвърждение. Слабата светлина, процеждаща се от външното помещение, угасна. Кели се промъкна в преддверието и потъна в сенките. Вин я последва, а след него бяха Фред и Исак. Уил се влачеше отзад, придвижвайки се по-бавно заради усилията, които полагаше да остане тих с цялата тази екипировка. Д-р Хелси почука по информационния бележник и върху дисплея на шлема на Фред се зареди една карта, на която беше очертана пътека през коридорите и беше поставен навигационен маркер върху асансьорната шахта. Това беше тяхната цел. Спартанците примигнаха с индикаторите, за да потвърдят маршрута.

Те запълзяха напред плавно и тихо — като по масло, — докато Кели не спря десет метра преди точката, в която се пресичаха пет разклонения. Спартанците замръзнаха и зачакаха. Тя се приведе, постави ламаринената кутия с талк на пода и се изправи с присвити в колената крака. Изчака още един удар на сърцето и леко завъртя глава — техния сигнал за неприятности отпред.

Вин се придвижи по фланга до Фред, а Фред постави д-р Хелси на земята и застана пред нея. Уил клекна до доктора, за да й осигури прикритие и със собственото си тяло, ако се наложи.

Исак остана на позиция на шест часа.

Кели ритна кутията. Тя се запремята във въздуха и когато навлезе в разклоненията, Кели даде един-единствен изстрел. Блясъкът на светлината от дулото освети коридора на достатъчно дълго разстояние, за да видят как кутията експлодира и в коридора се разнесе облак бял прах. Детекторите им за движение примигнаха и на дисплеите им се появиха четири цели. Увеличението на образите показа трептящите очертания на четирима елитни — техният пречупващ светлината камуфлаж примига и се претовари, когато талкът се посипа върху тях. Кели откри огън и с двата пистолета. Елитният, който беше най-близо падна, след като три куршума пробиха щитовете му, а един куршум се заби в центъра на удълженото му чело. Пурпурна кръв се разля по стената. Оцелелите извънземни отвърнаха на огъня и Кели се олюля напред с горяща плазма по края на щита. Тя приклекна в страничния коридор.

Веднага след като Кели се отдръпна от линията на стрелба, Фред постави приклада на пушката си на рамо и натисна спусъка. Три куршума уцелиха втория елитен и щитовете му заискриха и угаснаха. Той се извърна настрани, хващайки се за мястото, където един куршум беше пробил гърдите му.

Вин стреля два пъти, но щитът на елитния издържа. Той и Фред пуснаха по още три изстрела. Елитният падна на стоманения под в сгърчена купчина. Последният елитен изчезна. Без да отвърне на огъня. Без да бъде засечен от сензорите. Спартанците се задържаха на позицията си още няколко секунди, след което се прегрупираха. С помощта на жестове всеки от екипа докладва, че не засича вражески обекти.

Фред проучи следите в белия прах, разпръснат по пода. Елитният беше избягал, най-вероятно, за да доведе подкрепления. Обикновено елитните от Съглашението не постъпваха така. Гордостта им изискваше да се бият и да умрат в битката, ако се наложи. Те се втурваха стремително в схватка, независимо от шансовете за успех и умираха със стотици, ако трябваше. Но никога не бягаха. Цялата тази атака беше много странна. Фред погледна към Уил и д-р Хелси. В отговор Уил му даде знак с палец нагоре, че докторката не е ранена.

След стрелбата, криенето вече не беше необходимо.

— Един от тях се измъкна — каза им Фред — и ние също трябва да вървим… Забравете за безшумното придвижване.

Спартанците побягнаха надолу по коридора. Те дочуха и усетиха още една експлозия точно над главите им. Кели намали скоростта и спря пред заключените врати на асансьора. Тя сграбчи единия от панелите на вратата, Фред и Вин сграбчиха другия отсреща и заедно ги изкъртиха встрани, сякаш петсантиметровата метална сплав не беше по-здрава от кората на портокал. Кели грабна кабелите на асансьора и се плъзна надолу. Вин я последва, а след него скочи Фред, падайки отвесно на повече от петстотин метра в мрака. Тримата откъснаха вратите в дъното на шахтата. После Уил се плъзна надолу с д-р Хелси, която се държеше за врата му. След тях скочи и Исак.

— Трябва да има отдушник — прошепна д-р Хелси. — Там.

Кели изкърти капака на отдушника и погледна надолу.

— Води към старите тунели на мината — каза им тя, — а и още по-нататък, надявам се.

— Тръгвайте — нареди Фред.

Кели се спусна с главата напред. Те почакаха десет секунди и индикаторът й за потвърждение примигна. След нея влезе Фред, плъзгайки се по канала на отдушника. Той завиваше и се обръщаше, и накрая го изхвърли в един дълъг тунел от грубо издялан гранит. Таванът беше десет метра висок — съдейки по широките три метра следи от гуми в праха — достатъчно голям, за да премине по тях тежкото оборудване.

Уил се изтърси от канала на отдушника с д-р Хелси, която бе яхнала гръдния му кош. Вин и Исак излязоха след тях.

— Това място е по-голямо, отколкото изглежда — каза им д-р Хелси, изправяйки се на крака и забърсвайки праха от лабораторния си костюм. — Това е само началото. Ние трябва да…

Гръмотевична експлозия заглуши думите й. Планината се взриви и базата на ВСР се сгромоляса над главите им.