Сандра Браун
Обичай ме (32)

Зачервени, възбудени и премръзнали от вятъра, те пристигнаха в къщата в момента, в който всички останали тъкмо влизаха в трапезарията. Сейдж мигновено се озова в прегръдките на Лори.

— О, радвам се, че изглеждаш толкова добре. Не е ли чудесна, Пат?

— Разбира се, че е. Това си е пак предишната Сейдж.

Лори леко се отдръпна от дъщеря си и се вгледа в лицето й.

— Най-накрая отново си възвърна блясъка в очите и руменината по бузите. Не знам с какво точно си се занимавала, но мисля, че ти се е отразило добре.

— Ами, просто работих много упорито. А и освен това отидох да извикам Харлан, но в крака на коня се заби някакво камъче. Докарахме го дотук с пикапа на Харлан. Заради него пътувахме с отворени прозорци. Когато се прибрахме, трябваше най-напред да се погрижим за коня. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Добре дошли у дома, мамо, Пат. Как мина меденият ви месец?

Чейс, който през цялото време бе наблюдавал внимателно сестра си и Харлан, отклони поглед към Лъки, който също ги гледаше със зле прикрита подозрителност.

— Сложихме ребърцата в кухнята, за да не изстинат — каза Чейс. — Ще отида да ги донеса.

— Ще ти помогна. — Лъки инструктира Девон да настани всички по местата им и излезе след брат си.

Когато останаха сами в кухнята, Чейс мълчаливо вдигна вежди и въпросително изгледа брат си.

Лъки мрачно кимна.

 

 

— Обичам те, Сейдж!

Тя рязко отвори очи и почувства нечия ръка, която затисна устата й. В първия момент се паникьоса, а след това разпозна Харлан, който се бе надвесил над нея.

Опита се да го попита какво, по дяволите, търси посред нощ в стаята й. Ръката му притискаше устата й и думите й прозвучаха като неразбираема какофония от неясни срички.

— Шшт! Ако Лъки ме хване тук с ръка върху устата ти, първо ще ме одере жив, а след това ще задава въпроси. — Тя яростно заклати глава нагоре-надолу. — Добре, стой мирна и слушай. — Той легна до нея, но не свали ръка от устата й. — Чу ли ме какво ти казах? Обичам те, Сейдж! Ти си дяволски проклета. Твърдоглава. Припряна. Разглезена хлапачка. Че и лъжкиня на всичкото отгоре. — Тя го изгледа с убийствена ярост. Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината. — Но ти си също така дяволски забавна, вълнуваща и непредсказуема. Целувките ти са като на високо платена проститутка, а шоколадовите сладки, които опече за вечеря, не бяха никак лоши. Това, което се опитвам да те попитам, е, че ако — а това ако е много голямо, — ако те помоля да се омъжиш за мен, ще се съгласиш ли?

Сейдж остана да лежи напълно неподвижна, втренчила поглед в лицето му. Някой ден, глупаво си помисли тя, ще мога да разказвам на внуците си за налудничавия начин, по който дядо им й бе предложил брак.

Тя бавно кимна с глава.

— О, по дяволите! — изруга той. — Надявах се, че ще кажеш не. Тогава щях учтиво да ти благодаря за времето, което ми отдели, и за няколкото страхотни любовни преживявания и щях да се измета оттук веднага щом Тайлър Дрилинг си стъпи на краката. Сега… — Той изпъшка със съжаление и поклати глава. — Ти каза да, а това означава, че трябва да помислим много сериозно по въпроса. Предполагам, че и ти ме обичаш, а?

Тя кимна.

— Аз не съм подходящ за теб, Сейдж.

Тя тръсна глава, опитвайки се по някакъв начин да изрази протестите си.

— Аз никога няма да бъда известен лекар, който шофира скъпа и луксозна кола. Никога няма да бъда светски лъв. Аз съм това, което виждаш в момента.

Тя кимна.

— Но ти предпочиташе другия и всички преимущества, произтичащи от начина му на живот.

Тя отрицателно поклати глава.

— Знаеш как живея. Аз, разбира се, не бих поискал от теб да живееш в караваната. Ще си купим къща някъде наблизо, но тя няма да е като тази на Белчърови. — Прикова очи в нейните. — Никога не бих позволил да натъпчем къщата си с неща, от които нямаме нужда, само за да впечатлим съседите.

Тя сви рамене.

— Но ти обещавам едно. — Той се примъкна още по-близо, почти покрил тялото й със своето. Гласът му стана ласкав и гальовно съблазнителен. — Ще ти бъда верен, Сейдж. Ще те любя всяка нощ. А понякога и през деня. Не съм никак придирчив и скрупульозен, когато става дума за секс. Готов съм на всичко, скъпа. Всичко, което пожелаеш. Няма нещо, което не бих направил, за да ти доставя удоволствие.

Тя преглътна с видимо усилие.

— Когато сутрин изляза от къщи, за да отида на работа, ти ще знаеш, че си най-важното нещо в живота ми, че мисля за теб, а не за това как да спечеля повече пари или да изпреваря някой от конкурентите си.

Пръстите на свободната му ръка се плъзнаха по косата й, а после се свиха в юмрук до главата й.

— Помисли внимателно, Сейдж. Ти си изпълнителен директор в една компания, пред която се открива голямо бъдеще. А ще се омъжиш за наемния работник.

Тя завъртя очи сякаш се опитваше да му каже:

О, моля ти се!

— Но какво, по дяволите, разбираш ти? Та ти си само една хлапачка!

Тя тръсна глава.

— Ти си по-умна от мен.

Тя отново тръсна глава.

— По-красива.

Още едно силно поклащане на главата.

— По-секси.

Ново, още по-яростно не.

— Така ли? — доволен попита той. — Е, но си по-нежна, с по-мека и гладка кожа.

Той наведе глава и смъкна завивките от раменете й. Целуна я първо там, а после бавно заслиза надолу като постепенно сваляше и завивката. Когато устните му стигнаха до извивката на гърдите й, Харлан вдигна глава.

— Гола ли си?

Тя кимна утвърдително.

— Страхотно!

Той поспря, сякаш се опитваше да реши какво да прави. За да го улесни, тя леко разтърси рамене, завивките се плъзнаха надолу и откриха гърдите й.

Той простена и попита:

— Мислиш ли, че ще разберат, ако…

Тя отрицателно поклати глава.

— Добре, тогава. Но трябва да ми обещаеш да подтискаш онези хълцащи звуци, които обикновено издаваш.

Използвайки само едната си ръка, той събу дънките си — единствената му дреха в този момент и се пъхна под завивките до нея. Въздъхна, мушна ръка под кръста й и я притегли към себе си. Тя усети големия му възбуден пенис, притиснат до корема й.

Сейдж потрепери от допира му. Сърцето й преливаше от любов и щастие. Тя подканящо притисна тяло към неговото. Той се надвеси над нея и сведе глава за целувка. Едва тогава махна ръка от устата й.

— Сега можеш да си отвориш устата — прошепна гой.

Тя го направи… за да поеме езика му. Докато се целуваха, Сейдж се намести под него. Бързо и без всякакви усилия той се плъзна в гостоприемното й тяло. Любиха се плавно и мълчаливо, движенията им бяха сдържани и пестеливи, чуваше се само шумоленето на голите им тела по чаршафите. Той ритмично се движеше в тялото й, проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, подтикван от силната любов, която изгаряше душата му.

Ръцете му покриха гърдите й, галеха ги, стискаха ги нежно. После се плъзнаха по бедрата й. А когато и двамата достигнаха върха, те сплетоха ръце от двете страни на главата й и останаха така, вкопчени един в друг, дълго след като отшумяха и последните вълни на оргазма.

Най-накрая той пусна ръцете й и докосна с устни мокрото й чело.

— Не искам да ти казвам лека нощ, но трябва.

— Не си отивай — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

Той нежно я целуна.

— Знаеш, че трябва.

— Не си отивай. — Ръцете й се плъзнаха надолу от кръста му.

— О, Сейдж, скъпа…

— Не си отивай.

Харлан остана до зазоряване, когато тя най-накрая кротко заспа до него. Тогава той се измъкна от стаята толкова тихо, колкото бе влязъл.

 

 

— Добро утро — изчурулика Сейдж, когато на следващата сутрин влезе в кухнята. Макар че времето навън бе мрачно и навъсено, настроението й бе слънчево и лъчезарно.

— Здрасти — Девон пъхаше лъжичка след лъжичка овесена каша в розовата устица на дъщеря си. — Кафето е готово. Налей си.

— Благодаря. Къде са другите? — небрежно запита Сейдж.

— Той излезе преди около половин час.

Сейдж се обърна рязко и напрегнато се вгледа в снаха си. В зелените очи на Девон проблясваха закачливи искрици.

— Каза, че ще работи по системата през целия ден.

— В това време?

— Така поне каза. — Сейдж седна до нея на масата. — Добре ли спа? — попита Девон с престорено невинно изражение. Едва успяваше да подтисне напиращия в гърлото й смях.

— Разбирам, че знаеш.

— Аха.

— А Лъки?

— Не. Не съм те шпионирала, Сейдж. Кълна се. Съвсем случайно се събудих по същото време и отидох да нагледам Лорин.

Зачервена от смущение, Сейдж сведе очи надолу. Девон хвана ръката й и я стисна.

— Обичаш го, нали?

— Толкова силно, че дъхът ми сякаш спира.

— Това чувство ми е познато.

— Наистина ли?

— Разбира се.

— В такъв случай не смяташ, че съм пропаднала развратница, задето му позволявам да се промъква в леглото ми посред нощ?

Девон й се усмихна, макар в очите й да се долавяше тъга.

— Коя съм аз, че да те съдя? Та аз се любих с брат ти още в нощта, в която го видях за пръв път.

Двете жени се усмихнаха една на друга. Между тях цареше пълно разбирателство.

— Когато хората узнаят, ще ме помислят за луда — каза Сейдж. — Та аз съвсем доскоро бях почти сгодена за Травис.

— Ако бях позволила на общественото мнение да определя живота ми, все още щях да съм омъжена за един осъден негодник, като междувременно щях да разбия както моя живот, така и този на Лъки. Марси би могла да ти каже, че много хора бяха шокирани, когато Чейс се ожени за нея. Но тя не позволи мнението им да попречи на брака им.

Девон стисна ръката на Сейдж малко по-силно.

— Трябва да се вслушаш в инстинктите си, Сейдж. Следвай повика на собственото си сърце. Направи това, което е най-добро за теб и Харлан. Не обръщай никакво внимание на мненията и коментарите на околните.

Сейдж сложи другата си ръка върху тази на Девон.

— Благодаря…

Преди да се поддадат на сълзите, които блестяха в очите и на двете, телефонът иззвъня.

— Здрасти, Лъки. Девон е тук. Искаш ли да говориш с нея?

— Не, всъщност търся теб. — Гласът му трепереше от вълнение. — Обади се един от клиентите ти. Тръгнал е за насам, за да уточним подробностите по договора. Чейс нареди веднага да дойдеш в офиса. Харлан наблизо ли е?

— Казал е на Девон, че ще работи на полето целия ден.

— Лошо. Чейс иска и той да е тук, но каза ти да не губиш време и да дойдеш веднага, без да го чакаш.

— Кой е той, Лъки? Как се казва клиентът?

— Хардтек и съдружници. Големият, страшният Грейсън Хардтек идва сам да уговори сделката.