Сандра Браун
Пламъци (29)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА

— Джоди!

Джоди Такет седеше на пода в ъгъла, подвила крака под бедрото си. До нея лежеше пистолет, с който явно бе извършено убийството. Беше в съзнание, но лявата половина на лицето й бе парализирана. Беше олигавила блузата си.

— Получила е удар. — Лара отстрани Кий и коленичи до майка му. — Обади се на 911.

— Не си струва. Умирам. Искам го. Вече мога. — Думите на Джоди излизаха замазано, съгласните почти не се чуваха. Всички звуци бяха отворени като устните й. Гласните бяха гърлени. Но Джоди се мъчеше ла я разберат. — Не можех да я оставя.

— За какво да го оставиш. Джоди? — Кий приклекна до нея. — За какво да го оставиш?

Лара позвъни на 911. За втори път от дванайсет часа насам поиска две линейки — една за Джоди, друга за Рандъл. После се върна на мястото си до Джоди и нави маншета за мерене на кръвното около горната част на ръката й.

— Сигурно е дошла веднага след мен — обясни на Кий. — Паднала е точно там, където стоеше, преди да изляза.

— Не можех да го оставя да каже за Кларк — Джоди се бореше с всяка дума.

— Не говорете, госпожо Такет — промълви тихо Лара. Свали маншета и впи пръсти в китката на Джоди, за да провери пулса й. — Скоро ще пристигне помощ.

— Какво за Кларк? — Кий придържаше с длан тила на Джоди. — Какво е знаел Рандъл Портър за Кларк, което не си искала да разкаже?

— Кий, моментът не е подходящ. Тя е много зле.

— Пръснала е мозъка на мъжа ти! — изкрещя на Лара. — Защо, по дяволите? Искам да знам какво е подтикнало майка ми към убийство. Ти имаш ли представа?

— Разстройваш пациентката ми — отвърна напрегнато.

— Господи! Значи знаеш. Какво е то?

Тя мълчеше.

Той погледна към Джоди и осъзна, че тя свирепо се напъна да сподели нещо, преди да е станало късно.

— Джоди, какво е то? Да не би да е знаел нещо за удавянето на Кларк? Да не би да е било политическо убийство под формата на злополука? Кларк знаел ли е, че Портър е още жив?

— Не. — Джоди умоляващо изви очи към Лара. — Кажи му.

Лара бавно поклати глава, после кимна решително.

— Не. Не.

— Лара, за бога! Той ми беше брат. — Кий протегна ръка през Джоди и улови брадичката на Лара, за да обърне лицето й към себе си. — Какво знаеш, което аз не знам? Какво е знаел Портър, което е представлявало такава заплаха за Кларк, та дори и мъртъв? Каквото и да е, заради това Джоди не те искаше в Идън Пас нали? Страхуваше се, че ще издадеш тайната.

— Портър… — изхриптя Джоди. — Портър беше…

— Не, госпожо Такет — замоли я Лара. — Не му казвайте. С това нищо няма да се промени, само ще му причините болка. — Погледна Кий. — Не я питай. То я съсипа. Заради него извърши убийство. Забрави го. Умолявам те, Кий, забрави го.

Апелите й увиснаха във въздуха. Той се надвеси над Джоди, докато лицето му беше на една педя от нейното.

— Портър беше какво? Кроял е нещо с Кларк? Да не би Кларк да е бил замесен в някаква политическа машинация, от която не е могъл да се изклинчи? Незаконна сделка за оръжие? Може би наркотици?

— Не.

— Кажи ми, Джоди — настоя тихо той. — Опитай се, моля те. Кажи ми. Трябва да знам.

— Рандъл Портър беше…

— Да, Джоди? Какво?

— Не, Кий. Моля те. Моля те.

— Млъкни, Лара. Рандъл Портър беше какво, Джоди?

— Любовник на Кларк.

Няколко секунди Кий не помръдваше. После рязко вирна глава и впи поглед в очите на Лара.

— Брат ми и Портър?

Лара се смъкна до стената. Предпочиташе тайната, която безумно бе жадувала да разкрие цели пет години, сега да бе умряла с Джоди Такет, за да не гледа как по лицето на Кий се разлива мъчително разочарование, подобно на разплискано черно мастило.

— Били са любовници? — Гласът му беше станал крехък и сух като стар пергамент. Късаше се на всяка дума.

Тя кимна покрусено.

— Онази сутрин във Вирджиния брат ми е бил в леглото с Портър, а не ти. Ти си ги заварила.

По бузите й се стичаха сълзи. Избърса ги с юмрук.

— Да.

— Господи! — изруга и стисна зъби. — О, господи! — подпря лакът на свитото си коляно, зарови пръсти в косата си и похлупи челото с длан. Изкара няколко тежки мига в тази страдалческа поза.

Накрая вдигна глава и погледна към майка си.

— Кларк ти е признал всичко, нали?

— Когато даде…

— Когато е купил мястото за Лара — подсказа Кий. Джоди кимна незабележимо. Очите й плуваха в сълзи. — поискала си да знаеш защо ще прави такива щуротии за жената, провалила живота му. Той не е издържал и ти е казал. Сигурно си го проклела или си се отрекла от него. И той се е самоубил.

От гърдите на Джоди се изтръгна ужасен звук.

— Кий, пощади я — прошепна Лара.

Но той съвсем не бе настроен да я изтезава. Провря ръце под нея и я вдигна до гърдите си. Тя изглеждаше мъничка и безпомощна в яката му прегръдка, жената, която намести красота, с ум, се бе домогнала до прочутия плейбой от Идън Пас, която бе подтикнала Фъргъс Уинстън към криминални престъпление, за да потърси отмъщение и десетилетия наред, внушавала боязлива почит у своите подчинени, а в цял град безусловна вярност.

Кий изтри лигите от брадичката й с палец, сетне облегна глава върху темето й.

— Няма нищо, мамо. Кларк е умрял, знаейки, че го обичаш. Знаел е.

— Кий. — Тя промълви името му, не с укор, а разкаяно. Успя да повдигне ръката си ида я сложи на рамото му. — Кий…

Той стисна очи толкова силно, че от тях се процедиха сълзи. Линейката пристигна, но Кий продължаваше да я държи в обятията си, шепнеше й утешително като на малко дете и нежно я полюшваше.

Но Джоди Такет вече бе мъртва.

 

 

— Благодаря ви, господин Хоскинс. — Оли лично бе пренесъл продуктите до колата й и ги бе натоварил в багажника.

— Пак заповядайте, д-р Малори.

— Как е госпожа Хоскинс?

Той измъкна една носна кърпа от задния си джоб и невъзмутимо попи очи.

— Не я бива много. Все седи в стаята на Танър. Бърше прахта. Толкова често чисти килима с прахосмукачката, че вече го е протрила. Ни яде, ни спи.

— Защо не я доведете да я прегледам? Мога да й предпиша слабо успокоително.

— Благодаря, д-р Малори, но нейният проблем не е физически.

— Скръбта понякога води до редица заболявания. Знам това. Нека да намине към мен.

Той кимна, отново й благодари и се върна към задълженията си в „Бързо и евтино“. Този ден бе един от най-натоварените дни супермаркета, срядата преди Празника на благодарността. Тексас стрийт гъмжеше от народ.

Група доброволци окачваха новогодишни украси, опъваха гирлянди с многоцветни лампички през улицата и закрепваха един Дядо Коледа с каубойска шапка и ботуши върху покрива на банката. Минувачите даваха спонтанни съвети.

Въпреки неотдавнашното бедствие, животът в Идън Пас продължаваше.

Лара тъкмо се канеше да изкара колата си от платения паркинг, когато линкълнът на Кий внезапно се залепи зад нея и й препречи пътя. Той слезе и се шмугна между колата й и някакъв пикап, спрян от другата й страна.

Пронизителното изсвирване на клаксон и нечий вик отново привлякоха вниманието му към улицата.

— Ей, Такет, ще я мръднеш ли тая жълта дрисня или не? Заприщил си цялата проклета улица.

Кий се провикна в отговор:

— Заобиколи я, бе скапаняк такъв! — С добродушна усмивка той показа среден пръст на приятеля си Опосума. Още се смееше, когато стигна до шофьорската врата на Лара, почука по стъклото и смъкна авиаторските си слънчеви очила. — Хей, док, как е хавата?

Не се бяха виждали от смъртта на Джоди. Щом той се държеше така небрежно и тя щеше да отвърне по същия начин, макар че сърцето й се разтуптя.

— Мислех, че си заминал за Аляска.

— Следващата седмица. Обещах на Джейнълин да остана поне до Деня на благодарността. Те с Буи за първи път ще го празнуват заедно. Тя адски държи на присъствието ми, за да разрежа пуяка.

— Доведе го да се запознаем.

— Кого, пуяка ли?

Тя завъртя очи, давайки му да разбере, че е оценила шегата му.

— Зет ти много ми хареса.

— Да, и на мен. Особено, дето се впряга да не би хората да си мислят, че се е оженил за Джейнълин заради парите й. Работи като вол, за да докаже, че не е вярно. Проверява всеки Такетов кладенец за нарушения на безопасността. Даже е готов да се кори за поразията, дошла от седми номер, но Джейнълин не дава и да се издума. Усещал е, че нещо не е наред. Но стана късно, преди да надуши какво точно. Както и да е, направо са оглупели от любов. Чувствах се излишен. Щом се махна, къщата ще остане изцяло на тяхно разположение. Приписах на Джейнълин моята половина.

— Щедър жест.

— Не ми навява хубави спомени. Нито един. Може би те ще съумеят да я превърнат в по-щастлив дом за своите деца — поклати глава и се изкиска. — Кой би могъл да предположи, че Джейнълин ще се ожени тайно? — С по-тих глас добави — И малко е сбъркала в сметките с времето. До гроба все ще се обвинява, че не е била край Джоди, когато е получила удара.

Отново беше започнал да вика на майка си „Джоди“, но Лара си спомняше с каква нежност я прегръщаше и как й каза „мамо“, преди да умре.

— Разправи ли на Джейнълин за Кларк?

— Не. Какъв смисъл би имало? Беше й достатъчно тежко да научи, че Джоди е убила съпруга ти.

Беше проведено следствие. Кий изтъкна умопомрачението на Джоди като причина за извършеното насилие. Заяви пред съдията, че поради замаяното си състояние, тя е свързала внезапната поява на Рандъл Портър със смъртта на Кларк. Застреляла го е, смятайки, че защитава детето си. Съдът се хвана на въдицата. Във всеки случай убийцата бе мъртва. Делото бе приключено. Понякога системата да се действа според симпатиите бе най-справедлива.

Той втренчи сините си очи право в Лара.

— Можеше да кажеш истината на следствието.

— Както сам спомена преди малко, какъв смисъл би имало? Никой нямаше да ми повярва преди пет години. И тогава не можех да докажа нищо, както и сега, а освен това, всичко би се проточило до безкрайност. Радвам се, че най-сетне свърши. Най-важното за мен е, че за смъртта на Ашли бе отмъстено.

Беше дала тялото на Рандъл за кремиране, понеже преди няколко години му бе правила официално погребение, смяташе, че не е длъжна да устройва нов спектакъл на обществото. Тя бе отслужила частна панихида за него в Мериланд. Само неколцина негови колеги бяха поканени да присъстват.

— Какво стана със замисъла на Портър, скалъпен съвместно със Санчес? — попита Кий.

— Когато президентът се обади да ми изкаже съболезнованията си, аз изразих несъгласие с оценката на покойния ми съпруг за положението в Монтесангре. Уведомих го, че двамата с теб сме били непосредствени свидетели с каква ожесточение се отнася Ел Корасон към собствените си войници, както към своите врагове. Заявих му, че от гледна точка на американска гражданка, не бих желала моите данъци да отиват за поддържането на този режим.

— И на мен ми се обади. Казах му същото, но с доста по-остър език.

— Представям си.

Той се облегна на очукания пикап, паркиран отстрани, сви едното си коляно и се подпря с подметката на ботуша върху хлътналата врата. Целият му вид говореше, че си е баш на мястото, удобно издокаран в типичната тексаска униформа — дънкови панталони и дънково яке. Поривистият есенен вятър развяваше тъмната коса около главата му. Очите му бяха една степен по-наситени от цвета на небето.

Изгаряше от копнеж по него.

— Мислех, че напускаш Идън Пас, док.

— Промених намерението си и отново отворих клиниката. Хората най-после ме приеха. Работата върви толкова добре, че пак взех Нанси. А тя вече настоява за помощничка.

— Честито.

— Благодаря.

Настъпи продължително мълчание и те се чудеха накъде да извърнат очи.

— Марион Ленард е бременна — съобщи му тя. — Няма да се сърди, че съм ти казала. Веднага го обявиха със съпруга си на всеослушание. Тя беше сред първите ми пациентки, когато отново започнах да приемам.

— О, това е хубаво. — Той кимна дълбокомислено. — Значи не е имало нищо вярно в слуха, че ще те съдят за лекарска грешка?

— Предполагам, че да. Просто не са приели да играят ролята, отредена им от Джоди, като е дала тласък на мълвата.

— Чете ли отчета на Отдела за тютюн, алкохол и огнестрелни оръжия, който излезе във вестника? — попита той.

След няколкоседмично разследване федералната агенция беше публикувала разкритията си. Експлозията в „Зеления бор“ била предизвикана от незаконен газопровод, свързващ седми кладенец на „Такет Ойл“ с мотела. Газта била използвана за отоплението и охлаждането на комплекса. От теча в газопровода рядко използваният младоженски апартамент се пълнел с природен газ, който нямал мирис. В един момент той се сгъстил до взривоопасно равнище. Искрата от късото съединение в електричеството била достатъчна, за да причини експлозия.

Фъргъс Уинстън, въпреки съвета на адвоката си, се призна за виновен по всички отправени обвинения и от седмици изтърпяваше доживотната си присъда.

Дарси затвори къщата им и напусна града. Вилнееха всевъзможни слухове. Някои казваха, че нощем бдяла край гроба на Хедър, а денем край затвора, дебнейки да убие Фъргъс. Други разправяха, че е превъртяла напълно и е настанена в психиатрия. Трети пък говореха, че се е лепнала за някакъв второстепенен бейзболист и битува с него нейде из Оклахома.

— Доколкото разбирам — каза Лара — Фъргъс се е прикачил към старото разширение.

— Точно така. Отначало са били едно. Изгаряли са газта в кладенеца, после дядо ми е решил да продава и газта, редом с петрола. И е запечатал този тръбопровод. Както и да е, разширенията станали незаконни. Фъргъс е знаел за него, отворил го е и го е прокарал до мотела си. Години наред е ползвал безплатно газ и сигурно се е надсмивал тайничко.

Разговорът отново секна. Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Лара посегна към ключа за запалването.

— Е, по-добре да изчезвам. Имам замразени продукти в багажника.

— Преди оная сутрин знаеше ли, че Кларк и мъжът ти са любовници?

Не очакваше въпроса му. Ръката й пусна ключа. Той приклекна до вратата на колата й, така че лицата им се изравниха. Леко сключи ръце и облегна китки върху спуснатото стъкло.

— Знаеше ли?

— Нямах представа — отвърна тихо тя. — Когато ги видях, направо се вдървих. Но само за миг. После се смахнах. Изпаднах в истерия.

— Кой извика пресата?

Дори не й мина през ум да отбегне въпросите му или да замаже отговорите си с по-меки изрази.

— Телефонът на нощното шкафче до леглото ми иззвъня. Събудих се и вдигнах слушалката. Човекът насреща се представи за близък приятел на Кларк. Нарече го с какви ли не грозни имена. — Лицето на Кий се сгърчи от болка, но Лара продължи неотклонно: — Попита ме дали знам, че Кларк го е зарязал заради мъжа ми. После затвори. Взех го за някакъв маниак и се обърнах, за да кажа на Рандъл. Но неговото легло беше празно. Станах и тръгнах да го търся.

Тя наведе глава и разтри челото си с палец и показалец.

— Намерих ги в спалнята на Кларк. По-късно съобразих, че сигурно същият човек се е обадил на медиите и им е казал, че във вилата е на път да се развихри сензационна история. Все едно, репортерите се появиха броени минути след моето разкритие. Кларк също изпадна в небивала истерия. На Рандъл му хрумна да го представим като… — Сви рамене и въздъхна. — Останалото ти е известно.

Кий забълва ругатни по адрес на посланика Портър.

— Защо оня от телефона не е излязъл да опровергае скандалните писания за теб?

— Предполагам, че се е уплашил — отвърна тя. — Все едно, нали успя да постигне каквото искаше. Провали сенатора Такет.

— Можеше да ги разобличиш, Лара. Защо не го направи?

Тя се засмя невесело.

— Кой щеше да ми повярва? Рандъл бе имал връзки с други жени. Цели купища. Те щяха да се закълнат, че е напълно хетеросексуален, както си и беше.

Веждите му се сключиха озадачено.

— Знаел е за предпочитанията на Кларк и ги е използвал — каза тя. — Изглежда, услуга за услуга. На Рандъл не беше чуждо този род жестоко изнудване. Използваше Кларк. Използваше и мен. Беше готов на всичко, за да постигне желанията си.

— Като например да се преструва с години на мъртъв.

— Да. И въобще не се притесняваше, че дъщеря ни е загинала в кръстосан огън. — поколеба се дали да подхване следващата тема, защото беше деликатна по няколко причини. — Кий… — Отвърна очи от неговите. — Нямах доверие в Рандъл и затова не изтръгнах от него признание за бисексуалните му наклонности. Всъщност, подозирам, че е бил любовник и на Емилио. Както и да е, още през първото тримесечие на бременността направих обширни кръвни изследвания на Рандъл и на себе си. Не исках да заразя детето си със СПИН. Резултатите и на двамата бяха отрицателни, но аз нито веднъж не рискувах повече. Нощта, когато заченах Ашли, което стана само няколко седмици преди произшествието, беше последната, когато спах с Рандъл. — Срещна устремения му поглед. — Съвсем последната.

— Не съм те питал.

— Но имаш право да знаеш.

Втренченият му взор беше обезпокоителен. Около тях цареше суматоха и гълчава, а те бяха налегнати от тежка тишина. Тя намери утеха в звука на собствения си глас.

— А що се отнася за доверието към мен — схващането „невинен до доказване на противното“ е мит. Още преди да се съвзема напълно от шока, че съм заварила съпруга си в леглото с друг мъж, бях заклеймена като прелюбодейка, хваната на местопрестъплението. Ако бях понечила да разкрия истината, постъпката ми щеше да бъде изтълкувана съвсем наопаки, че търся оправдание със злобен контраудар.

Тя тъжно поклати глава.

— Щом ме заснеха как мъжът ми ме избутва по нощница от вилата на Кларк, моментално ми лепнаха дамгата.

— Мислех, че брат ми притежава повече честност и не би оставил друг да опере пешкира вместо него.

— Той бе повлечен от лъжата на Рандъл, както и аз. Последствията от нея бяха толкова грандиозни, че не можеше да си позволи да каже истината. Но за разлика от Рандъл, съвестта го е гризяла. Подарявайки ми лечебницата тук в Идън Пас, се е опитал да ме обезщети, да ми признае, че съжалява за станалото. — Усмихна се кисело. — Не го съди прекалено строго, Кий. Живял е като прикрит хомосексуалист години наред. Сигурно се е чувствал ужасно самотен и нещастен.

— Още не мога да се примиря, мъча се да препокрия образите на брата, когото познавам, с онзи на мъжа, който е легнал с Рандъл Портър. Непрекъснато се сещам за едно лято, когато бяхме заедно на лагер. Естествено, правехме каквото правят всички пубери, щом се озоват насаме. Удряхме си чекии, докато ни засмъди. Състезавахме се кой ще се изпразни по-далече, за бога. Щом сме били толкова близки, защо не е споделил нищо с мен?

— Може тогава да не е знаел.

— Може. Но когато стана сенатор, вече е знаел. В нощта на изборите, след като противникът му прие поражението си и цялата дандания приключи, напихме се до козирката, за да отпразнуваме случая. — Усмихна се на скъпия спомен. — На другата сутрин трябваше да се срещне с представителите на печата при наличието на кански махмурлук. Заплашваше, че ще ме убие за тоя номер. Когато за последен път го видях жив, пак се шегувахме за издънването.

Усмивката му постепенно угасна. Втренчи се невиждащ пред себе си.

— Жалко, че не ми е доверил слабостта си.

— А ти щеше ли да я приемеш?

— Иска ми се. — Стисна очи за миг. — Мнението на Джоди за хомосексуалистите не беше тайна — подхвърли язвително. — Даже Хитлер е бил по-толерантен. Сигурно е последвала страхотна сцена, когато Кларк й е казал.

— Убедена съм, че и за двамата е имало жестоки поражения.

— Онова, което му е надумала, го е тласнало отвъд ръба. — Изправи се и пъхна ръце отзад в джобовете на дънките си, с дланите навън. Погледна в краката си, подпря се върху токовете на ботушите, после рязко се отпусна напред и подметките изшляпаха по настилката. Биваше я за тия работи, да довежда хората до ръба. Биваше я, по дяволите! — Изсмя се презрително при тази неточност. — Беше направо спец. Знаеше съвсем точно кое винтче да завърти, кога и колко да го затегне. Просто не можеше да не юрка хората, както й скимне. Ту Кларк, ту Джейнълин, ту мен, ту баща ми. — Внезапно вдигна поглед! Оставила ми е писмо.

Лара се прокашля.

— Да, Джейнълин ми спомена за него.

— Каза ли ти какво пише?

— Не. Само сподели, че всеки от вас е получил по едно писмо, което да отвори след смъртта на Джоди.

— Да, ами датата на моето сочи, че го е писала, докато сме били в Монтесангре. — Устните му увиснаха в краищата и той леко сви рамене. — Та всички сме били под впечатлението, че мрази татко, задето тича подир чужди жени и я зарязва за дълги периоди от време. Но според писмото, истината е, че тя го е обичала. До полуда, както твърди. Безумно. Това са точните й думи.

Главата му беше сведена надолу, очите му забити в ботушите.

— Обичала го, а той я наранявал. Жестоко. В писмото се казва, че всеки път, когато той, ъъъ, подхващал нова връзка, сякаш я пробождали с нож право в сърцето, защото съзнавала, че не е хубава и жизнерадостна жена. Нито притежава качества, с които да задържи интереса му. Давала си сметка, че се е оженил за нея единствено, за да се измъкне от неприятна клопка. Но никога не е знаел, а дори да е знаел, му било безразлично, че тя искрено го е обичала. Според неговите разбирания това е бил брак по сметка. Джоди можела да управлява „Такет Ойл“ според прищевките си, а той използвал наличието на съпруга като спасителна мрежа. Ако кръшкането му го е забъркало в някоя каша, не лоша сделка, само дето Джоди го е обичала и изневерите му болезнено са я накърнявали.

Извади ръце от джобовете си и ги потри една в друга, после обърна дланта си нагоре и взе да я изучава, сякаш се мъчеше да разгадае заплетените й линии.

— И — каза той след дълбока въздишка — причината, изтъкната в писмото й, да се отнася винаги толкова сурово с мен, била защото съм приличал досущ на баща си. Външно, по характер, както и в стремежа си непрекъснато да се забавлявам. По-късно даже съм започнал да правя поразии и да ходя по жени като него.

— Тя… тя, ъъъ, казва, че ме била обичала през цялото време, но щом ме погледнела, изпитвала болка. В деня на раждането и той бил с друга. Бил съм жив спомен за този случай, затова било невъзможно да ме обсипва с нежност. Главно, защото, по някакви необясними причини, се страхувала да не отблъсна любовта й. Точно както баща ми. Затова не искала да рискува. — Разкърши рамене, смел опит да се покаже равнодушен. — Такива работи ми е надраскала. Куп глупости.

— Не мисля, че са глупости, ти също. — Той вдигна глава и я погледна. — Джоди е обичала и двамата си сина, Кий. Тя се бореше до края на живота си да защити Кларк от окаляне.

— Тогава защо се мъчеше с последния си дъх да ми разкаже за него?

— Защото искаше да разбереш, че Кларк я е разочаровал. Винаги е бил нейното предпочитано дете и ти го знаеше. Не желаеше да умре преди да възстанови равновесието. За нея това беше невероятна лична жертва, която трябваше да ти докаже колко много те обича.

Той присви очи, но тя не можеше да определи дали от силното слънце или защото бе озарен от внезапно просветление.

— Тая работа с личните жертви очевидно има страхотно значение за теб.

Тя наклони глава и го загледа недоумяващо. Той се впусна в обяснения.

— Не си разобличила Кларк, защото си се опасявала, че никой няма да ти повярва. Мълчала си, защото си обичала Кларк. Сама ми го каза на път за Монтесангре. Били сте само приятели, а не любовници. Макар че Рандъл Портър беше гадна хлебарка на свинско лайно, ти никога не би му изневерила, докато сте законни съпрузи. Убедих се от личен опит. Но си уважавала Кларк като държавник и си го обичала като приятел. Затова не си го наклепала, въпреки че те е предал. После си се обрекла на изгнание в Монтесангре заради детето си. Още една лична жертва. Май имаш навик да се жертваш за хората, които обичаш, Лара.

Наклони се напред и опря ръце на спуснатото стъкло, облягайки се върху него.

— Когато Джоди искаше да ми каже, че Портър, а не ти, е бил любовник на Кларк, ти я молеше да не го прави. Беше ти дадена възможност да опровергаеш всички гадости, които наговорих по твой адрес. Но ти не се възползва от нея. Искаше да ме предпазиш да науча истината за брат си и предпочете да премълчиш. — Очите му я пронизваха. — И оттогава непрекъснато умувам защо го стори.

Гърлото на Лара се беше стегнало от вълнение.

— И до какви изводи стигна?

— Мисля, че съм близо до пълно разкритие. — Изведнъж отвори вратата на колата й. — Слизай.

— Моля?

— Слизай. — Пресегна се и я измъкна навън. Подпря я на колата, пъхна ръце под косата й и я заклещи, за да я целуне силно и изпитателно.

— Не ща да ходя в Аляска — заяви ненадейно, когато се отдръпна. — Там е вълчи студ, освен това бас държа, че не могат да различат пилешка пържола от крокодил. А тук ми предлагат предостатъчно чартърни далавери, дори повече отколкото съм в състояние да поема. Пък до езерото има едно страхотно местенце, дето от край време съм му хвърлил мерак. Просто ми се струваше жива разсипия да го купувам, без да имам жена и деца.

Тя притисна лице към разгърденото му яке и пое топлото му ухание, докато платът на ризата му попиваше щастливите й сълзи. После изви глава назад и попита:

— Дали ще доживея мига да ми кажеш, че ме обичаш?

— Вече го сторих. Ама ти не си чула.

— Слушах най-внимателно — промълви пресипнало тя.

Той сниши глас до настойчив шепот.

— Тогава кандърдисай ме да не тръгвам, док. — Връхчетата на пръстите й изпърхаха по веждите му, по носа. После проследиха извивката на прекрасните му устни.

— Как да те накарам да останеш?

— Кажи да.

— На какво?

— На всичко. По нататък ще добавим въпросите.