Сандра Браун
Обичай ме (18)

Събуди се от приятния аромат на печено месо. Стомахът й се бунтуваше, което й напомни, че не бе яла нищо почти двадесет и четири часа. Докато се обличаше, забеляза, че слънцето вече залязва. Беше проспала почти целия ден. Въпреки сутрешния инцидент, Сейдж се чувстваше свежа и отпочинала. Бодро отвори вратата на спалнята и се спусна по стълбите.

Пред нея се изпречи Харлан, който тъкмо се изкачваше по стълбите. Сейдж замръзна на мястото си. Той се спря на няколко метра от нея. Приковаха погледи един в друг. Сейдж може би щеше да остане като вкаменена под силата на въздействащия му поглед, ако той не бе свел очи надолу към тялото й. Когато го направи, тя усети как в душата й се надига вълна от страст, която следваше пътя на очите му.

Сейдж се насили да продължи пътя си. Това очевидно щеше да се случва доста често, след като и двамата живееха под един покрив. Тя нямаше да позволи присъствието му да я превърне в затворник в собствената й спалня. Чия беше тая къща, в края на краищата? Негова или нейна?

Възнамеряваше да мине край него и да измърмори нещо като поздрав. Нищо повече. Само че не успя. Когато стъпи на стъпалото над неговото, той повдигна ръце, обгърна бедрата й и я прикова на мястото й. Ръцете му се придвижиха към кръста й, а пръстите му нежно проследиха извивката на гърба й.

— Сейдж? — погледна я умолително. — Добре ли си, скъпа?

Гласът му беше нежен и подкупващ и само той, дори и без помощта на ръцете му, бе достатъчен, за да я задържи, отмаляла и безсилна на мястото й. Усещаше допира на ръцете му върху тялото си, топлината на дланите му извика спомена за случилото се сутринта. Тя може би щеше да се отпусне в ръцете му и да го помоли да я прегърне, ако не бе забелязала в очите му да проблясва единственото чувство, което не желаеше да приеме — жал и състрадание.

— Извини ме — гласът й прозвуча студено. Отблъсна ръцете му, заобиколи го и се затича по стълбите, без нито веднъж да се обърне назад. — Мамо?

— Тук съм. — Лори се обади от кухнята.

Бузите й бяха зачервени от топлината на печката. Бе препасала една стара престилка, за да предпази панталона и пуловера си, но на Сейдж и се стори, че майка й никога преди не бе изглеждала толкова красива.

— Радвам се, че се върна, скъпа!

Разтвори и двете си ръце и Сейдж се намести в майчината прегръдка.

— Толкова е хубаво, че отново съм си у дома, мамо…

Останаха прегърнати няколко секунди, защото съзнаваха, че и двете се нуждаят от тази ласка. Сейдж долови познатия парфюм на Лори и отново се почувства като малко дете, което търси утеха там, където винаги я е намирало.

Когато най-накрая се отдръпнаха една от друга, Сейдж проговори.

— Зная, че Чейс и Лъки вече са ти казали за Травис.

— Да.

— Искам да те уверя, че се чувствам добре. В началото бях малко разочарована, но не за дълго.

— Обзалагам се, че си била по-скоро вбесена, а не разочарована. Разстроила си се не толкова от разваления годеж, колкото от факта, че той е предприел тази стъпка. Той, а не ти.

— Познаваш ме прекалено добре, мамо…

— Много съм доволна от това развитие на нещата — непоколебимо заяви Лори и мушна с вилицата един картоф, за да види дали е уврял. После захлупи тенджерата и се обърна към Сейдж. — Само някой мъж, далеч по-силен и решителен от Травис, би могъл да удовлетвори всичките ти изисквания.

Сейдж усети, че стомахът й отново болезнено се свива. Съвсем ясно си припомни колко силен беше Харлан. Силен и нежен едновременно. Ненаситен, и в същото време всеотдаен. Краката й омекваха всеки път, когато си помислеше за възбудения му пенис, пулсиращ в тялото й. Рано сутринта съвсем глупаво бе решила, че това, което изпитва към него, е любов, а всъщност ставаше дума само за изключително силно сексуално привличане.

Обърна се настрана, преди майка й да забележи пламналите й бузи.

— За какво е всичката тази храна?

— Поканих Чейс и Марси на вечеря.

Сейдж изпъшка.

— Няма да правите панихида на мъртвата ми любов, нали?

— Разбира се, че няма.

— Наистина не желая никой да ме утешава, мамо.

— Чейс ни го каза преди теб. Беше повече от ясен. А сега престани да се горещиш и ми помогни да подредя масата.

Когато свършиха, Девон вече бе слязла долу заедно с Лорин, която седеше на високото си столче край масата и ги наблюдаваше да разсипват храната. Лъки се върна от работа, целуна жена си и дъщеря си и след като им се извини, отиде да се измие. На излизане от кухнята той се поспря и се обърна.

— Ще го преживееш ли, дечко? — Сейдж му се изплези и той се засмя широко.

— Изглежда съвсем в ред.

Пат пристигна заедно със семейството на Чейс. В последвалата суматоха Сейдж не забеляза кога Харлан е слязъл от горния етаж. Но в момента, в който се сблъска в нечие тяло, разбра, че е неговото. Задникът й се отърка в корема му. Той изръмжа от изненада и удоволствие, повдигна ръце и леко ги постави на кръста й.

— Ей, внимавай…

— Извинявай.

— Няма нищо.

Двете й ръце бяха заети с големите чинии, които носеше. Сейдж бързо се отдалечи и влетя в трапезарията. Докосването му я бе развълнувало. Все още усещаше допира на топлите му пръсти. Ниският му, интимен и заговорнически глас й напомни всичко, което бе казал, докато лежаха заедно, преплели телата си.

Всички се събраха около масата във всекидневната. За голямо нейно изумление, Сейдж установи, че й е отредено място непосредствено до Харлан. Сред смесицата от аромати, които долитаха от печеното телешко, от димящите, задушени с месо зеленчуци и от домашно приготвените кифлички на Лори, Сейдж долавяше и уханието на парфюма му.

Беше й трудно да се включи в разговора по време на вечерята. Близостта на Харлан постоянно я разсейваше. Коленете им се докоснаха няколко пъти. А когато и двамата едновременно посегнаха за солницата, ръцете им се сблъскаха.

Тя крадешком го наблюдаваше как се справя със сребърните прибори. Гледаше ръцете му, които предизвикваха студени тръпки и горещи вълни, заливащи тялото й. Когато Харлан избърса устни със салфетката си, тя си припомни как същите тези устни целуваха гърдите й, за да ги възбудят, а след това обгърнаха зърната й в топла и влажна целувка.

Всички се държаха напълно естествено, но Сейдж усети, че я наблюдават внимателно, сякаш се страхуваха, че безразличието й е престорено и че тя всеки момент ще изпадне в емоционален срив.

Може би наистина щеше да го направи, но поради съвсем различни причини. Близките й едва ли можеха да допуснат, че не Травис, а мъжът, който седеше точно до нея, бе причина за напрегнатото й изражение, за неискрената усмивка и необичайната нервност.

С привидно удоволствие тя погълна храната, която й сервираха, симулирайки ненаситен апетит. Това, което наистина изпитваше в този момент, бе трудно контролируема възбуда. Единственото нещо, което искаше, бе Харлан. Единственото нещо, към което проявяваше апетит, бе допира на голото му тяло.

Докато унищожаваха шоколадовата многопластова торта и пиеха кафе, Пат ги изненада, като стана от стола си и почука с вилица по стъклената си чаша. Всички се умълчаха и го погледнаха с любопитство.

— Ами, Лори смята, че ще е по-добре, ако… ами, ако аз ви го кажа.

— По дяволите, Пат — обади се Лъки. — За последен път изглеждаше така притеснен, когато ни информира, че официално съм обвинен в умишлен палеж.

Всички се разсмяха. Всички, с изключение на Пат. Всъщност, той изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне. Прокара пръст по вътрешната страна на яката си, опитвайки се да я поразхлаби.

— Не, този път не става дума за нищо такова. Сега … ами… вижте какво… ние, аз и Лори искам да кажа, ами…

Лори стана от стола си и се изправи до него. После обгърна с ръка кръста му.

— Това, което Пат се опитва да ви каже, а все не успява, е, че той ме помоли да се омъжа за него и аз приех.

— Ако вие нямате нищо против — намеси се Пат.

— Да имаме нещо против? — Лъки пръв скочи от мястото си. — Аз изпитвам истинско облекчение. Вече бях започнал да се притеснявам, че ако не се ожениш за нея скоро, сигурно ще й излезе име на лека и неморална жена.

— Джеймс Лоурънс!

Упреците на майка му заглъхнаха в голямата му, мечешка прегръдка. Чейс бързо го избута встрани и също я прегърна. Девон и Марси целуваха зачервените бузи на Пат и бършеха щастливите сълзи, бликнали от очите им. Харлан също се включи в поздравленията. Сърдечно потупа Пат по ръката и без никакво смущение прегърна Лори.

Сейдж бавно се изправи и се приближи към двойката възрастни, които гледаха като замаяни и се смееха като деца. Никой не би могъл да се усъмни в чувствата им или да им завиди за любовта им.

Сейдж прегърна първо Пат.

— Толкова се радвам, че най-накрая официално ще станеш член на семейството ни. Ние всички сме малко смахнати. Сигурен ли си, че знаеш в какво се въвличаш?

— Дяволски съм сигурен — каза той и с обич подръпна един кичур от косата й.

Когато Сейдж се обърна към Лори, по-възрастната жена напрегнато се вгледа в лицето на дъщеря си.

— Зная, че за теб това не е най-подходящия момент за подобна новина, Сейдж.

— Това е най-подходящият момент за теб и Пат. А това е най-важното. Та той чака този ден от години.

— Ти си знаела?

— Че как иначе? — възкликна Сейдж. — Да не си мислиш, че си отгледала банда тъпаци? Никой от нас не е глупав. Никой, с изключение на Лъки.

— Чух те — изкрещя той, опитвайки се да надвика плачещата Лорин.

Сейдж сдържано прегърна майка си, здраво стиснала очите си, опитвайки се да задържи парещите сълзи. За нищо на света не би им позволила да разберат, че в този момент я бяха лишили от още една сигурна опора. Чудеше се какво ли още я очаква. И кога ли щеше да дойде последният удар, онзи, който щеше да я потопи в най-черно и безнадеждно отчаяние.