Айрис Йохансен
Вихреният танцьор (23)

Послеслов на автора

В този роман факти и измислица са толкова тясно преплетени, че са уместни някои разяснения.

При описването на историческия фон — нрави и обичаи, облекло, злободневна политика — се придържах строго към историческите извори.

Черната смърт, която и вилняла сред населението на Стария континент още през четиринадесети век, се е срещала в единични случаи и през следващите две столетия.

Що се отнася до Борджиите, то интелигентността, алчността, бруталността и безскрупулността на папа Александър и неговия син Чезаре се предостатъчно документирани. По тази причина положително е допустимо да са одобрили едно злодеяние, каквото е извършено в Мандара, макар фактът да не е засвидетелстван. Баща и син наистина са заболели в един и същ августовски ден — предположението, че са били отровени, е близко до ума. Някои историци се придържат към тезата за опит за убийство, докато други застъпват мнението, че Борджиите са се разболели от малария, след като яли и пили с кардинал Адриано Корнето в неговото лозе под открито небе. Разбира се медицинските познания през онази епоха са били оскъдни и отчетите за заболяванията са редки, така че нито едно от двете твърдения не се подкрепя с доказателства.

Ужасният съучастник на Чезаре Борджия Микелото Корела вечерта след смъртта на папа Александър ограбва неговата съкровищница. Покоите на Александър в Торе Борджия са оплячкосани от прислугата му, докато трупът остава без надзор през нощта. Следователно е съвсем допустимо в цялата тази суматоха някой да е проникнал безпрепятствено във Ватикана.

Олеандърът действително притежава описаното смъртоносно въздействие и бил много разпространен в Италия през Ренесанса. Макар че отровителите по онова време били предимно несръчни в занаята си чираци, както твърди Лоренцо, то твърде възможно е майстор като Лоренцо Вазаро да е открил действието на растението и да го е използвал за свои цели.

Толкова за фактите.

Възможно ли е измислените събития наистина така да са протекли?

Ренесансът е бил време на кадифе и доспехи, на крайна мизерия и невъобразим разкош, на чума и смърт от засада, на светци и грешници, на Микеланджело и Макиавели. Това е било епоха, в която светът изживява прераждане, едно дръзко преображение, според представите на онези, които са разполагали със силата да го завладеят и задържат.

Разбира се, тази история би могла да се случи точно така.