Ерик Нюланд
Първият удар (30)

Глава 29

2000 часа, 12-ти септември, 2552 г. (обновена дата по военния календар) / на борда на хибридния съд „Гетисбърг-Възвишена справедливост“, охраняващ база в системата Ериданус.

Адмирал Уиткомб, Главният командир, Фред и лейтенант Хейвърсън изскочиха от елеватора и влязоха в мостика на „Гетисбърг“. Образът на Кортана примигваше върху холографското устройство близо до звездната карта.

— Крайцерът на Съглашението е само на двеста хиляди километра — докладва тя. — И приближава бързо, пресичайки курса ни.

Адмиралът изрева няколко заповеди:

— Фред, поеми инженерния пулт, Хейвърсън навигационните системи, а ти Главен си на оръжеен пулт номер едно. Раздвижи го, активирай го и виж дали има системи, които сме пропуснали. Лейтенант, махнете ни от пътя на врага по курс 1–8–0 на 2–7–0.

— 1–8–0 на 2–7–0, тъй вярно — отвърна Хейвърсън. Той сложи предпазните си колани на пулта за управление на навигационните системи и пръстите му затанцуваха върху уредите. — Поемам по зададения курс, адмирале.

„Гетисбърг-Възвишена справедливост“ се обърна и навлезе по-дълбоко в астероидното поле.

Главния пристъпи към пулта за управление на оръжейните системи номер едно. Той беше обучен за управление на оръжейните системи на всеки клас бойни кораби на КУОН, но в действителност не беше стрелял с някоя от тях. „МАК“ оръдието на тази фрегата беше едно от най-големите оръжия в човешкия арсенал. Искаше му се да имат снаряди за него, защото би дал всичко, за да изстреля едно шестстотинтонно чудовище с обеднен уран към този крайцер. Той внимателно въведе команди по клавиатурата и тъмният екран оживя. Главния разгледа инвентара от оръжия на „Гетисбърг“.

Губернатор Джайлс се появи на трети преден дисплей със спокойно лице, за разлика от устните му, които бяха притиснати една в друга толкова силно, че образуваха само една тънка, бяла линия.

— Губернаторе — каза адмиралът. Гласът му беше равен и плътен, изразяващ абсолютния авторитет на командващия. — Ще направя маневри с „Гетисбърг“ и ще стрелям от изключително голямо разстояние с плазмената ни установка. Това ще свали щитовете на крайцера. Искам да се координирате с нашия ИИ и да изстреляте една от вашите ядрени бойни глави, докато щитовете им са неутрализирани, за да ги разкъсате на части.

— Брилянтна тактика — каза Джайлс и устните му се изкривиха в подигравателна усмивка — с изключение на един проблем. Нямаме ядрени оръжия. Тези, които засякохте в астероидното поле бяха само излъчватели на радиоактивно лъчение. Той сви рамене. — Блъфирахме.

Адмирал Уиткомб тихо изруга.

— Много умно, Джайлс.

— Просто трябва да използвате седемте плазмени установки на кораба си, адмирале — отбеляза губернатор Джайлс. — Това би трябвало да бъде повече от достатъчно, за да…

Адмиралът се засмя под мустак и се усмихна по същия подигравателен начин като Джайлс.

— Ние също блъфирахме. Имаме само една установка… и тя не работи достатъчно добре.

— Изглежда, че и двамата сме се надценили един друг — каза Джайлс. — При други обстоятелства това можеше да бъде много забавно.

— Наистина. — Уиткомб се обърна към Кортана. — Опитай се да засипеш с градушка този крайцер на Съглашението. Може блъфът ни да мине и пред тях.

— Те отговарят — отвърна Кортана. — Като оставим настрана религиозната реторика, изискват от нас да останем на място и да им предадем артефакта или ще открият огън.

— Предай им отговора ни — каза адмирал Уиткомб. — Стреляй, когато си готова, Кортана.

Установката на „Възвишена справедливост“ започна да загрява, като плазмата започна да се събира и съсредоточава в тънка рубиненочервена линия, която се изстреля напред… и образува широка спирала, която плъзна върху извития корпус на „Гетисбърг“. Нагретите до максимум газове изпариха парчета от останалата броня от „Титан-А“ и разкриха скелетната суперструктура на кораба.

— Какво по дяволите стана? — извика адмиралът.

— Анализирам — отговори Кортана. — Плазмената установка е изключена. В готовност съм, сър.

— Мога да придвижа флота си, за да атакува врага — каза Джайлс несигурно.

Адмирал Уиткомб прегледа предните екрани — Джайлс, приближаващият крайцер на Съглашението и астероидното поле, пълно с летящи по невидими течения скали. Той присви очи, след което отвърна:

— Те ще ви унищожат, преди да сте кихнали, губернаторе. И не разполагате с оръжие, което да пробие техните щитове. Не, аз ще им отвлека вниманието. Евакуирайте хората си.

— Разбрано, адмирале. — Едната вежда на Джайлс елегантно се повдигна и той се поклони. — Благодаря ви.

— Фред, придвижи ни с най-подходящата скорост. Хейвърсън, поеми по курс 0–9–0. Приближи ни до онзи къс скала с размерите на луна, намиращ се на двайсет хиляди километра дясно на борд.

— Флангова скорост — каза Фред. — Тъй вярно, сър.

— Курсът е променен — отвърна Хейвърсън.

„Гетисбърг-Възвишена справедливост“ се плъзна към огромната скала, а съглашенският крайцер бързо се приближи към тях. Вражеският кораб изчезна от екраните, когато заобиколиха към тъмната страна на астероида.

— Нов курс. Поеми по 1–8–0 — заповяда адмиралът. — Насочете цялата резервна енергия към двигателите и ги спрете всичките.

Дюзите завъртяха кораба обратно и през отслабения му корпус избоботиха вибрации, докато забавяше ход и накрая спря скрит зад скалата.

— Всички двигатели са спрени — съобщи Фред.

— Сър, неподвижни сме в космоса — каза лейтенант Хейвърсън и нервно прокара пръсти по пригладената си назад червена коса. — Традиционната тактика препоръчва скорост и маневреност в битка между два кораба.

— Не и в това астероидно поле — отвърна адмирал Уиткомб. — Но все пак беше добре, че отбеляза, че трябва да бъдем в състояние да маневрираме. Подравни носа ни с центъра на масата на астероида и ни прикрий, придвижвайки на обратен ход едната половина. Дръж ни извън обсега на вражеските оръжия колкото се може по-дълго.

— Запалвам дюзите. Придвижвам с едната половина на заден ход — каза Фред.

Корабът бавно зави под ъгъл към центъра на големия астероид и се прикри зад него.

— Кортана? — попита адмиралът. — Имаме ли установка с оръдия или не?

— Да, сър — каза Кортана, — но магнитните бобини на установката, които оформят и прицелват плазмения заряд са претоварени.

Адмиралът пое въздух и издиша раздразнено:

— Главен командир, разполагате ли с нещо на оръжеен пулт номер едно?

— Ракетните установки „Арчър“ са празни — отговори Главния. Той сканира дисплея, надявайки се, че е изпуснал нещо. — Нямаме снаряди за „МАК“ оръдието. Изстреляни са също и всички ядрени ракети „Шива“, сър. Единствените неща, останали в цевите, са три шпионски безпилотни апарата „Кларион“.

— Нямаме плазма и ракети — каза адмирал Уиткомб. — Можем да отворим един въздушен шлюз и да започнем да ги замеряме с камъни.

Да ги замеряме с камъни? Главният командир се чудеше дали биха могли да приспособят един снаряд, който да изстрелят с „МАК“ оръдието. Нека магнитните бобини да завъртят масата му, достигайки свръхзвукова скорост и…

Магнитни бобини?

— Сър — каза Главният командир. — Все пак можем да намерим начин да стреляме с плазмената установка. „МАК“ оръдието на „Гетисбърг“ разполага със седемнайсет суперпроводими бобини. Кортана може би ще успее да ги използва, за да оформи и насочи плазмата.

— Да — каза адмиралът, кимайки.

— Може би — коригира го Кортана и се загледа в космоса, размишлявайки. — Изчислявам намаляването на здравината на полето. Математическите символи, извиващи се по тялото й се увеличиха три пъти. Тя се намръщи. — Това щеше да бъде по-лесно, ако „Гетисбърг“ беше обърнат с долната си част към „Възвишена справедливост“. Сега ще трябва да направя предположение за смущенията, предизвикани от скачените корпуси, но все пак може да сработи. Командир, включете двигателите. Ще се наложи да калибрирам отново генерирания импулс, за да пасне на изходящото устройство за плазмата.

— Магнитните полета на „МАК“ оръдието се включват — каза Главния, докато въвеждаше командите. — Пренасочвам енергия от реактора на „Възвишена справедливост“.

— Няма да имаме достатъчно енергия, за да се движим бързо, ако се наложи — отбеляза Фред, гледайки как енергията, захранваща двигателите на „Гетисбърг“ се изразходва изцяло.

— Това не е проблем. — Адмиралът разсеяно подръпна края на мустака си. — Нямаше да можем да измамим този съглашенски крайцер дори и да имахме пълна мощност. Единственият ни шанс е да ги унищожим, преди те да унищожат нас. Изстреляй онези шпионски безпилотни апарати „Кларион“, Главен. Дръж на прицел района встрани от астероида, така че да можем да гледаме иззад ъгъла.

Главният командир не отделяше едното си око от премигващите показатели за здравината на магнитните полета на суперпроводимите бобини, докато програмираше курса на шпионските апарати. Изпратени от двете страни на огромния астероид, те щяха ефикасно да им осигурят допълнителен чифт очи, с които да наблюдават покрай изпречващата им се скала.

— Апаратите са пуснати — каза Главния и ги изстреля, а пухкавите следи от двигателите им изчезваха в далечината.

— Кортана — каза адмирал Уиткомб, — свържи системите си за прицелване със сигнала от безпилотните апарати. Искам да стреляме точно преди крайцера да прекоси сянката на скалата и да открие огън по нас.

— Работя по въпроса — отвърна тя. — Улавям колебанията на магнитното поле от прехвърлянето на енергия от „Възвишена справедливост“ към „Гетисбърг“.

— Безпилотните апарати са на позиция и имаме картина — каза Главния и прехвърли видеосигнала към предния екран.

Появиха се удвоени образи на съглашенския крайцер. По дължината на неговите три закръглени секции блестяха странични плазмени тръби и всяка установка стърчеше, изпълнена с енергия и готова за стрелба. Лазерните им батареи унищожаваха големите астероиди по пътя им, докато малките просто отскачаха от щитовете им. Бойният кораб ускори, след като навлезе в гравитационното влияние на астероида между тях.

— Те ще изстрелят снаряд, който ще заобиколи астероида — каза адмиралът. — Кортана, дай ми най-доброто си решение за стрелба и стреляй по твоя преценка.

Кортана присви очи и изчисления запроблясваха по тялото й.

— Екстраполирам курса и скоростта им — каза тя. — Хванах ги.

На оръжеен пулт номер едно Главния видя как ускоряващите бобини на „МАК“ оръдието на „Гетисбърг“ започват да пулсират, след което изскочи червена линия от енергия. Линиите на магнитното поле се издуха, щръкнаха навън и се деформираха асиметрично. Смущения преминаха по щитовете на неговата броня „Мьолнир“ и всяка електропроводима повърхност на мостика заискри, когато магнитните вълни проникнаха в кораба и се насочиха към установката на „Възвишена справедливост“.

Единствената им функционираща установка се нагря и плазмата се съсредоточи на върха й. Сияния се заизвиваха около самите себе си като малки слънчеви пламъци, вибрирайки и усилвайки се до оранжево и после до синьо-бяло.

— Почти стигна — извика Кортана. — Дръжте се.

Топката от сгъстена плазма се спука и веднага стопи дълга трийсет метра част от бронята и корпуса на „Възвишена справедливост“. Плазмата изчезна за части от секундата, след което изстрел от нагнетена енергия залъкатуши към астероида.

Съглашенският крайцер заобиколи астероида, прицели се в „Гетисбърг“ и стреля. Но преди това единственият изстрел на Кортана се заби в носа на вражеския кораб. Щитът на крайцера за миг проблесна в ярко сребристо и изчезна. Компресираната до максимум плазма се вряза в корпуса на бойния кораб, карайки метала, до който се докосваше, да се взривява. Плазмата се разклони и избухна по повърхността, докато се разпространяваше верижно през съда. Вторични експлозии започнаха да разкъсват корпуса на извънземния кораб. Ръбовете на разцепения му корпус заблестяха в червено и след това в бяло, докато супер нагрятата атмосфера изтичаше навън. Изстрелът разкъса инженерното отделение, разби реакторите им и целият боен кораб избухна в пламъци и започна да оставя следи от златни искри и угасващи, трептящи светлинки от статично електричество.

Петте плазмени изстрела, които съглашенският крайцер изстреля към „Гетисбърг“ се разсеяха в червена мъгла. Вече нямаше магнитна сила, която да ги оформи и насочи към избраната от тях цел.

Екипажът на мостика гледаше затихващите експлозии на предните екрани. Адмиралът каза:

— Статус?

Фред натисна екрана на инженерния пулт и докладва:

— Двигателите и реакторите са изключени. Магнитният импулс им е направил нещо.

Смущения преминаха по оръжеен пулт номер едно, когато Главния погледна нагоре и каза:

— Ускоряващите бобини на „МАК“ оръдието са непокътнати. Първият шпионски безпилотен апарат е унищожен. Изтеглям втория апарат, сър.

Холограмата на Кортана липсваше, но гласът й звучеше триумфално по говорителите на мостика:

— Установка номер три е разрушена. Но ако успеем да приведем в оперативна готовност някоя от останалите шест, ще разполагаме със страховит арсенал.

— Може да нямаме такъв шанс — отбеляза лейтенант Хейвърсън, като се наведе върху пулта за навигация. — Засичам обекти наоколо. Малки кораби. Цели дузини от тях. Прехвърлям образа на предните екрани.

Бронирани пеликани, кораби оксижени с приличащи на скелет корпуси, шепа изтребители „Джакхамър“ и странният призрачен кораб, клас „Хироптера“ се появиха на екрана.

— Флотът на Джайлс — заяви Хейвърсън. — И вече сме му в кърпа вързани, така както искаше, неподвижни в космоса.

— Входящо предаване — каза Кортана. — Изграждам връзка.

— Адмирал Уиткомб? — богатият и плътен глас на Джайлс се разнесе из мостика. — Мога ли да ви помогна с нещо? Например, да ви взема на буксир назад към нашата база, за да направим нужните поправки по корабите ви?

— Това е много любезно от ваша страна — каза адмиралът и седна обратно в стола на капитана.

Два товарни кораба клас „Ладен“ застанаха от двете страни на „Гетисбърг“ и се скачиха, след което двигателите им изръмжаха.

— Не разбирам — прошепна Хейвърсън. — В ръцете му бяхме.

— Не, не бяхме — отвърна адмирал Уиткомб. Той се намръщи и добави: — На губернатор Джайлс може и да не му харесва, но сега има нужда от нас. Съглашението няма да изпрати само един кораб. След като този не се завърне известно време, ще дойдат още. И то много. Това е само началото на битката, синко.

 

 

Джон и останалите другари от екипа му седяха в ремонтното отделение на „Гетисбърг“. Залата беше достатъчно голяма, за да побере цял „Джакхамър“, а стените, таваните и подът имаха роботизирани ръце, завършващи върха с оксижени, многофункционални инструменти и хидравлични преси. Три от ръцете имаха много силни прожектори, които бяха насочени към стените и осигуряваха ясна, чиста и индиректна светлина, която беше успокояваща за Главния, след като толкова много плазмени изстрели се бяха отпечатвали върху ретините му. Те бяха тук, защото адмирал Уиткомб беше заповядал на спартанците да поправят оборудването си и да поспят поне шест часа. Ремонтното отделение представляваше солидна и подсилена зала, която не би пропаднала в случай, че ги атакуват отново.

Линда седеше в ъгъла, а шлемът й, задният нагръдник и раменната част от нейната броня „Мьолнир“, бяха свалени. Фред и Уил използваха двете роботизирани ръце, за да държат на място бронята й. Те сменяха повредените плоскости и компоненти с резервните части, които бяха намерили в съоръжението „Крепост“ на ВСР на Рийч. Страшни червени белези кръстосваха бледото тяло на Линда — единственото външно доказателство за двойната операция за трансплантиране на органи. Напълно в разрез със съветите на д-р Хелси за строга почивка на легло, Линда беше слязла накуцвайки долу със своя екип. Тя седеше с кръстосани крака пред разглобен снайпер СРС99Ц и подбираше жирокомпенсатори, оптики и адаптивни структурни обшивки за цеви. Линда продължаваше да сглобява отново прецизно направеното оръжие с грижите на любяща майка, милваща своето новородено.

Без да откъсва очи от пушката си, тя каза:

— Сега знам какво трябва да направите, за да извършите двудневни поправки в това снаряжение.

— Чух — отбеляза Фред, — че си прекарала цялото време също в сън.

— Затова обича да стреля със снайпер — отвърна Уил. — Хванах я да хърка последния път, когато беше на пост в онази кула на Европа.

Джон беше доволен, че можеха да се шегуват със завръщането й от оня свят. Въпреки това той не можеше да се присъедини към тях. Беше поел отговорността на командването и старшина Мендес го беше научил да потиска външните си емоционални реакции, за да запази авторитета си. Точно сега обаче това не му харесваше.

Кели се претърколи и се събуди. Тя сръчка Грейс и двете седнаха, разтърсвайки шлемовете си.

— 4:00 — каза им Кели. — Това прави точно шест часа.

— Все едно беше петминутна дрямка — измърмори Грейс. — Сякаш току-що затворих очи. Шегуваш се, нали?

Кели погледна към Линда и показа с двата си пръста през шлема жеста за усмивка. Линда й отвърна с оскъдна, вяла усмивка.

Усмивката се стори странна на Джон. Той също искаше да се усмихне, но нищо, освен Линда не му беше давало повод за това от много време насам — нито ордите бунтовници, мотаещи се наоколо и в „Гетисбърг“, на които адмирал Уиткомб прекалено много се доверяваше, нито неизбежното завръщане на силите на Съглашението, преди да бъдат поправени двигателите и оръжията им… и разбира се, нито стотиците мъртви членове на екипажа на „Гетисбърг“, които те бяха събрали и струпали в товарно отделение номер седем.

Лекото щракване на метал върху метал постави нащрек всички спартанци в залата. Пистолети и пушки, извадени със светкавични движения, се насочиха към страничния люк, който се отвори със скърцане.

Сержант Джонсън и ефрейтор Локлиър стояха в преддверието замръзнали.

— Никой не ми е казвал за тази практика за прицелване — измърмори Локлиър. — Поне да бях изрисувал око на бик върху гърдите си.

— Главен командир — каза сержантът, — докладвам както бяхте поискали.

Джон кимна и свали оръжието си, както и останалите спартанци.

— Влезте, пехотинци.

Докато прибираше оръжието в кобура си, Джон докосна с ръка отделението в колана си, в което се намираха паметовите кристали на д-р Хелси. Не беше решил кой да даде на лейтенант Хейвърсън. Трябваше ли да жертва сержант Джонсън, за да спаси милиарди от потенциално заразяване с микроорганизмите на Потопа? А имаше ли някакво значение? Той имаше всякакви причини, за да вярва, че Потопът е унищожен заедно с Хейло, но какво щеше да стане, ако грешеше?

— Исках и двамата да слезете тук долу, за да ни помогнете да обсъдим тактическите алтернативи — каза им Джон.

Интеркомът се оживи и той чу гласа на д-р Хелси:

— Главен командир?

— Да, докторе?

— Кели ми трябва в четвърти медицински център — каза тя. — Нуждае се от една последна инжекция от дермакортикови стероиди. А мога да използвам помощта й и по други въпроси.

Джон кимна към Кели. Тя бавно се протегна, стана, въздъхна и излезе от залата.

— Веднага се връщам — каза, прегъвайки обгорелите си ръце. — Не планирайте поражението на съглашенската империя без мен.

— Тя е на път, докторе.

Интеркомът се изключи.

Главният командир се обърна към спартанците и пехотинците.

— Да видим какво знаем и дали сме пропуснали нещо, някаква възможност да използваме плана на врага. — Той постави едно устройство за обработка на информация, върху чиято повърхност блестеше звездна карта, на пода.

— Съглашението е на път към Земята — каза им той. — Съглашенските сили се събират около една бойна станция, след което всички вкупом ще направят хиперпространствен скок към Слънчевата система.

— И какво става тогава? — попита Фред.

— Ако предположим, че ние първи стигнем до Земята — отвърна Линда, — нашият флот ще ги причака и — тя дръпна затвора на пушката си с едно щракване — ще ги посрещне топло.

— Но какъв шанс ще имат силите ни? — попита Уил. В гласа му нямаше страх, а само хладна логика. — Видяхте доклада на Кортана. Ще има стотици съглашенски бойни кораби. Не мисля, че нашият флот, а дори и орбиталните „МАК“ платформи на Земята, биха могли да отблъснат такава сила.

— Не — тихо каза Главния. — Те не могат да спечелят. Ще опитат. Но евентуално Съглашението ще успее да унищожи една от орбиталните „МАК“ платформи, ще се промъкне и ще извади от строя наземните генератори. Точно както на Рийч.

Фред видимо потрепери.

Локлиър завъртя червената кърпа, която беше завързал на бицепса си.

— Значи ще трябва да наблюдаваме още една битка в космоса? — изсъска той. Юмруците му потрепнаха от едва забележим гняв. — Трябва да има начин да се доберем първи до онези копелета и то на Земята, където можем да спечелим. По дяволите, бих пробвал шансовете си дори в ръкопашен бой. Бих предпочел всичко друго, само не и да се нося в нулева гравитация и да наблюдавам как Земята гори.

— Какво ще кажете за първоначалната ни мисия? — попита Линда. — Да намерим родния свят на Съглашението?

— Наш приоритет трябва да бъде да предупредим Земята — отговори Главния — Адмирал Уиткомб би настоявал… и той разполага с пълномощията да отмени нашата мисия.

— Но няма място между нашето местоположение и Земята, върху което бихме могли да проведем сражението с тях — каза Локлиър. Той отпусна юмруци и свали поглед към палубата. — Понякога — прошепна — наистина мразя тази война.

Сержант Джонсън раздвижи уста, но не каза нищо. Той постави ръка върху широкото рамо на Локлиър и прошепна:

— Дръж се, пехотинецо. Опитай се…

Погледът на сержанта попадна върху устройството за обработка на информация и звездната карта.

— Чакайте малко. Какво казахте за това, че няма място между тук и там, върху което да се бием? Той се ухили и вдигна устройството. — Какво е това? — Натисна една точка върху картата, премигна с очи и прочете ситните букви. — Това е… „Неравен слон“?

— „Непреклонен първожрец“ — поправи го Главния. — Според Кортана, това е контролният команден център, мобилна космическа платформа, където флотът на Съглашението ще се събере преди последния скок към Земята.

— Ами ето ви го мястото — каза сержант Джонсън. — На това „слонско“ нещо.

Уил стана и отиде до устройството за обработка на информация.

— Съвпада и с времевия график. Тази станция е на път към Земята.

— Можем да излезем от хиперпространството с по-малък кораб — предложи Фред. — Влизаме и…

— И правите това, което вие спартанците умеете най-добре — каза Локлиър. — Прониквате, убивате и вдигате всичко във въздуха. Ако има място в тази операция за пехотинец от ОСБР, бройте и мен.

Главният командир погледна към устройството за обработка на информация, после към екипа си, Локлиър и сержанта. Те бяха прави — за първи път знаеха кога и къде ще се намира Съглашението. Ако удареха врага достатъчно силно, можеха да го спрат, преди да атакува Земята… и да отложат Армагедон.

Главният командир издаде бързи като стрелба заповеди:

— Фред, Уил, сглобете костюма на Линда колкото се може по-скоро.

— Локлиър, ти се захващаш отново с оръжията. Намери всеки пистолет, пушка, чанта с патрони и къс експлозив на този съд и ги домъкни до платформата за приземяване на „Възвишена справедливост“.

— Грейс, Линда и сержант Джонсън, пригответе онзи съглашенски спускателен кораб за последния му полет. Подсилете корпуса му за преход от хиперпространството към нормалния космос. Аз ще представя този план на адмирал Уиткомб и ще го накарам да разбере, че това е единственият начин. Ще проведем тази битка със Съглашението. Ще нанесем първия удар.