Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 168 гласа)

Стигнаха до Далас за по-малко от два часа. Докато тя се възхищаваше на сребристите сгради, запълнили хоризонта, той я изненада като спря пред един хотел, който с няколко класи превъзхождаше онези, в които бяха нощували до този момент.

— Какво правим тук?

— Мисля, че имаме право да отпразнуваме новото начинание.

— Искаш да кажеш, че ще отседнем тук?

— Ти си ковчежникът. Можем ли да си го позволим?

— Не можем, но защо да не се поизхвърлим малко. — Очите й затанцуваха от радост.

— Хайде тази вечер да вечеряме в истински изискан ресторант. Бели салфетки, сребърни прибори и всичко останало. Може дори да отидем на кино, или някъде другаде.

— А, да, Харлан. Нямам търпение.

— Но утре отново се връщаме в солните мини, Пепеляшке — предупреди я той.

— Сега, когато имаме нов план за действие, изгарям от желание да започнем час по-скоро.

 

 

— И така, предполагам, че израснах с убеждението, че за братята си не съм по-важна от футболните им топки, че съм само още една играчка, с която да се забавляват.

Сейдж замислено се загледа в свещта, която гореше на средата на малката масичка. Хотелската им стая бе истински дворец в сравнение с тези, в които бяха нощували доскоро. Разполагаха с телевизор и филмова програма по собствен избор. Обслужването по стаите бе перфектно, а менюто — превъзходно.

Хотелът предлагаше толкова удобства, че те предпочетоха да си останат в стаята. Бяха уморени от дългото пътуване. Решиха, че ще им е далеч по-приятно да си починат в стаята, отколкото да се обличат официално, за да вечерят навън. Поръчаха си обилна вечеря от четири ястия и сега бавно пиеха кафе и похапваха шоколадови бонбони.

— Аз наистина не смятам, че се съревновавам с тях, Харлан. Искам само да ги накарам да ме признаят за равноправен член от семейството и партньор в бизнеса. Не искам вечно да бъда малката им сестричка, не искам да ме наричат дечко или хлапе.

— Разбирам какво искаш да кажеш. — Той разви един бонбон и го постави в устата си. — Но трябва да осъзнаеш, Сейдж, че ти винаги ще си останеш най-малката в семейството, точно както Чейс винаги ще бъде най-големият.

— Звучи ми като лекция по психология за първокурсници.

— И е точно това — призна си той и се усмихна. — В А&М учих психология факултативно.

— Значи заключенията ти не се основават на лични наблюдения?

— Не.

— Никакви братя и сестри?

— Не.

Тя започна да премята из ръцете си лъскавите станиоли, които бе развила от бонбоните. Чудеше се дали е разумно да продължи да го разпитва, но беше убедена, че ако не го направи, той не би й разказал доброволно нищо за миналото си.

— Зная, че животът в дома ти трябва да е бил много тежък, Харлан. — Погледна лицето му, осветено от пламъка на свещта. То остана напълно безизразно. — Не е необходимо да говориш за това, ако не искаш. — Тя замълча отново, предлагайки му възможност, от която той отказа да се възползва.

— Наистина не искам.

Сейдж осъзна, че все още не е спечелила доверието му, но успя да прикрие разочарованието си.

— Съжалявам, че е трябвало да понесеш всичко сам. Моето семейство е най-голямата ми опора. Не мога да си представя, че бих могла да изживея детството си без родителите и буйните ми братя.

— Ти си късметлийка.

— Зная. — Тя тихичко се съгласи с него. — Въпреки че могат да бъдат невероятно досадни понякога, аз много ги обичам.

— И те те обичат. — Той подпря ръце на ръба на масата, наведе се към нея и бавно, провлачвайки всяка дума, добави: — А и как биха могли да не те обичат?

Когато Сейдж най-сетне излезе от топлата, изпълнена с мехурчета вана, вечерята им вече бе пристигнала. Харлан, който не искаше храната да изстине, настоя тя да седне на масата с мокра коса и без грим, облечена само с обикновената си хавлиена роба.

А сега, докато очите му бавно се движеха по тялото й, той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, като внимателно заобикаляше масата.

Раздалечи коленете си и я намести между тях.

Леко я обгърна с ръце и допря лице до реверите на робата й.

— Миришеш много приятно.

Стомахът й се сви. След двете седмици, прекарани в пълно въздържание, докосването му й подейства като шок. И въпреки всичко, не й се искаше той да реши, че може да я има винаги, когато пожелае. Какво си мисли той? Че е достатъчно само да щракне с пръсти и тя веднага ще дотърчи?

— Харлан, какво правиш?

— Бих искал да те прелъстя, ако се съгласиш да помълчиш за известно време.

— Идеята ти не е добра. Уговорихме се, че отношенията ни ще са строго делови. А що се отнася до случилото се преди, Харлан, не искам да си мислиш, че…

— Единственият ти недостатък е, че говориш дяволски много.

Не запуши устата й с целувка, защото само един поглед на замъглените му от страст очи се оказа достатъчен. Сейдж сведе очи към неговите и протестите й останаха неизречени, стомахът й се сви до премала, а внимателно обмисляните й решения отидоха по дяволите. Без да сваля поглед от лицето й, той развърза колана и разтвори робата й.

— По дяволите, Сейдж — проговори той, след като плъзна ръце по тялото й. — Ако знаех, че си съвсем гола под този халат, нямаше изобщо да си губя времето с тая вечеря.

Обгърнал ръце около кръста й, той я привлече към себе си и допря отворената си уста до голото й тяло. Кожата й настръхна от влажния допир на езика му. Сейдж инстинктивно потърси опора и подпря ръце на раменете му. В следващия момент вече ги стискаше с все сила, защото устата му целуна първо едната, а после и другата и гърда, като леко ги галеше с върха на езика си.

Тя простена от удоволствие и едва не изгуби равновесие. Той се изправи, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Разкопчей ми дънките.

Въпреки настоятелния му шепот, тя не бързаше да изпълни молбата му. Поколеба се няколко секунди, а после плахо протегна ръка. Най-горното копче се откопча лесно. После стана малко по-трудно, защото той не преставаше да гали гърдите й и да изследва устата й с езика си, ухаещ на шоколад. Харлан ръмжеше от удоволствие всеки път когато пръстите й докосваха втвърдения пенис, издул меката тъкан на панталона му. Най-накрая и последното копче бе разкопчано. Тя отдръпна ръка.

— Благодаря — той въздъхна от облекчение. — Би ли съблякла и ризата ми, ако обичаш?

Харлан си бе взел един душ преди тя да окупира ваната изцяло за себе си. Излезе от банята облечен в чифт износени дънки, които сякаш бяха шити специално за стройното му тяло, и бяла памучна тениска, силно изпъната от широките гърди и силните му рамене.

Дори през плата на тениската Сейдж видя възбудените зърна на гърдите му. Видът на голите му гърди винаги бе предизвиквал неописуемо вълнение в дълбините на душата й. Тя хвана долния край на тениската му, внимателно я прекара през мускулестите му рамене, през разрошената светла коса и най-накрая я измъкна през главата му. Косата му се върна на мястото си, малко разбъркана и невероятно привлекателна. Няколко кичура паднаха ниско над веждите му.

— Така е много по-добре — прошепна той и я прегърна още по-силно, допрял голото си тяло до нейното.

Целувката им продължи цяла вечност и изостри желанието на Сейдж до краен предел. Тя започна леко да движи тялото си, очарована от възбуждащия допир на косъмчетата по гърдите му до гладката й кожа. Зърната на гърдите й се втвърдиха. Той веднага ги забеляза и леко ги погали първо с върха на пръстите си, а после с устните си, които нежно продължиха пътя си надолу по тялото й.

Харлан отново седна на стола си и започна да целува стомаха й, пъпа й, изпъкналите кости на таза й. После се облегна назад, съсредоточено се загледа в снопчето косъмчета между бедрата й, и едва след няколко секунди вдигна ръка, за да ги погали.

Дишането на Сейдж се учести, сърцето й бясно заби. Всичко около нея сякаш потъна в тъмнина, струваше й се, че зрението й непрекъснато стеснява обсега си, докато най-накрая виждаше единствено Харлан, себе си и пламъчето на единствената свещ.

Когато устните му докоснаха нежното хълмче, от гърдите й се изтръгна нисък стон и тя зарови пръсти в косата му. Горещите му целувки й доставяха неописуемо, непоносимо удоволствие.

Харлан се отпусна на колене. Нежно разтвори меката плът с двата си палеца, а след това я докосна с устни и я извиси до чудесни, неподозирани висоти.

От устата й се изтръгна нисък, приглушен вик на желание, примесено с недоумение и недоверие Усещания, неизпитвани никога преди, разтърсва ха цялото й тяло. Отдала се изцяло на обхваналия я безумен екстаз, тя изведнъж осъзна, че се плаши от силата на чувствата, раздрали душата и тялото й.

Сейдж отстъпи назад и се хвърли върху едно от двойните легла, заровила лице във възглавницата. Пръстите й френетично сграбиха чаршафите, защото залелите я вълни на сладостна наслада не преставаха. Не можеше да нормализира дишането си, от устата й се изтръгваха накъсани, хрипливи звуци.

Харлан легна до нея и матракът потъна пол тежестта му. Той я погали по косата.

— Какво има, Сейдж? От какво се боиш?

Тя се обърна по гръб, все още задъхана, зачервена, зашеметена от преживяното. Но гордостта й не й позволяваше да отстъпи.

— Не се боя от нищо.

— Тогава защо се отдръпна? Защо не си позволи да стигнеш до върха?

Смутена, тя се извърна настрана. Той я хвана за брадичката и отново обърна главата й към себе си.

— Ти цялата трепереше. Беше вече на ръба. Почувствах го. Защо не стигна, докрай? — Очите му изискваха откровен отговор.

— Изплаших се. — Гласът й бе дрезгав и несигурен.

— Двамата с Травис никога ли не сте се любили по този начин?

Подобна мисъл й се стори колкото ужасяваща, толкова и неприемлива. Тя яростно поклати глава.

— Не.

— Този мъж е или идиот, или педал — измърмори гой. — Защо никога не си се любила с Травис, Сейдж? Или с някой друг мъж? Сигурен съм, че е имало много желаещи.

— Да, имаше. Много.

— Защо тогава?

— Не зная, Харлан. Не ме тормози с тези въпроси.

Той хвана главата й с двете си ръце.

— Чуй ме сега. Вече цели две седмици се опитвам да се държа настрана от теб. Не ми бе лесно, повярвай ми. Всяко нещо, което правиш, всяко нещо, което казваш, всяко движение на главата ти, всяка твоя усмивка, ме възбуждат до краен предел. А сега, дявол да го вземе, мисля, че ми дължиш, ако не друго, то поне отговора на този лесен въпрос.

Самата Сейдж все още беше твърде възбудена. Последните му, преливащи от еротика и страст думи, изобщо не й помогнаха да се справи с желанията си.

— Въпросът не е прост, Харлан. Много е сложен. И аз… не зная отговора.

— А аз мисля, че се досещам. Не си позволила на нито един от ухажорите ти да те люби, защото си се бояла, че ще останеш разочарована както от него, така и от самата себе си.

Тя го зяпна недоверчиво.

— Това пък откъде ти дойде наум?

— Чувала си не един от разказите на братята си за прословутите им успехи с жените. Решила си, че не можеш да се състезаваш с тях в това отношение, защото ако искаш да ги догониш, ще трябва да се превърнеш в истинска проститутка.

— И това ако не е двоен стандарт…

— Права си. Така е. Но нещата стоят точно по този начин. Затова си решила, че сексът е една от областите, в които няма дори и да се опитваш да станеш добра като тях.

— Никога не съм си помисляла подобни щуротии.

— Сигурен съм, че не си. Всичко е станало напълно подсъзнателно. Е, добре, чуй ме сега. — Ръцете му стиснаха главата й още по-силно. Наведе се над нея и пъхна единия си крак между нейните и тя усети допира на дънките му — грапави и в същото време, толкова приятно меки. — Тук сме сами, Сейдж. Само ти и аз. Аз не си водя картотека, в която да отбелязвам качествата и недостатъците на всяко поредно завоевание. А и ти не си длъжна да ми доказваш каквото и да било. Вече зная, че си много секси. Зная, че присъствието ти ме възбужда. Зная, че и ти изпитваш силно желание и ако само се отпуснеш, би изпитала невероятно удоволствие. Но ако сега кажеш не, аз ще приема решението ти. Няма да си правя каквито и да било заключения. Знаеш, че те желая до полуда, но ти си тая, която ще реши как да продължим. Ти трябва да кажеш какво да правим. Какво искаш?

— Искам… — Сейдж запелтечи, неспособна да продължи.

— Какво? Кажи ми какво мислиш? Поне веднъж в живота си бъди Сейдж, жената, без да се притесняваш за това, какво се очаква от Сейдж Тайлър, дъщерята на Бъд и Лори и по-малката сестра на Чейс и Лъки.

Тя пое няколко глътки въздух и изрече на един дъх:

— Искам да ме галиш.

— Къде?

— Навсякъде.

— По-точно?

— Искаш да кажа думите?

— Точно така.

И тя го направи. Очите му потъмняха от страст.

— И? — гласът му стържеше от напрежение.

— Когато ме целуваш…

— Да?

— Нахвърли се върху устата ми така, сякаш това е първата ти храна от много време насам.

— Дотук звучи чудесно — дрезгаво прошепна той. — Продължавай.

Желанието пулсираше във вените й подобно на силен наркотик. Нервните й окончания сякаш бяха оголени и тя долавяше всяко негово докосва не. Беше превъзбудена и опиянена, за пръв път от много време насам усещаше, че наистина живее.

— Искам да погаля с ръце всяко местенце по красивото ти тяло. Искам да те притисна до себе си с всичка сила, да те оставя без дъх. Искам те отново в себе си, Харлан.

Той тихичко подсвирна.

— За новак в секса говориш дяволски добре, госпожице Сейдж.

Първата им огнена целувка я подтикна да превърне смелите си думи в дела. Плъзна ръце по колана на дънките му и покри бутовете му с двете си ръце.

Харлан яростно изпъшка, претърколи се на една страна, изхлузи дънките си и ги захвърли настрана. Дишането му бе учестено, гърдите му рязко се повдигаха и спускаха, но той остана неподвижен, оставяйки на нея да предприеме следващата крачка.

Очите й бавно огледаха тялото му. Любопитно докосна зърното на едната му гърда с нокът. Харлан рязко пое въздух и го задържа в гърдите си, но не се помръдна.

Сейдж сведе глава и притисна устни към твърдото зърно, после нежно го погали с език. Той измърмори името й и зарови пръсти в косата й. Сейдж се отдаде на силата на страстта, решила да осъществи всички мечти, които таеше в душата си седмици наред. Устата й затанцува по гърдите му, целуваше го където свари, хапеше го игриво, докосваше го с език, нежно смучеше плътта му.

Колкото повече го целуваше, толкова по-ненаситна ставаше. Коленичи до него, подпря ръце на бедрата му и бавно покри с целувки всяко кътче от тялото му. Най-накрая, достигнала до вдлъбнатината на пъпа му, тя потопи език в топлата, загадъчна падинка.

Той непрекъснато повтаряше името й и конвулсивно навиваше кичури коса около пръстите си.

Сейдж зарови лице в ароматния, окосмен триъгълник около пениса му, докосна с устни гладката му повърхност, покри го с целувки.

— Умирам, скъпа — простена той, дръпна я нагоре към себе си и впи устни в нейните. Целувката им бе дива и необуздана. Тя бързо се намести между бедрата му. Той повдигна глава и я погледна. — Не бързай толкова. Не ни се налага да бързаме за никъде. Надявам се, че в хотела няма да избухне пожар. Не искам отново да те нараня.

— Няма. Моля те, Харлан. Сега.

Въпреки настойчивата й молба, той проникна в тялото й много нежно и внимателно.

— Толкова си влажна. — Въздъхна и потъна още по-дълбоко в нея. — О, Боже, прекрасна си.

— И ти също.

Усмихнаха се един на друг и той проникна още по-надолу.

— Усещаш ли това?

— Хмм, да.

— А това?

Затворила очи, тя измърмори нещо неразбираемо.

— Добре. Добре. А сега дръпни коленете си назад. Това е. О, Сейдж…

Само след няколко секунди той напълно забрави, че не бързат за никъде. Сейдж предпочете да не му припомня собствените му думи и с нетърпение и необуздан глад посрещаше всеки негов тласък. Изпразнила ума си от всичко останало, тя се остави на опиянението на завладелите я чувства, с наслада се отдаваше цялата, опитваше се да му достави същото удоволствие.

Прие го в себе си с цялото си тяло, и ум, и душа, докато най-накрая започна да й се струва, че те двамата са едно цяло.

А когато отново усети познатите й вече, пронизващи я конвулсии, тя не им се противопостави, а още по-силно се притисна към Харлан. Изцяло се съсредоточи върху преплетените им тела, усещаше само допира му, топлината на тялото му, пулсирането на члена му вътре в нея, а след това всичко се сля в ярък и невероятно силен оргазъм, разтърсил ги двамата едновременно.

Няколко минути по-късно той сякаш се опита да се отдели от нея. Тя прошепна:

— Не ставай.

Без да я пуска от прегръдките си, той се претърколи на една страна, държейки я здраво, докато се озоваха отново лице в лице.

— Убеди ме веднага.

Усмихнаха се, а после устните им се сляха в нежна целувка. Сейдж сгуши лице във врата му.

— Харлан?

— Ммм?

— Благодаря.

— За мен бе удоволствие.

Тя отново се усмихна.

— Харлан?

— Хмм?

— Нищо. Исках просто да произнеса името ти на глас.

После въздъхна доволно, затвори очи и се унесе в сън.