Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 167 гласа)

Сейдж си тананикаше заедно с радиото, дока то се приближаваше към Милтън Пойнт. Утрото беше доста студено. Духаше студен северен вятър, но небето беше ясно и ведро.

Настроението й също бе жизнерадостно.

Мина край новия ресторант на Макдоналдс и си помисли, че би могла да спре, за да закуси, но след това се отказа. Изгаряше от нетърпение да сподели с братята си добрата новина и се отправи направо към офиса. Само като чуеха доклада й, те сигурно щяха да я поканят някъде на тържествен обяд.

Доста преди зазоряване си бе тръгнала от мотела, в който бе прекарала последните няколко дни — включително и новогодишната нощ — и се бе отправила на север. За щастие бе успяла да изпревари най-натовареното сутрешно движение в Хюстън и бе спестила доста време. Колата на Девон, която бе заела, тъй като нейната все още беше в Остин, бе по-нова и по-бърза от нейната и милите сякаш се изнизаха неусетно.

А може би така й се бе сторило. Заради приповдигнатото й настроение. Срещата й с доктор Белчър просто не можеше да мине по-добре. Когато най-сетне събра достатъчно смелост, за да телефонира в офиса му, той бе силно изненадан, не, шокиран, от обаждането й. Сейдж го помоли за личен разговор по проблем, по проблем нямащ нищо общо с медицината. Той се отнесе твърде резервирано в началото, но най-накрая се съгласи да се срещнат.

Срещата им се състоя предишния следобед и мина превъзходно.

Преди още да влезе в града, Сейдж се отклони от магистралата и пое по неравния път, който видеше към Тайлър Дрилинг. И двете коли, на Лъки на Чейс, бяха паркирани пред сградата — знак, че те вече са там. Сейдж погледна в огледалото, пооправи грима и косата си, а после скочи от колата и се запъти към вратата.

Вътре в офиса цареше погребално настроение. Лъки безцелно подхвърляше към тавана една бейзболна топка и я ловеше. Чейс мрачно се взираше в чашата си с кафе. Те вдигнаха глави и мрачно я изгледаха, когато тя връхлетя вътре усмихната и възбудена.

— Здравей, Сейдж.

— Здрасти, Сейдж.

— Здрасти! Защо сте толкова унили? Имам за вас страхотна новина.

— Вече я знаем.

— Знаете за Белчър?

Лъки направи гримаса на отвращение.

— Да

— Нещо не разбирам. — Липсата на какъвто и да било ентусиазъм от тяхна страна накара усмивката й да посърне. — И той не ви ли каза, че е съгласен да финансира прототипа?

— Точно това ни каза — отбеляза Чейс.

— Тогава …

Лъки я прекъсна и с все сила запрати бейзболната топка към най-отдалечената стена.

— А ние казахме на гадния кучи син да си завре парите там, където слънцето никога няма да може да ги огрее.

Тя отстъпи крачка назад и от гърлото й се отрони глухо хриптене.

— Какво? — След всичките й страхове и унижения! След като трябваше да преглътне цялата си гордост! И за какво? За нищо. — Защо?

— Не е необходимо да се преструваш повече, Сейдж! Знаем за теб и Травис. Чухме как те е изоставил и обявил годежа си с друго момиче точно преди новогодишните празници.

— Вие … вие … — тя не можеше да разсъждава разумно, камо ли да изкаже мислите си с думи.

— Щом нашата сестра не е достатъчно добра за онова лигаво копеле, то ние не искаме нито цент от гадните пари на баща му! — Лъки се изправи толкова рязко, че преобърна назад стола, на който се бе излегнал. — Не мога да се примиря с мисълта, че те е мамил толкова дълго! И да те изостави точно преди Коледа! — Той удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Ще ми се да извия мършавия му врат със собствените си ръце. Харлан каза…

— Харлан?

— Харлан…

— Къде е той?

— В караваната си. Днес ще спи до късно — отговори й Чейс. — Обади се преди малко и каза, че е работил цялата нощ и че… Ей, Сейдж, къде отиваш?

Тя изхвръкна от вратата, спусна се по стълбите и се качи в колата. Яростно превъртя ключа, превключи на скорост и рязко натисна газта. Без да забелязва дупките по пътя, Сейдж бързо подкара към караваната. Когато стигна, рязко натисна спирачките, задните й гуми поднесоха и наоколо се разхвърчаха дребни камъчета.

Както и преди, вратите бяха отключени. Тя дори не си направи труда да почука. Връхлетя вътре, зави наляво, бързо прекоси тясното антре, което водеше към спалното помещение.

Той спеше по корем, а тялото му лежеше по диагонал на леглото с разперени встрани крака и ръце. Завивките бяха усукани около него. Сейдж грабна свободната възглавница и го удари с нея по главата.

— Копеле такова! Негодник! Мръсник!

Харлан се извъртя на една страна и вдигна ръка, за да предпази главата си от сипещите се удари.

— Какво по…

— Ще те убия! — Сейдж не спираше да го налага с възглавницата. — Как можа да ми причиниш това! Ти развали всичко. Съсипа живота ми. Откакто те срещнах…

Харлан успя да сграбчи едната й ръка, рязко я дръпна и я събори на леглото и тя замълча, останала изведнъж без дъх. Той измъкна възглавницата от ръцете й и я хвърли настрана. Тя падна върху една червена лампа на нощното шкафче, събори я на пода и я разби на парчета.

— Какво, по дяволите, ти става?

— Пусни ме да стана!

Тя започна да се извива, да рита, да размахва ръцете си. Той я прикова към леглото като притисна бедрата й с единия си крак. Тя се опита да го ритне с коляно в слабините. Той едва успя да избегне удара.

— Престани! По дяволите, Сейдж, успокой се! Какво, по дяволите, предизвика гнева ти?

— Ти си им казал. Само си ме изчакал да замина и си им казал всичко. Предаде ме в момента, в който се махнах от погледа ти.

— Не зная за какво, по дяволите … Ох!

Изненадан той погледна към гърдите си, където ноктите й бяха оставили четири тънки, кървави следи. Като ругаеше изразително, той хвана двете й китки, опъна ръцете над главата й и ги притисна към матрака със здравите си пръсти.

— Ако ме одраскаш още веднъж, ще изрежа всичките ти нокти до дъно. Кълна се.

— Не ме е грижа! Можеш да ми обръснеш и главата, ако искаш. Не ме е грижа! Пет пари не давам какво ще ми направиш. Не можеш да ме унижиш повече от това.

— Но какво толкова ужасно съм направил? А? Дори не съм те виждал вече почти цяла седмица. — Легна отгоре й, за да е сигурен, че не може да се измъкне.

Тя се заизвива под него, опитвайки се да го отблъсне. Погледна го с присвити от отвращение очи.

— Изчака да замина от града и подобно на жалък страхливец им разказа всичко.

— На кого какво съм разказал?

— Остави ме да преживея цялото онова унижение, да моля оня надут глупак за делова среща. Трябваше да седя там и да слушам покровителствените му обяснения за привидно неочаквания годеж на Травис. Те са приятели от деца, Сейдж. Сигурен съм, че можеш да разбереш това, Сейдж. Травис наистина не искаше да те нарани, Сейдж. Но ние винаги сме знаели, че той рано или късно ще се ожени за другата млада дама, Сейдж. И продължи така до безкрайност. Накрая бях готова да повърна върху бюрото му от отвращение. Но и името на Тайлър Дрилинг и бъдещето й, останах да седя на мястото си с наведена глава и здраво стиснати устни, попивайки всяка една от покровителствените му думи. Искаше ми се да му кажа какво облекчение е за мен да не виждам около себе си слабохарактерния му син и натруфената му, надменна и дебела съпруга. Вместо това се преструвах на смирена и наранена девица с разбито сърце. — с ярост изгледа лицето на Харлан, надвесени току над нейното. — Но в крайна сметка се оказа, че си е струвало да преживея всичките унижения, защото той ми обеща да финансира прототипа. Получих от дядката това, за което бях отишла. И тогава ти развали всичко, като каза на Чейс и Лъки за Травис. Не знаеше ли как ще реагират? Не ти ли дойде наум, че семейната им чест не би им позволила да преглътнат отношението на Травис? Каза ли им всички подробности? Предаде ли им съкрушителните и сърцераздирателни думи, с които той ме разкара?

— Не съм им казвал нищо. — Категоричният му, произнесен със съвсем тих глас отказ я вбеси още повече.

— Казал си им! Зная, че си го направил. Ти си единственият, който знаеше.

— И Белчър знаеше.

Тя престана да се бори и тъпо го изгледа.

— Какво?

— Белчър знаеше. Ако някой е казал на братята ти, това е доктор Белчър. Не съм аз. Кълна се, Сейдж!

Не приличаше на човек, който лъже. Сините му очи все още бяха подпухнали от недоспиване, но я гледаха прямо и открито. Тя облиза с език горната си устна и усетила соления й вкус, с изненада си помисли, че сигурно се е изпотила. А може би соленият вкус идваше от сълзите й?

— Но Лъки спомена, че ти си казал… нещо. — Тя не бе изчакала Лъки да довърши изречението си. Дали Харлан наистина говореше истината в този момент?

— Единственото нещо, което съм казвал за Травис в присъствието на Лъки, беше, че мнението ми за онзи тип напълно съвпада с неговото. Той ме попита дали съм го видял, когато дойдох в Хюстън да те взема. Отговорих му, че не съм имал това удоволствие. Обясних му, че съм видял Травис само от разстояние, но че ми се е сторил като човек, който се интересува повече от общественото положение на жените, отколкото от любимата им поза в леглото. След няколко безвкусни шеги, които се съмнявам, че би искала да чуеш в този момент, му казах, че съм ви заварил двамата с Травис по средата на много сериозен разговор. Той ме попита дали знам за какво става дума. Мразя да лъжа, Сейдж, но заради теб му казах, че не зная. Този разговор се състоя на Коледа, доста преди дори да си си помислила, че би могла да се върнеш в Хюстън и да молиш Белчър за пари. Така че, ако Лъки и Чейс знаят за разваления ти годеж, те са го научили от някой друг, не от мен.

Тя прехапа горната си устна и безуспешно се опита да го погледне през пороя от сълзи. Те се стичаха по слепоочията й и потъваха в косата й.

— Отново се държах като истинска глупачка пред теб. Мразя те — искрено прошепна тя.

— Точно в този момент мразиш единствено себе си. — Той тъжно поклати глава, сякаш й съчувстваше заради всички неприятности, в които я въвличаше непреклонната й гордост. — Не бъди толкова строга към себе си. Всички грешим понякога.

Едната му ръка все още здраво притискаше китките й към матрака. Той посегна с другата си ръка и зарови пръсти в косата й.

— Да ти обръсна главата, а? — Леко се разсмя, а после наведе глава, пое с език една сълза, която се стичаше по лицето й и леко прокара устни по мократа й буза.

— Престани! Какво правиш?

— Давам ти това, което си просиш от много време насам.

— Не зная какво имаш предвид. Винаги говориш с недомлъвки. Ти…

— Сейдж, млъкни и стой мирно.

— Казах не. Спри, Харлан… Харлан, недей. Говоря съвсем сериозно. Хмм.

Устата му настойчиво се притисна към нейната, а когато леко разтвори устни, за да позволи на ловкия си език да нахлуе в устата й, тя изведнъж млъкна. Само една дълбока въздишка на задоволство се изтръгна от гърлото й. Ядът й изчезна подобно на лека сутрешна мъгла след изгрев слънце.

Тя тихо замърка.

Харлан пусна ръцете й, но Сейдж забеляза това едва когато той пъхна и двете си ръце под пуловера й и разкопчавайки сутиена й, ги положи върху гърдите й. Леко я галеше, докосваше я ласкаво, опитваше се да моделира плътта й по нов начин, така че да прилегне на силните му, и в същото време невероятно нежни ръце.

Ръцете й вече бяха свободни и тя можеше или да го отблъсне от себе си, или да го издраска отново. Вместо това Сейдж постави едната си ръка на голия му гръб, а с другата обгърна главата му. Устните й вече му принадлежаха напълно. Този път и тя сякаш бе решила да проникне във всяко кътче на устата му, езикът й се опиваше от сладкия му дъх, зашеметена от близостта му, тя алчно се впиваше в устните му всеки път, щом той се отдалечеше за малко, за да си поеме дъх. Ласките му ставаха все по-смели и нетърпеливи. Сейдж не можеше да си намери място, притисната под тялото му. И двамата безмълвно се съгласиха, че е облечена с прекалено много дрехи. Сейдж изобщо не се противопостави, когато той леко се надигна, за да съблече пуловера й.

Точно в този момент тя забеляза, че той е съвсем гол. Пое дълбоко въздух, зашеметена от изненадата. Той само сви рамене.

— Винаги спя гол.

Мускулите по дългите му ръце бяха добре оформени, големите, изпъкнали вени забързано пулсираха. Гърдите му бяха широки и гъсто окосмени. Косъмчетата оредяваха надолу към кръста му, за да се появят отново — тъмни и гъсти около истинския символ на неотразимата му мъжественост. Харлан наистина беше изключително красив.

Преди да успее да го възпре, от гърлото й се изтръгна тихо възклицание на почуда и възторг.

Сейдж отново легна назад и усети допира на хладните чаршафи. Бяха пропити с аромата на тялото му. Искаше й се да се потъркаля в тях, за да им се наслади напълно, но нямаше време за това.

Той сведе русата си, разрошена глава към гърдите й, докосна зърната й с езика си, леко ги пое между устните си и обхваната от истинска еуфория. Сейдж усети пулсиращата болка на копнежа, завладял тялото й.

А когато Харлан обгърна цялото й зърно в устата си, тя силно изви гръб и простена, раздирана от желание. Той постави пръстите си върху устните й и тя ненаситно ги зацелува, докато устните му се опиваха от сладостта на тялото й. Напълно забравила скрупулите си, тя го сграбчи и прекара пръсти през златистите косъмчета, покрили гърдите му.

— Преди отново да ми пуснеш кръв, май ще е по-добре да те освободим от всички тези дрехи. — Говореше шеговито, но очите му блестяха с ярък, ненаситен огън. Сигурно и моите изглеждат така, помисли си тя.

Съвсем гола, Сейдж легна до него, а той я изгледа продължително и тихичко възкликна.

— О, Боже, ти наистина си страхотна, госпожице Сейдж!

Тя притисна устни към неговите за още една опияняваща целувка. Струваше й се, че плува в някаква златиста мъгла, обгърнала единствено тях двамата, и само допира на пръстите му, които проникнаха в най-чувствителното, най-нежното и уязвимо кътче на всяка жена, я изтръгнаха от унеса й.

— Харлан, не ме наранявай — задъхано прошепна Сейдж.

Той повдигна глава и я изгледа въпросително.

— Да те нараня! Ти за какъв ме мислиш? И през ум не би ми минало да те нараня. — Усмихна й се нежно, наведе се и я целуна отново, а после внимателно се намести между бедрата й.

Сейдж усети пениса му, гладък като кадифе, да се докосва до нея, бавно да прониква в тялото й, да я разкъсва, да я изпълва цялата.

Тя леко извика.

Харлан изведнъж замря неподвижен. Рязко вдигна глава. Обхванал я с двете си ръце, той леко се надигна и се взря в лицето й с изпитателен поглед. Хиляди въпроси напираха от дълбините на очите му. После бавно ги затвори, оголи стиснатите си зъби и изруга.

Остана неподвижен, без да промълви нито дума толкова дълго, че Сейдж се обезпокои. Вдигна ръце към раменете му и ги плъзна надолу по гърба му.

Той просъска през зъби:

— Недей. Моля те, не се движи. — Отвори очи. — Виж, скъпа, ти си толкова… тясна — гласът му бе дрезгав и стържещ. — Толкова… ох… толкова малка. — Наведе глава, приковал очи в гърдите й. — Толкова красива.

Покри едната й гърда с дланта си и погали е палец възбуденото й, розово зърно. Тя веднага отвърна на ласката и тялото й го обгърна целия.

— О, Сейдж. — Стенейки, той отново се отпусна отгоре й. Пъхна едната си ръка под кръста й и леко повдигна долната част на тялото й. Зарови лице в косата й и лекичко впи зъби в шията й.

Сейдж усети зараждащите се дълбоко в тялото й вълни на наслада. Усещането беше невероятно, но тя просто не знаеше какво се очаква от нея в този момент. Многобройните й грешки напоследък я бяха направили несигурна и предпазлива. Чувствата, бушуващи в душата й, бяха напълно нови и непознати и понеже не искаше да развали всичко с някое глупаво движение, тя се опита да лежи напълно неподвижна.

Тялото й, обаче, не можеше да не откликне на командите на мозъка й. Бедрата й се повдигнаха и здраво обгърнаха напрегнатото му тяло. Ръцете и се впиха в гъвкавите мускули на гърба му.

Харлан остана напълно неподвижен през няколкото секунди, последвали оргазма му. После бавно измъкна ръце от косата й и разплете телата им. Изтърколи се на една страна, седна на ръба на леглото, подпря лакти на коленете си и обхвана главата си с ръце. Забил поглед в пода, той започна яростно да проклина самия себе си.

Сега, когато всичко бе свършило, Сейдж изведнъж осъзна какво точно бе извършила. Бързо събра дрехите си и се вмъкна в миниатюрната баня.

Сейдж не можеше да направи кой знае какво, за да прикрие ожулените от брадата му места край устата и по шията й. За тези по гърдите й не се притесняваше — те не се виждаха. Изми лицето си със студена вода. Обтри цялото си тяло с една гъба, облече се и прокара пръсти през косата си, като се опитваше да я пооправи доколкото това бе възможно. Подтиквана от яростта си, тя бе връхлетяла в караваната му без да вземе чантата си от колата. С подръчните средства, с които разполагаше в момента, не можеше да постигне нищо повече.

Няколко секунди постоя неподвижна, стиснала бравата на вратата, опитвайки се да събере цялата си смелост, преди отново да се върне в спалнята. От двете страни на леглото имаше поне повече от четиридесет сантиметра разстояние и в момента, в който пристъпи в стаята, тя се озова лице в лице с Харлан.

По-скоро корем в лице, защото той все още седеше на ръба на леглото. Беше успял, обаче, да си нахлузи чифт дънки. Сейдж си помисли, че сигурно е най-безпътната жена в историята на женския род, защото устата й веднага се навлажни при вида на Харлан, който седеше с разрошена коса, голи гърди и боси крака. Стомахът й се сви, и макар че все още не бе дори започнала да се самобичува за това, което току-що се бе случило, тя искаше то да се случи отново.

— Сейдж — започна той и безпомощно разпери ръце, — не зная какво да кажа…

— Това е добре. Защото аз не желая да разговарям за това. Трябва да тръгвам. Довиждане.

Тя се промуши през тясната врата и забърза през антрето. Той я настигна преди да успее да излезе навън, хвана я и я обърна към себе си.

— Трябва да поговорим.

С упорито и неотстъпчиво изражение, тя отрицателно поклати глава.

— Защо не ми каза, че си… че не си… че аз съм първият ти мъж?

— Защото това не ти влизаше в работата.

— Да, допреди десет минути. След което изведнъж стана и моя работа.

— Вече не е.

— Как ли не, по дяволите! Заболя ли те? — Той протегна ръка и докосна ъгълчето на устата й — там където се забелязваха червените ожулвания, причинени от брадата му. — Господи, Сейдж, можех да те нараня…

— Но не го направи, така че престани да се самообвиняваш.

— Ти… — Той мъчително преглътна. — Кървиш ли?

Смутена и ядосана, тя сведе поглед.

— Ти си този, който кърви. — По гърдите му все още ясно се забелязваха четирите кървави дири. Съжалявам, че ти причиних това.

Той нетърпеливо махна с ръка, напълно забравил за драскотините.

— Трябва да зная дали си добре.

— Да! — изкрещя тя, но гласът й започна да потреперва. Предпочете отново да се върне към войнстващото си ожесточение, само и само да прикрие обхваналото я вълнение и душевен смут — Мислех си, че ще тържествуваш след случилото се. Сега вече наистина ти дадох добър повод, за да ми се присмиваш и да злорадстваш, нали?

Тя издърпа ръката си и напусна караваната. Идеше й да се затича, но не го направи. Искаше да запази поне част от достойнството си. От друга страна, изобщо не желаеше да се размотава повече от необходимото.

Харлан стоеше до отворената врата и я наблюдаваше с мрачно изражение на небръснатото си лице. Сейдж изобщо не го погледна, докато обръщаше колата, за да излезе на главния път. Не бе стигнала далеч, когато срещна Чейс с един от камионите на компанията.

— Сейдж — извика й той през отворения прозорец. Протегна ръка и й махна да спре. — Какво става? Защо изхвърча от офиса по този начин?

Сейдж нямаше голям избор. Можеше да направи само две неща — да избухне в сълзи и да признае пред по-големия си брат, че май се бе влюбила в напълно неподходящ мъж или да го излъже без да й мигне окото.

Тъй като първият вариант й се струваше на пълно неприемлив, тя се опита да се усмихне.

— Изпуснах си нервите.

— Заради Белчър?

— Да, косвено. Виждаш ли, реших, че Харлан ви е казал за Травис и мен.

— И кое те накара да мислиш така?

— Онази нощ, когато дойде да ме вземе от Хюстън, той чу разговора ми с Травис. — Сейдж нервно облиза устни и усети вкуса на Харлан. Чудеше се дали не й личи, дали целувките му не бяха оставили следи, подобни на мустаци от прясно мляко. — Скарах се с Харлан. Той… той твърди, че не ви е казал нищо.

— Точно така. Харлан не е споменал нито дума за това. Доктор Белчър се обади тази сутрин, за да ни каже, че е много доволен, че можем да работим заедно върху този проект, въпреки случилото се между теб и Травис. Изобщо не знаех за какво говори. Помолих го за обяснение и тогава всичко ми се изясни.

— Предполагам, че е говорил за мен като за губещата страна в любовен триъгълник.

— Нещо подобно.

— Е, да, но той греши.

Чейс се поколеба за момент. Внимателно се вгледа в нея сякаш се опитваше да прецени доколко е искрена и честна.

— Защо тогава не ни каза, Сейдж? Защо трябваше да се преструваш през тези няколко седмици?

— Защото това си бе мой проблем и не исках да ви въвличам в него. Ако ви бях казала, само щях да помрача радостта от раждането на Джейми. Щях да съсипя празника на всички. Щях да ви накарам да се чувствате неловко.

— И все пак, трябваше да ни се довериш, Сейдж — меко изрече той — Нали семейството е точно за това. Всички ние приемаме присърце грижите и тревогите на всеки един от нас. Знаеш го. — Той се засмя. — След обаждането на Белчър, Лъки не е спрял да повтаря, че му иде да отпрати за Хюстън и да направи Травис на кайма.

Тя изразително завъртя очи.

— Страхотно!

— Кажи само една дума и тръгваме и двамата.

Тя се усмихна с благодарност и отрицателно поклати глава, а сърцето й преливаше от щастие и любов.

— Но все пак благодаря за предложението.

— Мама ще получи истеричен припадък.

— О, Боже, Чейс, наистина! Ужасявам се при мисълта, че ще трябва да й кажа. Веднага ще започне да ме налива с горещ чай и да ме тъпче с храна.

— Ще трябва да я изтърпиш. Тя ще се почувства по-добре, ако я оставиш да се посуети около теб. — Чейс протегна ръка към колата й. Тя също подаде нейната и той я стисна. — Сигурна ли си, че си добре?

— Не се безпокой за мен. Изобщо не бях толкова съсипана, колкото вие си мислите.

— Радвам се да го чуя, Сейдж. Травис не е кой знае каква загуба.

— Вярно е. Другата загуба е далеч по-голяма. Не можахме да се възползваме от контактите на доктор Белчър в света на бизнеса.

Той поклати глава с упоритост, която й беше добре позната.

— Няма начин. Ще преживеем някак и без помощта на Белчърови.

Беше й приятно да разбере колко много държат братята й на нея и макар позицията им да не беше от най-умните, тя демонстрираше лоялността и загрижеността им за нея.

Сейдж леко стисна ръката на Чейс и я пусна.

— Отивам си вкъщи. Сутринта тръгнах много рано от Хюстън и вече съм готова за сън.

Наистина изглеждаш малко изморена и напрегната.

— Марси е много добър слушател, в случай че искаш да поговориш с някоя жена за случилото се.

— Не искам повече да мисля за това. Предпочитам да се отнасям към цялата тая неприятна история като към едно лошо преживяване в миналото ми и да продължа напред.

Чейс я изгледа недоверчиво. Усещаше, че има още нещо, което я притеснява, но не можеше да разбере какво е то.

— Върви си у дома и се наспи добре.

— Точно това възнамерявам да направя. Довиждане.

Тя затвори прозореца на колата, махна му с ръка и потегли. Когато се прибра вкъщи, с удоволствие забеляза, че няма никой. Лори и Девон вероятно бяха излезли на пазар. Тя се изкачи по стълбите, като уморено се подпираше с едната си ръка на полираните перила, а с другата влачеше куфара си. Инстинктивно се запъти към стаята си, но след това се сети, че в нея вече живее друг. Обърна се и влезе в стаята за гости.

След като се изкъпа, тя внимателно огледа тялото си в огледалото, закачено на вратата на банята. Изглеждаше точно така, както бе изглеждала винаги. Но това беше невъзможно. Чувстваше се толкова различна и просто не можеше да си обясни защо промените в нея си оставаха невидими.

Но най-необяснимо от всичко бе защо бе позволила това да се случи, и то с Харлан Бойд. Безброй млади мъже се бяха опитвали да я спечелят, използвали бяха най-различни средства — смешни, нелепи, романтични.

Сейдж се хвърли върху леглото си.

Харлан. Със съвсем малко усилия той бе постигнал това, което толкова много други младежи се бяха опитвали, но без какъвто и да бил успех.

Никога преди подобен акт не й бе изглеждал правилен и естествен. Травис я бе молил, разбира се. По едно време дори беше предложил да си наемат апартамент и да живеят заедно. Беше й казал, че иска да достигнат по-голяма интимност във взаимоотношенията си. Причините й да не се съгласи бяха неубедителни дори за нея самата и затова не му отговори веднага, а след време той спря да настоява.

След това се появи този синеок, строен скитник и тя се предаде веднага, щом я погледна. И в това нямаше никакъв смисъл. Харлан представляваше всичко онова, което тя не харесваше у мъжете. Искаше бъдещият й съпруг да има поне някакви изгледи за успешна кариера. Харлан очевидно не притежаваше никакви средства. Тя копнееше за комфорта и удобствата на големия град. Той предпочиташе праха и мръсотията в провинцията.

През последните тридесет и шест часа бе преживяла една крайно унизителна среща с доктор Белчър, провалила се бе в първия си опит да направи нещо за Тайлър Дрилинг и се бе любила с единствения работник, нает на работа в компанията.

— Справяш се страхотно, Сейдж — саркастично прошепна тя, притиснала лице към възглавницата си.

Може би Харлан беше прав, когато й каза, че е прекалено строга към себе си. Човешко е да се греши. А може би това не беше чак толкова лошо. Всяка отрицателна постъпка си имаше и своите положителни черти.

Въпреки че й се бе наложило да преглътне всичката си гордост, за да отиде при доктор Белчър, той бе останал силно впечатлен от куража й да се появи пред него толкова скоро след разрива с Травис. Тя сигурно бе успяла да го убеди, че напоителната им система ще намери широк пазар. Бе успяла да го спечели за идеята благодарение на убедителната си настойчивост. Той възторжено бе приел предложението й да инвестира пари в проекта. Сделката бе пропаднала, но по причини, които нямаха нищо общо с търговския й похват и умението й да привлича клиенти.

Само Харлан и тя знаеха какво се бе случило между тях тази сутрин. Той нямаше да каже на никого, защото не искаше да пожертва работата си или приятелството на братята й.

На нея просто щеше да й се наложи да скърца със зъби и да понася самодоволното му изражение, а това може би нямаше да се окаже чак толкова трудно, защото ако нещата тръгнеха добре, тя щеше да пътува доста като търговски представител на компанията. Така че нямаше да й се наложи да прекарва много време с него.

Сейдж се сгуши под завивките, опитвайки се да запази кълнчето оптимизъм, появило се в душата й. Сега, когато всички знаеха за разваления й годеж — братята й със сигурност щяха да кажат на майка им и на съпругите си, — тя можеше да си отдъхне. Измамата вече нямаше да тегне като тъмен облак над главата й.

Както беше казала и на Чейс, тя искаше да остави миналото зад себе си и да продължи напред. Вече имаше определени цели, свързани с кариерата си, които не само щяха да й възвърнат самоуважението, но щяха да подпомогнат и семейния бизнес.

През годините, които бе прекарала в университета, Сейдж остро бе усетила липсата на домашния уют и обичта на близките си. Сега вече имаше племенница и племенник, които да глези. Майка й щеше да е щастлива, ако Сейдж се върне у дома. Биха могли да прекарват много повече време заедно. Щеше да бъде като в добрите стари времена и майка й с радост щеше да продължи да я глези и да я обсипва с внимание.

Успокоена от тези мисли, тя се отпусна и се унесе в сън.