Ерик Нюланд
Първият удар (14)

Глава 13

0810 часа, 30-ти август, 2552 г. (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, подземно съоръжение на ВСР, планета Рийч.

Д-р Хелси огледа петимата спартанци в преддверието и повдигна очилата си доста по-нагоре от ръба на носа. Въпреки всичко, за което говореше присъствието им — че Рийч е нападната, че мисията им да заловят кораб на Съглашението е пропаднала, че всичко, върху което е работила досега е изложено на риск — все пак тя се радваше да ги види. Въпреки всичко остана твърда като стомана — един емоционален изблик нямаше да бъде разбран или оценен от спартанците й.

— Влизайте — каза д-р Хелси оживено — и побързайте. От звуците, които издават онези неща горе, става ясно, че нямаме много време.

Спартанците постояха за момент — несъмнено дискутираха един с друг чрез смесица от външно безшумни комуникационни честоти и езика на тялото. Тя забеляза мигновеното трепване на пръст и лекото кимване с глава. След това те тръгнаха заедно, вземайки оборудването си и минавайки през прага на свода. Д-р Хелси ги поздрави, докато минаваха покрай нея.

— Радвам се да те видя, Фред.

— Госпожо — отвърна Фред, — аз също се радвам да ви видя.

Тя забеляза, че движенията на Кели бяха малко мудни. Тя беше ранена, както и останалите, забеляза го сега, когато приближиха.

— Кели.

— Доктор Хелси.

Тя се приближи и стисна леко ръката й за поздрав.

— Исак.

— Докторе.

— Вин.

Тя кимна.

— Уилям.

Уил изсумтя. Той никога не беше харесвал официалното си име. Д-р Хелси знаеше, че това дразнеше всички тях — винаги можеше да разпознае кой беше насреща й въпреки бронята „Мьолнир“. Тя беше израснала с тях, познаваше всеки жест и индивидуалната им походка. Никога не можеше да се обърне към тях с техните цифрови обозначения — спартанец–104, 087, 039, 029, и 043.

Д-р Хелси натисна контролните уреди. Сводестата врата безшумно и леко се затвори. Тя продължи надолу към бетонен коридор с висок сводест таван и поставено в ниши осветление и охранителни камери.

— Имаме достъп до няколко нива. Последвайте ме до медицинското крило. Знам, че Съглашението навлезе в системата Епсилон Еридани около 5,10 часа. Служителите на „Трети отдел“ на ВСР се евакуираха от съоръжението в 5,30 часа. Предполагам, че не сте тук, за да ме уведомите, че навън е безопасно.

— Да, госпожо — отвърна Фред. — Имам предвид не, госпожо. Не е безопасно. Флотът атакува Съглашението, но врагът успя да неутрализира наземни сили на Рийч. Ние бяхме изпратени на повърхността да защитаваме генераторите на орбиталните оръдия. — Той спря, пое дълбоко дъх и продължи: — Не успяхме да изпълним тази мисия. Силите на Съглашението разбиха позициите ни.

Той погледна назад към Кели и другите спартанци.

— Изтеглихме се тук… защото мислехме, че ще е безопасно.

Те продължиха надолу по спускащия се коридор. Титанови врати се разтвориха като ирис, за да ги пуснат да влязат и се затвориха след тях.

— Разбирам — отговори д-р Хелси. — А капитан Кийс? Джон?

— Не знаем какво се е случило с тях — каза й Фред. — Главния командир и част от нашия екип се опитаха да спасят необезопасени навигационни данни от една орбитална станция, преди Съглашението да се добере до тях. Ако предположим, че е успял и е доставил записа на битката на капитан Кийс със Съглашението… — гласът на Фред заглъхна.

— Сигурна съм, че са изпълнили мисията си и са избягали — каза д-р Хелси, довършвайки мисълта му. — Джон никога не губи.

— Да, госпожо — отговори Фред.

Те вървяха известно време мълчаливо, минавайки покрай витрина с пленени бунтовнически знамена, поставена зад стъклена преграда по дължината на извиващата се бетонна стена. Повечето от тях бяха изрисувани с множество ярки знаци — фамилни гербове, окървавени дракони и обгорени кръстосани мечове. Продължиха покрай тези останки от бунтовете, за които КУОН не трябваше вече да се тревожи.

— Доктор Хелси — каза Фред, — позволете ми да говоря откровено.

— Позволявам — каза тя. — Аз не държа много на протокола, особено при дадените обстоятелства. Говори, каквото мислиш.

— Госпожо, нещо не се връзва с нашествието на Съглашението — каза Фред. — Те спечелиха, но не унищожават планетата. Или поне не изцяло — доколкото мога да преценя, удариха само полюсите и част от по-ниските географски ширини.

— И са разположили оборудване за копаене на позиция точно над това съоръжение — добави Кели.

— Любопитно — каза д-р Хелси. — Те никога не са се интересували от хората или техните технологии…

Тя спря пред голям метален ирис, достатъчно голям, през него да премине глиган и постави ръка на скенер за дланта.

— Медицинското крило — обясни тя.

След това съобщи в близкия микрофон:

— Няма да ви навредя.

Вратата се отвори, за да минат.

Голямата зала отвъд беше осветена със силна светлина. Имаше и дузина маси за диагностициране и редица дисплеи по дължината на отсрещната стена. Подът с цвят на липа беше излъскан до блясък и дезинфекциран. Стените блестяха със слаба розова светлина. Седем врати водеха към близките кабинети и хирургични ниши с прозорци, гледащи към централната зала.

— Калмия? — каза тя. — Статус?

— Да, докторе — отговори безплътният глас на личния ИИ, заместителят на Кортана. — Подготвила съм личните медицински картони на спартанците и съм изпратила роботите да донесат съхраняващата се на студено кръвна плазма и други медицински консумативи, както и инструменти за демонтирането на броните „Мьолнир“.

Вратите на малкия обслужващ асансьор в далечния край на съоръжението се отвориха и един робот бегач се изтърколи, държейки купчини от пълни с течност торби в ръцете си. По горната табла на робота бяха прилежно подредени редици от инструменти.

— Много добре — каза д-р Хелси. — Продължавай да проследяваш сеизмичната активност над нас. Свържи се с биомониторите на спартанците и свържи изходите им с дисплея на ниша номер три.

Тя отиде до една маса, подготви стерилизираната повърхност и намали околното осветление с четиридесет процента.

— И пусни нещо от Малер, ако обичаш. Симфония номер две.

— Да, докторе.

От говорителите се разнесе музика.

Доктор Хелси прегледа графиките, натисна иконите с човешки фигури и извади изображенията на вътрешната структура на спартанците — холографски схеми на костите, органите и мускулите им се появиха, бавно въртящи се около оста си. Тя потрепна от размера на нараняванията им.

— Фред, имаш разкъсано ахилесово сухожилие и три пукнати ребра. И двата бъбрека са контузени в средна степен. — Погледна към данните за останалите от екипа и след моментно замисляне му каза: — Добре си.

— Уилям, ти имаш пукнат пищял и няколко вътрешни кръвоизлива. Ще ти сложим биопяна в раната и ще избягваш изморителните движения през следващия ден. — Тя се обърна с лице към Фред и Уил. — Вие двамата сте в най-добро състояние. Искам да отидете до ниво „Аква“, отделение „Ламбда“ и да донесете някои неща.

— Да, госпожо — отвърна Фред.

Д-р Хелси беше цивилен, но спартанците винаги приемаха авторитета й. Може би защото се държеше като равна с адмиралите и генералите от флота, които постоянно се опитваха да си присвоят разработките й. Или може би беше нещо повече от това. Тя се чудеше дали спартанците не я възприемаха като тяхна майка. Въпреки че тази идея доста я забавляваше, тя се съмняваше, че те гледат на някой извън екипа им като на част от тяхното семейство. Дори и на нея.

Уилям донесе метален контейнер с биопяна от робота, пъхна заострения му край в малката цепнатина за инжекции в бронята си и натисна през кожата между четвъртото и петото ребро. Той напълни коремната си кухина със запълващ сгъстен антибактериален полимер, който караше тъканите да регенерират.

— Студено ли е? — попита тя.

— Не е нещо, на което си струва да се обръща внимание, госпожо.

Тя кимна, без да омаловажава смелостта на Уилям. Винаги запазваше възхищението си от своите спартанци за себе си. Последното нещо, което желаеше, беше да ги накара да се почувстват различно. Те и без това получаваха достатъчно „специално“ отношение от останалите.

Д-р Хелси вдигна един поднос, натисна няколко точки върху дисплея му и го подаде на Фред.

— Миналата седмица пристигнаха нови оръжия за полеви тестове — каза му тя, — както и резервни части за бронираната система „Мьолнир“, поколение „Марк–5“. Така че ще сменим повредените ти компоненти. Калмия, покажи им пътя, ако обичаш, и им осигури достъп до забранените зони.

— Да, докторе — каза Калмия. Вратите на медицинското крило се отвориха. — Оттук.

Фред проучи предметите на подноса.

— Много, много добре — каза той с изпълнен със задоволство глас. След това кимна, хвърли продължителен поглед към своите другари от екипа и тръгнаха заедно с Уил.

Доктор Хелси се върна към медицинските си бележки.

— Вин, ти имаш разкъсан делтовиден мускул, три счупени пръста и дискова херния. Исак, ти имаш вътрешни контузии и двете ти рамена са извадени и наместени неправилно, поради което притискат кръвоносните съдове. След секунда ще ви оправя и двамата, но първо искам от вас да огледате маршрута дотук и да предложите допълнително подсилване на защитата на периметъра.

— Да, госпожо — отговориха те, погледнаха към Кели и излязоха.

Доктор Хелси се съсредоточи върху вътрешното сканиране на Кели. Нейните наранявания бяха най-лоши. Тя беше разбрала това от изключително ниското кръвно налягане и високата температура на тялото й, дори още преди да беше видяла изображенията от холографското медицинско изследване. Имаше среден по големина кръвоизлив в черния дроб — фатално нараняване, ако не се предприемеше съответното лечение, а левият й бял дроб беше напълно съсипан. Това, че тази жена още се държеше на крака и дори се сражаваше, беше равносилно на божия намеса.

Разбира се, нали за това беше създадена програмата „СПАРТАНЕЦ-II“? За да си играят на богове в името на общото благо.

— Доктор Хелси — попита Кели. — Къде са другите?

— Както казах, евакуираха се — отговори тя. — Легни на масата, ако обичаш. Ще направя някои минимални поправки.

Кели се подчини.

— Тогава защо вие сте още тук, госпожо?

Доктор Хелси вдигна един извит, магнитен гаечен ключ с дълга дръжка, изработен, за да пасва единствено и само на този панел за достъп в бронята. Тя го пъхна и с пукане отвори едно отделение с големината на юмрук в разнебитената броня „Мьолнир“ на Кели. През раните й се процеждаха кръв и хидростатичен гел.

— Аз доброволно реших да бъда опцията против неуспех — каза тя на Кели. — На по-ниските нива в тези пещери има достатъчно експлозиви, за да се взриви съоръжението, в случай, че бъдем прегазени от врага. Аз съм тук, за да направя така, че никой да не се добере до нашите технологии.

Доктор Хелси инжектира местна упойка и мушна тънък катетър с лазерен връх в тялото на Кели, внимателно наблюдавайки възстановяването й върху скенерите. Тя запулсира с лазера, заздравявайки разкъсванията в белия й дроб, след което го напомпа. Кели щеше да изгуби половината си орган, ако не беше получила подходящо лечение. Тъканта й вече беше започнала да се оцветява в синьо и кафяво поради настъпващата некроза.

— Калмия, подготви системата за бързо клониране и изкарай ДНК матрицата на Кели от архивите. Искам да започнат да изграждат нов черен дроб и десен бял дроб за нея.

— Засега си добре — излъга д-р Хелси. — Искам просто да заменя някои от органите ти с нови, в случай че останем за дълго време тук долу.

— Разбирам — каза Кели със стържещ глас.

Доктор Хелси се чудеше дали тя е стигнала до този извод. Дали Кели е разбрала, че да стрелят по теб, да получаваш изгаряния и травми на вътрешните си органи не е нормално да ти се случва всеки ден — освен ако не си спартанец. Тя искаше войната вече да беше приключила. Искаше спартанците й да получат някакво спокойствие.

— Докторе? — прошепна Калмия по малкия личен говорител с размер на пъпка в очилата й. — Има някаква аномалия във файловете на ДНК матрицата на спартанец–087. Мисля, че трябва да видите това сама.

Доктор Хелси запечата раните на Кели с биопяна, извади катетъра и дезинфекцира разреза.

— Почивай си — каза й тя.

— Не, госпожо. Аз съм готова да… — Кели се опита да стане.

— Остани легнала.

Доктор Хелси постави ръка на рамото и. Тя не си правеше илюзии, че би могла да спре Кели с жеста си, но той придаде допълнителна тежест на думите и намеренията й.

— Заповеди на доктора.

Кели въздъхна и легна назад.

— Ще бъда в кабинета си ето там — тя посочи към съседната стая, — ако имаш нужда от нещо.

Д-р Хелси остави Кели и отиде в кабинета. Две от стените му бяха покрити с гигантски дисплеи. По пода бяха разпилени стари пластмасови чаши за кафе, един холографски проектор беше залят с данни, линии, въртящи се графики, а по бюрото й се въргаляха множество писма, на които не беше отговорила. Д-р Хелси свали щорите, разделящи кабинета й от медицинската зона, но само наполовина, за да може да държи Кели под око.

— Да му хвърлим един поглед, Калмия.

Данните от медицинския картон на спартанец–087 се появиха на един дисплей.

— Тук — каза Калмия и освети едно тайно запитване за достъп до данните в края на файла. — Направено е преди три месеца. Това е кодът за достъп на Аракиел.

Доктор Хелси вдигна стъкленото кълбо със снежинки от бюрото си и го разклати веднъж, след което го сложи обратно долу, наблюдавайки въртенето на малките частици.

— Аракиел? Той е хрътката на Акерсън, нали?

— Точно така, докторе.

— Можеш ли да проследиш запитването?

— Направено е, но контактът е прекъснат в точка FF–8897-Z. Достъпът до нивото, означено като рентген, е ограничен.

— Ограничен? — Д-р Хелси се изсмя леко. — Това пък какво означава? Няма някой, който да ни спре, нали, Калмия?

— Навлизането в онези файлове без необходимото разрешително може да се смята за предателство, докторе.

— Могат да дойдат и да ме арестуват, в такъв случай. Действай според инструкциите ми, Калмия — каза д-р Хелси. — Отхвърли процедура „4-алфа“ на етичния си център. Код за анулиране — „Каквото и да е необходимо“.

Д-р Хелси намери наполовина пълна чаша с кафе на пода и внимателно я вдигна. Тя помириса съдържанието й и доволна от това, че не е гранясало, я завъртя и го изпи наведнъж.

— Да, докторе. Работя по въпроса. Готово.

Калмия бе по-голямата „сестра“ на Кортана. Д-р Хелси я беше проектирала и бе тествала върху нея различни процедури за разбиване на защитата й, използвайки съответния софтуер. След като беше отстранила дефектите в процесите й и ги беше модернизирала, тя ги беше внедрила в Кортана. Висшите офицери от „Трети отдел“ на ВСР бяха категорични в инструкциите си за унищожаване на процесите прототипи — заповед, на която д-р Хелси преднамерено не се беше подчинила.

— Налице е необикновено голямо количество антихакерски софтуер, докторе.

— Покажи ми — каза д-р Хелси.

Холографският дисплей проблесна и се втвърди в цветни кристални блокчета, представяйки бариерите с кодове. Д-р Хелси проследи един пласт с показалеца си по дължината на рубиненочервен слой до ъгъла от 90 градуса, образуван от отрязана смарагдова пътека.

— Този клъстър с информация тук. Пробий го и го запълни с неутрализиращ импулс.

— Да, докторе.

Холографският кристал се пръсна на хиляди блестящи фрагменти и се завъртя нагоре в спирала.

— Вътре съм и…

Частиците запулсираха и се съединиха. Страните им и трептящите повърхности се съчетаха в извити рога, издължена челюст и уголемени очи, блестящи с холографски огън. Лицето се обърна и се усмихна на д-р Хелси, оголвайки остри като бръсначи зъби.

— Цивилен консултант 409871 — каза то с дълбоко басово ръмжене, съчетано с трясъка на гръмотевици. — Доктор Катрин Хелси.

— Аракиел — измърмори тя, — господарят ти ли те остави след себе си, когато беше преназначен? Нямаш ли нещо по-добро за вършене от това да крадеш информация от моята програма „СПАРТАНЕЦ-II“?

Докторът се наведе към един страничен дисплей, без да поглежда към него, въвеждайки цели редици от команди за достъп до основната директория.

— Ти нарушаваш военния код за сигурност 447-R 27 на КУОН, оповести Аракиел с ръмжене. — Това е записано и съответните органи на властта са уведомени. Ти ще прекратиш и преустановиш всички дейности.

Д-р Хелси изсумтя и продължи да чука по клавишите.

— Аз съм единственият орган на властта, останал тук, Аракиел. За „умен ИИ“ ти си изключително глупав. — Тя се вгледа в дисплея пред нея. — Калмия, имам нужда от теб. — Натисна охранителните бариери на седмо ниво, които се вдигнаха в изпълнение на пъргавите й команди. — Тук.

— Да, докторе.

— О, наистина съм „глупав“, докторе — изръмжа Аракиел. — Докато те оставих да „проникнеш“ в медицинските файлове, установих контрол над системата за рециклиране на въздуха на медицинското крило. Мога да херметизирам кабинета ти и да предизвикам белодробен оток. Мога да пусна упойващ газ, за да… — той присви очи. — Какво правиш там?

— Вътре сме — каза Калмия.

Д-р Хелси въведе вихрушка от команди. Холограмата на Аракиел се наведе над рамото й.

— Какво е това? Не мога да разпозная тази директория… нито онези — той подсмръкна подигравателно — „архаични редици от команди.“

— Тези команди са измислени, усъвършенствани, пренебрегнати и забравени много преди да се е появил първия безмълвно функциониращ ИИ — каза му д-р Хелси. — Научих ги, когато бях на петнайсет, работейки по втория си докторат.

— Отживяла система за въвеждане на данни, използвана от остарял човек.

— Отживял? Остарял? Наистина ли? — тя се усмихна и продължи: — Да проверим хипотезата ти, Аракиел. Аз ръководех създаването на матрицата за всеки ИИ от трето поколение на тази планета. Запозната съм с всичко, което е известно за теб, включително и с източника на пренебрежението ти към човешкия живот. — Тя направи пауза и потупа брадичката си. — Затова ти и Акерсън се разбирате един друг толкова добре.

— Полковник Акерсън е велик човек. Той…

— За да отговоря на първия ти въпрос — каза тя, като го пренебрегна, — това е връзката с твоето битие. — Почука по дисплея. — Твоята кодова директория, центърът, през който текат всички импулси на мозъка ти. А това — тя бързо въведе друга команда — е кодът, който активира личния ти механизъм против дефекти. Той генерира импулсен лъч от ултравиолетова светлина с висока честота в мисловната матрица „Рийман“ на мозъка ти, който ще изтрие висшите ти мисловни функции. А това ефективно ще те унищожи.

— Не! — каза Аракиел и се наклони назад. Пламъци започнаха да поглъщат кристалния му череп. — Недей…

Д-р Хелси натисна клавиша „ENTER“. Аракиел изчезна. Тя въздъхна и изключи дисплея.

— Просто загуба на паметов кристал.

Чудеше се, дали ИИ блъфираше. А може би не беше блъфирал? „Трети отдел“ на ВСР предоставяше на ИИ-та широки възможности за самостоятелно вземане на решения, за да се справят с нарушенията в охранителните системи. И все пак… беше щастлива, че няма да разбере докъде би стигнал Аракиел.

— Калмия, върни файла с информацията и ми покажи съдържанието на директорията на полковник Акерсън.

— Работя по въпроса, докторе. Има някакви минимални защити за преодоляване. Би трябвало да отнеме секунда. Тя направи пауза и после попита: — Доктор Хелси, ултравиолетовият механизъм против дефекти в матрицата „Рийман“ на Аракиел… Такива механизми внедрени ли са във всеки ИИ? А в мен?

— Те не са имплантирани във всеки ИИ — каза д-р Хелси, внимателно контролирайки гласа си.

Калмия несъмнено щеше да долови напрежението в гласовите й структури, така че тя й каза истината. С умните ИИ-та винаги се играеше на шах — правиш един ход и после парираш с друг. Да запазиш уважението им си беше постоянно предизвикателство. Поради това тя предпочиташе тяхната компания пред тази на хората — те бяха толкова възхитително сложни. Да, тя й каза истината…, но не цялата истина.

— Ето го, докторе.

Холографският файл и иконите на папки запълниха пространството над бюрото й.

— Филтрирай по имена — каза д-р Хелси, — нека не си губим времето с незначителните шантажи на Акерсън. Изтрий също файловете, датиращи отпреди стартирането на програмата „СПАРТАНЕЦ-II“, както и всички файлове, в които не е влизано повече от десетина пъти. Искам да видя какви подмолни операции е поставил Акерсън на първо място в списъка си.

Папките и файловете премигнаха и само две от тях останаха да се носят над бюрото на д-р Хелси: „S-III“ и „Кралят под планината“. Тя кликна върху първата и я отвори, разкривайки стотици отделни файлове, които започна да преглежда — там бяха медицинските файлове на всички спартанци: пълните записки за произхода им преди внедряването им в програмата; детските им ваксинации; родителите им; обширните им наранявания и лечението им по време на обучението; дори експерименталните процедури, използвани, за да се повишат силата, издръжливостта и умствената им гъвкавост.

— Какво се е опитвал да направи? — измърмори тя. Усети как пулсът й се ускорява, докато претърсваше записите. Имаше ДНК профили на всеки спартанец и подробни файлове относно технологията за светкавично клониране, която ВСР използваше, за да замени оригиналите. Изглежда Акерсън се интересуваше особено от този аспект на програмата. Той беше разучавал медицинските записи на дубликатите, докато бяха израствали, умирали от вродени заболявания или неизбежно загивали. Дори се беше добрал до телата и направените им аутопсии.

Стомахът на д-р Хелси се сви. Отчасти вината за ранната смърт на дубликатите на децата беше нейна. Те никога не успяха да развият до съвършенство технологията за светкавично клониране на цяло човешко същество. Тази технология беше въведена преди трийсет години, защото правителството на Земята беше на път да се разпадне… и имаше опасност от избухването на стотици граждански войни. И отчаяно имаха нужда от програмата „СПАРТАНЕЦ“. И разбира се, те я направиха просто, защото можеха. Без значение дали причините за това бяха законосъобразни, тя знаеше, че със сигурност е убила тези деца, все едно ги е застреляла.

Имаше един последен файл в папката S-III. След като д-р Хелси го отвори, Калмия каза:

— Това е само фрагмент. Файлът е бил изтрит, но аз успях да го възстановя по следите от йонизация върху паметовия кристал.

Д-р Хелси прегледа съдържанието му. Вътре бяха само буквите CPOMZ, последвани от алфа цифрова редица от 512 символа.

— Тази по-дълга част представлява препратка към някаква звездна система — прошепна тя.

— Да, докторе, но това не е дестинация към някое място в контролирания от КУОН космос.

До какво се беше добрал Акерсън?

— Не ми харесва това — измърмори тя и прокара пръста си по първата дума във файла, CPOMZ. — Ще трябва да се занимавам с това по-късно — Тя качи файловете на близкия чип. — Да видим с какво друго се е занимавал добрият полковник Акерсън. — Беше ред на папката с име „Кралят под планината“.

Вътре имаше само три файла.

Първият беше хелиографско копие на оригиналните планове на базата, които се появиха на бюрото й. Д-р Хелси забеляза, че тази холографска репрезентация на базата беше много по-обширна, отколкото бе подведена да смята. Макар че нейното разрешително по сигурността беше най-висшето за цивилен, тя очевидно беше виждала само една трета от съоръжението, в което беше работила през последното десетилетие.

Д-р Хелси натисна, за да отвори втория файл. Той беше копие от последващите разпити в лагера „Хаткок“ от 12 август 2552 г. Това бяха събраните сведения за унищожения от Джон град на Лазурния бряг и извънземния предмет, с който Съглашението се беше опитало да се сдобие. Любопитно.

Третият файл представляваше анализ на символите, които Джон беше взел от извънземния предмет. И според бележките на Акерсън те също представляваха част от звездна карта. Д-р Хелси се върна към препратката за звездната система във файловете на спартанците.

Това не беше добре. Това местонахождение нямаше нищо общо с препратката. Препратката към звездната система в извънземния предмет беше… направи изчисленията наум…

— Проклета да съм — измърмори тя.

Веднага извади звездните карти и навигационните записи за потвърждение и провери за последен път изчисленията си.

Нямаше съмнение, това беше системата Епсилон Еридани. Тяхното местонахождение. Това беше вече повече от любопитно. Акерсън знаеше огромна тайна — много опасна тайна.

— Точно в неговия стил е да си играе с огъня, който обаче изгаря нас.

Допълнителните файлове съдържаха детайли за доставянето на оборудване за разкопки и нов комплект от хелиографски и геологични изследвания. Новите карти приличаха на мрежа от вени и артерии.

— Какво точно гледам, Калмия?

— Според координатите на тези второстепенни карти, докторе, това съоръжение е построено върху стара титанова мина… а преди това, според изследванията на мястото, е имало изгаснал вулкан. Тези канали са били проектирани като система от тръби за лавата.

— Чудя се дали са използвали тези естествени коридори като помощно средство за построяването на мината и по-късно на това съоръжение?

Доктор Хелси свали очилата си и ги почисти, докато премисляше.

— Не… ако беше толкова просто, защо въобще Акерсън щеше да се интересува? И защо щеше да класифицира тази информация като ниво рентген? Каква е връзката между това и извънземния предмет от Лазурния бряг?

— Не мога да кажа — отговори Калмия, — но може би има задна вратичка, която можете да използвате, за да избягате.

— Да, да. — Доктор Хелси качи всички секретни файлове на Акерсън на своя чип за данни. — Ще помисля върху това по-късно. Сега трябва да се концентрираме…

— Засичам увеличена сеизмична активност, докторе.

Д-р Хелси замръзна. Тя по-скоро го почувства, отколкото видя — серия от слаби, ритмични глухи удари, като отекващи далечни гръмотевици. От плоскостите на тавана се посипа прах и светлината от холографската система се разсея в ослепителен облак от звезди.

— Идват — прошепна д-р Хелси. Тя включи честотата на интеркома към спартанците. — Върнете се обратно в лабораторията колкото се може по-бързо. Може да имам нужда от изход навън.

Препъна се, когато мощен удар разтърси залата. Разнесе се писък на нагнетен метал и основната поддържаща колона над главата й се размести, падна и строши бюрото й. Светлините угаснаха.