Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 181 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Хари, детективът от охраната, влезе в кабинета на Хардтек без предупреждение. Беше рано сутринта и работният ден все още не бе започнал. Хари знаеше, че шефът обикновено пристига в сградата доста преди зазоряване, за да поработи докато няма кой да го безпокои. Беше сигурен, обаче, че той нямаше да има нищо против негово то посещение.

— Какво научи? — попита Хардтек. Подаде ръка, за да поеме плика, който очакваше да получи от детектива.

Хардтек разкопча металните кламери и изсипа съдържанието му върху бюрото си. Детективът не беше кой знае какъв фотограф, но хората, които бе запечатил на филмовата лента, бяха съвсем ясно различими. Беше ги снимал няколко пъти, и все заедно. Хардтек изобщо не бе изненадан от това, което виждаше, но се постара да скрие реакцията си от служителя.

— Любовници ли са? — попита той.

— Трудно е да се каже, господин Хардтек. В единия хотел пренощуваха в обща стая, а на следващия ден се преместиха в друг хотел и си взеха отделни стаи.

— Интересно. Продължавай.

— И на двете места платиха сметките си в брой.

— Къде са сега?

Вчера сутринта напуснаха града. Проследих ги до Милтън Пойнт. Там и двамата се настаниха в дома на Тайлърови.

— Значи тя ни е казала истината?

— Точно така. — Накратко запозна шефа си с информацията, която бе успял да събере за Тайлър Дрилинг. Тя напълно съвпадаше с онова, което Хардтек вече знаеше.

— През последните няколко години бизнесът им никак не върви, но репутацията им е безупречна. Вторият син — наричат го Лъки — си е имал неприятности с федералните агенти преди няколко години. Бил е обвинен в умишлен палеж.

Хардтек рязко изправи глава. Изгледа служителя изпод свъсените си вежди, изисквайки повече подробности.

— Оказало се, че палежът е дело на някакви нехранимайковци. Сега са в затвора. Първата съпруга на най-големия син починала при автомобилна катастрофа. Било е злополука. Сега и двамата братя са женени. Момичето на снимката току-що е завършило Тексаския университет в Остин. Не е женена. Известно време е излизала с Травис Белчър от Хюстън. Заможно лекарско семейство. Нищо съмнително. Лори Тайлър, майка им, е вдовица от повече от пет години. Съвсем наскоро се е омъжила за местния шериф — стар приятел на семейството.

— По-порядъчни от това не могат да бъдат — обобщи Хардтек.

Детективът разбра намека и се приготви да си тръгва.

— Благодаря ти, Хари. Сигурен съм, че си извършил всичките си проучвания напълно дискретно.

— Абсолютна дискретност, сър.

— Направените от теб разходи ще ти бъдат платени. Обади се на секретарката ми по-късно днес. Както обикновено, ще разчитам, че ще запазиш в тайна поверителния характер на информацията.

— Разбира се, господин Хардтек.

Веднага щом детективът излезе, Грейсън Хардтек се върна към снимките, като замислено ги разглеждаше една по една.

На тях беше Харлан Бойд. Не можеше да има никакво съмнение в това.

Той ли беше изпратил момичето при него? Или може би тя сама бе замислила всичко? Какви бяха намеренията й? Да му продаде система за напояване, или да го изнудва? А не беше ли възможно да става дума за най-обикновено съвпадение? Може би момичето нямаше и най-малка представа за неприятностите, които му създаваше.

Хардтек вдигна глава и се загледа в портрета на жена си. Единствен той можеше да получи отговор на всички тези въпроси. Не можеше да изпрати свой пратеник. Трябваше да разбере какво става, дори и ако това означаваше отново да се стигне до неприятна конфронтация.

Натисна един бутон на телефона, получи външна линия, а после избра някакъв номер. Когато отсреща вдигнаха телефона, той излая заповедите си.

— Искам да подготвите самолета. Ще летя до Милтън Пойнт рано сутринта.

Затвори телефона и отново се върна към неясните снимки. Очите му се приковаха към образа на красивия мъж, разбил сърцето на жена му.

 

 

Конят на Сейдж закуцука към спрелия пикап.

— Здрасти. — Тя преметна крак през седлото и скочи на земята.

Харлан бе коленичил и внимателно изучаваше свързването на наскоро положените тръби. Бутна шапката си назад и погледна нагоре към нея.

— Какво има?

— Изпратиха ме да те извикам. Но на коня ми май му се заби някакво камъче в копитото. — Тя заобиколи коня, спазвайки предпазните мерки, които знаеше от дете, повдигна задния десен крак на жребеца и го погледна, като го държеше здраво между коленете си. — Хмм. Точно така.

Едно малко камъче се бе заклещило в копитото.

— Не мисля, че ще мога да го извадя без необходимите инструменти. — Тя съчувствено потупа коня по гърба. — Ще трябва да ме откараш обратно.

Сейдж се обърна към Харлан.

— Няма проблем. И без друго времето много напредна. Скоро ще се стъмни. Ей сега свършвам.

Докато той затягаше неизправното съединение, тя обиколи пикапа като подритваше гумите, както бе виждала да го правят братята й, макар че си нямаше и най-малка представа каква би могла да е целта на подобно упражнение.

— Тази бракма не изглежда по-добре от предшественика си — отбеляза тя.

— Предпочитам него пред вървенето пеша.

След като завърза юздата на коня за бронята на пикапа, тя свали ръждясалия заден капак на каросерията и са настани върху него, за да почака Харлан. Вечерта беше сравнително топла. Вече бе притъмняло и луната се виждаше на небето.

Сейдж свали ръкавиците си и разкопча дънковото си яке. Конската й опашка се бе разхлабила от ездата. Свободни кичури коса се ветрееха пред лицето й при най-малкия полъх на вятъра.

— Кой те изпрати да ме повикаш? — Харлан се изправи, свали прашните ръкавици и ги тупна няколко пъти в крака си, за да свали насъбралата се по тях мръсотия, преди да ги прибере в задния джоб на дънките си. Когато й се усмихна, тя изпита истинско облекчение, че не му бе казала за тайната си среща с Хардтек.

Тъй като караваната му все още бе паркирана зад бензиностанцията на приятеля му в Остин, той живееше в къщата заедно с тях. Отношенията му с Лъки продължаваха да бъдат напрегнати, но и двамата се опитваха да се сприятелят отново. Усилията на всички бяха съсредоточени върху общата им цел. Личните чувства и предпочитания временно отстъпиха на заден план.

Е, не всички лични чувства, мислено се поправи тя. Харлан и тя се преструваха, че взаимоотношенията им са чисто професионални, но тя прекалено добре си спомняше страстното им любене. Нощем не можеше да спи, въртеше се неспокойно и се питаше дали и той лежи буден в леглото си.

Сейдж бе престанала да се самозалъгва. Той нямаше да остане още дълго. Щеше да си тръгне веднага щом получи комисионната от първия им договор. Парите не означаваха нищо за Харлан. Той не би останал при тях, надявайки се да получи по-голямо възнаграждение от следващите сделки.

Първата им успешна сделка ще означава, че той е постигнал целта си. Тайлър Дрилинг щеше отново да стъпи на краката си и да просперира. И макар че вече не страдаше от сексуалните си задръжки, тя едва ли фигурираше в бъдещите му планове. Затова колкото по-скоро успееше да преодолее чувствата си към него, толкова по-добре.

Подобни размишления, обаче, не можеха да й попречат да го обича. Той стоеше пред нея с шапката, ботушите и жилетката, с които го бе видяла за пръв път на верандата на Белчърови, и видът му така болезнено подсилваше копнежа й, че тя напълно забрави причината, поради която бе дошла да го търси, докато той не й я напомни.

— О, да. Мама и Пат се обадиха от града — бързо отвърна тя. — Ще се приберат у дома всеки момент.

— Сериозно? И как се чувстват?

— Бръщолевеха като свраки, но не казаха нищо смислено. Предполагам, че всички младоженци се държат по този начин.

Харлан се засмя.

— Това е добре.

— Девон настоя да се съберем на вечеря, за да чуем всичко за пътуването им.

— Всичко?

— Е, само това, което е за пред хора. — Душата й се сгря от закачливия му тон. — Мъжете отидоха да купят малко ребърца от заведението на Сами. Марси ще донесе печен фасул. Девон прави картофена салата. А аз изпекох малко шоколадови бисквити с орехи преди да тръгна за насам.

— Впечатлен съм.

— Недей. Използвах готова пакетирана смес и предварително начупени ядки.

— А аз какво да занеса за вечерята?

— Само себе си. Девон се опасяваше, че ще останеш да работиш до късно и ще изпуснеш цялото парти. Затова ме изпрати да те повикам.

Той бавно се приближи и застана точно пред нея.

— Радвам се, че го е направила.

Твърдата й решимост да се отдръпне се стопи мигновено под въздействието на жаркия му поглед. Той й липсваше денем и нощем. Липсваше й дори досадната му склонност да я дразни постоянно. Липсваха й ласките и целувките му и тя отчаяно копнееше за тях.

Но проклета да е, ако му позволи да узнае мислите й.

— Е? — Сейдж бързо се наведе напред, готова всеки момент да скочи от капака. — Мисля, че вече можем да тръгваме.

Преди да успее да отблъсне ръката му, той свали разхлабилия се ластик от опашката й и зарови ръце в разпилялата се коса. Устата му, покрила нейната, бе топла и ласкава. Тя отвърна на целувката му, а после го отблъсна назад.

— Харлан, все още съм ти ужасно сърдита.

— А колкото по се сърдиш, толкова по-добре изглеждаш. Предлагам ти да вложиш цялата тая енергия в по-благородна кауза и да ме целунеш така, както ти си знаеш.

И тя го направи. От една страна просто не можеше да устои на предизвикателството в очите му. От друга — умираше от желание да го целуне отново. Тя обви ръце около врата му и притисна тялото си към неговото.

Без да отделя устните си от нейните, Харлан тромаво се качи в каросерията на пикапа като влачеше Сейдж със себе си. Когато той опря гръб в кабината, тя легна по гръб в скута му и впи устни в неговите.

— По дяволите, Сейдж, трябва и да дишам от време на време — оплака се той, когато най-сетне успя да се отскубне от нея.

— Каза ми да те целуна така, както си зная. Аз само изпълних указанията ти.

— Твоето послушание е просто невероятно. — Той се захили и погали с палец влажните й устни. — Ти си най-страхотната жена, която някога съм срещал.

— Понякога се чудя дали да те ударя или да те целуна.

Той се разсмя, разтвори избелялото й дънково яке и сведе глава, за да целуне гърдите й. Тя измъкна ризата от колана му, повдигна я нагоре и пъхна ръце под нея, за да докосне голата му кожа..

Устните му погалиха гърдите й през тъканта на пуловера. Задъхана, тя промълви:

— Бих могла да те убия заради това, което ми причиняваш.

— Кое? Това ли? — Той потърка устни около зърната й.

— Не — дрезгаво изрече тя. — За това, че те желая толкова много, макар да зная, че не мога да те притежавам.

Той продължи да я целува през пуловера, докато с едната си ръка разкопчаваше дънките й. Свали ципа и пъхна ръката си вътре.

— Искаше ми се да бе станало.

— Кое? Кое да бе станало?

Той постави ръката си върху корема й.

— Бебето.

Сейдж рязко пое глътка леденостуден въздух и остана неподвижна в прегръдката му.

— Не ме лъжи, Харлан Бойд. Щеше да избягаш като уплашен заек.

Той присви едното си око, сякаш обмисляше думите й.

— Не. Струва ми се, че това щеше да бъде една дяволски добра причина, за да остана. — Той погледна към привлекателното лице и разрешената й коса. — Не че ти самата не си достатъчно основателна причина, Сейдж — додаде с дрезгав и напрегнат глас.

— Зная, че си имал много жени. Изоставял си ги, без да ти мигне окото. — Пръстите й сграбчиха снопче косъмчета на гърдите му и опънаха с все сила. — Със Сейдж Тайлър обаче няма да ти е толкова лесно. Ще ти бъде много трудно да я изоставиш, и още по-трудно да я забравиш.

— Права си. — Пръстите му проникнаха по-навътре, а тя бе топла и влажна и той мрачно додаде. — Дяволски трудно е да те напусне човек. А да те забрави е просто невъзможно.