Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 168 гласа)

— Приличаш на котарак, който току-що е изял канарчето за закуска — отбеляза Лъки, когато брат му влезе в офиса им на следващата сутрин.

Чейс си тананикаше. Походката му беше стегната и пружинираща. Наля си чаша кафе и се обърна към брат си, вдигнал чашата за тост:

— За любовта и брака!

Лъки се засмя и вдигна своята чаша.

Не бяха допили кафето си, когато чуха една кола да спира пред офиса. Чейс погледна през прозореца.

— Сейдж и Харлан са. — Изгледа по-малкия си брат със строг и предупредителен поглед. — Запази спокойствие.

Сейдж влезе първа. След нея неохотно пристъпваше Харлан, който изглеждаше смутен и несигурен. Сейдж силно прегърна по-големия си брат.

— Толкова е хубаво, че отново съм у дома. Никога преди Милтън Пойнт не ми се е струвал толкова прекрасен. Докато карахме насам през града, имах чувството, че в гърлото ми е заседнала огромна буца.

Всичките й думи до този момент бяха адресирани само към Чейс. Тя леко се извърна.

— Здрасти, Лъки. — Усмихната и великодушна, бързо прекоси стаята и го прегърна. — Как е ръката ти?

— Добре е — лаконично отвърна той. Ръката му все още бе в гипсова превръзка. — Радвам се, че се върна, дечко.

Чейс пристъпи напред и се здрависа с Харлан, който все още стоеше до вратата.

— Искаш ли малко кафе?

— Не, благодаря. Спирахме няколко пъти, докато стигнем от Далас до тук. — Погледна към Лъки с напрегнато изражение, а после се приближи към него. — Дяволски много съжалявам за ръката ти. Не исках да се случи нищо подобно.

— Аз нанесох първия удар, но смятах, че си го заслужаваш.

— Е, добре, сгрешил си — намеси се Сейдж, преди отново духовете да се разгорещят. — Не можете ли просто да забравите за това? Имаме да свършим много неща, далеч по-важни от личните ми взаимоотношения с Харлан. — После срамежливо додаде. — Всички вие, предполагам, ще изпитате истинско облекчение да разберете, че не съм бременна. Е, не съм. Сега можем ли да говорим по същество?

— Предложението ти ми изглежда разумно. — Чейс приближи стола си към нейния. — Разкажи ни какво си свършила.

През следващия един час тя ги запозна с резултатите от пътуването им, като се спираше с най-големи подробности както на неуспешните, така и на относително резултатните срещи.

— Харлан и аз сме убедени, че това е нашия пазар.

— Това са хората с големите пари? — намеси се и той. — Дори и да не разполагат със свободни капитали в момента, знаят как и от кого да ги получат.

Лъки хвърли един поглед на списъка с потенциалните им клиенти и подсвирна.

— Това наистина са най-големите риби в щата. Впечатлен съм.

— В началото се бяхме отчаяли — призна си Харлан. — Не успявахме да постигнем абсолютно нищо. И тогава, миналия ден — нали така, Сейдж? Нещата изведнъж се промениха. Хората, с които се свързвахме, започнаха да ни слушат много по-внимателно и да проявяват по-голям интерес.

Тя подръпна един кичур от косата си.

— Беше нещо като компенсация за причинените недоразумения и неприятности.

— Не те разбирам. — Чейс изглеждаше озадачен.

— Няма значение. — Тя махна с ръка, сякаш за да прочисти въздуха. — Всички компании в този списък са подготвени за по-нататъшни разговори. Следващата ни стъпка е да наемем адвокат, който да изготви стандартен договор, така че да сме готови да преговаряме в момента, в който някой ни позвъни. Преди да тръгнем от Далас, накарах Харлан да подаде молба за патентоване на изделието.

— На чие име?

Харлан сякаш се вцепени на мястото си и студено изгледа Лъки.

— На името на Тайлър Дрилинг. Аз може и да съм развратник, но не съм измамник.

— Просто попитах.

Чейс миролюбиво вдигна дясната си ръка.

— Престанете и двамата! — Обърна се към Харлан.

— Как стои въпросът със самата система?

— Бих искал да положим малко тръби и да я пробваме няколко пъти. Сигурен съм, че помпата ще заработи, но е добре да е напълно завършена, в случай че някой пожелае да види как работи. Разбира се, все още има нужда от брояч…

— Лъки може да ти помогне в това отношение — обади се Чейс. — Кажи му, Лъки.

— Докато вас ви нямаше, открих няколко възможности. Оказа се, че едно старо приятелче току-що се е заловило с компютърния бизнес. Точно в този момент е много зле и има нужда от пари. Мисля, че можем да сключим добра сделка с него, особено пък ако дадем поръчка за по-голям брой.

— Фантастично! — възкликна Сейдж.

— Междувременно — Чейс се обърна към Харлан — се срещнах с няколко от старите ни работници, които са готови да се заловят с каква да е работа. Имаме няколко акра свободна земя в ранчото, която можеш да използваш. Само ни кажи когато си готов и ние ще ти покажем мястото.

— Готов съм, но имам нужда от транспорт.

— Къде е твоят пикап?

— Издъхна в Остин — каза им Сейдж, която се бе изправила и закопчаваше папката си. — Устроихме му подходящо погребение. Хайде, Харлан, ще те оставя в града. Чейс, кой е адвокатът на Марси? Бих искала да се консултирам с него за договора колкото е възможно по-скоро.

Чейс й записа името на адвоката. Дадоха на Харлан няколко адреса, на които би могъл да намери надежден, но относително евтин пикап на старо. Предупредиха го и за местата, на които със сигурност щяха да го измамят. След това братята застанаха на верандата и се загледаха в отдалечаващата се двойка.

— Тя изглежда добре — отбеляза Лъки.

— Да, така е.

— Харлан наистина е голям куражлия, щом посмя да се върне с нея.

— Хмм.

— Не мога да не уважавам човек с такъв характер.

— Както ми каза Марси снощи — Чейс погледна брат си, — ние никога нямаше да разберем, че е спал със Сейдж, ако той самият не ни беше казал.

— Ами ако тя бе забременяла?

— Но това не се случи, слава Богу.

— Слава Богу — повтори и Лъки.

— Сега говорят помежду си само за бизнес.

— Наистина.

— Предполагам, че и да е имало нещо между тях, то вече е приключило.

— И аз така мисля.

Колата на Сейдж зави зад ъгъла и се изгуби от погледа им.

— Е? — попита Лъки. — Какво мислиш наистина?

— Мисля, че и двамата са силно влюбени един в друг и с всичка сила се борят срещу себе си.

— Даа — мрачно се съгласи Лъки. — И аз си помислих същото.