Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 168 гласа)

Подредени един след друг, Тайлърови тържествено пристъпяха по централната алея в църквата, където се извършваше среднощна служба на свещи. Присъствието им там в коледната вечер бе традиция, която не бе нарушавана от десетилетия. От всички членове на семейството се очакваше да бъдат в църквата. Тази година, обаче, поради напълно разбираеми причини, Чейс и Марси трябваше да бъдат извинени.

— Но Харлан пък ще дойде с нас и така ще компенсираме отсъствието им — щастливо отбеляза Лори и пъхна ръце в палтото, което Пат й подаде.

Сейдж съвсем съзнателно избягваше Харлан, докато семейството се събираше в антрето на къщата, преди да тръгнат за града. Той бе отсъствал през целия ден и тя не го бе виждала от предишната нощ.

Сутринта бе посетила Марси в болницата и отново бе видяла племенника си Джейми. Останалата част от деня прекара в печене на бисквити и пазаруване. Празничното коледно оживление, обхванало града, бе успяло да поразсее мрачните й мисли за Травис.

Доброто й настроение обаче се скърши в момента, в който Харлан се спусна по стълбището и се присъедини към тях, докато се приготвяха за църква. Без да обръща внимание на очевидното й нежелание да разговаря с него, той се приближи към нея, докато прекосяваха предната веранда.

— Нямаш нищо против, че ще дойда с вас на църква, нали, госпожице Сейдж?

— Всъщност имам. Ти не си член от семейството. — Тя го огледа високомерно от горе до долу. Не беше официално облечен, но бе сменил дънките с черни панталони, а под кафявото му кожено яке, което изглеждаше така, сякаш бе преживяло не една битка, се виждаше бяла риза. — Но предполагам, че трябва да съм благодарна, че поне няма да ни посрамиш с вида си.

Усмивката, която й хвърли, я накара да скръцне със зъби от яд, а той се спусна напред и й отвори вратата на колата. Преди обаче да успее да се настани до нея, Сейдж хвана вратата и силно я затръшна под носа му.

Всички богомолци знаеха, че третата редица в църквата е запазена за семейство Тайлър. Откакто Сейдж се помнеше, те винаги бяха сядали на тези места. Тържествената им процесия предизвика значителен смут в църквата. Те носеха свещите, които всеки един от тях беше получил на входа, стискаха в ръце библиите и палтата си, с тях беше и бебето Лорин с всичките й необходими принадлежности.

Пат Буш отстъпи встрани и пусна Лори пред себе си. Тя направи няколко крачки, а после се върна обратно и му прошепна:

— Искам да седна до Сейдж. Ти мини пръв.

Пат тръгна напред и седна в края на реда. До него се настаниха Лори и Сейдж.

Тя хвърли един поглед през рамо и с облекчение видя, че след нея идваше Девон. Лъки пристъпяше след нея, а Харлан вървеше последен.

Слава Богу, нямаше да й се наложи да седне до него!

Сейдж погледна пред себе си и се отпусна, за да се наслади на тържествената атмосфера. Олтарът и галерията на хористите бяха украсени с яркочервени цветя. От органа и пианото се носеха коледни химни. Присъстващите бяха потънали в почтителна и благоговейна тишина.

— …но ако се разплаче, ще ни се наложи да се измъкнем.

Сейдж бе изтръгната от унеса си от шепота на Девон.

— Добра идея. Ще си сменим местата с Харлан. — Лъки не можеше да говори тихо. Гласът му се чу в целия храм. Пасторът, който седеше до подиума, го погледна намръщено, както всъщност правеше всяка неделя от деня, в който Лъки бе престанал да посещава детската градина.

Харлан се изправи, Лъки се премести до най-крайното място, Девон мина до него, като остави свободно мястото между нея и Сейдж. Харлан се промъкна край тях, като се опитваше да не ги настъпва и да не блъска коленете им и се отпусна на мястото до нея.

Тя сякаш се вцепени и едва чуто изохка.

Той се наведе към нея и прошепна:

— Да не би да настъпих пръстите ти?

— Не.

— В коляното ли те ритнах?

— Не.

— Значи пъшкаш, защото не съм направил нито едно от двете?

Сейдж рязко извърна глава точно в момента, в който той насочи цялото си внимание към подиума, монтирал на лицето си благочестиво и почтително изражение. Разярена, Сейдж се приближи плътно до майка си. Не искаше дори дрехите й да се докосват до Харлан.

Коледният химн завърши в тържествено кресчендо. Пасторът застана на амвона. Службата винаги започваше точно в единадесет и половина, за да може да свърши в полунощ.

— Здравейте всички.

Чейс застана на страничната пътека и се надвеси над рамото на Пат. На лицето му грееше щастлива усмивка, отправена към всички тях, заели местата си на гретия ред.

— О, ти все пак дойде! — доволно възкликна Лори.

— Марси настоя, че не бива да пропускам службата заради нея.

— Как е Джейми?

Чейс се усмихна така, както се усмихват всички млади бащи.

— Чудесно. — Погледна с извинение към пастора, който сякаш чакаше Тайлърови да се настанят, за да започне службата. — Ще седна ей тук — прошепна Чейс и се отправи към предния ред.

— Нищо подобно няма да правиш. Ще ти направим място — каза Лори. — Искам всички да седнем заедно. Пат, премести се насам.

Те отново се размърдаха и успяха да направят малко местенце за Чейс и да се настанят, преди пасторът да ги помоли да сведат глави за първата молитва.

Настроението на Сейдж далеч не бе религиозно. Беше притисната до Харлан, бедрото й плътно се опираше в неговото. Няколко секунди се бутаха един друг с рамене, докато накрая Лори я сръга и я предупреди да не мърда повече. Не й оставаше нищо друго, освен да отстъпи и да допре рамото и ръката си в неговите.

Харлан гледаше напред и изглеждаше напълно погълнат и завладян от службата. Сейдж обаче знаеше, че не е така. В сините му очи проблясваха весели и закачливи пламъчета, притискаше ръката й твърде силно, а когато се пресегна за книжката си с химните, ръката му леко бръсна гърдата й и тя бе повече от убедена, че това съвсем не бе случайно и неволно докосване.

Тридесетминутната служба сякаш продължи цяла вечност. Най-накрая светлините изгаснаха и църковните служители тръгнаха по пътеките със запалени свещи като палеха свещите на богомолците, които седяха на най-крайните места.

Когато запалиха свещта на Лъки, той се обърна към Девон, поднесе пламъка към фитила на нейната свещ, а после нежно я целуна. Като внимаваше да не изгори бебето, Девон поднесе свещта си на Харлан.

Сейдж му подаде свещта си, когато той се обърна към нея. Харлан не гледаше в пламъка на запалената свещ, а в нея. Преструвайки се на безразлична, тя вдигна очи и срещна погледа му. Свещта й се запали и тя веднага усети как в гърдите й сякаш избухна пожар, силен и неукротим като пламъчето на върха на свещта й. За миг остана като хипнотизирана под погледа на сините му очи. След това бързо се обърна към майка си и й поднесе свещта с треперещата си ръка.

Нито веднъж не погледна към Харлан през останалата част от службата. Седеше с наведена глава, загледана в пламъка на свещта, която стискаше в несигурните си, изпотени от напрежение ръце. Опитваше се да изглежда благочестива и смирена. Всички около нея смятаха, че е потънала в молитви и изобщо не допускаха, че се старае да обуздае обърканите си чувства.

Стомахът й се свиваше. Устата й ту пресъхваше, ту се изпълваше с огромно количество слюнка. Извика на помощ цялото си самообладание, впрегна цялата си воля, за да не погледне отново към Харлан. Съвсем ясно усещаше всяка част от тялото си, която се допираше до неговото.

Чувстваше се отпаднала и замаяна.

Никога преди не бе изпитвала нищо подобно и състоянието й в този миг я плашеше и объркваше. Може би се разболяваше от грип. Беше й много топло и кой знае защо се чувстваше необяснимо развълнувана и смутена.

Коленете й омекнаха и тя едва успя да се закрепи на краката си, когато пасторът даде знак на богомолците да се изправят. Всички заедно изпяха Тиха нощ, а след това загасиха свещите си и почнаха да излизат от църквата точно когато камбаните възвестиха полунощ.

Този миг винаги бе изпълвал Сейдж с възторг, преклонение и вдъхновение. Но тази вечер, докато вървеше към изхода, тя съзнаваше, че силното сърцебиене и обхваналото я вълнение нямаха нищо общо с тържественото величие и празничния звън на камбаните. Чувстваше се гузна и виновна, преизпълнена с плътски желания и копнеж.

— Тази вечер ще пропусна сайдера и бисквитите, мамо. — Чейс се обърна към Лори, когато стигнаха паркинга. — Това е първата ни Коледа заедно. Искам да прекарам колкото е възможно повече време с Марси.

— Разбирам — кимна Лори и го прегърна. — Ще ни липсваш. Поздрави Марси от нас.

— Ще се видим утре.

— Това означава, че ще дойдеш на обяд?

— Не бих го пропуснал за нищо на света — извика той през рамо и се затича към колата си.

Сейдж се прибра вкъщи с Пат и Лори, а Харлан — с Лъки и семейството му. По пътя обсъждаха църковната служба, говориха за Джейми, правиха планове за коледния ден, но Сейдж бе необичайно мълчалива и незаинтересована.

Притесняваше я мисълта, че Харлан Бойд бе предизвикал такава физическа реакция от нейна страна. Никога досега в живота си не бе изпитвала такова физическо влечение към някой мъж, дори и към този, за когото възнамеряваше да се омъжи. Усещала бе всяко негово докосване, чувствала бе дъха му дори и бе убедена, че това бе възможно само защото и той изпитваше същото вълнение и смут от допира им.

Глупости! За всичко бе виновен празникът. Хората често изглупяваха в коледната нощ, започваха да се държат неестествено, да вярват в Дядо Коледа и други подобни небивалици.

За да е в безопасност, обаче, тя внимателно избягваше Харлан, докато помагаше на майка си да подредят масата. По-рано вечерта бяха приготвили сандвичи и пикантни сосове. На печката в кухнята вреше чайник с коледното питие. Случаят беше тържествен и те седнаха в трапезарията, но коледната нощ винаги минаваше без излишни официалности и церемонии.

— Днес разговаря ли с Травис?

Сейдж се задави с бисквитата, която дъвчеше, когато Лори неочаквано зададе въпроса си.

— А? Ами… не, но той и семейството му имаха планове за целия ден и вечерта, така че изобщо не се надявах да ми се обади. Пат, още един сандвич? Изял си само два!

Обърна се към шерифа, като се опитваше да отклони вниманието от себе си. Само един от присъстващите около масата схвана истинските й намерения. Сейдж не успя да го заблуди с хитрия си ход и когато вдигна очи и го погледна, той весело й намигна.

По-късно, докато отнасяше един поднос с мръсни чинии съм кухнята, тя едва не се блъсна в Харлан, който тъкмо влизаше през задната врата, натоварен с камара коледни подаръци. Тя се направи, че не го вижда.

Когато минаваше край нея, обаче, той се наведе и поставил устни на ухото й, прошепна:

— Много убедително лъжеш, госпожице Сейдж. Никой не се усъмни в думите ти.

Шокът от допира на устните му по ухото й едва не я накара да изпусне подноса. Тя яростно го тръсна върху кухненския плот и чиниите издрънчаха.

— Не съм ги излъгала! Наистина не очаквах Травис да ми се обади днес. И докато сме сами, искам да ти кажа, че поведението ти в църквата беше отвратително.

— Може би. Но ти хареса.

Преди да успее да му отговори, той се изниза през вратата.