Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 167 гласа)

Лъки докуцука до къщата съвсем сам, но Чейс се навърташе наблизо, в случай, че брат му почувства нужда от допълнителна помощ и подкрепа.

Лъки бе изписан от болницата рано сутринта и се бе обадил на Чейс да отиде да го прибере. В момента, в който се появиха на задната врата, Девон вдигна ръка към устата си, за да заглуши неволния си писък.

— Изглеждаш по-зле от снощи — съчувствено промърмори тя. Прегърна го нежно, целуна единственото неударено място на челото му и го поведе към един стол до масата.

— Е, да, ама трябваше да видиш как изглеждаше оня тип — изрече той на шега с подутите си устни.

Като млад, Лъки си бе извоювал репутацията на невъздържан побойник и я поддържаше до момента, в който срещна Девон. Вече няколко години не се бе прибирал вкъщи с разцепена устна и подуто око. Премигвайки от болка, той бавно се отпусна на стола.

— Ръката боли ли те? — загрижено попита Девон.

— Ще го преживея.

— Можеш ли да ядеш?

— Само кафе, ако обичаш. За сега. — Извади нещо от джоба си. — Дадоха ми това в болницата. — Показа им една огъната под прав ъгъл сламка. — За смукане.

Шегата му не предизвика особен смях. Настроението около масата беше мрачно и всички се усмихваха само от учтивост. Марси напрегнато изгледа Чейс, докато люлееше Джейми на ръце. Лорин спеше сутрешния си сън на горния етаж. Девон бе заета с кафето, което разсипваше в чашите им.

Докато пиеха кафе, Чейс предаде на жените думите на доктора.

— Лъки ще трябва да носи гипсовата превръзка между шест и осем седмици. Няколко дни ще изглежда дяволски зле…

— Благодаря — обади се Лъки.

— Но след това ще възстанови красивата си физиономия.

— Да се надяваме, че това ще стане преди завръщането на майка ти и Пат — намеси се Марси.

Девон протегна ръка и разроши косата на Лъки, която бе сплескана от болничната възглавница.

— Съмнявам се, че ще бъдат особено шокирани. От това, което съм чувала, разбирам, че той неведнъж е изглеждал по този начин.

— Не и откакто те срещнах. — Лъки хвана ръката й и я стисна, а след това отпи от кафето си с помощта на сламката. — Сейдж стана ли вече? Искам да поговоря с нея.

Няколко секунди никой не каза нищо. Останалите трима не смееха да погледнат Лъки в очите. Най-накрая Чейс се поизкашля и каза:

— Тя замина.

— Замина! Къде?

— Не сме сигурни. Просто замина.

Очите на Лъки обходиха заобиколилите го, сведени надолу лица.

— Има още нещо, което пропускате, но каквото и да е то, сигурен съм, че не е никак приятно.

— Замина с Харлан.

Лъки изруга и удари с натъртения си юмрук по ръба на масата. После изруга още по-силно, защото го заболя.

— И ти й позволи да тръгне?

— Не съм й позволил. — Чейс сърдито скочи от стола си и започна да кръстосва из кухнята. — Тя изобщо не поиска разрешението ми, Лъки. Опаковала нещата си и се измъкнала през нощта, оставяйки една бележка, в която ни моли да не се тревожим. Обещава, че ще се обажда редовно и ни предупреждава да не си и помисляме да тръгваме да я търсим. Караваната на Харлан също я няма. Няма ги и чертежите на прототипа. Между другото, ти знаеше ли, че той вече е монтирал и компютър? — попита Чейс без връзка с темата на разговора.

Лъки зарови пръсти в косата си.

— Не мога да повярвам, че си я оставил да се измъкне с този скитник. Тя какво, да не би да му е пристанала?

— Проклет да съм, ако зная! Може би е взел чертежите, за да предложи проекта на някоя друга компания.

— Не мога да повярвам на ушите си! — възкликна Марси и скочи от стола си.

— Нито пък аз — обади се и Девон. — Чуйте се само какви ги говорите! — Тя критично ги изгледа и двамата. — Вече месеци наред слушаме колко интелигентен и честен човек е Харлан Бойд. Той има страхотни идеи. Последната му идея е невероятна… Ако системата заработи, ще можем отново да вземем хората си на работа… Това ще ни спаси…

— Девон е права — каза Марси. — Точно това повтаряхте безспир. Чейс, само преди няколко вечери ти ми говореше за плановете ви ти да се заемеш с производството, а Лъки да поеме инсталирането.

— Ти ми каза същото — Девон се обърна към съпруга си. — Беше толкова възбуден от перспективата отново здраво да се заловите за работа. Беше напълно възприел идеите на Харлан. Откакто те познавам, никога не си бил изпълнен с толкова оптимизъм и енергия относно бизнеса ви.

Марси пак се включи в спора.

— И това само защото Харлан бе измислил начин да пригоди оборудването, с което разполагате, за извършване на друг вид работа. И сега той изведнъж се превръща в персона нон грата. А вчера беше герой. Можеше да прави чудеса.

— Герой, който зад гърба ни — Лъки едва произнасяше думите през подутите си устни — прелъсти малката ни сестричка.

— И какво от това?

— Какво от това? — Лъки с недоумение повтори думите й.

— Да, какво от това — настоя Марси. — Сейдж не е вашата малка сестричка. Тя е голяма жена. Искала да е спи с Харлан и го е направила, а на теб това изобщо не ти влиза в работата. Нито пък на теб. — Тя се обърна и насочи пръст към гърдите на Чейс.

— Със заключенията, до които достигнахте преди малко, вие се отнасяте крайно несправедливо както към Сейдж, така и към Харлан — допълни Девон. — Ужасена съм от пълната липса на доверие към тях, особено пък към собствената ви сестра. На всичкото отгоре се държите като двойка кръгли глупаци.

— Как така? — попита Чейс.

— А аз чудесно разбирам какво иска да каже Девон — Марси отново се намеси. — Не се ли доверявате на собствената си преценка за хората? Само допреди двадесет и четири часа изпитвахте безрезервно доверие към този човек.

— Преди двадесет и четири часа не знаехме, че се е възползвал от Сейдж.

— И все още не го знаеш. — Марси се разкрещя на съпруга си. — Може Сейдж да се е възползвала от него. Това не ти ли мина през ума?

— А ти, Лъки Тайлър — сърдито изсумтя Девон. — Точно ти ли трябва да обвиняваш човек, който се е възползвал от някоя жена?

— О, хайде, Девон — Той побърза да се защити, но премигна от болка, когато раната на цепнатата му устна отново се отвори. Опипа я с ръка и неясно измънка: — Не можеш да сравняваш техните взаимоотношения със случилото се между нас в нощта, в която се срещнахме.

— Това, което със сигурност зная в този момент, е — Чейс се опита да надвика останалите, — че Сейдж е особено уязвима сега, заради разрива с Травис. Може би се чувства и малко разстроена заради женитбата на мама. В противен случай никога не би се заплеснала по тип като Харлан.

— И защо не? Той е много красив и секси.

Насинената долна челюст на Лъки увисна от изненада. Беше стъписан от коментара на жена си.

— А така! Точно така трябва да говори една омъжена жена, която има и дете на всичкото отгоре.

— Като съм омъжена, да не съм сляпа! — ухапа го тя. — А той наистина е много красив и секси. Дори и Лори смята така.

— Мама? — изхърка Лъки.

— Да, майка ти. Сама ми го каза.

— Кое ти дава основание да мислиш, че знаеш по какви точно мъже си пада Сейдж? — Марси настойчиво погледна Чейс. Лъки и Девон, които си разменяха заплашителни погледи, млъкнаха и предоставиха думата на другата двойка. Те се наежиха и застанаха един срещу друг, готови за битката.

— Познавам я — каза Чейс. — Познавам я от много години, за разлика от теб. С грубите си маниери и простовато държание, Харлан е последният мъж, с който би легнала Сейдж, ако разсъждаваше с главата си.

— Е, любовта понякога променя хората — надуто заяви Марси. — Обръща възгледите и разбиранията им на сто и осемдесет градуса.

— Любов? Кой изобщо говори за любов! Мисля, че тук става дума за секс и нищо повече.

— Можеш да го наричаш както си искаш, но то оказва страхотно влияние върху хората. Кара ги да правят налудничави, необикновени неща.

— Като това да избяга посред нощ без каквото и да било обяснение?

— А може би като това Чейс Тайлър да се ожени за Гъсето Джоунс — изкрещя тя. — Какво ще кажеш, а? Какво смяташ, че бяха шансовете ти да устоиш на чувствата си? — Опитвайки се да обуздае гнева си, тя студено изгледа съпруга си. — Преди двамата с Лъки да организирате хайка за спасяването на Сейдж, мисля, че ще е добре да допуснете, че тя може би не желае да бъде спасявана. — Подсмръкна с малко попресилено възмущение. — Мисля, че е по-добре да се качим горе, Девон. Струва ми се, че чувам Лорин да плаче.

Понесла Джейми на ръце, Марси напусна стаята. Девон излезе веднага след нея.

Лъки погледна брат си и заговори унило:

— Предупредих те, че ако някога се съюзят срещу нас, ние сме загубени.

— Да — Чейс въздъхна и се отпусна в най-близкия стол. — Загубени сме.