Сандра Браун
Пламъци (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА

Дарси му вярваше. Даваше си ясна сметка за пословично избухливия характер на Кий, който не се спираше пред нищо. Но не беше в природата й да отстъпва, след като жребият е хвърлен.

— Пусни ме, кучи сине!

Той разхлаби юмрука си и освободи косата й.

— Изчезвай — отсече.

— Тръгвам си. Но не преди да ти кажа какво мисля за тебе. Ти си сбъркан. Не само гаден, а и сбъркан.

— Чудесно. А сега, след като установихме какво ми има, изчезвай от колата ми.

— И аз знам кой ти треска главата, не е оная дебелана Бери. А Лара Малори. — Дясното му око трепна, но иначе цялото му тяло застрашително се вцепени. Тя усети, че е налучкала вярна струна и отново я дръпна: — Не се ли чувстваш тъпичко да сваляш бившето гадже на братчето си? — подигравателно се изсмя.

— Млъквай, Дарси.

— Прословутата докторка е вързала големия немирник Кий Такет на малкото си пръстче. Явно не се е поучил от опита на брат си, а?

Разбираше, че трябва да спре, докато има преднина, но не можеше да устои на изкушението да го помъчи. Още от пубертета владееше умението да разиграва всеки мъж насреща си. С изключение на Кий. Този факт бе наранил жестоко самолюбието й, но знаеше, че ще го превъзмогне.

— Чука ли я вече, Кий? — подразни го тя и навря лицето си в неговото. — Когато се изпразваше, чие име викаше, твоето или на непрежалимия Кларк? Интересно, кой от двамата е по-добър любовник, сенаторът Кларк Такет или малкото му братче? Това ли те привлича в нея? Да не би да искаш да докажеш, че те бива в леглото също толкова, колкото и Кларк?

Кий се раздвижи така внезапно, че тя се сви. Блъсна вратата от своята страна и слезе. После я сграбчи отпред за роклята и я изтегли навън. Розовата коприна подгизна под дъжда. Токчетата й затънаха в калта.

Без да обръща внимание на пронизителните й ругатни, той се качи обратно в колата и запали двигателя. Когато посегна да затвори вратата, Дарси хвана дръжката и я запъна.

— Къде отиваш, Кий? При любовницата на брат си ли? Ще станеш за смях, щом се разчуе. Можеш да се обзаложиш и на двата си ташака, че ще се разчуе. С моя помощ. Резилът ти ще е пълен, не стига, че е курва, ами е и курвата на покойния ти брат.

— Курвите поне имат цена, Дарси. А ти се раздаваш на вересия. — Затвори рязко вратата па колата, включи на задна скорост и отпраши. Гумите изпръскаха с мокър чакъл и кал обувките на Дарси и скъпите й модни чорапи.

Тя взе да сипе псувни подире му. После, застанала под проливния дъжд, реши да му го върне тъпкано на гадното копеле. Ще открие къде е болното място на Кий и ще го удари право там. Само че не тази вечер. Ще изчака да й мине ядът, за да разработи по-прецизно тактиката си.

Докато газеше из дъжда към колата си, в едно отношение беше непреклонна — никой не може да се държи така с госпожа Фъргъс Уинстън и да му се размине.

 

 

— Благодаря ви, господа — каза Лара и приключи обръщението си към седемчленното училищно настоятелство на Идън Пас. — Надявам се, че ще обмислите внимателно предложението ми за провеждането на извънкласни беседи по сексуално възпитание. Ако се нуждаете от допълнителни разяснения по въпроса, можете да ме потърсите по всяко време.

— Вие изтъкнахте някои доста убедителни аргументи и направихте интересни забележки — каза Фъргъс Уинстън. — Темата е деликатна. Трябва да я огледаме от всички страни. Може би ще минат седмица-две, докато вземем решение.

— Разбирам. Благодаря за вниманието…

Тя млъкна, когато вратата зад гърба й се отвори. Всички очи се устремиха натам, по лицата им се изписа изумление. Лара изви рязко глава. В заседателната зала бе влязла Дарси Уинстън. Водеше със себе си и Джоди Такет.

Лара почти се сви от злобата в очите на Дарси, с която я стрелна. В изражението й се четеше също известно самодоволство, въпреки че не се усмихваше. Джоди дори не я удостои с поглед.

И седемте членове на настоятелството припряно скочиха на крака. Обади се само Фъргъс. Той се обърна към жена си на малко име, но очите му бяха приковани в Джоди Такет.

— Какво правиш тук, Дарси? Заседанието е закрито.

— Вече не е. — Джоди още не изглеждаше добре, но гласът й звучеше силно и пронизително.

— Тя настоя да дойде — поясни Дарси. Фъргъс най-накрая откъсна съкрушителния си взор от Джоди и го премести към жена си. — Извинявай, Фъргъс. Знам, че си ми казвал да не разгласявам въпросите, обсъждани от настоятелството, докато не бъдат обявени публично, но днешният проблем ме вълнува толкова дълбоко, че трябваше да предприема нещо.

Лара се надигна от мястото си.

— В момента аз имам думата, госпожо Уинстън. Ако желаете да се обърнете към училищното настоятелство, предлагам да минете по каналния ред и да поискате среща, както постъпих аз. Или правилата не важат еднакво за всички? — Многозначително изви глава към Фъргъс.

Той се беше вторачил в Джоди Такет и я гледаше като отровен. Видът му показваше, че е готов да удуши жена си, задето я е домъкнала на събрание, ръководено от него.

— Д-р Малори е права — отвърна той. — Ако желаете да привлечете вниманието на настоятелите към даден въпрос, направете го по-съответния начин. Не можете да нахлувате ей така и да прекъсвате заседанието.

— В обикновен случай не бихме постъпили така — съгласи се Дарси. — Но…

— Аз ще говоря от свое име. — Джоди нетърпеливо се приближи към заседателната маса. Когато се увери, че всички членове са вперили очи в нея, тя попита троснато: — Вие какво, да не ви е изпила човка акъла?

Те сведоха глави. Никой не се обади. Накрая Фъргъс сковано я покани да седне.

— Предпочитам да остана права.

— Както желаете.

— Винаги съм постигала желанията си.

Враждебността помежду им беше осезателна. Другите присъстващи се почувстваха неловко и отвърнаха погледи, но Лара пренебрегна смущението им и каза:

— Господин Инстън, настоявам да бъдете така любезен да закриете заседанието.

Никой не зачете думите й.

Джоди се обърна към преподобния Мейси, пастор в местната църква.

— Не ви разбирам, отче. Всяка неделя говорите от амвона против разврата. И в същото време се каните да пуснете една прелюбодейка да мъти главите на младежите ни със секс? — Тя невярващо изсумтя, преливаща от презрение. — почвам да се чудя за какво си давам лептата на вашата църква.

Той се усмихна измъчено.

— Още не сме взели решение, Джоди. Само изслушахме предложението на д-р Малори. Бъди спокойна, тя няма да проповядва грях.

— Така ли? — Джоди погледна към Дарси. — Кажи му какво знаеш.

Тя пристъпи напред, стараейки да се намести точно под лампата над главата си като опитна актриса, която застава в средата на сцената. Със задъхан и припрян глас изрече:

— Преди няколко седмици заведох Хедър на преглед. После тя ми каза, че д-р Малори я е увещавала винаги да има презерватив подръка, когато ходи на среща.

— Не е вярно! — извика Лара. — Просто предупредих Хедър колко е опасно да води полов живот, без да използва презервативи. Явно думите ми се тълкуват погрешно. Или не ме е разбрала, или госпожа Уинстън нарочно ги изопачава, за да постигне целта си.

— Нямам подобни намерения — тросна се в отговор Дарси. После се обърна към настоятелите: — Не стига това, ами казала на Хедър да предаде същото и на приятелите си. И ако така не се подтикват тийнейджърите да вършат щуротии, не знам как иначе. Само това им трябва, да ги подкокоросаш, пък после иди, че се оправяй. Знаете ги какви са хлапетата. С тия приказки да ходят с презервативи на среща, все едно им разрешаваш да… знаете какво. — Тя целомъдрено сведе очи.

Лара искаше да се оправдае, да им обясни как Дарси специално бе довела Хедър при нея, за да й предпише противозачатъчни таблетки. Но ако го стори, ще наруши поверителния характер на взаимоотношенията между лекар и пациент. Тайно хвърлената усмивка на Дарси говореше, че тя прекрасно е разчела хода си.

— Изтъкнах пред Хедър рисковете, които крие безразборната и честа смяна на партньорите — призна тя. — Предложих й да предупреди и своите приятели за същото, но по никакъв начин не съм я насърчавала към аморално поведение.

— Въпреки че сте специалистка по въпроса?

— Дарси, моля те — изпъшка тихо Фъргъс. — Нека да не намесваме личните си чувства. Трябва да се съсредоточим върху главния въпрос, който засяга младежите в нашата общност.

— Амин — припя отчето. — Откровено казано, аз изпитвам опасения доколко е безвредно да се обсъждат толкова открито сексуални теми. Нашите младежи и бездруго са принудени да устояват на ред съблазни. Умовете им са благодатна почва за всякакви внушения. Трябва да посеем такива семена, от които да поникнат здрави духовни кълнове, а не да им насаждаме съмнения и смут с дяволски творения.

— Запази си проповедите за неделната служба, отче — каза Джоди. — Все пак се радвам, че ще гласуваш против тази идея.

Тя премести поглед нататък покрай дългата маса, като го спираше върху всеки член на настоятелството, подмина Лара, сякаш изобщо не съществуваше.

— Убедена съм, че като поразмислите, ще стигнете до същото заключение. Ако ли не, тогава аз ще трябва да променя плановете си.

— Какви планове? — попита един от настоятелите.

— Синът ми Кларк с умиление си спомняше за всеки прекаран ден в училището на Идън Пас и често пъти изтъкваше заслугите му за успеха на неговата политическа кариера. Той би бил доволен, ако някоя от тукашните зали носи името му. Например, Трети гимнастически салон „Кларк Такет“. Вече ме е страх да идвам на баскетболните мачове, да не би да си потроша врата по тия разнебитени пейки. Новите електронни табла за обявяване на резултатите също си ги бива, нали? Представяте ли си, училището в Идън Пас първо в окръга да се сдобие със светещо табло? Как ще ударим в земята по-големите градове, а?

Лара наведе глава. Вече чуваше мислено как един чук заковава капака върху ковчега на нейното предложение.

Джоди остави алчните им душици да налапат стръвта, преди да продължи:

— Родена съм в Идън Пас. Тук прекарах целия си живот. Учила съм дванайсет години в местното общинско училище, както и трите ми деца. Винаги съм се хвалила, че нашата система на обучение е сред най-добрите в целия щат.

Тя се облегна на масата и удари по нея с кокалчетата на грубата си, обсипана с лунички, ръка.

— Тутакси ще си променя мнението, ако позволите на тази жена да изрече и една дума под училищния покрив. Защо, за бога, трябва изобщо да умувате, след всичко, което се знае за нея, и то не само тук, а и в цялата страна? Какво искате, децата ви да слушат такава никаквица ли? — Лицето й беше почервеняло. Дишаше с мъка — По-скоро бих умряла, отколкото да я оставя да ме докосне. Не говоря празни приказки. Питайте когото щете какво стана в „Бързо и евтино“ миналия вторник сутринта.

— Бяхте много убедителна, госпожо Такет. — Лара се боеше, че Джоди е на път да получи нов удар. Не желаеше после да я обвиняват за фаталния й край. — Сигурна съм, че присъстващите до един знаят как отблъснахте усилията ми да ви спася живота. Нямам намерение да споря, защото подобна препирня е под достойнството ми. Освен това ми е пределно ясно, че не мога да се преборя с вас. Не разполагам с вашите средства, за да подкупя училищното настоятелство с нови физкултурни салони или свръхмодерни табла за състезателните резултати.

— Ама вижте какво — разпеняви се пасторът. — Възразявам срещу тези намеци.

Лара не му обърна внимание.

— Оттеглям се главно, защото се опасявам, че кавгата може да ви убие.

Джоди я погледна за първи път от влизането си.

— А тук сте сбъркали. Няма да умра, докато не ви изпъдя от града. Моя град. Града на Кларк. Няма да мирясам, докато не се махнете и въздухът не стане отново годен за дишане.

Лара спокойно събра напечатаните на машина страници от изложението си и ги прибра в черната, кожена папка, затвори ципа и заедно с ръчната си чанта ги пъхна под мишницата.

— Благодаря ви, господа, че ми отделихте от времето си тази сутрин. Ще смятам, че предложението ми е отхвърлено, ако не ми се обадите да ме уверите в противното.

Никой от тях не събра кураж да я погледне в очите. Тя извлече частично удоволствие от този факт. Обърна се и излезе.

Дарси я последва. Лара не се спря, докато не стигна до главния вход. Там се закова и изви лице към Дарси.

— Разбирам защо Джоди Такет ме мрази — каза тя. — Но вие защо? Какво съм ви сторила?

— Може би просто смятам, че всяка жаба трябва да си знае гьола. Не биваше да се мъкнете в Идън Пас. Не пасвате тук. И никога няма да паснете.

— Вас какво ви засяга дали пасвам или не? С какво толкова ви заплашвам?

Дарси подигравателно се изсмя.

— Сигурна съм, че това е причината — продължи Лара. — Необяснимо защо представлявам заплаха за вас. — Дали омразата на Дарси не бе свързана по някакъв начин с Кий Такет? Тази мисъл я притесни и тя я отпъди. — Повярвайте ми, госпожо Уинстън, не притежавате нищо, което да ми липсва.

Дарси облиза устни като котка над купичка със сметана.

— Даже и дъщеря?

На Лара й се зави свят, неспособна да възприеме чудовищната жестокост на другата жена.

— Не ви оцених по достойнство — отвърна Лара. — Вие сте не само себелюбива и злобна, а направо смъртоносна.

— Браво, д-р Малори, баш в целта. Щом хвърля око на нещо, през трупове ще мина, но ще го имам. Не страдам от никакви задръжки и затова съм наистина опасна. Не е зле да си окачите тая обица на ухото и да не я сваляте, докато не се пръждосате от града.

Лара поклати глава.

— Няма да се пръждосам. Както и да ме хулят такива като вас, Джоди Такет или който и да било друг, колкото и жестоко да ми се заканвате, не можете да ме изпъдите.

Дарси разтегли устни в очарователна усмивка.

— Ама че майтап ще падне.

Продължи да се смее, обърна се и тръгна обратно към административните помещения. Смехът й отекна зловещо в огромното като пещера фоайе.

 

 

Дарси се изсекна в носна кърпичка с монограм.

— Не мога да понасям, когато си ми сърдит, Фъргъс.

Тя изпрати Джоди Такет до тях и като се прибра, завари Фъргъс да я чака настръхнал. И друг път го беше виждала бесен, но никога толкова кипнал заради нея. Това я разтревожи. Фъргъс беше спасителната й лодка. Винаги можеше да разчита на него, когато работите се оплескат.

— Моля те, не ми викай повече — приплака му разтреперана тя.

— Извинявай. Не исках да повишавам тон.

Дарси подсмъркна и избърса разтеклата се от очите й чернилка.

— Направих го заради теб.

— Не разбирам как, Дарси.

— Д-р Малори те беше поставила в невъзможно положение. Понеже си председател на училищното настоятелство, трябваше да бъдеш любезен с нея и да уважиш молбата й за среща. Нали?

— Да — отвърна предпазливо той.

— Но аз знаех, че ти не искаш тя да води тия сексуални беседи и да раздава презервативи на децата, включително и на дъщеря ни. Просто се опитах да ти помогна да се измъкнеш от задънената улица.

— Като довлече Джоди Такет? Господи! — Той прокара ръка по яйцевидната си глава. — Нищо ли не си научила за мен през всичките тия години, откакто сме женени? Не желая да си имам вземане-даване с Джоди. Тя е последният човек, до който бих опрял да ме отървава, ако загазя. Готов съм да се чувствам задължен на целия свят, но не и на нея.

— Знам. Знам, Фъргъс. — В гласа й се промъкнаха угоднически нотки. — Но в отчаяни моменти човек прибягва до отчаяни мерки.

— И да умирам от отчаяние, пак няма да потърся помощта на Джоди. Веднъж й се доверих и тя ме прекара, ограби и заряза. После години наред хората ми се присмиваха как ме е метнала.

— Вече никой не ти се присмива.

— Да, защото си скъсах задника от бачкане да преуспея. Името ми значи нещо в този град, напук на Джоди Такет.

— Не се впрягай, тогава. Натрил си й носа.

— Не е достатъчно. Никога няма да е достатъчно.

Тя изпухтя от раздразнение.

— Враждата свърши, Фъргъс, ти спечели. Тя е стара вече.

— Само с няколко години е по-възрастна от мен.

— В сравнение с теб, тя е направо дъртофела. Освен това участието й не от значение. Д-р Малори е виновна за цялата бъркотия.

— Повечето й доводи бяха съвсем смислени.

Дарси преглътна хапливата забележка, която напираше в устата й. С грижливо премерен тон каза:

— Не се съмнявам. Тя е интелигентна. Има титли и дипломи, окачени по стените в кабинета й. — Избърса нос с кърпичката си. — За разлика от мен, аз съм една проста домакиня. Какво разбирам аз?

— О, скъпа. Извинявай.

Фъргъс приседна до нея в крайчеца на леглото и улови ръката й. През съвместния им живот тя бе успяла да му внуши, че страшно се измъчва от липсата на висше образование, което не отговаряше напълно на истината. При нужда винаги прибягваше до тази хватка, за да го обезоръжи.

— Не исках да кажа, че д-р Малори е по-интелигентна от теб.

По бузата й красноречиво се търкулна една сълза.

— По-интелигентна е. При това умее да си играе с хората, както си ще. Навярно го е усвоила от политиците, покрай които се е навъртала. Първо успя да омае Хедър. А сега и ти вземаш нейната страна против мен.

— Не, скъпа. Изобщо не става дума за това. Въпросът е, че никак не ми беше приятно, задето си повикала Джоди на помощ.

— Не мисли, че го направих, защото ти имаше нужда. — Тя протегна ръка и го помилва по лицето. — Бог ми е свидетел, не отидох при нея заради това.

— А защо тогава?

— Защото исках да поставя д-р Малори на мястото й. И кой би могъл да го стори по-добре от най-заклетия й враг? Не разбираш ли, Фъргъс? Джоди свърши мръсната работа вместо теб, но ти, като председател на настоятелството, ще обереш всички похвали, че си отблъснал тая докторица-янки и нейните така наречени прогресивни идеи.

По челото му се врязаха дълбоки бръчки от усилието да вникне в смисъла на казаното.

— Никога не бих погледнал на нещата по този начин.

Дарси се взря в него с премрежени клепки.

— Според теб д-р Малори хубава ли е?

— Хубава? Ами, мисля, че да.

— По-хубава от мен?

— Не, слънчице — отвърна той и приглади косата й. — Не съществува по-хубава жена от теб.

— И аз съм твоя, Фъргъс. — Тя се сгуши в него и прошепна: — А ти си най-добрият съпруг на света. — Ръката й се обви около врата му. — Ще ти се стори ли ужасно, ако поискам да се любим сега?

— Посред бял ден?

— Малко е палаво от моя страна, знам, но, божичко, Фъргъс, толкова те обичам в момента, че искам да ти го покажа.

— Хедър може да…

— Тя ще бъде на репетиция с мажоретките поне още час. Моля те, скъпи? Когато си толкова непреклонен с мен и ми се разкрещиш, цялата омеквам отвътре. Мъжествеността ти страшно ме възбужда. И… си изпускам мъзгата. Там долу. Знаеш къде.

Едрата му адамова ябълка се плъзна нагоре, после надолу.

— Аз… не съм си и представял.

— Виж. — Тя насочи ръката му под полата си и се престори, че примира от удоволствие, когато я докосна между бедрата. — О, господи, боже мой! — изохка.

Само след броени минути Фъргъс вече бе забравил за кавгата им и за причината, която я беше породила. С целувки, милувки, напъни и стенания Дарси си възвърна благоразположението му.

Дори да се досещаше, че са го изработили, Фъргъс с радост си затвори очите.

 

 

На Лара й бяха необходими не повече от две седмици, за да признае, че заплахите на Дарси Уинстън и на Джоди Такет може би не са безоснователни. След двайсет и един дена тя се почувства победена. След припадъка на Джоди Такет в супермаркета онзи вторник сутринта, Лара не видя очите на нито един пациент.

Нанси предано се явяваше на работа всеки ден и непрекъснато си намираше занимания, за да запълни часовете, които едва се точеха, докато дойде момент да се прибере у дома. Лара оползотворяваше дните, като преглеждаше текущи медицински издания. Тя си повтаряше, че тези мигове са безценни, че е извадила късмет, задето има възможност да бъде в течение на най-новите изследвания и научни открития. Но не можеше докрай да се заблуждава. Лекарите с претъпкани от пациенти графици рядко разполагаха с време за четене.         Младият адвокат, ангажиран от Джак и Марион Ленард, не я потърси. Ако бяха подали жалба в съда срещу нея за допусната лекарска грешка, тя още не беше уведомена. Дори да се стигнеше дотам, беше убедена, че след излагане на фактите, ще бъде оправдана. Макар, че отрицателната гласност, предизвикана от обвинението, щеше да й се отрази пагубно в професионално и обезсърчаващо в емоционално отношение. Хранеше надежда, че все пак са размислили.

От училищното настоятелство въобще не й се обадиха. Дарси бе организирала приятели и членове на Родителско-учителския комитет да връчат петиция на настоятелите, в която ги призоваваха да пазят учебния процес от вмешателството на разни неблагонадеждни личности или начинания. Във вестника ежедневно се публикуваха писма до редакцията от родители и обществени деятели, дълбоко възмутени от неотдавнашното предложение на д-р Лара Малори, направено пред настоятелството. Всички единодушно поддържаха мнението, че Идън Пас още не е готов подобни аморални програми да бъдат внедрени в учебния план и никога няма да бъде. Надигналият се неодобрителен вой беше яростен и див.

Където и да отидеше или я пренебрегваха, или я зяпаха подигравателно и злобно ухилени местни дръвници, които я смятаха за разпусната, само защото си бе позволила да обсъжда открито такъв пикантен въпрос с училищното ръководство.

Беше напълно низвергната — „Хестър Прайн“ на Идън Пас. Ако не го беше изпитала на гърба си, никога нямаше да повярва, че подобно нещо може да се случи в съвременна Америка. Постепенно започна да се убеждава, че предсказанието на Джоди е на път да се сбъдне — тя щеше да доживее мига, в който Лара Малори напуска града.

Но не преди да получи онова, за което беше дошла.

Такетови я бяха превърнали в изгнаница. Бяха провалили лекарската й практика. По-скоро ще пукне, но ще принуди Кий Такет да изпълни искането й. Ще я закара в Монтесангре. И то веднага.