Ерик Нюланд
Първият удар (38)

Епилог

Девета епоха на Възвръщането, Стъпало на Тишината/ Свещен град на Съглашението Висша щедрост, Светилище на Йерархиите.

Сто хиляди сонди се стрелкаха и сканираха с мигащите си електронни очи пространството от заплетени празнини, обгръщащи вътрешната империя на Съглашението. Те събираха информация и се появяваха в студения вакуум, където бяха възстановявани от супер транспортьорите и крайцерите, стоящи на позиция около масивния, закръглен планетоид, който надвисваше над всичко в небесата. Нито едно-единствено камъче по-голямо от сантиметър не можеше да навлезе в това пространство, без да бъде идентифицирано, засечено и изпарено. Кодовете за достъп се осъвременяваха на всеки час и ако някой пристигащ съд се поколебаеше дори и за милисекунда да даде правилния отговор, също биваше неумолимо унищожен.

Висша щедрост се рееше под тази непроницаема мрежа, осветяван от блясъка на браздите, оставяни от двигателите на бойните кораби. Дълбоко в него, охранявано от легиони опитни съглашенски войници, Светилището на Йерархиите представляваше истински остров на спокойствието. Стените, подът и таванът на залата бяха инкрустирани с огледални късове, направени от разтопеното стъкло от безчет светове, завладени от водачите на Съглашението. Те отразяваха нашепващите мисли на този, който седеше в центъра на залата — отразяваха ги като огледало, така че да се отнасят с внимание към славата на владенията му и да се учат от мъдростта му… защото нямаше друг по-голям жив източник на интелект, воля и истина в Галактиката.

В средата на залата, носейки се на метър над пода върху имперския си подиум, седеше съглашенският Висш Пророк на Истината. Тялото му едва се различаваше, както беше покрито с широка червена мантия, а над главата му стоеше блестящ шлем със сензори и дихателен апарат, който стърчеше като пипало на насекомо. Само муцуната и тъмните му очи се показваха… както и тънките нокти от ръкавите на златната му роба. Левият нокът потрепна — сигналът за отваряне на вратите на залата.

Вратите изстенаха и се дръпнаха встрани, а през тях се появи процеп от светлина. Силуетът на една-единствена фигура се появи на фона на светлината. Тя се поклони толкова ниско, че гръдният й кош опря в пода.

— Стани — прошепна Пророкът на Истината. Изречената дума беше усилена от залата. Тя проехтя и изгърмя напред, сякаш бе проговорил гигант. — Приближи се още, Тартарус и докладвай.

Вълна от смущение премина през елитните имперски стражи. Те никога не бяха виждали такова същество да бъде допуснато толкова близо до Светлейшите.

— Стражи — заповяда Пророкът, — оставете ни.

Тристате почетни стражи вкупом се изпънаха, поклониха се и излязоха от огромната зала. Не казаха нищо, но Пророкът забеляза объркването по физиономиите им. Добре — такова объркване и невежество можеше да се използва.

Брутът Тартарус закрачи през голямата зала. Когато стигна на три метра от Пророка, коленичи на един крак. Съществото беше великолепен пример за свирепост. Пророкът се удивляваше на невероятния му потенциал да предизвиква кланета, играещите мускули под сивата му кожа можеха да разкъсат всеки противник — дори и силен ловец. Беше идеалният инструмент.

— Кажи ми какво си разбрал — каза сега Пророкът с наистина шептящ глас.

Без да погледне нагоре, Тартарус се пресегна към колана си и прикрепеното към него кълбо.

Пророкът удари леко с нокът контейнера. Той се освободи от хватката на Тартарус и се зарея в пространството. Върхът му се отвори и три блестящи чипа от кристал с цвят на сапфир затрептяха и хвърлиха светлини и сенки по огледалната повърхност на залата. Подиумът на Пророка зашумя в станалата изведнъж непостоянна гравитация, но бързо възстанови баланса си.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Осем ескадрона щателно претърсиха зоната, обграждаща астероидното поле на Ериданус Секундус и Тау Сети — отвърна брутът, навеждайки още по-ниско глава. — Мнозина бяха изгубени напразно. Това е всичко, което намерих.

— Жалко.

Капакът на кълбото се захлупи обратно, след което контейнерът леко кацна в хватката на Пророка.

— Това може да се окаже достатъчно за нашите цели… и скоро няма да има значение дали ще намерим още една от реликвите на Праотците, колкото е ценни да са те. — Пророкът пъхна контейнера дълбоко в гънките на робата си. — Увери се, че онези пилоти, които са оцелели, ще бъдат добре възнаградени. След което ги екзекутирай. Бързо и тихо.

— Разбирам — отговори Тартарус с нотка на очакване, усилваща се в гласа му.

Пророкът пое дълбоко въздух, освободи една стържеща въздишка и попита:

— А какво ще ми кажеш за „Непреклонният първожрец“?

— Докладите са неясни, Ваша светлост — отвърна Тартарус. — Корабът дезертьор „Възвишена справедливост“ явно също е бил замесен и унищожен. Не сме сигурни какво е причинило експлозията на станцията. Записаните комуникационни канали са задръстени с доклади за грешки в системата, възникнали преди разрушението й. Инженерите казват, че това е невъз…

Пророкът вдигна единия си нокът, давайки знак за запазване на тишина. Тартарус спря по средата на думата.

— Лош обрат на събитията — каза Пророкът, — но в края на краищата това е незначителна пречка. Нека корабите, готови за битка, да се срещнат с нас на мястото на катаклизма.

— А какви ще бъдат заповедите ви за некадърния висшестоящ? Онзи, който е изгубил „Възвишена справедливост“?

— Изправи го пред Съвета. Нека съдбата му съответства на величината на провала му.

Лицето на Тартарус се изкриви в гримаса, която сред себеподобните му изразяваше усмивка.

— Скоро Великото пътуване ще започне — продължи Пророкът на Истината и ноктите му се свиха в юмруци. — И нищо в тази Вселена няма да попречи на прогреса ни.