Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тексас! (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Texas! Sage, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 181 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

— По дяволите!

Харлан пъхна в уста ударения си палец. Докато се опитваше да закачи караваната си на пикапа, без да иска смаза пръста си между две метални халки. Все не успяваше да закачи караваната, но след всичко, което се бе случило тази вечер, едва ли можеше да очаква нещата да тръгнат гладко.

— Това само идва да покаже докъде може да те докара честността и откровеността с хората — продума той, когато караваната най-сетне застана на мястото си.

Чу звука на приближаващата се кола преди да е видял фаровете, които осветиха стволовете на заобикалящите го борове. Веднага се изправи, макар че при това движение изпита силна болка в изпонараненото си тяло. Реши, че няколкото натъртвания и повърхностни рани едва ли бяха толкова важни в този момент, защото братята Тайлър този път може би бяха дошли с пушките си.

Примирен с мисълта, че ще му се наложи да се бие още веднъж, той се опита да се стегне и да се подготви психически и физически за предстоящата среща. Изобщо не се успокои, когато вместо братята от колата слезе Сейдж. Напрегна се още повече, докато я наблюдаваше.

— Изслушай ме преди да кажеш каквото и да било — извика тя вместо поздрав.

— По-добре се махай оттук, Сейдж, преди отново да са те хванали с мен! А може би този път са те изпратили като примамка, за да видят дали ще се хвана на въдицата.

— Казах ти първо да ме изслушаш — Сейдж рязко го прекъсна. — Сама съм. Чейс спи у дома, а Лъки е в болницата.

— Исусе! — Той прокара ръка по лицето си. Изобщо не бе имал намерение да го удря толкова силно. Догади му се, като чу звука от счупената кост. Искаше му се да се спусне и да им помогне, но знаеше, че в онзи момент помощта му бе повече от нежелана.

— Недей да се притесняваш толкова — рече Сейдж. — Съвсем спокойно можеше да си на неговото място. Лекарят го е задържал само тази нощ в болницата, за да го наблюдава. — Тя загърна палтото си по-плътно около себе си. — Тук е студено. Може ли да поговорим вътре?

— Няма начин. Освен това, в случай че не си забелязала, искам да ти кажа, че се махам оттук Ако се бе забавила само с пет минути, сигурно нямаше да ме свариш.

— И тогава щеше да изпуснеш златната възможност.

— Каква възможност? Да бъда пребит до смърт от някой от откачените ти братя? Не, благодаря. Ще мина и без това. Единствената възможност за мен точно в този момент е да изчезна час по-скоро оттук.

Погледна я и насочи пръст срещу гърдите й.

— Но ще се върна, Сейдж. Кълна се в Бога! А когато го направя и разбера, че носиш моето бебе, ще те взема със себе си, дори и ако трябва да те вържа за ръцете и краката като прасе. Ще ви задържа, теб и моето бебе, без изобщо да ме е грижа дали братята ти ще тръгнат да ме преследват с всичките копои на света.

— Няма да има бебе. — Тя го изгледа с раздразнение. — Влизам вътре.

Мина покрай него и влезе в караваната. Харлан я последва, макар да знаеше, че по-късно сигурно ще съжалява заради тази си глупава постъпка. Вратата се хлопна зад тях. В караваната не беше кой знае колко по-топло. Генераторът вече бе откачен, а отоплението — изключено.

Сейдж търкаше с длани ръцете над лактите си, но той усещаше, че тя го прави не толкова от студ, колкото от смут и напрежение. Беше много напрегната, движеше се насам-натам, подобно на млада кобила, която неспокойно очаква старта на първото си надбягване.

— Кажи каквото имаш да казваш и изчезвай — каза й той. — Ти си истински извор на лоши новини и беди.

— Искам да ти направя едно предложение.

— Предложенията обикновено се правят от мъжете, нали?

— Не става дума за такова предложение.

Той присви очи и я изгледа с подозрение.

— А за какво тогава?

— Най-напред, отговори на един въпрос.

— Още не съм чул предложението, а ти вече започна да поставяш условия.

Тя се намръщи, но отмина сарказма му с мълчание.

— Още много работа ли има по завършването на прототипа?

Той скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на вратата.

— Защо?

— Искам да го продавам.

— Не съм изненадан. Такава беше целта ни още от самото начало, нали?

— Да, но аз искам да го продаваме сега, ти и аз. Заедно. Ще започнем да търсим клиенти и да им предлагаме системата. Ако някой пожелае да види прототипа, ще трябва да имаме какво да му покажем, нали? Но преди да стигнем до този момент, искам твоята гаранция, че проклетото нещо ще проработи.

Няколко мисли възникнаха едновременно в главата му, но връх над всички взе убеждението му, че това бе най-невероятната жена, която някога бе срещал. Изправя се веднага след всеки удар и започва отначало. Бе очарователна, независимо дали се бореше с него, или се любеше. Идеите й, обаче, бяха твърде вятърничави и лекомислени.

— Искаш просто ей така да тръгнем на път и да предлагаме напоителната система от врата на врата?

— Недей да ми се присмиваш, Харлан. Говоря сериозно. Длъжна съм да го направя.

— О, да, сигурен съм, че си длъжна… да се прегледаш в щатската болница.

— Върви по дяволите, Харлан! Не разбираш ли, че се боря за собственото си бъдеще и за бъдещето на семейния ни бизнес? Престани с глупавите си шеги и отговори на простичкия ми въпрос. Прототипът ще може ли да заработи?

— Той вече работи.

— Така ли! — Няколко секунди не можа да затвори уста от изумление. Очите й се разшириха от учудване. — Наистина ли?

— Аха. Докато всички вие бяхте потънали до гуша в работа по подготовката на сватбата, аз успях да се снабдя с един използван компютър.

— Да се снабдиш!

— Не ме питай.

— Добре, няма. Продължавай.

— Не можеше да се събере в кожуха си. Трябваше да го оставя отвън. Оня ден го пробвах. Ако тогава го бях прикачил към система от тръби, цялото това поле щеше да е вече добре напоено.

Сейдж заговори отново, а високият й глас трепереше от вълнение.

— Защо не каза на никого? Защо го запази в тайна?

— Чаках да отшуми вълнението и суматохата около сватбата. Освен това исках да го регулирам малко и да го пробвам още няколко пъти, преди да обявя новината на всеослушание.

— Но не изпитваш никакви съмнения по отношение на надеждността му?

Той се захили, неспособен да сдържи собственото си вълнение от успеха.

— Никакви съмнения. Ще работи.

Сейдж плесна с ръце.

— О, Харлан, това е страхотна новина! Чудесна! Невероятна! — Обхваната от нетърпелива възбуда, тя го избута от вратата и протегна ръка към резето. — Хайде! Да не губим повече време. Ще отидем с пикапа ти до Остин, а там ще вземем моята кола.

— Опа! Задръж! Чакай малко. — Той препречи пътя й. Тя се обърна и го погледна с въпросително изражение. — Поправи ме, ако греша, госпожице Сейдж, но аз не мисля, че си обсъдила с някого тази своя идея. Измъкнала си се посред нощ с тая налудничава мисъл в главата си и с надеждата, че по-нататък ще успееш да ги изненадаш приятно, нали?

— Разбира се, че не съм я споделила с никого.

— След случилото се тази вечер те няма да ми позволят да тръгна с теб.

— Аха! И кое те кара да мислиш, че аз съм готов да те взема със себе си? Би било истинска лудост от моя страна да те поканя на кафе, да наговорим за съвместно пътуване извън рамките на града. Не искам всеки един полицай в този щат да тръгне след мен, стиснал в едната си ръка заповед за арестуването ми, а в другата — заредения си пистолет.

— Не се безпокой за това.

— Да, ама се безпокоя. Когато става дума за кожата ми, започвам да се държа по този странен начин.

Тя въздъхна с раздразнение.

— Оставих им бележка. Писах им, че съм предпочела да тръгна с теб и че ги моля да не ме търсят. Обещах им да се обаждам редовно, за да са сигурни, че съм в безопасност.

— Но нямаш никакво намерение да им кажеш с какво точно се занимаваш?

Тя категорично тръсна глава.

— Не и преди да съм в състояние да им представя някакъв договор. Няма да се върна вкъщи без сключен договор.

— Забравяш нещо, Сейдж. — Той се наведе към нея. — Ти просто не разполагаш с готов продукт за продан.

— Точно тук е твоята роля. Искам да вземеш всичките си проекти и чертежи на съоръжението. Ще привличаме потенциалните си клиенти най-напред с отличната репутация на Тайлър Дрилинг която, както те вече сигурно знаят, бе измежду най-почтените компании в нефтения бизнес. След това ще им покажем чертежите ти за приспособяване на нефтодобивните помпи и превръщането им в поливно съоръжение и ще дадем да се разбере, че системата вече се произвежда и че ако искат скоро да получат такава, трябва веднага да дадат заявка.

— А това представлява измама.

— Никога не бих извършила престъпление — изглеждаше разярена, че изобщо е могъл да си го помисли. — Ще вкараме системата в производство веднага щом получим договора. А междувременно ти ще работиш върху разрешаването на проблема с компютъра.

Той се загледа в пода между ботушите си. От време на време поклащаше глава и се усмихваше.

— Това е най-безумният, най-шантавият план, който някога съм чувал.

— Но е напълно изпълним.

— И точно това ме плаши най-много.

— Харлан — тя пристъпи напред и положи ръка върху неговата. — Зная, че и ти като мен не желаеш да разочароваш братята ми. Преди известно време ми каза, че не искаш да измамиш доверието им. Това, което се случи между нас — гласът й леко подрезгавя, — беше колкото по твоя, толкова и по моя вина. Аз не те обвинявам, но Чейс и Лъки с техните поостарели схващания за рицарско поведение сигурно те смятат за виновен. А моят план ще ни помогне да си извоюваме отново уважението и доверието им. — Тя прехапа долната си устна и го погледна умолително. — Но дори и да греша, мисля, че си струва да опитаме, нали?

— А какво ще кажеш за случилото се между нас, Сейдж?

— Това беше просто един изолиран инцидент, нищо повече.

— Така ли смяташ? — тихо я попита той. Не му отговори, но Харлан бе сигурен, че не бе съвсем убедена в думите си. — Ще пътуваме заедно, ще бъдем един до друг ден и… нощ.

— Ние сме възрастни хора. — Гласът й вече бе съвсем дрезгав. — Оттук нататък сме само бизнес-партньори. Съгласен ли си, Харлан? Моля те!

Той се загледа в лицето, което вече го бе въвлякло в неприятности с двамата мъже, които от известно време уважаваше повече от всички други хора, които познаваше. Преди да приключат с налудничавия й план, той вероятно щеше да затъне още по-дълбоко, но проклет да е, ако знае как да се измъкне от тая бъркотия.

Тя винаги успяваше да влезе под кожата му, да докосне душата му, да възпламени сърцето му. Съмняваше се, че би могъл да й откаже каквото и да е, когато тя го гледаше по този начин, когато го умоляваше, приковала в него очите си с цвят на отлежало уиски. Беше се напивал с уиски, бе вършил безброй глупости, но опиянението от алкохола не можеше да се сравни с въздействието на тези очи.

Какво толкова, по дяволите! Още не бе решил къде ще отиде след като се махне оттук. Нямаше никакви планове, защото не бе допускал, че ще му се наложи да тръгне толкова скоро. А и освен това, никак не обичаше да оставя работата си недовършена. Винаги приключваше със задълженията си, преди да се премести на ново място. Това бе особено важно за него. Не искаше никой да остане разочарован от познанството си с Харлан Бойд.

— Добре, госпожице Сейдж — съгласи се той с въздишка, — Хвърли куфара си в кабината на пикапа. Но ако кажеш само една лоша дума за него, ще те накарам да вървиш пеша.