Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 168 гласа)

Сватбата се състоя две седмици по-късно, макар че снахите на Лори недоволстваха, че срокът е твърде кратък, за да се подготвят добре за церемонията.

— Оставете ги на мира — бе им казал Чейс в отговор на протестите им. Лъки се бе съгласил с него. — Ако съдя по вида му, Пат сякаш всеки момент ще експлодира.

Въпреки шегата, която си бе позволил да изрече веднага щом те им съобщиха решението си, Лъки, както и останалите от семейството, знаеха, че майка им никога не би легнала с някой мъж, независимо колко много го обича, преди да се е омъжила за него.

— Лори, Пат, днес сте поканили близки и приятели, за да станат свидели на брачната ви церемония и да отпразнуват този щастлив миг заедно с вас.

Пасторът познаваше булката и младоженеца от години. Изглеждаше толкова доволен от този брак, колкото и останалите гости, изпълнили първите няколко редици в църквата.

Сейдж, която бе шаферка на майка си, се опитваше да се съсредоточи върху думите на пастора, но очите й непрекъснато надничаха над рамото на Пат и се взираха в мъжа, седнал на втория ред.

Харлан също не следеше церемонията. Наблюдаваше Сейдж. Всеки път когато тя се обърнеше настрана, той приковаваше поглед в нея. Напоследък очите му сякаш я преследваха навсякъде, дори и в сънищата й.

Те вече не злорадстваха, не я провокираха със самодоволното си изражение. Напрегнатият му израз, обаче, който се бе появил отскоро, я притесняваше още повече. Сейдж се боеше, че Харлан вижда твърде много, разбира неща, които тя не би искала той да узнае.

През изминалите две седмици тя го бе избягвала всячески. Заедно с Марси и Девон бе посветила цялото си време на приготовленията за сватбата.

Харлан прекарваше повечето от времето си в склада, потънал в работа върху прототипа, и дори предсватбената треска не можа да го откъсне от заниманията му. Отслабна, изглеждаше изпит и изтощен. В началото Сейдж си помисли, че това бе просто плод на въображението й, но след това чу Лори да го хока, че се преуморява, не си почива достатъчно и не се храни добре.

Бръчките около устата му изглеждаха по-дълбоки в този момент, но въпреки това той беше изключително красив. Косата му бе сресана — как да е. Беше облечен официално. Носеше ботуши, но те бяха излъскани до блясък. Тъмният му панталон беше изгладен и макар че вместо сако бе облякъл спортно яке, предвид тържествеността на случая, си бе сложил и вратовръзка. Ризата му беше колосана и изглеждаше изключително бяла на фона на загорялото му лице.

По време на кратката церемония, против волята си, Сейдж отново и отново обръщаше поглед към искрящите му сини очи. Магнетичната им сила я караше да се чувства неловко и да се поти от неудобство в скъпата си рокля от ангорска вълна. Подплънките на осеяните с мъниста рамене й придаваха обем в рамената и подчертаваха стройното й тяло, а твърдата, колосана яка, бе изключително елегантна и красива.

Сейдж знаеше, че изглежда добре. Но последното нещо, което искаше в този момент, бе да изглежда добре пред Харлан. По-скоро би умряла, отколкото да го накара да си помисли, че се опитва да го впечатли. Откровеният начин, по който я наблюдаваше обаче, подсказваше, че той харесва не само роклята, но и това, което беше под нея.

— Можеш да целунеш булката, Пат. — Очите на Сейдж се изпълниха със сълзи, докато гледаше грамадния, широкоплещест шериф, който с издайнически блеснали очи взе Лори в прегръдките си и я целуна. Сейдж си припомни колко много бе страдала майка й по време на продължителното боледуване и последвалата смърт на баща й. Лори заслужаваше това щастие. Тя очевидно разцъфваше под ласките и любовта на Пат. Зачервена от вълнение, Лори се обърна и погледна гостите.

Сейдж имаше задължения като домакиня в къщата и затова двете с Девон си тръгнаха от църквата веднага щом това стана възможно. Бяха украсили къщата с цветя, зеленина и свещи и предварително бяха приготвили всичката храна, с изключение на сватбената торта.

Гостите ги обсипаха с комплименти. Къщата кънтеше от смях и сърдечни и искрени разговори Денят бе изпълнен с много щастие и радост.

За Сейдж, обаче, празникът мина като в мъгла и тя с благодарност посрещаше всяка нова задача. Задълженията й на домакиня отвличаха мислите й от Харлан, запълваха времето й, ангажираха я изцяло.

Преди още да осъзнае колко време бе изминало, всички се събраха на предната веранда, за да изпратят младоженците. Лори се приближи към всяко едно от децата си и го прегърна, а след това ги привлече и тримата в една обща прегръдка. Очите й плуваха в сълзи, докато се сбогуваше с тях.

— Обичам ви толкова много! Благодаря ви, че сте такива чудесни деца. Благодаря ви, че се радвате на щастието ми.

— По-добре я отведи бързо, Пат — заядливо се обади Чейс. — Май започва да се разколебава.

Сред вълна от смях и пожелания, Пат придружи булката до колата й — не можеха да вземат патрулната кола за медения си месец — и отпътуваха под дъжд от ориз.

Гостите започнаха да се разотиват, докато най-накрая останаха само членовете на семейството. Двете бебета вече спяха на горния етаж, а мъжете се включиха, за да помогнат в почистването.

Когато приключиха с работата, всички се събраха около кухненската маса, за да хапнат по слип сандвич.

— Човек изобщо не може да се наяде с торта и сандвичи с пържен хляб — отбеляза Чейс, докато трупаше шунка и швейцарско сирене върху филия ръжен хляб.

— Може би трябваше да приготвим сандвичи и за Лори и Пат — додаде Девон. — Те ядоха по-малко от всеки друг, а им предстои твърде дълго шофиране.

Плановете им бяха да отидат в планините на Ню Мексико, където по високите места имаше сняг. Нямаха никакво намерение да карат ски — искаха просто да се порадват на собствената си компания и на красивата гледка, откриваща се през прозореца на шикозната им, уютна квартира.

— Шегуваш ли се? — изкиска се Лъки. — Те може би вече отдавна са спрели да прекарат нощта само на десет мили от тук. Обзалагам се, че Пат не е стигнал по-далеч от първия изпречил се на пътя му мотел.

— Доколкото разбирам, вие двамата не си падате много по романтиката — отбеляза Марси и заядливо погледна Лъки и Девон.

Лъки се пресегна и силно стисна рамото на жена си.

— Дяволски си права, Марси.

Девон бе известна с това, че никога не оставаше на друг последната дума. Без да се притеснява от останалите, тя обви ръце около врата на Лъки и го целуна дълго и продължително. Когато най-накрая се отдръпна от него, той едва успя да си поеме въздух.

— Обичам сватбите. Те винаги действат на жените дяволски възбуждащо.

Сейдж нервно погледна към Харлан. Той безмълвно я наблюдаваше, приличаше на дива котка, вперила поглед в жертвата си. Тя стана от стола си, взе празната си чаша и се приближи до хладилника, за да си сипе още малко мляко. Движещата се мишена може да бъде улучена по-трудно, помисли си тя. Чувстваше се като животно, уловено в тънка, подобна на паяжина мрежа.

Чейс изпъшка.

— Марси може и да е възбудена, ама какво от това?

— Това му е единственият недостатък на раждането. Още дълго ли трябва да чакате? — Лъки състрадателно ги изгледа.

— Още две седмици — отговори Марси и прегърна съпруга си през раменете, опитвайки се да го утеши. Той наведе глава и я постави на гърдите й.

— Най-вълнуващото нещо за жените в една сватба — замечтано произнесе той — е музиката на органа. Тя им напомня за звуците, които издават, когато се любят.

Сейдж изпусна чашата си. Тя с трясък се удари в пода и се разби на парчета. Млякото се разплиска по обувките и чорапите й.

Марси отблъсна главата на Чейс.

— Трябва да се засрамиш от себе си! Сестра ти се смути и притесни и аз не я виня ни най-малко.

Лъки се запревива от смях.

— Това беше умно казано, големи братко. Как не се сетих сам!

Девон, подобно на Марси, полагаше неимоверни усилия, за да подтисне собствения си смях.

Сейдж не се осмеляваше да погледне към Харлан. Този разговор бе подходящ за щастливи семейни двойки, които не изпитваха никакво неудобство да се шегуват със сексуалните си апетити. За хора с гузна съвест и несподелена, внимателно пазена тайна, обаче, той бе истинско мъчение.

Сейдж попи разлятото мляко с една кърпа и без да иска поряза ръката си на едно стъкло. Докато стоеше наведена над мокрото петно, в полезрението й попадна чифт познати ботуши.

Харлан приклекна до нея и започна да събира по-големите парчета стъкло.

— Дай да ти помогна.

— Не, благодаря.

Той хвана ръката й.

— Но раната ти кърви.

— Няма нищо. — Тя издърпа ръката си. — Ще се кача горе да се преоблека.

Тя се втурна нагоре, изхлузи роклята си и захвърли скъпите си обувки. Замени елегантните дрехи с най-старите си дънки, ботуши за езда и дебело яке. Отвори аптечката в банята, намери малко лейкопласт и го залепи върху раната, преди да надене на ръцете си тесните, кожени ръкавици. Само след няколко минути вече бързаше надолу по стълбите, стиснала в ръка новия камшик, който беше получила за Коледа.

— Отивам да пояздя — обяви тя и прекоси кухнята, без дори да забави крачка.

— Сега? — Чейс погледна през кухненския прозорец. — Вече е почти тъмно.

— Няма да се бавя.

Тя изхвръкна през задната врата и се затича към обора, преди да успеят да я спрат. Оседла любимия си кон за рекордно кратко време. Веднага щом излязоха от двора, тя пришпори жребеца и препусна в галоп.

Вятърът разпиля косата й. Усети ледения му дъх върху бузите си, мокри от сълзите. Беше изминала значително разстояние, когато започна да се успокоява. Вече не й се струваше, че гръдният й кош всеки момент ще се пръсне от стаеното в душата й напрежение.

Сейдж дълбоко пое студения въздух. Той преряза дробовете й и изкара нови сълзи в очите й, но сега болката бе по-различна. През изминалите две седмици, след като научи за намерението на майка си да се омъжи, Сейдж всячески се бе опитвала да се пребори с връхлетялото я чувство на невъзвратима загуба.

Беше много егоистично от нейна страна и тя го осъзнаваше. Не завиждаше нито на майка си, нито на Пат заради очевидното им щастие. Но женитбата им още повече засили чувството й на самота и изолация.

Какво щеше да прави оттук нататък? Къде пише да живее? С кого?

Лори ги бе информирала за плановете им да живеят в малката къщичка на Пат. Лъки беше против.

— Това е твоята къща, мамо.

— Това е нашата къща — поправи го Лори. — Тя принадлежи на всички ни. Вие двамата с Девон я превърнахте във ваш дом и аз съм безкрайно щастлива от това. Обичам тази къща. Обичах и мъжа, който я построи. Но сега вече обичам друг мъж. Искам да живея в неговия дом, заедно с него.

Сейдж знаеше, че тя винаги ще е добре дошла в къщата. Тя беше и неин дом. Както и Лори бе отбелязала, тази къща принадлежеше на всички тях. Девон и Лъки никога не биха я изхвърлили от нея.

Но въпреки това, тя щеше да се чувства като натрапница. Тази къща бе дом за едно цяло семейство. А тя вече нямаше такова. Не беше част от семейството на Лори и Пат. Не беше част от…

На света имаше стотици хиляди жени, които живееха сами. Но не това я притесняваше. Не можеше да понесе мисълта, че е откъсната от най-скъпите й и близки хора. За Лори най-важен вече беше Пат. И точно така трябваше да бъде. Чейс и Лъки си имаха собствени семейства.

А тя какво имаше? Нищо. Нямаше истински дом. Нямаше истинска работа. Нямаше си никого.

Сейдж спря коня и скочи на земята. Подложила буза под муцуната му, тя му призна, че се е отдала на самосъжаление и той леко я побутна по рамото, сякаш изпълнен със състрадание.

— Никой няма нужда от мен. Какво ще правя през останалата част от живота си?

Жребецът, твърде бързо изчерпал съчувствието си, бързо наведе глава и започна да пасе.