Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 181 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Когато на следващата сутрин тя възторжено връхлетя през вратата, той я очакваше, легнал по гръб в леглото и скръстил двете си ръце под главата си.

— Е, най-после се събуди — каза тя и на лицето й грейна щастлива усмивка.

— Къде беше? Започнах да се притеснявам?

— Сутринта се събудих рано, преливаща от енергия. Почаках малко с надеждата, че ще се събудиш, но ти продължи да спиш и аз излязох, за да купя понички и горещо черно кафе. Точно както го обичаш.

Тя остави две бели книжни торби на масата върху която все още стояха чиниите от вечерята им и поставката на свещта, която очевидно бе догоряла по някое време през нощта. Бяха заспивали и се будили, за да се любят отново толкова много пъти през нощта, че Сейдж бе изгубила вся каква представа за времето.

Тя се приближи към леглото, наведе се над него и го целуна първо по челото, върху което бяха паднали кичури от светлата му коса, а после и по устните. Хванала ъгъла на чаршафа с двата си пръста, тя го повдигна нагоре и надникна отдолу.

— О, Харлан, ти си гол! Колко си недодялан.

— Това да не е някаква нова дума за възбуден?

— Ходил си в колеж. Знаеш какво означава недодялан.

— А ти знаеш какво означава възбуден. Ела тук.

Като ръмжеше закачливо, той я сграбчи за китките и я дръпна върху себе си. Тя се престори, че се съпротивлява, но веднага забрави преструвките, усетила възбудата на стегнатото му тяло.

— Пак ли? — съблазнително прошепна тя. — Мислех си, че тези, които го правят прекалено често, ослепяват.

— Ослепяват само онези, които не го правя достатъчно често.

— О, Боже! Не можем да позволим да ни се случи нещо подобно, нали? — каза тя и притисна устни към неговите.

Целуваха се страстно, докато тя яростно се бореше с дрехите си, опитвайки се да се освободи от тях. Най-накрая успя и легна отгоре му, докосвайки го с цялото си тяло. Изненада се когато той обгърна задника й с ръце и нежно разтвори бедрата й, като същевременно лекичко я повдигна нагоре.

— Не зная какво да правя. — Изглеждаше искрено притеснена.

— Напротив, знаеш.

— Така ли? — Тя направи няколко движения, от които очите му ярко заблестяха.

— Да — едва произнасяше думите. — Точно така.

 

 

Когато свършиха, тя се отпусна на гърдите му, задъхана като корабокрушенец, доплувал сам до брега.

Той обви ръце около тялото й. Изражението му бе нежно, очите му я гледаха с искрено обожание.

— Човек няма нужда от мечти, когато ти си наблизо, Сейдж.

— И ти изпълни всички мои блянове.

— Всички?

— Е, има още един…

Той сграбчи един кичур от косата й и повдигна главата й от гърдите си.

— Е?

— Мога ли да се изкъпя заедно с теб и да ти измия гърба?

На красивото му лице разцъфна щастлива усмивка.

— Госпожице Сейдж, можеш да ми измиеш всичко, което си пожелаеш.

 

 

Сейдж излезе от банята първа, а Харлан остана след нея, за да се избръсне. Тананикайки си, Сейдж събра дрехите си, разхвърляни около леглото и отново се облече. Тъкмо махаше капачетата на чашките с кафето, когато Харлан излезе от банята, като обуваше дънките си в движение.

— Боя се, че кафето изстина — извини се тя, докато му подаваше чашата.

— Струваше си. Винаги бих предпочел страстния секс пред горещото кафе.

Тя срамежливо го погледна.

— Сигурна съм, че е така.

Той я целуна, а после отпи от хладкото кафе.

— Поничките са още топли — каза му тя. — Вземи си една.

Сейдж напъха една поничка в устата му. Той отхапа, а след това посочи към купчината листове, разпръснати по масата.

— Какво е това?

— Преди да изляза, прегледах местното списание за бизнес, което взехме от фоайето, докато се регистрирахме в хотела. Вътре има няколко много впечатляващи статии и аз започнах да съставям списък на потенциалните ни клиенти.

— Много добре. — Той кимна одобрително, докато очите му пробягаха по написания на ръка списък.

Сейдж с обожание наблюдаваше лицето му, когато изведнъж очите му се приковаха върху едно от имената. Той спря да дъвче и задържа хапката в устата си няколко секунди преди да я глътне.

— Задраскай предпоследното име. — Рязко захвърли листа на земята.

Сейдж го взе и прочете името.

— Какво имаш против Хардтек и съдружници?

— Какво значение има? Включила си още поне дузина компании в списъка си.

Тя го погледна с недоумение. Той бе оставил кафето и остатъка от поничката си на масата и сега неспокойно кръстосваше из стаята, грабваше най-различни предмети, а после бързо ги връщаше по местата им. Никога не го бе виждала да се държи по този начин. Приличаше й на затворено в клетка животно.

— Харлан? Защо това име те разстрои толкова много?

— Не съм разстроен.

— Не ме лъжи — кресна тя. — Виждам, че си разстроен. Знаеш ли нещо за Грейсън Хардтек, което би трябвало да ми кажеш?

— Зарежи това, става ли? Зачеркни името му от списъка и всичко ще бъде наред. Просто махни името.

— Ако не ми обясниш защо, няма да го направя. Според статията за него, той участва във всяка по-тлъста сделка в тоя град. Той е точно от клиентите, които търсим.

Харлан се извърна и я погледна, подпрял ръце на кръста си. Лицето му беше сърдито и войнствено.

— Спести си неприятностите. Хардтек не би ти отделил и една минута от времето си, ако разбере, че работя с теб. Повярвай ми.

— Защо?

— Това си е моя работа.

— Вие двамата да не би да си имате зъб един на друг?

— Би могло и така да се каже.

— Защо? За какво се скарахте?

— Сейдж, остави това.

— За какво точно се скарахте с Хардтек? — настойчиво повтори тя.

Той прехапа долната си устна. Когато най-сетне реши да заговори, гласът му прозвуча твърде сухо. Отговори й само с едно изречение.

— Преди известно време притежавах нещо, което му принадлежи.

Тя внимателно обмисли думите му, но така и не можа да вникне в смисъла им.

— Искаш да кажеш, че си откраднал нещо от него?

Вбесен до крайност от настойчивостта й, той нервно прокара пръсти през косата си.

— Помолих те да оставиш тая тема.

— Не и преди да ми отговориш, Харлан. Какво негово нещо си притежавал?

Сините му очи я погледнаха студено.

— Съпругата му.

 

 

Сейдж нервно разлистваше списанието, без да запомни нито една от думите, отпечатани по лъскавите му страници. Главната административна квартира на Хардтек и съдружници, Инкорпорейтид беше внушителна и ултрамодерна, изпълнена главно в черно и сиво, примесени на места със светлокафяво.

Сейдж погледна към секретарката на Грейсън Хардтек. Жената отново я удостои с дежурната си усмивка.

— Сигурна съм, че няма да чакате още дълго, госпожице Тайлър.

Внимателно очертаните й, пурпурночервени устни едва се помръднаха. Дори и ураганен вятър не би могъл да отдели и един косъм от внимателно пригладената й с лак коса, която чудесно се съчетаваше по цвят със сивата стена зад нея.

— Благодаря.

Сейдж беше много изнервена и подскачаше и при най-малкия шум. Всеки момент очакваше Харлан да нахълта през черната лакирана врата и да я обвини в двойна игра и измама. И тъй като наистина правеше точно това, тя с всяка изминала минута ставаше все по-нервна и уплашена.

След спора им преди два дни, когато той бе пуснал бомбата за съпругата на Хардтек, те напуснаха луксозния хотел и се пренесоха в друг, който напълно съответстваше на скромните средства, с които разполагаха. Въпреки че парите им бяха на привършване, Сейдж си взе отделна стая, в която прекара по-голямата част от деня съвсем сама.

След много часове на размисъл и самобичуване, тя най-сетне стигна до окончателното си решение, твърдо убедена, че трябва да остави личните чувства на заден план. Задачата, която си бе поставила, имаше първостепенно значение. Достигнала до това заключение, тя застана пред вратата на спалнята му и почука.

Той не се затича да й отвори веднага. Всъщност, доста се забави, преди да го направи. Отвори вратата, подпря се на касата и я изчака да заговори.

— Проведох няколко телефонни разговора — студено започна тя. — Имаме уговорени срещи с тези хора утре сутринта. — Пъхна един списък е имена в ръката му. Той го погледна. Името на Хардтек не бе включено в него.

— Чудесно.

— Значи ли това, че все още проявяваш интерес към съвместната ни работа по този проект? — сковано го попита.

— Ти си тази, която се цупи вече няколко часа, не аз.

— Съобщението ти, че си имал връзки с нечия чужда съпруга ми дойде като шок.

Той изразително затвори очи и я изгледа толкова студено, че тя незабавно побесня от гняв. Как се осмелява да я кара да се оправдава! Не тя беше човекът с противно и подозрително минало.

— Това няма нищо общо с настоящия момент и с нас — каза той.

— Грешиш, Харлан. Всичко, свързано с нас, е жизненоважно. Нашето минало ни прави такива, каквито сме.

Той тъжно поклати глава.

— Ако наистина вярваш в това, то аз не съм най-подходящият човек за теб, Сейдж.

В продължение на няколко секунди тя си припомни всичко, което бяха вършили заедно в леглото, всичко, на което я бе научил — начините как да извлече най-голямо удоволствие от любенето. Лицето й се зачерви от смущение, но очите й останаха студени.

— Много удобно да осъзнаеш това точно сега, след като вече ме вкара в леглото си.

После се отдалечи от него и прекара вечерта самотна и нещастна в стаята си. Остро усещаше отсъствието му от леглото си и силно мразеше както себе си, така и него, заради чувствата, които бе предизвикал в душата й. През следващите дни се държаха учтиво един към друг, успявайки по някакъв начин да подтиснат враждебността си. Провеждаха уговорените срещи и, както и преди, всеки изпълняваше своята роля в представянето на системата.

Повечето от вицепрезидентите, с които се срещнаха, ги отпратиха учтиво, като им обещаха, че ще имат предложението им предвид и че в близко бъдеще ще се свържат с тях, но тя искрено а съмняваше, че този ден някога ще дойде.

След още няколко безрезултатни срещи тази сутрин те се върнаха в мотела по обяд. Чувстваха се обезсърчени и унили. Сейдж се обърна към Харлан.

— Ако не смяташ да ходиш никъде този следобед, искам да взема колата и да отида да си оправя косата и маникюра.

Той мигновено застана нащрек.

— Винаги вършиш сама тези неща.

— Да, и затова изглеждам по този начин.

Очите му я изгледаха проницателно.

Тя се опита да запази безизразния си поглед.

— Нямам нищо против — най-после й каза той. Преди да слезе от колата обаче, той взе от задната седалка папката с всичките си чертежи.

— Довиждане.

— Довиждане.

Сейдж измина няколко преки и едва тогава се осмели да пъхне ръка под предната седалка и да измъкне копията на чертежите, които бе направила преди една седмица. Схемите бяха със силно намалени размери, но все пак бяха четливи и напълно разбираеми. Ако Харлан решеше да се откаже от начинанието, тя не искаше да се окаже е празни ръце. След последните събития Сейдж беше доволна, че се бе сетила навреме да вземе някои предпазни мерки.

Слава Богу, че това не бяха единствените предпазни мерки, за които тя мислеше с облекчение в този момент. Всеки път, когато се любеха, Харлан много дискретно и ненатрапчиво правеше необходимото, за да я предпази от забременяване.

Очите й се насълзиха при спомена за страстните му ласки, но тя премигна няколко пъти, за да ги прогони, преди страховитата секретарка на Хардтек да ги забележи.

Сейдж изобщо не бе изненадана, че Харлан бе имал връзки и с други жени. Той непрекъснато получаваше страстни погледи и мълчаливи покани от жените, с които се срещаха.

Където и да отидеха, Сейдж не можеше да не забележи въздействието, което той оказваше върху жените. Само една от обезоръжаващите му усмивки можеше да смути и най-студената и делова касиерка. Един пронизващ поглед и най-свадливата сервитьорка се превръщаше в Мис Приятен Характер. Едно ласкаво намигване и дори и най-невзрачната жена се усмихваше така лъчезарно, че заприличваше на истинска красавица. Харлан Бойд съвсем определено знаеше как да въздейства на нежния пол.

Госпожа Грейсън Хардтек очевидно не бе изключение от правилото.

Харлан сигурно бе имал връзка с нея по времето, когато бе работил за Хардтек. Той вероятно бе разбрал и в резултат бе избухнал страхотен скандал. Това бяха само предположения наистина, но Сейдж бе сигурна, че се е случило нещо подобно.

Това, което я нарани най-много, бе враждебността, която Харлан продължаваше да изпитва към Хардтек. Очевидно в душата му все още тлееше чувството, което бе изпитвал към госпожа Хардтек.

Дали все още я обичаше? Защо иначе би се ядосал толкова много? Можеше просто да се изсмее и да каже:

— По-добре иди сама на тази среща, Сейдж. Виждаш ли, госпожа Хардтек не беше много дискретна по отношение на любовните си авантюри. Хардтек побесня и… е, добре, мисля, че всичко ти е ясно.

Но той не се бе държал така, сякаш става дума за мимолетна авантюра, без каквито и да били емоционални последици. Харлан бе хукнал да кръстосва из стаята подобно на марионетка, управлявана от неспособен кукловод. Само за секунди се бе превърнал в съвсем различен човек. Промяната бе направо драстична. Връзката им вероятно е била много важна за него, щом продължаваше да се държи по този толкова нетипичен, глупав и неразумен начин.

Колко ли още неразгадани любовни афери има в миналото на Харлан? Дузини? Или повече? Колкото и да са на брой, ще трябва да прибавим още една, помисли си Сейдж с унищожителен сарказъм, насочен към нея самата.

Той й бе казал, че е професионалист, който се занимава с проблемите на хората. Тя беше просто поредния проблем, изпречил се на пътя му — една безпомощна девственица със силно наранена его, която отчаяно се нуждаеше от сексуално пробуждане. Дори ако бе дала публична обява, едва ли щеше да му съобщи проблема си по-ясно.

Харлан, който разполагаше както с умения, така и с неограничени възможности да разреши проблема й, веднага откликна на мълчаливото й послание. Отвори й очите за собствената й сексуалност, освободи я от задръжките и страховете й. А сега, когато му бе демонстрирала колко разкрепостена може да бъде в леглото, той смяташе проблема й за разрешен. Мисията му бе приключила и той можеше да продължи по пътя си, готов да се заеме със следващата дилема.

Сейдж се питаше дали ще се сбогува с нея, дали ще я уведоми за заминаването си. А може би просто ще се събуди някоя сутрин и ще установи, че е заминал? Второто бе по-вероятно. Сейдж не можеше да си го представи в някоя тъжна, сълзлива прощална сцена. Но каквото и да направеше, той със сигурност щеше да разбие сърцето й.

Беше се влюбила в един скитник.

— Госпожице Тайлър?

Тя подскочи от изненада и се опита да се съсредоточи.

— Да?

— Господин Хардтек ще ви приеме веднага.

— Благодаря.

Взе чантата си и папката от канапето и последва секретарката, която прекоси лъскавия мраморен под, мина през големите врати и я въведе в светилището на Хардтек.

Строгата обстановка бе отчасти смекчена от ориенталските килими, които образуваха нещо като безценен остров на пода. Едната стена бе стъклена и предлагаше умопомрачителен изглед към величествените сгради на Далас, очертали контури на хоризонта. Сейдж добре си бе подготвила домашната и знаеше кои точно сгради принадлежат на Хардтек. За момент се уплаши и се стъписа от огромните размери на богатството и властта му. Какво правеше тя в този храм на благополучието?

И защо не, по дяволите, обади се едно тихо гласче дълбоко в съзнанието й. Семейната гордост си казваше своето. Тя беше Тайлър. А Тайлърови бяха не по-лоши от всички останали.

Тя изправи рамене, приближи се до бюрото му и протегна ръка. Един посивяващ, едър мъж, облечен в безупречен делови костюм, се надигна от стола си и пое ръката й през бюрото.

— Здравейте, господин Хардтек. Аз съм Сейдж Тайлър. Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете веднага.

— Заповядайте, седнете, госпожице Тайлър.

Докато Сейдж сядаше на посоченото й място, секретарката му му подаде някаква визитна картичка. Той я погледна и кимна. Тя мълчаливо се оттегли.

— Казала сте на секретарката ми, че желаете да ме видите по някакъв неотложен личен въпрос.

Хардтек наближаваше шестдесетте, имаше широки гърди и голям корем, макар че тялото му бе по-скоро мускулесто, отколкото дебело. Носът му беше голям и месест, а зачервеното му лице й подсказваше, че той е мъж, който не се лишава от няколко бърбъна през деня. Имаше смущаващия навик да се взира в събеседниците си изпод гъстите, надвиснали над очите му сиви вежди.

Шокирана от собствената си дързост, Сейдж смело заяви:

— Излъгах, господин Хардтек. Дойдох тук, за да ви продам нещо.

Той изглеждаше стъписан от откровеността й. В продължение на няколко секунди я огледа с напрегнат и изучаващ поглед. После се настани в кожения си стол и като скръсти ръце на стомаха си, леко се изсмя.

— Е, куражлийка сте, госпожице Тайлър. Трябва да ви го призная. И какво предлагате? Да не би да ни е изтекъл абонаментът за Телевижън Гайд?

Сейдж се усмихна колебливо и като се питаше още колко ли време ще може да разчита на доброто му настроение, сложи папката на ръба на бюрото му и я разтвори.

— Искам да ви запозная с една нова система за напояване. Това тук са чертежите.

Той дори не погледна към скиците на Харлан. Беше приковал поглед някъде между очите й.

— Госпожице Тайлър, аз съм зает човек. Имам цяла армия от подчинени, които решават тези въпроси вместо мен.

— Добре зная това — бързо заговори тя, разбрала, че той е на път да я отпрати. — Но аз вече седмици наред се срещам с вицепрезиденти и младши изпълнителни директори. Те са много по-заинтересовани от това да запазят настоящия си бюджет и изобщо не мислят за инвестиране. Никой не смее да разклати корпоративната лодка в тия тежки времена и затова не се вземат никакви решения. Този път реших да се срещна с най-главния шеф — този, който подписва чековете и взима окончателните решения. Уморих се да ме препращат от един заместник на друг.

Изминаха няколко мъчителни секунди, през които той не свали поглед от лицето й, после погледна часовника си и каза:

— Разполагате с пет минути. — Тя побутна папката към него докато превъзнасяше безупречната репутация на Тайлър Дрилинг. Той я слуша няколко секунди и я прекъсна. — Запознат съм с репутацията на семейството ви в петролния бизнес. Кажете ми само какво продавате и защо трябва да го купя.

— Възложили ли сте на някого договора за напоителна система на Шедоу Хил?

Вече бе започнало разчистването на терена за бъдещия комплекс, който щеше да бъде построен на няколко мили северно от Далас. Сейдж бе чела, че след завършването му, той ще се простира на площ от няколко квадратни мили, ще има игрище за голф с осемнадесет дупки и друго по-малко с девет дупки, игрище за игра на поло, самолетна площадка, търговски център, шикозен кънтри клуб, както и някои други, неприлично скъпи места за развлечения.

— Не, доколкото знам — отговори й той.

— Ще ви бъдем много задължени, ако ни възложите този договор. Разполагаме точно с това, което ви трябва.

— Можете ли да предложите някакви препоръки? Кой друг използва системата ви?

— Никой. Вие ще бъдете първият ни клиент, ако решите да я купите.

Сейдж не искаше да започне кариерата си с лъжа. Но дори и да имаше подобни намерения, Хардтек веднага щеше да открие измамата. Тя смело го погледна в очите, очаквайки да й каже, че не проявява интерес към предложението й и да повика секретарката си, за да я изпрати.

Той обаче не направи нищо подобно, а каза:

— Слушам ви. Продължавайте.

Сейдж си припомни всичко онова, което бе чувала Харлан да разказва при толкова много срещи и бързо разясни принципа на системата.

— Можем да инсталираме надземни пръскачки, както и тръби, които ще бъдат скрити под земята. И ще го направим много по-евтино от всички останали, защото разполагаме с тръби и помпи, които излязоха от употреба след като нефтеният пазар отиде по дяволите.

Той разгледа чертежите с внимание, на каквото тя изобщо не смееше да се надява. Всъщност Хардтек се спираше на всяка една схема и я изучаваше в най-големи подробности. Без да вдига глава, той я изгледа изпод вежди и попита:

— Кой направи тези чертежи?

— Нашият конструктор — уклончиво отвърна тя. — Братята ми ще отговарят за цялостното инсталиране и поддръжка.

— Хмм.

Макар да бе любопитна да разбере дали и Хардтек ще реагира по същия бурен начин при споменаването на името на Харлан, Сейдж не посмя да рискува. Хардтек бе прекалено надежден и сериозен клиент, за да си позволи да го изгуби. Договорът с него би повлякъл още много след себе си. Би направил реклама на новото изделие на Тайлър Дрилинг по-добре от всеки друг.

Това беше най-главната причина, която я подтикна да се срещне с него лично. Другата причина бе желанието й да се запознае с измамения съпруг.

— Ще ги задържа — рязко каза той и събра всички чертежи.

— Ч-чудесно — измънка тя. Щеше да се погрижи Харлан незабавно да патентова изобретението си.

— Бих искал да ги разгледам по-внимателно и да ги обсъдя с главния изпълнител на проекта ни.

— Разбира се.

— Как бих могъл да се свържа с вас?

Сърцето й биеше до пръсване. След толкова много неуспехи, тя просто не смееше да повярва на ушите си.

— Значи проявявате интерес?

— Ще бъда напълно откровен с вас. Напоителната система за Шедоу Хилс не е измежду най-неотложните ни задачи в този момент. Някой служител в тази корпорация, чието име аз сигурно не знам, би могъл да закупи такава система от хиляди различни места…

— Но нито една от тях няма да има нашата изключителна…

— Спестете си тези приказки. Вече ги чух. — Той насочи палеца си към нея. — Ще ви дам един безплатен съвет. Научете се кога трябва да си държите устата затворена, госпожице Тайлър.

— Да, сър. — Тя го погледна плахо. Съвсем наскоро още един човек й бе казал, че говори прекалено много.

— Това, което се опитвам да ви кажа, е, че се интересувам не толкова от изделието ви, колкото от вас самата. Човек трябва да има голям кураж, за да дойде при мен по този начин. А аз обичам да възнаграждавам хората, които поемат известни рискове. Освен това, възхищавам се на хората, които не бръщолевят празни приказки, а минават направо на въпроса. — Той погледна часовника си. — Времето ви изтече преди тридесет секунди. Оставете телефонния си номер на секретарката ми. Довиждане.

— Довиждане и благодаря.

Тя се изправи и уверено му подаде ръка. Но когато се обърна да си тръгва, Сейдж изведнъж се закова на мястото си. На отсрещната стена, тази, която бе останала зад гърба й, висеше портретът на красива жена.

Прекрасното й лице бе обградено с гъсти руси къдрици. Бе облечена в сапфирена на цвят бална рокля, която чудесно подчертаваше неотразимата й фигура. Беше застанала на завоя на виещо се спираловидно стълбище, а украсената й с бижута ръка бе подпряна небрежно на резбования тапет. На шията и на ушите й блестяха скъпоценни камъни. Жената бе изключително елегантна и изискана.

— Коя е тя?

Хардтек отговори зад гърба й:

— Съпругата ми, Мариан.

— Мариан. Красива е.

— Да, така е.

Сейдж му се усмихна несигурно и побърза да излезе от кабинета му. Спря за миг при секретарката, остави телефонния номер на офиса в Милтън Пойнт и си тръгна.

Бе постигнала първия си успех и на път за асансьорите сигурно би подскачала от радост или пък би запяла с пълно гърло, ако Мариан Хардтек не се бе оказала една от най-красивите жени, които някога бе виждала.