Ерик Нюланд
Първият удар (19)

Глава 18

Време: Аномалия в записаната дата/ приблизително 5.10 часа, 23-ти септември, 2552 г. (по военния календар) / на борда на пленен флагмански кораб на Съглашението, система Епсилон Еридани.

Кортана слушаше с едно ухо разговора между Главния командир и останалите. Дискусията беше спорна. Тя беше предвидила изхода и беше 100% сигурна, че Джон ще убеди всички да отидат, или, ако се провалеше в това, щеше да убеди лейтенанта да го пусне сам на повърхността, за да проучи сигнала… Сигнал, който по нейното мнение можеше лесно да се копира и беше очевидно некодиран, така че се налагаше Главния да обясни как така предполага, че го е изпратил точно неговият екип спартанци. Вместо да участва в бавния и неефективен разговор, Кортана анализира схемите на придвижване на Съглашението в системата Епсилон Еридани и забеляза три важни неща.

Първо, бойните кораби на Съглашението описваха изключително постоянни елипсовидни орбити около Рийч. Като цяло имаха тринайсет тежки крайцера и три транспортьора, които се движеха на триста километра над повърхността на планетата. Изключение от този модел на патрулиране правеха два леки крайцера, които се рееха над планината Менахит — хванати в капан на дъното на гравитационния източник и поради това не бяха непосредствена заплаха за кораба й.

Второ, в техните схеми на патрулиране имаше сляпо петно, което беше идеалното място за измъкване на Главния и другите от мисията на повърхността, която скоро щеше да започне. Кортана програмира курс за навлизане и отход и започна да прави прецизни изчисления, от които щеше да има нужда, ако се наложеше скок в хиперпространството толкова близо до Рийч.

А третото и най-интересно за Кортана беше, че двеста и седемнайсет по-малки кораби на Съглашението издърпваха отломки в един район от пространство с гъста концентрация на съдове във висока стационарна орбита над северния полюс на Рийч. Там се носеха едни от най-добрите кораби на КУОН: „Басра“, „Ханибал“ и гордостта на флота, мегатранспортьорът „Трафалгар“. От тях не се излъчваха никакви човешки сигнали, нито Кортана можеше да усети някакви активни електромагнитни полета. Тя гледаше как малките кораби на Съглашението се врязваха в големите нефункциониращи кораби и се изстрелваха с големи парчета от броня „Титан-А“. Те се движеха като колона от мравки към едно място над ниските географски ширини, някаква точка над планината Менахит, където Съглашението използваше метала, за да построи платформа — квадратна плоча, чиято страна вече беше дълга един километър. Наистина, извънземните имаха други планове за Рийч, които не включваха унищожението й.

— Кортана — каза Главния, — трябва да се срещнем в…

— Координатите вече са заложени — отвърна тя и показа сляпото петно в схемите за патрулиране на Съглашението на дисплеите на мостика. — Вражите патрули пропускат този район от девет хиляди квадратни километра. Допълнителната оптимизация показва, че всички кораби ще бъдат максимално отдалечени от тази точка в 7:15 часа. Предлагам да се срещнем там по това време.

Кортана почувства удовлетворение при вида на обърканите им погледи, насочени към непрекъсващите й анализи. Тя се наслаждаваше на това да удивлява екипажа с интелекта си.

— Много добре — отговори лейтенантът, все още проучвайки изчисленията на дисплея.

— Изчислих оптималния курс и го заредих в спускателния кораб на Съглашението, който ще отиде до източника на сигнала — каза им тя. След което добави по индивидуалната честота към Главния: — Късмет, командир. Бъдете внимателен.

— Винаги съм внимателен — отвърна той.

Кортана не си направи труда да отговори на това смехотворно изказване. Главния беше поемал толкова много рискове и беше предизвиквал смъртта толкова много пъти, че тя вече се беше отказала да изчислява шансовете му за оцеляване. Командира и екипа му напуснаха мостика. Кортана прегледа флагмана, за да се увери, че пътят към отделението за излитане е чист. На борда все още имаше войници на Съглашението. Тя не можа да се справи с тях, но обектите, които засичаше бяха единични — вентилационните шлюзове се бяха отворили и затворили и няколко инженери липсваха.

Тя проследи спускателния кораб на Съглашението, след като се отдели от зоната за излитане, навлезе в горния слой на атмосферата и се понесе към повърхността. Поласки беше отличен пилот… но тя беше просто човек и бе склонна към противоречащо на логиката перчене и емоционални изблици, които вземаха превес над необходимите логични действия. Кортана искаше да слезе там долу едновременно, за да защитава поверените й хора и за да получи отговор на много въпроси. Защо Съглашението се интересуваше толкова от планината Менахит? Имаше ли останало нещо от крепостта на ВСР? Кортана разсея тези мисли. Имаше прекалено много работа за вършене тук горе.

Няколко задачи поглъщаха вниманието й. Тя държеше загрети свръхсветлинните генератори, в случай че се наложеше бързо да направят скок извън системата. Продължи да усъвършенства изчисленията, които оформяха магнитните полета на плазмените излъчватели в случай, че се наложеше да се сражава. Успя да идентифицира името на пленения от тях кораб — „Възвишена справедливост“ — от едно измежду 122 едновременни комюникета от всички кораби на Съглашението в системата. Продължи да съотнася едно с друго безкрайните религиозни подмятания, които се преплитаха в комуникациите и да изгражда процедури за превод на езика. Отдели също и допълнителна енергия за задачата по проследяването на милионите реещи се предмети около кораба, търсейки животоподдържащи генератори, криокамери и всичко, което можеше да пренася оцелял човек.

Спускателният кораб на Съглашението излезе извън обсега на сензорите й и изчезна в това, което някога бе представлявало високопланинска гора на повърхността на планетата, което й постави нова задача. Кортана започна да конструира карта с висока резолюция на повърхността на планетата и особено на района, откъдето се излъчваше мистериозния сигнал на Главния командир, както и на планината Менахит. Един бърз диагностичен процес й показа, че тези задачи ще отнемат повече време от нормалното. Трябваше да освободи част от претоварената си памет. Започна наново да компресира информацията, която беше извлякла от конструкцията Хейло и бързо обмисли идеята да остави всички тези данни да се съхраняват в системата на Съглашението. Отхвърли това потенциално действие. Трябваше да запази тази информация на всяка цена.

Кортана усети, че мозъкът й е осезателно бавен. Беше се разпънала на кръст. Изпълняваше прекалено много задачи наведнъж. Това беше опасно. Нямаше да може да реагира достатъчно бързо, ако…

— Езичници!

Тази дума на Съглашението изригна през програмите й за комуникация и я шокира за цели три единици — достатъчно време, за да загуби контрол върху софтуера за комуникация между отделните кораби. ИИ-то на Съглашението изпращаше едва доловими комуникационни сигнали към най-близкия крайцер. За комюнике на Съглашението сигналите бяха прекалено стегнати и ясни — докладваше се, че флагманът е „омърсен от нечистото присъствие на езичници“ и се отправяше молба към всеки кораб в системата „да се приближи и да изчисти мръсотията“ от пленения съд. На честотата на транспортьора беше изпратено също компресирано и безполезно кодирано съобщение за математическата манипулация на хиперпространството от Кортана, която й беше позволила да скочи толкова близо от газовия гигант Прага.

Кортана унищожи комуникационния канал, но беше твърде късно. Съобщението беше изпратено и тя не можеше да върне обратно фотоните през космоса. Бързо заглуши всички комуникационни канали.

— Пипнах те! — изсъска тя.

— Езичници, езичници, езичници, езичници, езичници, езичници, езичници, езичници, езичници…

— Това е напълно достатъчно — отбеляза Кортана. — Ти и аз трябва да се разберем. — Тя намали проходите до паметта, разкривайки ИИ-то на Съглашението кодиран пласт след кодиран пласт.

— Тази система сега е моя.

Докато един функциониращ ИИ на Съглашението би бил награда за „Трети отдел“ на ВСР, точно този ИИ на Съглашението беше прекалено опасен. Тя не можеше повече да му позволи да продължи да съществува.

— Прави каквото искаш, искаш, искаш — изкрещя той. — Най-накрая ще отида в рая, за да бъда възнаграден, най-накрая, най-накрая, във вечността, вечността, вечността, вечно… в състояние, в което няма да мога да бъда копиран.

Любопитството на Кортана по отношение на това заявление нямаше вечно да бъде задоволено. Тя разкъса на части ИИ-то, започна да го изтрива и да записва структурата на кода му, докато го унищожаваше. Това беше равносилно на дисекция и тя го правеше бързо, ефективно и без угризения, докато не намери кода на ядрото му. Спря. Като че ли познаваше този код. Матриците му бяха влудяващо познати. Нямаше време да помисли защо. Записа го и изтри оригинала. ИИ-то на Съглашението беше унищожен, частите му бяха безопасно нарязани и складирани за бъдещо проучване. Ако разбира се, Кортана имаше бъдеще.

Тя проследи тринайсетте кораба на Съглашението. Те приближаваха и се насочваха към нейната позиция. Комуникационните й канали се задръстиха с фанатични заплахи и обещания към нея за унищожението й и това на пленения флагман. Там нямаше полезна информация и тя филтрира сигналите. Оръжията на бойните кораби на Съглашението загряха до матовочервено.

Кортана остана спокойна. След като разучи плазмените оръжейни системи на Съглашението, тя разбра защо се нажежаваха преди стрелба. Съхраняващата се плазма беше винаги гореща и готова за стрелба, но Съглашението не използваше ефективен метод за съсредоточаването и насочването й в управляема траектория. Те концентрираха заредените плазмени атоми в подходящата траектория, за да улучат конкретна цел и ги съсредоточаваха в магнитен балон. След което изстрелваха балона, а пулсиращите заряди, които го следваха, насочваха плазмата в целта. За по-оспорвано сражение оръжията на Съглашението разчитаха на сурови и груби изчисления и бяха ужасно бавни и прахоснически.

Тя стартира новата система, която беше разработила, за да контролира плазмата. Системата използваше електромагнитните импулси основно, за да подреди хаотичните движения на плазмените атоми, насочвайки траекториите им и единайсет степени от електронния им заряд в тънък като лазер стълбовиден лъч за една микросекунда. Това естествено беше изцяло теоретично.

Тя пробва стрелбата на трите предни плазмени установки и червени линии разрязаха черния космос, пресрещайки трите водещи крайцера на Съглашението. Щитовете им проблеснаха в оранжево, премигнаха и угаснаха. Плазмата, която изстреля Кортана се вряза в гладките корпуси на извънземните кораби. Разхвърча се кипящ метал и трите лъча преминаха през тях. Кортана местеше плазмените лъчи като скалпели — нагоре и после надолу, разрязвайки съдовете наполовина.

— Абсолютно точно — отбеляза тя, но запасите от плазма на предните три установки бяха изразходвани и трябваше да минат няколко минути, за да се презаредят.

Ако само разполагаше с по-добра електромагнитна система на този кораб, щеше да изобрети по-ефективен алгоритъм за управление на плазмата. Уви, по ирония на съдбата, схващанията на Съглашението за уравненията на Максуел бяха доста под нивото на човешките технологии.

Кортана осъзна, че случайно е унищожила ИИ-то на врага, преди да открие новата система за направляване на плазмата. Мисълта за преоборудването на флота на Съглашението с подобреното оръжие, беше прекалено ужасна за предвиждане. Тя осъзна също, че да остане да се сражава не беше най-мъдрото решение. Помисли за момент, дали да не унищожи и останалите сили на Съглашението. С подобренията в оръжейните системи щеше отново да победи. Но не си струваше да рискува Съглашението да плени направените от нея подобрения в технологията му.

Кортана стреля с плазмените установки на кърмата на „Възвишена справедливост“ и подобни на лазер лъчи проблеснаха в космоса. Един ескадрон от изтребители серафими беше унищожен, докато излитаха от близкия транспортьор. Във вътрешността на площадката за излитане на изтребители на транспортьора заклокочиха и се разпространиха експлозии. Тя не остана да се наслаждава на фойерверките. Кортана ускори по фланга директно към центъра на Рийч. Повърхността на планетата се устреми към нея. Чудеше се къде ли беше сега Главния и дали беше в безопасност.

— Не трябваше да му казвам да бъде внимателен — прошепна тя. — Той не е способен на това. Трябваше да му пожелая да победи. Джон е добър в това. В побеждаването.

Тя стартира свръхсветлинния генератор — пространството се изкриви, разтвори се встрани, образувайки процеп и светлина обгърна флагмана.