Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 181 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Грейсън Хардтек наблюдаваше младата жена докато излизаше от кабинета му. Изчака няколко минути, за да й даде време да поговори със секретарката му, а след това й позвъни по интеркома.

— Кажи на Хари да слезе при мен, ако обичаш.

— Да, сър. Човекът, с когото имахте среща в петнадесет и тридесет е тук. Да го пусна ли?

— Изчакай пет минути.

— Да, сър.

Докато чакаше, той настойчиво се взираше в портрета в другия край на стаята.

Не му се наложи да чака дълго. Влезлият се представи като Хари — един от цивилните частни детективи, които охраняваха офисите на Хардтек и съдружници.

— Хари, всеки момент от сградата ще излезе една млада жена. Руса. С черен костюм. Красива. С хубави крака.

— Виждам я, сър. Току-що излезе от асансьора.

— Наблюдавай я няколко дни. Ще се погрижа някой друг да поеме работата ти тук. Искам да зная къде ходи, с кого се вижда и всякаква друга информация, до която успееш да се добереш. Докладвай ми за резултатите след не повече от седемдесет и два часа.

— Да, сър.

Плащаше на хората си добре и наемаше само най-добрите. Сигурен, че разпорежданията му ще бъдат изпълнени съвсем точно и при най-голяма секретност, Хардтек се върна при чертежите. Можеше да се закълне, че те са направени от конструктор, чиято работа познаваше добре.

Когато секретарката му въведе следващия посетител, той продължаваше намръщено да се взира в листите, разпръснати по иначе идеално подреденото му бюро.

 

 

— Сейдж се връща утре — съобщи Чейс.

Марси вдигна поглед от чинията си с лазаня. Тя и Чейс вечеряха сами вкъщи. Джейми спеше в люлката си край тях.

— Тя ли се обади?

— Днес следобед телефонира от Далас.

— Мислех, че са в Южен Тексас. Някъде из долината.

— Нищо не са постигнали там. Решили са да се върнат в Далас и да предприемат нова маркетингова стратегия.

Разказа на Марси всичко, което Сейдж му бе казала.

— Беше много развълнувана. От няколко дни са там и тя вече има списък на шест потенциални клиенти, които са й отговорили с нещо по-сериозно от може би.

— Но това означава, че тя е свършила страхотна работа.

— И аз й казах същото.

Марси му се усмихна широко.

— Добре, Чейс. Тя има нужда да чуе добра дума от теб.

— Спомена ли нещо за Харлан?

— Откакто е заминала, тя ни се обажда вече, колко… трети или четвърти път, но чак днес за пръв път спомена името му. Попита ме дали двамата с Лъки ще се спуснем да го бием, ако се върне заедно с нея.

— Като се има предвид случилото се неотдавна, струва ми се, че въпросът е напълно справедлив.

Чейс се намръщи. След спора им отпреди две седмици, между тях все още се усещаше леко напрежение.

— Не можеш да ни виниш за това, че защитихме сестра си, Марси. Щяхме да направим същото за коя да е друга жена от семейството.

— Възхищавам ви се, задето сте винаги готови да ни защитите. Но не в това е въпросът. Мисълта ми е, че Сейдж е легнала с Харлан съвсем доброволно и не се нуждае от ничия защита. Лъки не поиска разрешение от никого, преди да се влюби в Девон, макар че по онова време тя беше женена — официално поне.

— Лъки беше ужасен, когато ти му каза, че смяташ да се ожениш за мен. По онова време ти беше много нестабилен и все още беше силно влюбен в Таня. От тази гледна точка, съветът на Лъки бе напълно разумен. Но ти послуша сърцето си и се ожени за мен. Довери се на своите собствени инстинкти, а не на неговите.

— Нищо — нито ад, нито разрушително наводнение, нито дори инатът и проклетата ви гордост — не биха могли да ви попречат на вас двамата да се влюбите в жените, в които се влюбихте. Защо Сейдж трябва да е по-различна? Та тя е Тайлър като вас. Тя познава сърцето и душата си по-добре от всеки друг. Нямате никакво право да се намесвате.

— Ние просто не искаме тя да бъде наранена.

— Нито пък аз. Но ако това все пак стане, вие не бихте могли да го предотвратите, каквото и да направите. — Тя замислено се загледа в чашата си с вино.

— Как мислиш, дали това е било изолиран случай или те двамата продължават да спят заедно?

— Днес останах с впечатлението, че не спят заедно. Спомена нещо за стаята на Харлан. Каза името му няколко пъти, но винаги във връзка с бизнеса.

— Хмм.

— Изглеждаш разочарована. Наистина ли мислиш, че от връзката им би могло да излезе нещо, Марси?

— И по-странни неща са се случвали.

— Типично женско изявление — с раздразнение измърмори той. — А какво ти нашепва за него женската ти интуиция?

— Че той е много интелигентен, много повече, отколкото човек може да си представи на пръв поглед. Не се бои от тежка работа.

— Имах предвид взаимоотношенията му с жените.

— Аха, взаимоотношенията му с жените. — Тя погали устните си с пръст. — Ами, както каза и Девон, за голямо огорчение на Лъки, той е много красив и секси. — Очите й се спряха на смръщеното лице на Чейс. — Но не толкова, колкото теб.

— Продължавай — измрънка той, омилостивен донякъде.

— Мисля, че сигурно е преживял нещо твърде болезнено и мъчително. Все още бяга от него. Някой го е наранил жестоко. И точно заради това той никога не се сближава много с когото и да било. Общителен е, но е предпазлив. Предпочита да е наблюдател, а не участник в събитията.

— Аз също забелязах нещо подобно. Мислиш ли, че става дума за жена?

— Можем само да гадаем.

— А ти какво би казала?

— Бих казала, че е жена.

— И аз така си помислих. — Чейс се усмихна тъжно. — Надявам се, че не смята да отмъщава на целия женски род, включително и на Сейдж, заради онова, което му е причинила някаква глупава жена.

— Не е задължително. — Чейс я изгледа въпросително и тя доразви теорията си. — Подобна емоционална болка може да предизвика или необикновена жестокост или огромна доброта и чувствителност. Не мога да си представя, че Харлан би могъл да бъде жесток и коравосърдечен. А ти?

— И аз. Но кой знае? Може би все още не сме го видели в най-лошата му светлина.

— Възможно е, но ти пропускаш нещо много важно, което дава представа за истинския, му характер.

— И кое е то?

— Той беше човекът, който пръв се притесни, че Сейдж може да е забременяла. Нали ти ми каза, че той си е признал, че е спал с нея без дори да сте го питали за това. Това не е присъщо на безскрупулните мъже, поставили си за цел да разбият повече женски сърца.

— Да, така е. Исусе — той прокара ръка по лицето си. — Предполагам, че единственото, което можем да направим в този момент, е да се отдръпнем назад и да изчакаме и да видим какво ще стане.

— Най-после каза нещо разумно.

— Значи, да се върнем към бизнеса. Докъде бях стигнал? О, да. Сейдж ми каза, че Харлан иска да се върне и да инсталира системата. Иска да отстрани всички възможни технически дефекти, преди да получим първата поръчка. Малката ми сестричка трябва да е страхотен търговец. — Той се усмихна с обич. — Кой можеше да предположи, че тя ще се справи толкова успешно?

— Аз — твърдо отбеляза Марси.

— Изглежда, че първата ни продажба няма да закъснее. Искрено се надявам това да е така. Заради всички ни. — Той бутна настрана празната си чиния и взе чашата с червено вино. — Не съм забравил нашата сделка, Марси.

— За каква сделка става дума? — Безгрижният й тон не можа да го заблуди.

— Сделката, която сключихме, когато се оженихме.

— О, тази сделка ли?

Всеки път когато той повдигнеше този въпрос, тя ловко променяше темата на разговора. Този път, обаче, Чейс бе твърдо решен да не й позволи да постъпи така.

— Ти ни измъкна тогава, Марси, и аз не съм го забравил. Без твоите пари…

— Нашите пари. Те станаха твои в деня, в който се оженихме.

— Парите бяха твои. Пари, които бе спечелила с много труд. Когато се оженихме, ти казах, че възнамерявам да ти върна всеки цент. До този момент нямах такава възможност. Но ако сключим един от тези големи договори, за които Сейдж говореше днес, ти ще получиш парите си обратно.

Тя стана от стола си, заобиколи масата и седна в скута му.

— Мислиш ли, че тези пари ме интересуват, Чейс?

— Но мен ме интересуват.

— Твоята честност е изумителна. И това е една от многото причини, поради които те обичам толкова много. И винаги съм те обичала. Още от детската градина.

Тя сведе глава и го целуна многозначително. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, тя заговори тихо.

— Печалбата, която получих от онази инвестиция, е огромна, Чейс. Виж колко много неща спечелих — красиво, здраво бебе и съпруг, който ме обича.

— Точно така. Аз наистина те обичам. Макар че понякога се плаша от острия ум и непоклатимата ти логика.

— Помисли си колко отегчен щеше да бъдеш, ако не бях такава, каквато съм.

— Отегчен? С теб? Никога! — Той пъхна ръце под пуловера й. — Хмм. Винаги си толкова топла и мека. — Гърдите й бяха пълни с мляко. Той нежно ги погали. Тя целуна ухото му, а после леко прокара език по ръба му. — Моля те, Марси — простена той. — Имай милост. Престани.

— Да не би да започваш да се възбуждаш? — закачливо прошепна тя.

— Да се възбуждам? Вече седмици наред сякаш не съм на себе си.

— В такъв случай, не мислиш ли, че е време да направим нещо по въпроса? — Тя протегна ръка към панталона му и започна да го разкопчава.

Очите му бързо потърсиха нейните.

— Искаш да кажеш…

— Аха.

— Зелена светлина?

Тя го обгърна с ръка и се усмихна съблазнително.

— По-зелена от това не може да стане.