Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 168 гласа)

До този момент Сейдж бе смятала, че знае какво означава думата нещастие.

Дефиницията в Уебстър бе пълна и изчерпателна, но дори и тя се оказа недостатъчно всеобхватна. Сейдж никога преди не се бе замисляла за истинската същност на думата, за действителните измерения и дълбочината на чувството, което назоваваше. Ужасното страдание проникваше чак до костите й, изпълваше я с леден студ и тя се гушеше под завивките, без да успее поне малко да се постопли. Страданието караше зъбите й да тракат, а мускулите й да се свиват от спазми.

Тя лежеше с широко отворени очи, взираше се в тъмнината около леглото си и непрекъснато мислеше за събитията, случили се през последните няколко часа.

Щом затвореше очи, веднага си представяше Харлан и Лъки, които се биеха в яркия кръг, осветен от призрачната светлина на фаровете, а под краката им се вдигаха облаци прах, които сякаш танцуваха в светлината на двата лъча. Отново чуваше ужасното пращене на костта и звука на разцепена и разкъсана кожа. Ясно виждаше лицето на брат си, сгърчено в агония, с побелели от болката устни.

Чейс ги наблъска, нея и Лъки в кабината на пикапа и подкара като луд към къщата. Пътят беше неравен и Лъки изразително ругаеше при всяко подскачане на камионетката.

Пристигането им предизвика паника и хаос в цялата къща. Дрехите им бяха напоени с кръв, макар да не се знаеше чия точно беше кръвта. Освен счупената ръка, Лъки имаше натъртена челюст, очите му бяха отекли и полузатворени, а едната му устна бе много лошо разцепена.. Само след няколко минути той вече бе на път за болницата, придружен от Девон и Чейс. Марси и Сейдж останаха с децата, които вече спяха.

Измина доста време, преди Сейдж да се сети за конете, които бяха останали на пасището. Тя изтича в обора. Конете си бяха в боксовете, избърсани и без седла. Очевидно Харлан се бе погрижил за тях, но сигурно вече си бе тръгнал, защото пикапът му не се виждаше наоколо.

Около полунощ Чейс и Девон се прибраха без Лъки. Ръката му не била лошо счупена и щяла да заздравее без усложнения, но лекарят го посъветвал да остане през нощта в болницата, за да го наблюдават.

— Той не искаше да остане — осведоми ги Девон. — Но аз настоях. Мога ли да ви помоля да прекарате нощта тук? Може да ме извикат от болницата, или… — гласът й беше слаб и несигурен.

Чейс и Марси се съгласиха да останат през нощта. Сейдж се изкъпа и се приготви за лягане. Вършеше всичко механично, тялото и умът й бяха като вцепенени. Никой не бе вдигнал пръст срещу нея и не я бе обвинил за случилото се, но сигурно дълбоко в себе си всички бяха убедени, че тя е виновна за всичко.

Чейс почука на вратата й точно когато се канеше да загаси лампата.

— Съществува ли някаква възможност наистина да си бременна от Харлан?

— Възможност? Да, Чейс — смирено отвърна тя, без да смее да го погледне. — Но е малко вероятно.

— Той изнасили ли те, Сейдж? Защото ако го е направил, изобщо няма да си направя труда да викам полицията. Сам ще се разправям с кучия син.

— Не! Не прави нищо, Чейс. — Не можеше да понесе мисълта, че би могла да причини на семейството си още неприятности, притеснения и страдания. — Той не ме е принуждавал да го правя. Изобщо не беше така.

— Примами ли те? Подлъга ли те по някакъв начин?

— Не. Беше… по взаимно желание.

Той остана на прага още няколко секунди. Сейдж усещаше върху себе си настойчивия му поглед, който сякаш се мъчеше да проникне в сведената й глава, за да разбере истината.

— Добре — най-сетне изръмжа той. — Лека нощ.

— Лека нощ. О, Чейс — тя го извика обратно — Няма да се опиташ да уведомиш мама и Пат за случилото се, нали?

— Обсъдихме този въпрос по пътя за болницата и решихме да не съсипваме медения им месец.

Сейдж го погледна с искрено облекчение.

— И аз така смятам. Лека нощ.

Бяха провели този разговор преди няколко часа, а тя все още не можеше да заспи. Лъки беше в болницата заради нея. Чейс заплашваше да тръгне след Харлан и да го пребие, ако не и нещо по-лошо. Снахите й бяха научили повода за сбиването. Не смееха да я погледнат в очите й и тя не бе сигурна какво точно изпитват към нея — състрадание или презрение.

Цялото й семейство бе въвлечено в тая бъркотия и вината за това бе изцяло нейна. Как успя да се забърка в подобна каша? Само една седмица преди Коледа тя смяташе, че напълно контролира живота си. А после всичко се обърка и плановете й сега лежаха стъпкани в краката й.

Беше взела няколко неправилни решения, които бяха засегнали не само нея, но и близките й и семейния бизнес. Замислена за това, тя изръмжа и зарови глава във възглавницата.

Чейс и Лъки възлагаха големи надежди на напоителната система. А сега пред нея вече нямаше никакво бъдеще. Както стояха нещата, по-нататъшната им съвместна работа с Харлан бе малко вероятна. Компанията щеше да продължи да запада, докато най-накрая стигне до дъното. И за всичко бе виновна само тя. Студът, който пронизваше костите й, изведнъж изчезна. Стана й много топло и тя изрита настрана електрическото одеяло. Стана от леглото и взе безцелно да кръстосва из стаята. Не можеше да позволи семейният бизнес да бъде съсипан. Никога нямаше да си възвърне самоуважението, ако това се случеше заради нея и неточните й преценки. Дядо й Тайлър бе основал компанията. Проклета да е, ако позволи на хората да говорят, че бизнесът им се е сгромолясал, защото внучката му, ръководена единствено от хормоните си, се бе поддала на съблазнителното обаяние на две изключително красиви сини очи и на чифт прилепнали към тялото стари дънки Ливайс.

— Проклета да съм, ако позволя това! — тържествено се зарече тя.

Трябваше да направи нещо — каквото и да е, за да предотврати подобна катастрофа. Но какво?! Боеше се да предприеме решителни действия, защото в последно време всяка нейна крачка се бе оказала напълно погрешна. Не можеше да си позволи повече грешки, ако искаше да докаже, че е достойна за името Тайлър.

Нищо не се постига без труд.

Без кураж няма слава и триумф.

Тези основни максими от юношеската й философия отекваха в главата й. Изведнъж те започнаха да придобиват съвсем определен смисъл.

Самото мислене й се струваше опасно, защото идеята, която се въртеше в най-забутаните кътчета на главата й, изглеждаше прекалено рискована, за да я сподели дори на глас. Дали все пак да не я поосмисли малко по-подробно?

Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че не може да се върне в леглото и отново да се завие през глава. Трябваше да вземе решението сега, преди светлината на деня и силата на здравия й разум да я принудят да се откаже.

Преди да успее да убеди сама себе си, че идеята й е истинска лудост, тя се приближи до гардероба, извади куфара си и започна да го пълни с дрехи.