Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 167 гласа)

След като Сейдж излезе, в кухнята се възцари пълна тишина. Лъки заговори пръв.

— Какво й става?

Харлан грабна якето си от закачалката, отвори вратата и излетя навън.

— Ще отида да я потърся.

— Не ми се щеше да повдигам този въпрос, но Сейдж се държи твърде неестествено — каза Марси.

— И защо смяташ така? — Всички го изгледаха с укор. — Добре де, тя винаги се е държала малко странно, нали? — Лъки се опита да се защити.

Чейс се обърна към Марси.

— С теб говорихме за това и преди. Положих невероятни усилия, за да се държа мило с нея, но ти очевидно смяташ, че не съм й помогнал особено.

Марси сви рамене.

— Нещо все още я тревожи.

— И аз го забелязах — обади се Девон. — Но тя не споделя нищо с мен.

— Нито пък с мен — каза Марси.

— Дали е заради Белчър?

Девон смръщи вежди.

— Не мисля, че Сейдж е лудо влюбена в него. Сигурна съм, че щях да разпозная симптомите, ако беше така. — Тя нежно погледна съпруга си.

— Съгласна съм, Девон — кимна Марси.

— Но това, което зная, е, че тя не е същата, откакто се прибра у дома за Коледа.

— Не мислите, че ревнува от Пат, нали? — предположи Чейс. — В един момент той стана по-важен за мама от самата Сейдж.

Никой не проговори известно време. Всички мълчаливо обмисляха проблема. Най-накрая Марси рече:

— Женитбата им може да е допринесла малко за странното й поведение, но не мисля, че тя е в основата на проблемите й. Сейдж уважава брака като институция и не би позволила той да я разстрои толкова.

Марси с тревога погледна към вратата.

— Неудобно ми е да го кажа, но не съм убедена, че Харлан е най-подходящият човек, който бихме могли да изпратим да я потърси.

— Смяташ, че състоянието й напоследък може да има нещо общо с Харлан? — попита Лъки.

— Не зная — изрече уклончиво Марси. — Изглежда, че между тях има твърде много стаена враждебност. — Но още недоизрекла думите, тя се опита да омаловажи казаното с едно махване на ръката си. — Може би само така ми се струва.

— Не, не е така — намеси се Девон. — Миналия ден ги видях на стълбището. Той се опита да я заговори, но тя мина край него, без да му каже нито дума. Тогава не им обърнах внимание, но сега, когато заговори за това, се сещам, че вече няколко пъти съм ставала свидетел на грубото й отношение към него.

— Дявол да го вземе — измърмори Лъки. Харлан е толкова симпатичен тип. — Погледна през масата към Чейс. — Ти какво мислиш по въпроса?

— Проклет да съм, ако разбирам нещо. Може би се сърди, задето го взехме в компанията. Преди това тя си беше чисто семеен бизнес. Но каквато и да е причината, мисля, че ще е по-добре, ако я намеря преди него.

— И аз ще дойда.

Няколко минути по-късно двамата братя вече бяха в пикапа на Чейс и бавно караха по калния път през пасището.