Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 181 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Епилог

— Харлан, събуди се. Време е.

Той изсумтя и зарови лице в косата й.

— Бих искал, скъпа, но съм пребит от умора. Не можеш ли да почакаш до сутринта?

Сейдж леко се изсмя и свали ръката му от гърдата си.

— Не исках да кажа, че е време за онова. Време е да ме закараш в болницата.

Той мигновено седна в леглото.

— Искаш да кажеш, че ще раждаш?

— Имам контракции от два часа.

— Два часа? По дяволите, Сейдж! Защо не ме събуди?

— Защото, както и сам каза, си пребит от умора. Наистина не трябваше да си идваш от Луизиана тази вечер.

— И какво щеше да правиш сега, ако не си бях дошъл? — Той напъха крака в дънките си и бързо се изправи.

Беше отишъл в съседния щат, за да провери как работи нефтената сонда, която бяха предоставили на една нефтодобивна компания, управлявана от втория му баща. Рано вечерта й бе позвънил, за да й каже, че се прибира, а тя се бе опитала да го убеди да не предприема толкова дълго пътуване по това време. Сега обаче, бе доволна, че не я бе послушал.

— Бях надалеч от теб твърде дълго, скъпа — беше й казал той.

— Само два дни.

— За мен това е твърде дълго.

Тя се усмихна, припомнила си страстния тон, с който бе произнесъл тези думи, и посегна към телефона.

— Ще се обадя на лекаря.

— Къде е проклетият куфар? — попита той, докато ровеше из дрехите в гардероба. — Добре поне, че го приготви навреме. Къде е?

— В другия гардероб. — Тя помоли да уведомят лекаря, че има родилни болки и че тръгва за болницата и затвори телефона. — Харлан, успокой се. Разполагаме с достатъчно време. Водата ми още дори не… опа!

— Какво! — Той подаде глава от гардероба.

— Водата ми току-що изтече.

Без да спира да ругае, Харлан я зави в едно одеяло и я занесе до колата.

— Дишай — нареди й той, макар неговото собствено дишане да бе далеч по-нестабилно. — Не забравяй да дишаш по начина, по който ни учиха.

Той я нагласи на едната седалка, а после на бегом заобиколи колата. Разкопчаната му риза се ветрееше след него.

— Закопчей си ризата — каза му тя, докато се отдалечаваха от къщата, която Марси им бе продала на по-ниска цена като подарък за сватбата им.

— Как можеш да мислиш за ризата ми в подобен момент?

— Не искам всички сестри да се заплеснат по косматите ти гърди, разбра ли?

Той спря на светофара само колкото набързо да закопчее ризата си, а след това продължи на червено.

— Ще те глобят — предупреди го тя.

— Имам връзки в градската управа.

— Няма да е за дълго. Пат ще се пенсионира следващата седмица. О, Харлан, не мога да пропусна прощалното му парти!

Лори бе ремонтирала бившата ергенска квартира на Пат и я бе превърнала в истинско бижу. Харесваше й да живее в града, близо до всичките си приятели и многобройни обществени ангажименти. Въпреки че непрекъснато бяха заети с нещо, те сякаш все още караха медения си месец. Беше трудно да се прецени кой от двамата бе по-влюбен и оглупял.

— Ще отложат партито, ако се наложи — увери я той. Протегна ръка и я постави на стомаха й. — Той избърза, нали? Защо толкова рано? Не мислиш, че ще има някакви проблеми, нали?

— Всичко е наред. Той просто иска час по-скоро да те види. Толкова много съм му говорила за теб. — Тя нежно покри ръката му със своята.

Гумите силно изсвириха, когато Харлан спря пред отделението за бърза помощ. Без да чака за носилка, той отново я взе на ръце и я внесе вътре.

Попълниха картона й и една от сестрите каза:

— Лекарят ще трябва да я прегледа за няколко минути, господин Бойд. След това ще можете отново да влезете при нея.

— Обади се на всички — извика през рамо Сейдж, докато я караха към предродилната зала.

След като уведоми семейството й, Харлан бе допуснат в залата. Преди това трябваше да облече стерилна лекарска униформа.

— Това е точно твоят цвят — синьо. Много ти отива — отбеляза Сейдж, когато той се появи при нея.

— Както винаги, вярна на себе си. Никога не знае кога да си затвори устата. — Наведе се над нея, а очите му изведнъж се замъглиха от вълнение. — По дяволите, Сейдж. Обичам те!

— И аз те обичам. — Тя сграбчи ръцете му. — И малко се боя.

— Ти?

— Да. А знаеш, че не бих си го признала пред никой друг. Остани с мен, Харлан.

— Завинаги, мила. Можеш да разчиташ на това.

Откараха я в родилната зала. Сейдж пъшкаше и охкаше, наричаше гинеколога си прасе и жалък мъжки шовинист. Няколко минути по-късно, с помощта на Харлан, тя без всякакви усложнения роди сина му. Добродушният лекар повдигна ревящото бебе и го положи в ръцете на нетърпеливия му баща.

— Поздравления, господин Бойд.

— Наричайте ме Харлан — разсеяно отвърна той и положи сина си на гърдите на Сейдж.

— О, колко е красив! — В гласа й се долавяше искрено страхопочитание. — Виж, Харлан! Виж какво красиво бебе си имаме.

Измина почти цял час преди най-накрая да останат сами със сина си. Сестрата ги предупреди, че след малко ще се върне да го отнесе в залата за новородени.

Сейдж погали с пръст меката му руса косица.

— Взел е твоята коса, Харлан. Твоя нос.

— Моя пенис.

— О! — възкликна тя. После го изгледа страстно и добави: — Нищо чудно. — Разсмяха се заедно, а след това се целунаха.

— Извика ли всички?

— Ще нахълтат в родилното отделение веднага щом им позволят. В тази болница ще трябва да ни лекуват по намалена тарифа. Непрекъснато им отваряме работа.

За всеобща радост, Марси бе обявила, че отново е бременна, макар че Джейми все още не бе навършил годинка. Биологичният й часовник я принуждавал да бърза, бе им казала тя. Бизнесът й процъфтяваше и без нея и тя можеше да се отдаде изцяло на майчинските си инстинкти. Двамата с Чейс бяха невероятно щастливи.

Статиите на Девон вече се отпечатваха и в няколко извънщатски вестника. Лъки и тя вече мислеха за друго дете, макар че той се кълнеше, че не би могъл да направи по-голяма красавица от Лорин. После, без дори да спре за да си поеме дъх, ги уверяваше, че би опитал с най-голямо удоволствие.

Тайлър Дрилинг получаваше повече поръчки, отколкото можеше да изпълни. Камионите им непрекъснато пътуваха от град на град. Допреди няколко седмици Сейдж управляваше бизнеса с напоителните съоръжения, координираше сделките, преговаряше с нови клиенти, ръководеше офиса, който бе значително разширен и в него вече работеха две секретарки.

— Ами Мариан и Грейсън? — попита Сейдж. — Обади ли им се?

— Мама подскочи от радост. Ще пристигнат утре сутринта.

Сейдж протегна ръка и с обич го погали по бузата. Благодарение на настойчивите й опити за помирение, Грейсън и Харлан вече се държаха относително учтиво един към друг. Все още съществуваше известно напрежение, защото Харлан отказваше да се включи като партньор в бизнеса на Грейсън. Разногласията им по този въпрос явно никога нямаше да бъдат преодолени. Но Харлан и майка му отново бяха заедно, а това бе най-важното за момента.

Харлан бе признал пред Сейдж, че не бе успял да се пребори с раните и разочарованията от юношеството си. В действителност никога не е бил убеден, че майка му е била невярна съпруга и че Грейсън е подъл и безскрупулен мошеник. Много по-лесно му е било да ги вини за смъртта на баща си, изпитвал е нужда да насочи гнева си към някого, за да може да продължи напред.

Грейсън, с грубия си и рязък нрав, бе толкова различен от сърдечния, весел и сговорчив баща на Харлан, че той просто не можеше да го приеме като съпруг на майка му. Сейдж търпеливо се опитваше да му обясни, че Грейсън се държи с Мариан по начин, съвсем различен от оня, по който се отнасяше към конкурентите си в бизнеса.

— Сигурна съм, че той много обича майка ти.

— Предполагам, че е така. Но след като мама се омъжи за него, аз реших, че парите са истинско зло — бе й казал той, опитвайки се да я накара да разбере отношението му. — Всеки, който разполага с достатъчно пари, може да се разпорежда с живота и съдбите на други хора. Това е, което не мога и не искам да приема.

През последните няколко месеца бе започнал да тегли пари от наследството си, но само защото не можеше да понесе мисълта, че всичките тези пари стоят неизползвани, когато толкова много хора се нуждаят от тях. Направи значителни дарения на най-различни благотворителни организации и комитети, но си остана напълно анонимен и никой не разбра откъде постъпват сумите.

— Защо не започна да раздаваш тези пари по-рано? — веднъж го попита Сейдж. — Например когато видя, че Тайлър Дрилинг е в беда. Защо просто не даде на Чейс малко пари?

— Защото парите сами по себе си не можеха да разрешат проблемите му. Не и в перспектива. А и освен това, аз обичам да използвам собствените си възможности и изобретателност. Хората обикновено не се отнасят добре към подаянията, но, ако не са глупаци, разбира се, те винаги с готовност приемат нови и оригинални идеи. По този начин им остава удовлетворението от мисълта, че сами са се справили със затрудненията си. Ако просто бях подписал един чек, братята ти никога нямаше да изпитат задоволство и гордост от постигнатото. Нито пък аз.

Той продължаваше да носи дънки, които изглеждаха по-стари и оръфани от тези на повечето завършващи студенти, и караше раздрънкан пикап, а Сейдж непрекъснато се заканваше, че ще подпали старата бракма, за да я освободи от мъките й. Харлан обаче твърдеше, че пикапът е в състояние да измине още много мили.

Сейдж се вгледа с любов в лицето му и тихо каза:

— Попитаха ме как да попълнят акта за раждане. Казах им, че бебето ще се казва Даниел Тайлър Бойд.

— Даниел — дрезгаво повтори той с блеснали от сълзи очи. — Благодаря ти, Сейдж. Харесва ми. — Преглътна мъчително, опитвайки се да се отърве от буцата, заседнала в гърлото му. — Не мога да се начудя на теглото му. Роди се толкова рано, а тежи три килограма и половина. Не е ли много?

Тя навлажни устните си и го погледна.

— Всъщност, той изобщо не е преждевременно роден, Харлан.

— Но ти ми каза, че трябва да се роди в началото на ноември.

— Да, точно това ти казах. Истината обаче е, че Даниел се роди съвсем навреме.

— Но днес е първи октомври. Което означава, че той е заченат в началото на януари.

— Аха.

Харлан се вгледа в очите й, изведнъж проумял всичко.

— Ти, малка лъжкиня! Била си бременна през цялото време. Станало е още първия път в караваната, нали? А ти ме излъга и ми каза, че не си бременна.

— Не бих казала, че е точно така. Не можех да позволя отново да се сбиеш с братята ми, нали? А и освен това не исках да се ожениш за мен по задължение, или от жал. О, да, отрекох, че съм бременна, когато в действителност Даниел вече растеше в корема ми.

Харлан я изгледа недоверчиво, а след това отметна назад глава и се разсмя. Даниел се смръщи, допрял личице до гърдата на майка си.

— Дявол да го вземе — прошепна Харлан. Хвана малката ръчичка на бебето и я погали. — Чу ли това, Даниел? Този път майка ти наистина ми даде да се разбера.

След това зарови свободната си ръка в косата на Сейдж и сведе устни към нейните.

— Ти си най-невероятната жена, която някога съм срещал, госпожице Сейдж! А сега ме целуни така, както си знаеш.

Край
Читателите на „Обичай ме“ са прочели и: